Числителните в немския език

Числителното (das Numerale oder das Zahlwort) в немския език, също както в българския се дели на две основни групи: количествени/бройни (Grundzahlwörter) и числителни редни (Ordnungszahlwörter).

Количествените или бройните числителни указват на определено число:

•  еins — едно,
•  fünfzehn — петнадесет,
•  einundzwanzig – двадесет и едно,
•  zweitausendvierhundertfünfundvierzig – две хиляди четиристотин четирдесет и пет;

или количество предмети:

• drei Äpfel – три ябълки,
• fünfunddreißig Studenten – тридесет и пет студента,
• hundert Jahre – сто години.

Количествените числителни в изречението са в ролята на най-близкото до съществителното определение (често без член) или са самостоятелно използвани и отговарят на въпроса wieviel(e) - колко.

• Sie gebar ihm drei Kinder, zwei Töchter und einen Sohn… (Th. Bernhard) - Тя му родила три деца, две дъщери и един син…
• Sechzig mal sechzig ist dreitausendsechshundert. Also hat eine Stunde dreitausendsechshundert Sekunden…(M. Ende) – Шестдесет умножено по шестдесет се получава три хиляди и шестстотин. Така един час има три хиляди и шестстотин секунди…

Количествените числителни не се склоняват. Изключение правят само eins/ein, zwei и drei

Употреба на eins/ein

1. При броене и изчисления се използва eins, например:

• Ein mal eins ist eins. – Едно е равно на едно.
• Eins, zwei, drei! – Едно, две, три!
• Die Uhr schlägt eins. – Часовникът удари един (часа).

2. При самостоятелна употреба се използва ein, по форма съвпадащо с неопределителното местоимение einer, eine, eines, например:

• «Ich gehe allein… Was zu sagen ist, kann einer am besten sagen…» (J. Wassermann) – Аз вървя/отивам сам… Това, което трябва да се каже, най-добре може да го каже един (човек).
• Eines der drei Gemälde war nach Dänemark verkauft worden. (B. Kellermann) – Една от трите картини беше продадена в Дания.

3. При съществително, ein се склонява както неопределителен член и предава рода и падежа на това съществително, за което се отнася. За да се различава от неопределителния член, числителното ein може да се отдели чрез ударение, например:

• Der Zug bestand aus einem Personenwagen und fünf Viehwagen. (B. Kellermann) – Влакът се състоеше от един пътнически вагони пет вагона за едър рогат добитък.
• Wie lange hatte Wolfgang Pagel am Telefon gestanden? Eine Stunde? Zwei Stunden? Er wußte es nicht. (H. Fallada) – Колко дълго стоя Волфганг Пагел на телефона? Един час? Два часа? Това той не знаеше.
• Nach einer Woche etwa, viel früher, als wir gerechnet hatten, erreichten wir unser Ziel. (W. G. Sebald) – След една седмица, много по-рано, отколкото очаквахме, стигнахме нашата цел.

Забележка: Посредством числителното ein се усилва значението на указателните местоимения при следната конструкция:

Ein und derselbe, mit ein(em) und demselben, für ein und dasselbe, ein und dieselbe Rose, aus ein und demselben Stoff, mit ein und denselben Worten.

Употреба на zwei и drei

1. При самостоятелна употреба в изречение, числителните zwei и drei в родителен падеж получават окончание –er, в дателен — окончание –en. Например:

• «… aber Frau Anna kann doch nur mit einem verheiratet sein und nicht mit zweien», vollendete ein im Toreingang stehender junger Arbeiter… (L. Frank) - «… но госпожа Анна може да бъде омъжена само за един, не за двама», заключи стоящият до вратата млад работник.
• Das folgende kleine Kabinett war sogar beinahe von oben bis unten an dreien seiner Wände mit solchen Objekten angefüllt. (G. Hauptmann) – Следващия малък кабинет бил запълнен отгоре до долу по трите стени със такива предмети.

2. Вместо zwei често, особено при телефонни разговори се използва zwo, за да се избегне объркването с drei. Например:

• Тел. 8532679 = acht – fünf – drei – zwo – sechs – sieben – neun

3. При употреба със съществителни zwei и drei могат да се склоняват, в болшинството от случаите, когато съпровождащата дума е без член, местоимение или предлог. Например:

• Plötzlich hörte ich die Schritte zweier Menschen; sie näherten sich… (H. Böll) – Внезапно чух стъпките на двама души; те се приближаваха.

Но:

• Es ist gut, daß er damals nach zwei Jahren mit Anna Schluß gemacht hat. (L. Feuchtwanger) – Добре че тогава, след две години, той приключи отношенията с Анна.

Редните числителни (die Ordinalzahlen) обозначават мястото/в редица/ на предмет или живо същество и отговарят на въпроса der, die, das wievielte?

• Der erste Tag – първият ден,
• Die zweite Woche – втората седмица,
• Das hundertste Kapitel – стотната глава /от книга/.

Числителните редни се образуват от корена на съответното числително бройно с помоща на суфикса –t, или –st (след 20), например:

•  (der) zwei-te — втори
• (die) einundzwanzig-ste – двадесет и първи

Забележка: В сложните числителни само последната част се явява редно числително, например:

• Der zweiundsiebzigste Geburtstag – Седемдесет и втория рожден ден,
• Das fünfundachtzigste Jubiläum – Осемдесет и петия юбилей.

Числителните редни много често в изречението играят ролята на близко до съществителното определение, което по правило винаги се използва с определителен член. Тогава числителното се склонява като прилагателно. Например:

• Ich blieb einen Augenblick am offenen Fenster im zweiten Stock stehen und sah auf den Hof. (W. Schnurre) – Спрях за момент до отворения прозорец на втория етаж и погледнах на двора.

Съществително с редно числително се употребява без член при следните случаи:

1. Когато словосъчетанието обозначава класа на вагон, степен на орден и т. н.:

erster (zweiter) Klasse fahren

 das EK (Eiserne Kreuz) erster Klasse (Erster)

der Verdienstorden erster Klasse

2. В словосъчетанието Erster werden (d.h.Sieger) – бъде първи
3. В конструкция с предлози:

aus erster (zweiter) Hand

in erster (zweiter) Linie.

Ако числителните редни се пишат с цифри, то после числото се слага точта, за да се разграничат от числителните бройни.