Инфинитив с zu и без zu в немския език

Инфинитивът изпълнява различни функции в изречението. В зависимост от функцията и значението, той се съпровожда от предлога "zu".

Частица zu пред инфинитив не се поставя в следните случаи:

а) пред модалните глаголи (включително и lassen) като част от сказуемото:

Ich muß gehen. Аз трябва да отида.
Soll ich das tun? Трябва ли да го направя?
Das Buch kann übersetzt werden. Книгата може да се преведе.

Mein ältester Sohn kann gut Schlittschuh laufen.
Моят по-голям син умее (може) добре да кара/да се пързаля кънки.

Der Lehrer ließ den Schüler das Wörterbuch aus der Bibliothek holen.
Учителят каза на/изпрати ученика да донесе речника от библиотеката.

б) след глаголи за движение, като обстоятелство за цел:

Sie gehen schlafen. Те отиват да спят.
Ich schicke dich einkaufen. Изпращам те да пазаруваш.

Nach dem Mittagessen laufen die Kinder baden.
След обяд децата отиват да се къпят.

Morgen fahren wir aufs Feld einsäen.
Утре отиваме на полето да сеем.

Die Mutter schickt ihre Tochter Brot holen.
Майката изпрати дъщеря си да купи/вземе хляб. (Майката изпрати дъщеря си за хляб.).

в) след sehen, hören, fühlen като допълнение:

Wir hören ihn singen. Ние го слушаме как пее.
Er sieht den Jungen über die Straße gehen. Той вижда как момчето пресича улицата.

Ich sehe meinen Sohn im Hofe Fußball spielen.
Аз виждам, че моя син играе футбол на двора.

Hörst du den Kuckuck im Walde rufen!
Чуваш ли как кукувицата кука в гората?

Er fühlte die Hände seiner Frau zittern.
Той усети, че ръцете на жена му треперят.

г) често след lehren, lernen, helfen като обстоятелство:

Die Tochter hilft der Mutter, die Wohnung (zu) säubern. Дъщерята помага на майката да почистят жилището.

Die Ente lehrt ihre Entenküken schwimmen.
Патицата учи своите патенца да плуват.

Das kleine Kind lernt gern zeichnen.
Малкото дете с удоволствие се учи да рисува.

Hilf mir bitte diese Gleichung lösen. Ich habe in den zwei Jahren erst richtig lesen und schreiben gelernt.
Помогни ми, моля, да реша това уравнение. За тези две години аз се научих само правилно да чета и пиша.

Употреба на zu след глаголите lehren, lernen, helfen понякога се прилага. Сравнете горните примери със следващите:

Er nahm meinen Mantel vom Nagel und half mir, ihn anzuziehen.
Той взе моето палто от закачалката и ми помогна да го облека.

Hilf mir lieber, den Jungen nach Hause zu bringen.
По-добре ми помогни да отведа детето до дома.

Sie half mir in der Küche die Gläser auszuwaschen.
Тя ми помогна в кухнята да измия чашите.

Er hat uns irgendwie mit all seinen eschichten geholfen, weiterzuleben,
С всички свои истории той ни помогна (по някакъв начин) да оцелеем.

Sie hatte gelernt, die richtigen Stoffe und Pelze zu wählen.
Тя се е научила да избира правилните тъкани и кожи.

Частица zu пред инфинитив се използва в следните случаи:

а) пред болшинството глаголи, в ролята на допълнение:

Er hat mich gebeten, ihn zu besuchen. Той ме помоли да го посетя.
Sie beginnt zu sprechen. Тя започна да говори.

б) след абстрактни съществителни, в ролята на определение:

Ich habe die Möglichkeit, nach Italien zu reisen. Имам възможност да пътувам до Италия.

в) след haben и sein в модално значение като част от сказуемото:

haben + zu + Inf. = müssen + Inf. Akt. 
sein + zu + lnf. - müssen/können + Inf. Pass.

Er hat zu arbeiten. Той трябва да работи.
Das Problem ist zu lösen. Проблемът трябва да се реши.

г) в т. нар. Инфинитивни групи с двойни предлози (обстоятелства):

um + zu + Inf. (цел) 
statt + zu + Inf. (отстъпка) 
ohne + zu + Inf. (ограничение)

Ich muß mich beeilen, um den Bus zu erreichen. Аз трябва да бързам, за да успея (да хвана) автобуса.

Statt zu studieren, spielt er Klavier. Вместо да учи, той свири на пиано.
Er geht, ohne ein Wort zu sagen. Той върви, без да каже и дума.

При глаголите с делима представка, частицата zu се слага между делимата представка и основата на глагола, като при това се пишат слято.

Meine Freundin vergaß mich anzurufen.
Моята приятелка забрави да ми позвъни.

Die Studenten hoffen alle Prüfungen bis Ende Juni abzulegen.
Студентите се надяват да вземат всички изпити до края на юни.

Ако изменяемата част на сказуемото е представена от глагол с делима представка, то инфинитивът с частицата zu може да стои след делимата представка, т.е. излизат извън рамковата конструкция.

Plötzlich fing es an zu regnen. Внезапно започна да вали.
Die Eltern haben vor zu verreisen. Родителите трябва да отпътуват / готвят се да отпътуват.

Зависими инфинитиви Аbhängig Infinitiv

Глаголите hören (слушам), sehen (виждам), helfen (помагам) lassen (оставям) могат да се ползват самостоятелно или в комбинация с други глаголи. Обикновените глаголи, които се ползват заедно с тях и се подреждат в края на изречението, са в инфинитивна форма и се наричат "зависими инфинитиви".

Четирите глагола (hören, sehen, helfen, lassen) запазват значението си и при единия вид употреба и при другия, изключение прави само глагола lassen, който при самостоятелна употреба означава "оставям, изоставям", а когато е в комбинация с друг глагол - "позволявам, пускам".

Вижте следните примерни изречения с употребата на четирите глагола:
Ich lasse den Mantel hier. (Оставям си палтото тук.)
Ich lasse Mark kommen. (Позволявам на Марк да дойде.)
Wir hören Musik. (Ние слушаме музика.)
Wir hören Emma singen. (Ние слушаме Ема да пее.)
Er sah die Parade. (Той видя парада.)
Er sah Emma kommen. (Той видя Ема да идва.)
Hilfst du Mark? (Помогна ли на Марк?)
Hilfst du Mark reinigen? (Помогна ли на Марк да почисти?)

Сегашно перфектно и минало перфектно време

Глаголите hören, sehen, helfen и lassen могат да се ползват и в сегашно перфектно и минало перфектно време чрез т.нар. двойна инфинитивна конструкция. Ако си ползваме дадения глагол
самостоятелно, а не в комбинация с друг глагол, тогава перфектното време се образува по обикновения начин.

Вижте примерите:
Ich habe das Lied gehört. (Аз съм чувал песента.) - тук имаме самостоятелна употреба на hören
Ich habe sie schreien hören. (Аз съм я чул да вика.) - тук е ползван и глагола schreien в комбинация с hören и се ползва двоен инфинитив ("schreien hören")

Бъдеще време

Тук принципът е същия. При самостоятелна употреба на някой от четирите глаголи - ползваме спрегнатия глагол werden + инфинитива на главния глагол в края на изречението. Когато някой
от hören, sehen, helfen и lassen е в комбинация с друг глагол, имаме werden + двоен ифинитив в края на изречението.
Вижте примерите:
Ich werde die Sängerin hören. (Аз ще слушам певицата.) - тук имаме самостоятелна употреба на hören
Ich werde das Kind weinen hören. (Аз ще чуя детето да плаче.) - тук е ползван и глагола weinen в комбинация с hören и се ползва двоен инфинитив ("weinen hören")

Подчинени изречения

Когато имаме двоен инфинитив в подчинено изречение, спрегнатата форма на haben или werden не отива на последна позиция, както може да се очаква, а застава пред двойния инфинитив.
пр. Er sagt, daß er hat kommen dürfen.
Ich bin glücklich, weil ich Emma werde singen hören.

Кога зависимите инфинитиви се ползват с частичката "zu"?
По принцип зависимите инфинитиви никога не се ползват с zu, когато се ползват в бъдеще време или са в комбинация с модални глаголи или с глаголите hören, sehen, helfen и lassen. Има и случаи
обаче, в които се ползва zu. Те са:

1. След някои предлози:
- an(statt)...zu
пр. Wir haben gemalt, anstatt zu studieren. (Ние боядисвахме, вместо да учим.)
- ohne...zu
пр. Er kam ins Zimmer, ohne zu klopfen. (Той влезе в стаята, без да почука.)
- um...zu
пр. Sie ging hinaus, um den Brief zu lesen. (Тя отиде да прочете писмото.)
Забележка: Когато е по този начин zu се превежда "да" (zu lesen - да прочете).
Когато зависимия инфинитив е глагол с делима представка, zu застава между представката и главната част на глагола.
пр. Er telefonierte, um uns einzuladen. (Той ни се обади, за да ни покани.)

2. След частици с da(r)- :
примери:
Ich warte darauf, das Auto zu sehen. (Аз чаках, за да видя колата.)
Er hofft darauf, sein Geld wiederzufingen. (Той се надяваше да си върне парите.)
Забележка: На български "darauf" не се превежда.

3. Пред определени глаголи, които се ползват като зависими инфинитиви:
anfangen, aufhören, bitten, erlauben, etwas schön (nett или др.) finden, helfen, hofen, vergessen, versprechen, vorschlagen, wünschen.
примери:
Er hörte auf, Golf zu spielen. (Той спря да играе голф.)
Sie findet es dumm, ihn zu fragen. (Тя смяташе, че е глупаво да го
пита.)

4. При съчетанието от глагола brauchen + nicht zu + зависим инфинитив.
То означава "не е нужно да...". Тази форма се ползва вместо отрицателната форма на müssen.
пр. Muß ich kommen? - Nein, du brauchst nicht zu kommen.
Muß ich deinem Vater helfen? - Nein, du brauchst ihm nicht zu helfen.