Условно наклонение — Konjunktiv II

За начало нека да уточним какво представлява условното наклонение, или конюнктив.

Условното наклонение в немския език, както и във всеки друг, представлява форма на глагола, която изразява действие – не реално, а възможно, предполагаемо или желано. Например, Аз бих могъл да ти помогна.

На пръв поглед, условното наклонение в немския може да ни се струва много сложно и трудно.

Да започнем с това, че в езика на Гьоте и Рилке има две различни условни наклонения: Konjunktiv I и  Konjunktiv II.

Konjunktiv I обикновено се използва за предаването на непряка реч, или по-точно – за дистанциране от казаното, ако то предизвиква съмнение или говорещия не е уверен в инфопмацията, която предава.

В тази статия ще се концентрираме върху Konjunktiv II.

Konjunktiv II в сегашно време може да се образува по два различни начина:

1.    с помоща на спомагателния глагол würden (изменящ се спрямо лице и число) + инфинитив

2.    с помоща на окончанието –e, присъединяващо се към основата за Präteritum. Този начин е относим най-вече към силните глаголи.

	Вариант 1	Вариант 2
Лице/Person			T-Klasse		Vokalklasse
			mit Umlaut	ohne Umlaut	mit Umlaut	ohne Umlaut
		sein	haben	sagen	geben	laufen
ich	würd-e gehen	wär-e	hätt-e	sagt-e	gäb-e	lief-e
du	würd-est gehen	wär-est	hätt-est	sagt-est	gäb-est	lief-est
er/sie/es/man	würd-e gehen	wär-e	hätt-e	sagt-e	gäb-e	lief-e
wir	würd-en gehen	wär-en	hätt-en	sagt-en	gäb-en	lief-en
ihr	würd-et gehen	wär-(e)t	hätt-et	sagt-et	gäb-et	lief-et
sie (pl)/Sie	würd-en gehen	wär-en	hätt-en	sagt-en	gäb-en	lief-en

При внимателно изучаване може да се отбележи, че формата за Konjunktiv II, образувана от правилни или слаби глаголи, съвпада с формата за минало време Präteritum. Затова в такива случаи се използва формата würde + инфинитив.

Въобще, в устната реч съществува тенденция за употреба именно на тази форма. Само при модалните и спомагателни глаголи се използва винаги «еднословната» форма.

Модалните глаголи в Konjunktiv II:

Лице/Person	Глагол (Verb)
	müssen	sollen	mögen	wollen	können	dürfen
ich	müsste	sollte	möchte	wollte	könnte	dürfte
du	müsstest	solltest	möchtest	wolltest	könntest	dürftest
er/sie/es/man	müsste	sollte	möchte	wollte	könnte	dürfte
wir	müssten	sollten	möchten	wollten	könnten	dürften
ihr	müsstet	solltet	möchtet	wolltet	könntet	dürftet
sie (pl)/Sie	müssten	sollten	möchten	wollten	könnten	dürften

Освен това, условните форми на най-често използваните силни глаголи също се образуват от основата за имперфект: gäbe (geben), käme (kommen), nähme (nehmen),hielte (halten), ginge (gehen), ließe (lassen).

Употреба

Формата на Konjunktiv II в сегашно време се използва, когато става въпрос за събития в сегашно или бъдеще време. Типични случаи на изпозване на Konjunktiv II в сегашно време се явяват изречения от вида "Какво би било / би станало, ако…" (но само в случаи, когато става въпрос за събития в настоящето или в бъдещето)

Например:
Hätte ich Zeit, so käme ich zu dir — Ако имах време, щях да дойда при теб.
Wenn ich mehr Geld hätte, führe ich nach Taiti — Ако имах повече пари, щях да отида на Таити.
Wäre mein Vater ein Millionar, müsste ich nicht so viel arbeiten — Ако баща ми беше милионер, нямаше да трябва да работя толкова много.

Konjunktiv II в сегашно време се използва също и за изразяване на пожелания. В този случай в началото на изречението обикновено стои съюза wenn (ако). Сказуемото стои в края, както в подчинено изречение. Ако изречението изразява нереално пожелание, то се образува без wenn и сказуемото стои в началото на изречението. В изречения, изразяващи нереални желания се изпозват doch, bloss, nur, doch nur, а в края на изречението се слага възклицателен знак.

Например:
Аз не знам нейния адрес и си мисля::
Wüsste ich bloss ihre Addresse! — Ах, ако знаех адреса и!

Той е болен и аз огорчен от това, възкликвам:
Wenn er doch gesund wäre! — Ех, Ако той беше здрав!

Konjunktiv II в минало време.

Всички форми за условно наклонение в минало време (Präteritum, Perfekt, Plusquamperfekt) се образуват при участието на спомагателния глагол haben или sein в Konjunktiv II  и причастието за минало време на основния глагол (Partizip II).

Например: ich wäre gekommen, ich wäre geblieben, ich hätte gearbeitet, ich hätte gelesen.

		K II		K II
Präteritum	Ich ging	Ich wäre gegangen	Ich las	Ich hätte gelesen
Perfekt	Ich bin gegangen		Ich habe gelesen
Plusquamperfekt	Ich war gegangen		Ich hatte gelesen

Konjunktiv II   в пасивен залог.

	Индикатив (изявително наклонение) в пасив	K II в пасив
Сегашно време	Ihm wird geholfen	Ihm würde geholfen
Минало време	Ihm wurde geholfen	Ihm wäre geholfen worden
	Ihm ist geholfen worden
	Ihm war geholfen worden

Употреба

В немския език, с неговото сегашно и минало време, при условното наклонение в ясна разлика все още могат да се случат и тези, които не могат да се случат, защото са свързани с миналото.

Формата на Konjunktiv II за минало врме се изпозва в тези случаи, когато става въпрос за действия в миналото. Типичен пример е изпозването на Konjunktiv II при изречения от рода на "Какво би било, ако...”, но само за събития, станали в миналото и които вече не бихме могли да роменим.

Например:
Hättest du mir gestern besucht, wenn du Zeit gehabt hättest? — Ти би ли дошъл при мен вчера, ако имаше време?

Es wäre besser gewesen, wir hätten vorher mit ihm gesprochen. — Би било добре, ако можехме да поговорим преди това.
[Тук е важно дас е разбере, че нищо не би могло вече да се промени, всичко вече е в миналото]

Сравнeте:
Es wäre besser, wir würden vorher mit ihm sprechen. (würde-форма - погледни по-долу) —Би било добре, ако можем да поговорим преди това.
[Тук събитието още не се е случило, и още може да се промени]

За изказването на все още осъществими желания и пожелания се използва формата за сегашно време; а за желания, които вече не могат да се сбъднат, защото се отнасят за миналото – формата за минало време.

Например:

Приятелка ми е обещала да дойде днес. Аз я чакам с нетърпение и ми се иска вече да е тук:
Wenn sie doch heute käme! —  (Само) Ако дойде днес!
[желанието още може да се осъществи — Konjunktiv II е в сегашно време]

Приятелка е обещала да дойде вчера, но не е дошла:
Wenn sie doch gestern gekomen wäre! — Ако тя беше дошла вчера!
[желанието вече е неизпълнимо — Konjunktiv II е в минало време]

Най-общо казано, правилото при уботреба на формите за минало и сегашно време на Konjunktiv II може да се формулира така: ако в изявително (неутрално) наклонение в изречението се използва някоя от формите за минало време на глагола, то в условно наклонение задължително се използва формата за минало време на Konjunktiv II, иначе – формата за сегашно време.

1.                würde-форма

Описателната или würde-форма на Konjunktiv II се образува с помоща на würden и инфинитива на основния глагол (würden+Infinitiv). Също както и при останалите съставни глаголни конструкции в немския език, при спрежение на глагола в Konjunktiv II се изменя само спомагателния глагол.
annehnmen — würde annehmen

Лице	Единствено число	Множествено число
1	ich würde annehmen	wir würden annehmen
2	du würdest annehmen	ihr würdet annehmen
3	er sie würde annehmen es	sie würden annehmen

В изреченията глагола würden заема мястото на основния глагол, а основния глагол в инфинитив отива в края на изречението. Но в подчинено изречение, в пълно съответствие с правилото, регулиращо словореда, глагола würden отива в края на изречението, пускай ки пред себе си цялата структура на изречението.

Würde-формата в съвременния немски език се използва при почти всички глаголи, с изключение на haben, sein и модалните глаголи, както и при някои силни глаголи. За болшинството от останалите глаголи може да се използва като глаголната форма на Konjunktiv II, така и würde-формы Konjunktiv II. В смислов аспект двете форми са еквивалентни.

Wenn er doch käme!
Wenn er doch kommen würde!
Ако той дойде! — Двата варианта са напълно равноправни.

За някои силни глаголи, глаголната форма на Konjunktiv II се счита за остаряла и затова, вместо нея в съвременния език се използва изключително würde-формата.

sterben (stürbe) — würde sterben;
tragen (träge) — würde tragen;
graben (grübe) — würde graben и др.

Например:
Ich wünsche mir, er würde sterben! — Иска ми се той да умра!
Ich wünsche mir, er stürbe! — Този вариант звучи старомодно и често се е изпозвал по времето на Гьоте.

Особено препоръчително е да се използва würde-формата, ако в качеството на сказуемо е слаб глагол, доколкото в този случай трудно би се различило изявителното наклонение в минало време (Präteritum) от условното наклонение в сегашно време.

Ich würde dieses Hemd kaufen — Аз бих купил тази риза.
вместо
Ich kaufte dieses Hemd — Тук не е ясно "Аз купих тази риза” или „Аз бих купил тази риза”.

В някои случаи обаче използването на würde-формата се явява нежелателно, тъй като силно се натоварва структурата на изречението. Например, ако сложно изречение като цяло е в условно наклонение, то използването на  würde-формата във всичките му части не е желателно.

В следващия пример в една от частите на изречението е по-добре да се използва глаголната форма на условното наклонение:

Wenn ich Stefani fragen würde, berichtete sie mir von ihrer Familie
или
Wenn ich Stefani fragte, würde sie mir von ihrer Familie berichten
но не
Wenn ich Stefani fragen würde, würde sie mir von ihrer Familie berichten

Преводът е еднакъв:
"Ако бях попитал Щефани, то тя ще ми разкаже за своето семейство".

Използването на глаголната форма в двете части на това изречение също е нежелателна, доколкото сказуемите се явяват слаби глаголи и условното наклонение в сегашно време (Konjuktiv II) е невъзможно да се отличи от изявително наклонение вминало време (Präteritum).

Wenn ich Stefani fragte, berichtete sie mir von ihrer Familie
Не ясно: "Когато потитах Щефани, тя ми разказа за семейството си” или е "Ако попитам Щефани, то тя би ми разказала за семейството си”.

Като цяло, ако правилата позволяват, изпозването на глаголната форма за Konjuktiv II на силните глаголи вместо würde-формы придава по-изискан и старомоден отенък на речта, но не бива да се прекалява.