Устна реч - II част

Устна реч: особености на синтаксиса в сравнение с Hochdeutsch

• В изреченията, представляващи отговор на въпрос, може да се изпусне подлога, отстъпвайки първо място на сказуемото; отговорите на въпроси в хода на диалога много често са във вид на непълни кратки изречения, например:

Hochdeutsch (Hochd.): Was ist diese kleine Frau im Pelzmantel? – Ich weiss es nicht genau. – Какво работи тази ниска жена с коженото палто? – Аз не знам точно.

Umgangssprache (Umg.): Was ist diese kleine Frau im Pelzmantel? – Weiss es nicht genau. – Какво работи тази ниска жена с коженото палто? – Не знам точно (непълно изречение, подлога е изпуснат).

Hochd.: Wohin fliegt sie in diesem Sommer? – Sie fliegt nach Griechenland. – За къде ще лети тя това лято? – Тя ще лети за Гърция.

Umg.: Wohin fliegt sie in diesem Sommer? – Nach Griechenland. – Къде ще отлети тя това лято? – За Гърция (непълно изречение).

• В сложно-подчинените конструкции, в които подчиненото изречение се съединява с главното с помоща на съюзите «макар, че; въпреки, че – obwohl» и «защото, понеже – weil», в разговорната реч често се използва прав словоред вместо обратен, напр.:

Hochd.: Thomas konnte nicht einschlafen, weil er im Laufe des Tages zu viel erlebt hat. – Томас не можа да заспи, защото преживя твърде много през деня (обратен словоред в подчиненото изречение).

Umg.: Thomas konnte nicht einschlafen, weil er hat im Laufe des Tages zu viel erlebt. – Томас не можа да заспи, защото преживя много през деня (прав словоред).

• За устната реч е характерен преноса на инфинитива и сравнителните обороти в самия край на изречението – зад границите на рамковата конструкция, напр.:

Hochd.: Sein Bruder sieht wie ein Obdachloser aus. – Неговия брат изглежда като безпризорник.

Umg.: Sein Bruder sieht aus wie ein Obdachloser. – Брат му прилина на безпризорник.

• За разговорната (устна) реч е характерна замяната на много определения, които са изразени с подчинени изречения,  с причастия и прилагателни, безсъюзни сложни изречения, напр.:

Hochd.: Klaus hat einen neuen Sessel, der ihm sehr gut gefällt. – Клаус има ново кресло, което на него много му харесва (подчинено изречение).

Umg.: Klaus hat einen neuen Sessel, der gefällt ihm sehr gut. – Клаус има ново кресло, то много му харесва (безсъюзно сложно изречение).

Устна реч: особености на граматиката в сравнение с Hochdeutsch

• Значително преобладава използването на Perfekt пред Präteritum, например:

Hochdeutsch (Hochd.): Barbara arbeitete eifrig an einem neuen Artikel (Präteritum). – Барбара усърдно работи над новата си статия.

Umgangssprache (Umg.): Barbara hat eifrig an einem neuen Artikel gearbeitet (Perfekt).  — Барбара работеше усърдно над новата си статия

• Замяна на бъдеще време със сегашно (Präsens), напр.:

Hochd.: Danach wird Barbara an einem neuen Artikel arbeiten. – След това Барбара ще работи над нова статия (Futurum I).

Umg.: Danach arbeitet Barbara an einem neuen Artikel. — След това Барбара работи над нова статия (Präsens вместо Futurum I).

• Използването на модални глаголи вместо сложни конструкции, напр.:

Hochd.: Es war uns unmöglich, Dr. Krause anzurufen. – Невъзможно е за нас да се обадим на др. Краузе (инфинитивен оборот).

Umg.: Wir konnten Dr. Krause nicht anrufen. – Не можем да се обадим на др. Краузе. Замяна на инфинитивния оборот с модален глагол).

• При възможност се избягва употребата на страдателен залог (пасив) в полза на деятелен залог (актив), напр.:

Hochd.: In Italien wird es sehr viel Pasta gegessen. – В Италия ядат твърде много паста.

Umg.: Die Italiener essen sehr viel Pasta. – Италианците ядат твърде много паста.

• В разговорната реч предложните конструкции със съществителни, много често се заменят от глаголни, напр.:

Hochd.: Infolge unserer späten Ankunft mussten wir im Hotel übernachten. – В следствие на нашето късно пристигане трябваше да пренощуваме в хотел. (предложна конструкция).

Umg.: Wir mussten im Hotel übernachten, weil wir spät angekommen waren. – Ние пренощувахме в хотел, защото пристигнахме късно (глаголна конструкция).

• Управлението на предлозите с родителен падеж Genitiv често се заменя с Dativ, ако управлението на предлозите го позволява (това касае предлозите вместо – statt, въпреки, че – trotz, из-за – wegen, през, по време на– während), напр.:

Hochd.: seinetwegen – заради него; trotz des Gewitters – въпреки бурята (Genitiv);

Umg.: wegen ihm – заради него; trotz dem Gewitter – заради бурята (Dativ).

• Вместо сложните думи, съдържащи в своя състав повече от две осонви, се използват описателни конструкции, напр.:

Hochd.: die LKW-Verkehrsmittelroutenplanungsgesellschaft – Фирма за планиране на маршрутите товарни камиони;

Umg.: die Gesellschaft für Routenplanung von LKW-Verkehrsmitteln.

• В случай на използването на Konjunktiv в разговорната реч преимуществено се избират формите с würden, напр.:

Hochd.: Peter führe mit, wenn du ihn einlüdest. – Петер би дошъл с теб, ако ти го поканиш.

Umg.: Peter würde mitfahren, wenn du ihn einladen würdest. – Петер ще пътува с теб, ако го поканиш.

• В случай на необходимост да се преобразува пряката реч в косвена, вместо Konjunktiv I се използва Indikativ или Konjunktiv II, напр.:

Hochd.: Anna flüsterte, sie habe keine Arbeit mehr. – Анна прошепна, че тя няма повече работа (Konjunktiv I).

Umg.: Anna flüsterte, sie hatte keine Arbeit mehr. – Anna flüsterte, sie hätte keine Arbeit mehr. – Анна прошепна, че тя няма повече работа (1 – Indikativ, 2 – Konjunktiv II).

Устна реч - I част

Устна реч: особености на лексиката на разговорната реч в сравнение с Hochdeutsch

• Разговорната реч е богата на идиоми, пословици, ненормативна лексика и така наречените социолекти – лексиката на определен слой от населението (младежи, студенти, IT специалисти и др.).
• Особена емоционална изразителност на разговорната реч придават различните междуметия и частици (например, аха!– aha!; ох! — oh!; всъщност – eigentlich; обаче – jedoch, та, ама, нали — ja и т.н.).
• В разговорния вариант се избира лексика, която е неутрална или се явява специфична, напр.: kriegen – получавам (bekommen); разбирам, схващам – kapieren  (verstehen) и т.н.
• В разговорната (устна) реч, по правило, се заменят устойчивите словосъчетания, състоящи се от глагол и съществително име, с по-прости конструкции (глаголни), напр.:

Hochdeutsch: Wir treffen diverse Massnahmen zur Klärung der Situation. – Ние предприемаме различни мерки за изясняване на ситуацията.

Umgangssprache: Wir versuchen, die Situation zu klären. – Опитваме се да изясним ситуацията.

• В устната реч се наблюдава опростяване на предложните и съюзни конструкции, напр.:

Hochdeutsch: Ihre Kollegen sammeln Sachen zur Unterstützung von Afrikaner Kindern. – Нейните колеги събират вещи в подкрепа на африканските деца.

Umgangssprache: Ihre Kollegen sammeln Sachen für Afrikaner Kinder. – Нейните колеги събират вещи за африканските деца.

• В устната немска реч често се използват различни думи с обобщено значение, служещи за замяна на пространствени описания, напр.:

Solche Sachen durften nicht passieren. – Подобни неща не трябва да се случват.

Räume dein Zeug da auf! – Прибери си нещата!

Устна реч: особености в интонацията в сравнение с Hochdeutsch

• На първо място в разговорния вариант е необходимо да се прави разлика в смислов и интонационен план, например:

Geschlafen habe ich, aber munter bin ich nicht. – Аз спах, но не съм бодър. (В дадения случай отправната точка на изказването е, че някой е спал. Останалото произтича от това).

• В немската устна реч за смислово и интонационно подчертаване на отделните компоненти много често се използва частицата da, напр.:

Der Computer da ist das, was wir kaufen wollen. – Компютърът (точно този) е това, което искаме на купим.

• За интонационно и смислово подчертаване на съществителното (собствено или нарицателно) много често, в качеството си на усилително средство, се използва определителния член, напр.:

Den Otto haben wir nicht erwartet. – Ото (точно него) не очаквахме.

Den Bürgermeister habe ich früher gekannt. – (Точно този) Кметът познавам от по-рано.

Устна реч: особености на фонетиката в сравнение с Hochdeutsch

• Звукът [е] в края на съществителните имена и в безударните глаголни неделими представки, се произнася много кратко, например:

die Gabe (талант, дар), die Krähe (врана, гарга), die Decke (покривка, таван на стая, външна гума), bestellen (поръчвам, запазвам (тая, билет), vermuten (предчувствам, предполагам), gebrauchen (използвам), zerlegen (разбирам) и т.н.

• Звукът [е] в глаголните окончания много често въобще не се произнася. В писмената реч се заменя с апостроф, напр.:

Ich hab’ einen grossen Eimer. Ich geb’ dir den. – Имам голяма кофа. Ще ти я дам.

• Звукът [е] в средата на основата се произнася без ударение, или съвсем кратко или съвсем се изпуска, например:

Чакам, очаквам – erwarten […tn], съветвам – raten […tn], Essen – град Есен […sn],  утешавам – trösten […tn].

• [r] в края на думата като съвсем кратко [а], напр.:

четири – vier, ние – wir, любопитство – die Neugier, чаша – die Gläser, майстор – der Meister, поет – der Dichter, дръжка, ръчка – der Halter и т.н.

• Неопределителния член в разговорната реч значително се редуцира и често се слива със стоящите пред него предлози или частици, напр.:

einen => ‘nen, eine => ‘ne, eines => ‘nes, so eine => so’ne, bei einer => bei’ner, für eine => für’ne и т.д.

• В разговорната реч наречията за място, имащи в своя състав представките her-, hin- се редуцират до характерни за устната реч форми, напр.:

нагоре – hinauf, herauf => rauf; навън – hinaus, heraus => raus; в (вътре) — hinein, herein => rein; hinunter, herunter => runter и т.н.

• Местоимението nichts в разговорната реч, по правило, се произнася [niks].