|
Er
versetzte einen Schlag.
|
Той
нанесе удар.
|
|
Ich
erhielt einen Brief.
|
Аз
получих писмо.
|
В ролята на допълнение могат да бъдат: съществително, местоимение, инфинитив или инфинитивна група, подчинено изречение.
В зависимост от формата и връзката между допълнението и сказуемото, допълненията биват преки и косвени.
Пряко допълнение в немския език
Прякото допълнение в немския език
пояснява преходния глагол. Отговаря на въпросите wen? was? (кого? какво?) и
може да бъде изразено със съществително или местоимение във винителен падеж.|
Der
Lehrer fragt einen Schüler.
|
Учителят
пита ученика.
|
|
Ich
sehe ihn täglich.
|
Аз го
виждам ежедневно.
|
Косвено допълнение в немския език
Косвеното допълнение в немския
език в болшинството от случаите отговаря на въпроса wem? (кому?) и бива
изразено чрез съществително или местоимение в дателен падеж.|
Er
hilft dem Freund.
|
Той
помага на приятел.
|
|
Wir
sagten ihm nichts.
|
Ние
нищо не му казваме.
|
Косвеното допълнение в немския език е може да се използва и при именно сказуемо, предикат, който е изразен и чрез прилагателно.
|
Das
Kind ist seinem Vater ähnlich.
|
Детето
прилича на своя баща.
|
В изречението косвеното допълнение може да се употребява в съчетание с пряко допълнение.
|
Er
wiederholte ihm (Dat.) seine Erzählung (Akk.) noch einmal.
|
Той
още веднъж му повтори своя разказ.
|
Допълнение в генитив/родителен падеж в немския се среща рядко.
„Предложно“ допълнение
Предложното допълнение в немския
език е изразено чрез съществително или местоимение с предлог. |
Er
dachte an seinen Bruder.
|
Той
мисли за своя брат.
|
|
Er
wartete auf seinen Freund.
|
Той чака
своя приятел.
|
|
Er
wartete auf ihn vor dem
Theater.
|
Той го
чака пред театъра.
|
Употребата на предлога при предложното допълнение зависи от управление на глагола или прилагателното, което често се явява неразделна част от сказуемото.
|
Wir
erinnern uns an die Sommerferien.
(sich erinnern an + Akk.) |
Ние си
спомняме за летните ваканции.
|
|
Er
beschäftigt sich mit diesem Problem.
(sich beschäftigen mit + Dat.) |
Той се
занимава с този проблем.
|
|
Die
Studenten unserer Fakultät sind für die Durchführung dieser Konferenz
verantwortlich.
(verantwortlich sein für + Akk.) |
Студентите
от нашия факултет отговарят за провеждането на тази конференция.
|
Падежа на съществителното зависи от управлението на предлога: mit — дателен, für — винителен, an — винителен или дателен и т. н.
Предложното допълнение може да бъде изразено и чрез местоименно наречие:
|
Ich
warte darauf schon 10 Minuten.
|
Аз
чакам това вече 10 минути.
|
Прякото, косвеното и предложното допълнение, както и подлога, могат да бъдат изразени чрез различни субстантировани части на изречението.
,
|
Was
gibt es Neues?
|
Какво
ново?
|
|
Ich
bin mit dem Gesagten einverstanden.
|
Съгласен
съм с казаното.
|
Инфинитив във функцията на допълнение
С функция на допълнение може да
бъде употребен и инфинитив, със или без zu.|
Gestatten
Sie einzutreten.
|
Разрешете
да влезна.
|
|
Das
Kind lernt lesen.
|
Детето
се учи да чете.
|
Сказуемото, изразено с глаголите hören (слушам), sehen (гледам), fühlen (чувствам), изискват, освен допълнение, и глагол в инфинитив, както и пряко допълнение. Такова допълнение се нарича „конструкция на винителен падеж и инфинитив“.
|
Wir
hörten unsere Freunde singen.
|
Ние
слушахме как пеят нашите приятели.
(Ние слушахме пеенето на нашите приятели.) |
|
Ich
sah sie marschieren.
|
Видях
как те маршируват.
|
|
Man
fühlt ihn zittern.
|
Чувстваш
как той трепели.
|
В качеството си на допълнение може да се употребява и инфинитивна група. Обикновено то стои след местоимението es или местоименното наречие, изпълняващо функцията на корелат.
|
Markus
liebte es, einen langen Spaziergang zu unternehmen.
|
Маркус
обича да прави дълга разходка.
|
Такова допълнение може да стои и след именно сказуемо.
|
Ich
bin bereit, dir bei dieser Arbeit zu helfen.
|
Аз съм
готов да ти помогна в тази работа.
|
