Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii, защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на страницата ми. Бих искала да ви посоча някои нюанси в използването му, и най-вече да привлека вниманието ви към някои групи глаголи.

За да не правите грешки в "изразяването на желание" използвайки Конюнктив II, трябва да разберете естеството на косвената реч, и най-важното - произхода на тези глаголи и изрази, които използвате в изреченията.

Ще започна с честите грешки.
🔶 " Бих искал чаша кафе."; " Бих искал парче щрудел (шоколадова торта)."
"Ich möchte gerne einen Kaffee." — ⭕Falsch!
"Ich hätte gerne einen Kaffee." — 🔘Richtig.
"Ich möchte gerne ein Stück Strudel (Schokotorte)." — ⭕Falsch!
"Ich hätte gerne ein Stück Strudel." — 🔘Richtig.

Ще попитате защо?
Необходимо е да знаем, че "möchten" е форма в Konjunktiv II на глагола "mögen" — искам; обичам нещо, което ми харесва; увличам се по нещо. Използвайки модален глагол, не трябва да забравяме, че неговата главна функция е да покаже отношение към действието (модалност), а не самото действие. Той помага на основния (смисловия) глагол да „извърши“ това действие.

— Ich möchte wissen. Ich möchte sagen. Ich möchte fragen.

В тези изречения виждаме, че това е вежлива молба нещо да направим, т. е. да се извърши някакво действие .
Но няма да чуем "Ich hätte gerne wissen (sagen, fragen uws.).

🔵 Конструкцията "gern haben" се използва като вежливо желание да имаш нещо, т. е. изразява отношение към обекта – „с удоволствие бих имал чашка кафе (за да я изпия

Затова в сферата на обслужването толкова често чуваме Konjunktiv II от типа "haben + gern" — "hätte gern(e)" :
— Ich hätte gerne... einen Tee, ein Stück Pizza, ein Glas Wasser, ein Bier...

❗Но не всичко е така просто❗

🔸 "Бих искал да резервирам стая във вашия хотел."; „Бих искал да резервирам маса в ресторанта Ви.“.

"Ich hätte gerne eine Reservierung machen, bitte." — ⭕Falsch!
"Ich würde gerne eine Reservierung machen, bitte." — 🔘Richtig.

Формата "WÜRDEN + Infinitiv" ни избавя от наизустяването и запомнянето на оригиналните форми на глаголите в Konjunktiv II. И се явява спасение и вълшебна пръчица.

Естествено, има и глаголи, при които е предпочитано да се използват в тяхната Original-Konjunktivform :
🔹sein — war — wäre — Ich wäre... (Ich würde sein... — man benutz nicht)
🔹haben — hatte — hätte
🔹mögen — mochte — möchte
🔹können — konnte — könnte
🔹müssen — musste — müsste
🔹dürfen — durfte — dürfte
🔹wollen — wollte — wollte❗(формата в Indikativ е идентична и при Konjunktiv II)
🔹sollen — sollte — sollte❗( формата в Indikativ е идентична и при Konjunktiv II)
🔹brauchen — brauchte — bräuchte
🔹kommen — kam — käme
🔹wissen — wusste — wüsste

По-горе казах, че е предпочитано. Но това не означава, че това е изключително правило.

🔷 Да обърнем внимание на глагола "wissen".
Той може да се използва както и в своята форма в Konjunktiv II, така и с конструкцията "würden + Infinitiv" :
🔸 Ich würde gerne wissen,... oder Ich wüsste gerne...

— Ich wüsste gerne, was du darüber denkst. / Ich würde gerne wissen, was du dazu denkst. — Бих искал да знам какво мислиш за това.
— Ich würde gerne vorher darüber wissen. ( = Ich würde gerne vorher Bescheid wissen.) — Бих искал да знам за това по-рано.
— Wenn du zu mir kämst, wüsste ich das im Voraus. — Ако ти беше дошъл при мен, щях да знам по-рано за това.
— Wenn ich das vorher wüsste, hätte ich keinen Fehler. — Ако знаех по-рано за товя, нямаше да сгреша.

В речта може да има и обороти, при които е възможно прилагането на Original-Konjunktivform и към други глаголи.

🔷 Глаголът "wünschen" често се приема и като "пожелание" в пряката реч (Indikativ):
— Ich wünsche dir (Ihnen) schönen Tag.

Изразът  "иска ми се...; бих искал..." се среща доволно рядко, но все пак се използва (wünschen — wunschte — wünschte) :
— Ich wünschte, dass... — Бих искал да...
— Ich wünschte, ich hätte gewusst, dass... — Бих искал да знам, че...
— Ich wünschte, ich hätte das früher gelernt. — Бих искал да знам за това по-рано. /Ще ми се да знаех за това по-рано.
— Ich wünschte, das wäre nicht passiert. — Бих искал/Ще ми се това да не се беше случвало.
В тази форма е трудно да се използва конструкцията "würden + Infinitiv". Затова "wünschen" се заменя с  Original-Konjunktivform.

🔵 А как е с другите глаголи? Коя форма за Konjunktiv II да се използва – оригиналната (Original-Konjunktivform) или конструкцията "würden + Infinitiv"?

🔶 Понякога една и съща форма за конюнктив може да има различни отенъци и нюанси:
— Prüfen Sie bitte meine Hausaufgabe! — Проверете, моля, моята домашна работа! (Звучи малко грубо и заповедно, като упорита молба или заповед.)
— Könnten Sie bitte meine Hausaufgabe prüfen? — Бихте ли могли да проверите домашната ми работа? (Това звучи учтиво.)
— Korrigieren Sie bitte meinen Text! — (грубо, но все па се използва).
— Könnten Sie bitte meinen Text korrigieren? — (това звучи много любезно.).

Езикът е като жив организъм. Не можеш да сложиш всичко във форми и правила. Както не можеш и да напишеш формула за любовта J

Глаголът irren и неговите производни

1.    ОБЪРКВАМ СЕ, ЗАБЛУЖДАВАМ СЕ при избора на нещо

sich irren – греша, заблуждавам се, лъжа се

der Irrtum – грешка, заблуждение, неправилност, (синоним – der Fehler - грешка, погрешност)

Всеки път, когато признаваме за невярност или погрешност на действията си, ние казваме, че сме направили грешка:

– Ich habe einen Fehler gemacht! Das war mein Fehler, das ist falsch! – Направих грешка! Това беше моя грешка, това е неправилно!
der Fehlertritt – грешна стъпка

Но!!! Ако това е било неправилен ИЗБОР, то на вас ще ви кажат:
– Sie irren sich!!! Wenn Sie dies tun, dann machen Sie einen Fehler! – Вие грешите!!! Ако направите това, ще сгрешите!
– Ich irre mich selten. – Аз рядко греша.

Изказвате неправилно разсъждение:
– Ich habe mich geirrt: Das Konzert ist am Sonntag, nicht am Samstag. – Не бях прав: концерта е в неделя, а не в събота.
– Ich habe mich schon oft geirrt. – Често греша. (Много пъти не съм бил прав).

Изказвайки свое мнение:
– Ich kann mich irren, aber das wird zu eine Katastrofe führen. – Може и да греша, но това ще доведе до катастрофа. – казано по дзруг начин "aber es kann zu einem Fehler führen".
– Wenn ich mich nicht irre, hat sie nächste Woche einen Geburtstag. – Ако не греша, следващата седмица тя има рожден ден.

Възможно е да се объркаме или заблудимв своите предпочитания:
– Er irrt sich. Er hat sich geirrt, sie für eine berühmte Schauspielerin behalten. – Той греши. Той се заблуждава, считайки я за знаменита актриса.
– Ich dachte, er ist mein bester Freund, aber ich hatte mich geirrt. – Мислех, че той е мой добър приятел, но грешах.
– Ich habe mich geirrt, er war nicht das, wofür er sich verraten hat. – Заблудих се в него, той не е това, за което се представя.
– Ich habe mich in meinem Urteil über ihn gründlich geirrt. – Моето мнение за него беше погрешно.

das Urteil - мнение, преценка, съждение;
– nach meinem Urteil – по мое мнение;
– sein Urteil über etwas abgeben – изказвам мнение за нещо;
– sich (Dat.) ein Urteil über edn/etw. bilden – създавам си мнение за нещо/някой.

Разбира се, можете да изразите мнение и по други начини: meinen – считам, имам предвид; die Meinung - мнение.
– Ich bin der Meinung, dass du dich irrst. – Мисля, че се заблуждаваш. / На мнение съм, че грешиш.
– Ich meine, dein Urteil ist falsch. – Мисля/Считам, че съждението ти е невярно.
– Ich habe mir ein gutes Urteil über ihn. – Имам добро мнение/добра преценка за него.
– Er hat sich ein schlechtes Urteil darüber. Zuvor hatte er sich in seinеm Urteil eifach geirrt. – Той има лошо мнение/преценка за това. По-рано той просто се заблуждаваше.

Използвайки глагола "irren" имаме предвид, че ние блуждаем, лутаме се, заблуждаваме се в своите собствени мисли, мнения, преценки, избори.

Често въвеждаме в заблуждение други хора, а понякога и нас ни заблуждават. За тези действия отговаря глагола "verwirren".

А ако се лутаме/заблуждаваме се в чужд град или в гората, ако губим ориентир или объркаме пътя и не намираме изхад? Тук ще ни помогне глагола "sich verirren".

SICH VERIRREN – заблуждавам се, губя се (на непознато място)

Тъй като за този факт се съобщава, когато вече се е случило, то най-често се употребяват формите за минало време на този глагол:
ich verirre mich (Präsens) — verirrte mich (Präterit) — habe mich verirrt (Perfekt)

– Ich habe mich (im Wald) verirrt. – Загубих се (в гората). - (war man vorher nicht im Wald; hat man erst im Wald Orientierungsprobleme bekommen; hat man sich im Wald verirrt)

В приказките децата често се губят (заблуждават се в гората) и тази история започва така: – Hänsel und Gretel verirrten sich im Wald.
– Ich kenne diese Stadt nicht. Ich habe mich in einer unbekannten Stadt verirrt. – Аз не познавам този град. Заблудих се в непознат град.
– Ohne deine Hilfe kann ich mich verirren. – Без твоята помощ може да се заблудя/изгубя.
– Als ich neu in Köln war, habe ich mich ständig in der Altstadt verirrt. – Когато бях за първи път в Кьолн, аз постоянно се лутах в стария град.

Има и ситуации, когато с тези глаголи може да се обясни, че ние сме сгрешили, объркали (место, цел):
– Ich habe mich in die Damentoilette verirrt (als Mann). – Обърках вратата и попаднах в дамската тоалетна.

Разбира се, има и алтернативни глаголи и изрази за такима ситуации:
– den falschen Weg nehmen – избрах грешен път
– das falsche Ziel nehmen / ein falsches Ziel wählen – избрах грешна цел
– den Ausgang nicht finden – не намерих изход
– die Orientierung verlieren – изгубих ориентир

Тъй като глагола "verlieren" означава "губя ", а "sich verlieren" - " губя се ", то "sich verirren" в тяхната компания се превежда като „блуждая, заблуждавам се, лутам се“. Да ги сравним:
– Was hast du dort verloren? – Какво загуби там?
– Ich verliere meine Geduld! – Губя търпението си!
– Ich habe mich in einer großen Stadt verloren. – Изгубих се в големия град.
– Olga ist immer noch nicht da. Ob sie sich schon wieder verirrt hat? – Олга все още я няма. Тя отново се лута (изгубила се е )?
– In diesen kleinen Gässchen (die Gasse) verirrt man sich leicht. – В тези малки улички е лесно да се загубиш / заблудиш.
– Wir verirren uns seit einer Stunden durch unbekannte Strassen. – Цасове се лутахме по непознатите улици.

VERWIRREN – обърквам, заплитам, смущавам някого, заблуждавам някого.

– Du verwirrst mich. – Ти ме лъжеш (заблуждаваш ми). – (=Du tust also etwas, was mich verwirrt = konfus macht, ich verstehe dein Verhalten nicht.) - (= Т.е., ти правиш нещо, за да ме заблудиш = смутен съм, не разбирам поведението ти.)
– Du verwirrst mich mit deinen komplizierten Erklärungen. – Ти ме объркваш с твоите сложни обяснения.
– Sie hat uns durch ihre Unwarheit verwirrt. – Тя ни е въвела в заблуда със своята лъжа.

etwas verwirrt jеmanden – някой заблуждава някого
– Falsche Zeugenaussagen über das Verbrechen haben die Polizei verwirrt. – Фалшивите показания на свидетеля за престъплението объркаха полицията.
– Information über den neuen Fahrplan des Zuges hat uns verwirrtrt. – Информация за новото разписание на влаковете ни подведе.
– Diese Darstellung der Adjektivdeklination verwirrt mich. – Тази презентация за склоненията на прилагателните ме обърка.

В зависимост от контекста, глагола "verwirren" може да има и значение "смущавам":
– Das Drehbuch dieses Films verwirrte ihn. – Сценалият на този филм го смути.
– Sein Auftreten verwirrte mich. – Неговата външност ме смути.

Глаголите "виждам", "гледам" - II част

Глаголите ansehen/anschauen/angucken без SICH - гледам, поглеждам към нещо/някого имат значение на "хвърлям/отправям към някого поглед". Често се употребяват с наречие – „Как гледаш на ...?“. Например, поглеждам/гледам на човека ernst (сериозно), freundlich (дружелюбно), böse (лошо), fragend (въпросително) и т. н.

an[schauen (Akk.) – взирам се, сърцезавам, гледам на някого (за разлика от "ansehen", по-често се употребява за хора)

— Sie schaute den jungen Mann schüchtern an.  – Тя срамежливо погледна към младия мъж.
— Papa schaute Mama freundlich an. – Татко погледна ласкаво към мама.
— Ihre Mutter schaut sie mit versteinertem Gesicht an. – Мама погледна към нея с каменно лице.
— Warum schaust du mich nicht an, wenn du mit mir sprichst? – Защо не гледаш към чем, когато ми говориш?

zu[schauen/zu[sehen + (Dat.) - наблюдавам, гледам вглъбено в качеството си на зрител. От тук и "der Zuschauer - зрител". Употребява се без предлог с допълнение в Dativ, т.е. обекта на наблюдение трябва да е в Dativ. Обикновено казваме "Аз гледам/наблюдавам играещите деца“— Ich schaue den Kindern bei Spielen zu.

— Ich schaue ihm bei der Arbeit zu. – Аз гледам как той работи(наблюдавам го по време на работа)
— Er schaut ihr beim Tennis zu. – Той гледа как тя играе тенис.

В тези изречения глаголите zuschauen и zusehen могат да се заменят един с друг. Глаголът "zusehen" при това може и да означава „гледам безучастно, без да правя нещо или да вземам мерки“, особено с модалните глаголи müssen/können:
tatenlos/untätig zusehen müssen/können

— Wir können nicht einfach untätig zusehen! – Не може просто да гледаме и нищо да не правим!
— Ich muss nicht es tatenlos zusehen – Аз не трябва/бива просто да наблюдавам това.
— Sie konnte es nicht einfach zusehen, sie fing an zu handeln – Тя не можеше просто да наблюдава и започна да действа.

gucken (разговорно!, не Hochdeutsch) - в болшинството от случаите се употребява като: обръщам внимание, хвърлям поглед, поглеждам от време на време (в огледалото, през прозореца, към телевизора), т. е. непродължително време. Има същото значение и като и "schauen", но в разговорен вариант. В Северна Германия съществува и варианта kucken.

— auf die Uhr gucken – поглеждам към часовника
— jemandem über die Schulter gucken – поглеждам през рамо към нещо/някого
— Guck mal ! - смотри! Guck mal, was sie macht! – Виж какво прави тя!
— Wo guckst du hin? – Къде гледаш (зяпаш)?
— Lass uns das Fußballspiel gucken! – Дай да погледаме футбол!
— Er hat einen schönen Körper, aber er muss nicht ständig in den Spiegel gucken – Той има красиво тяло, но не му е необходимо постоянно да гледа в огледалото.

blicken (Akk.) – гледам, поглеждам; изглеждам; отправям осъзнато поглед нанякъде, съпроводено с обстоятелство за място или указано „как гледам“:

— zur Seite blicken – поглеждам в страни; geradeaus blicken – поглеждам направо
— Еr blickte verdrießlich aus dem Fenster. – Той погледна мрачно към/през прозореца.
— Er blickte ihr direkt in die Augen. – Той я погледна право в очите.
— Er blinkte verwirrt und senkte die Augen. – Той погледна смутено и отмести поглед.

durchblicken – гледам през, виждам, разгадавам, взирам се
der Blick – поглед, взор, гледка, изглед.
der Augenblick - миг
— Sie blickt (schaut) glücklich in die blühenden Gesichter ihrer Kinder – Тя щастливо гледаше към цъфтящите лица на децата си.

an[blicken - поглеждам (позобно на ansehen/anschauen/angucken). Употребява се най-често по отношение на одушевени предмети:

— Er blickte Olga lächelnd an. – Той с усмивка погледна към Олга.

И последно, глаголи, близки по значение с "sehen", но които е трудно да бъдат объкани с него:

beobachten - наблюдавам, внимателно следя за развитието на събитията:

— die Entwicklung beobachten – наблюдавам/следя за развитие
— einen Patienten beobachten – следя за пациенти

betrachten – разглеждам, оглеждам (и в преносен смисъл), внимателно, изучавам с поглед

— jemanden (някого), etwas neugierig (нещо с любопитство), von oben bis unten (от горе до долу) betrachten
— sich im Spiegel betrachten (оглеждам се в огледало)
— jemanden als sein(en) Freund betrachten – разглеждам някой като свой приятел

"wohl" – 5 значения на тази дума

Да започнем с това, че das Wohl е съществително, означаващо благо, добро, щастие. По пътя на логиката, като наречие "wohl" трябва да означава нещо хубаво. Но тази дума, в качеството си на наречие, прилагателно или частица, може до има минимум 5 значения.

1. gut - добре; wohl - добре. Те са синоними. Ако wohl в изречението е в качеството си на самостоятелна част от речта, то тогава означава, че се намираме в добро физическо или духовно състояние или в някакво друго приемливо състояние:
— Ich fühle mich wol – чувствам се добре
— Ich fühle mich heute nicht wohl = Ich fühle mich heute nicht gut - днес се чувствам не много добре
— Seine Zaubertricks sind jedem wohl bekannt – Неговите фокуси са добре известни на всички.

Когато пожелаваме на някой „Всичко хубаво“, на немски казваме "Leb wohl!" (повелително наклонение, дословно "живей добре!").
— Leben Sie wohl! – Всичко добро! Довиждане!

Популярния дред немците тост "Zum Wohl!!!" в контекста си звучи "Нека всичко бъде добре!", "Наздраве!".

2. wohl - вероятно, навярно, май, може би, сигурно...
— Das wird wohl das Beste sein – Това, навярно, е най-доброто.
— Das kann man wohl sagen – Това май може да се каже така.
— Wir werden heute wohl nicht im Restaurant essen – Днес, вероятно, няма да ядем в ресторант.

3. wohl можеда се използва и за усилване:
— Das weiß ich wohl! Das weiß ich doch! – Но аз това го знам! Частиците "wohl" и "doch" тук нямат смисъл, а се използват за усилване на възклицанието.
— Du hast wohl viel Geld. – Ти имаш (твърде) много пари. Тук "wohl" не се превежда, а се използва за усилване на смисъла.

4. wohl oder übel – за добро или лошо, волю-неволю, така или иначе.
— Du sollst das tun, wohl oder übel ! – Така или иначе, ти трябва да направиш това!

5. В ролята на съществително:
das Wohl - добро, щастие, благополучие;

das eigene Wohl – собствено добро
Um das eigene Wohl besorgt sein – тревожа се за собственото си благо
besorgen - свършвам, изпълнявам, уреждам
um besorgt sein - да се занимавате с нещо, да създавате определени действия или условия около или близо до нещо

Jawohl! - Да!/Тъй вярно! – от военната лексика

Как да кажем на немски "започвам". Глаголите beginnen и anfangen.

Кога и къде да ги използваме? Как да ги различаваме? По принцип те са синоними. Ето няколко примера:
Mein Arbeitstag beginnt ziemlich früh – Моят работен ден започва достатъчно рано.
Ich fange an, bei einer Firma zu arbeiten – Аз започвам работа в една фирма.

Нека да разгледаме двата глагола стъпка по стъпка.

Започваме с beginnen – започвам, подемам, предприемам (der Beginn - начало; zu Beginn – в началото, като за начало). Веднага трябва да отбележим, че този глагол е неправилен, което е видно и по неговите времеви форми:
beginnen - begann (ich) - begonnen (h)

Употребява се преимуществено по отношение на неодушевени предмети, когато става въпрос за началото на някакъв процес или събитие.

Събранието започва днес в седем вечерта. – Die Versammlung beginnt heute um 7 abends.
Изложбата започва утре. – Die Ausstellung wird morgen beginnen.
Филмът вече отдавна започна. – Der Film hat schon lange begonnen.
Дъждовният сезон в много азиатски държави започва през лятото. – Die Regenzeit in vielen asiatischen Ländern beginnt im Sommer.

При всеки отнас денят започва по различно време и това се явява относително периодично и относително постоянно явление (например през седмицата).
Wann beginnt dein/Ihr/euer Arbeitstag? - кога започва твоя/Вашия/вашия работен ден?
Wann begann gestern dein/Ihr/euer Arbeitstag? - кога започна вчера твоя/Вашия/вашия работен ден?
Wann hat heute dein/Ihr/euer Arbeitstag begonnen? – кога започна днес твоя/Вашия/вашия работен ден?

В тези примери е видно как се изменя глагола в различните времеви форми.

Beginnen има също и предложно управление:
beginnen mit... (D) – използва се в тези случаи, когато се  „появява“ лице, насочено към обекта.
Аз започвам работа (бълг.) — Аз започвам „с“ работа (нем.) - Ich beginne mit der Arbeit...
Ich beginne mit dem Arbeitstag um... – Аз започвам работния ден в ...
Herr Müller beginnt mit seiner Arbeit erst morgen. - Господин Мюлер започва своята работа едва утре.
Frau Klein hat gestern mit ihrer Arbeit begonnen. - Госпожа Кляйн започна работата си вчера.
Ich begann heute um 8:00 Uhr mit meinem Arbeitstag. – Започнах работния си ден днес в 8:00 час.
Wann hast du heute mit deinem Arbeitstag begonnen? – Ти кога днес започна работния си ден?
Ich begann mit meinem Arbeitstag heute um 8:00 Uhr – Аз започнах с работния си ден днес в  8 часа.

beginnen може да се управлява и от друг предлог ако става въпрос за това, в качеството си на какъв започва да действа субекта. Например някакъв служител започва работа в качеството си на специалист или обикновен работник, а някой юноша започва да следва в университет.
beginnen als... (N) – започвам като... (в качеството си на...)

Herr Weber hat als einfacher Arbeiter begonnen. – Г-н Вебер започна работа като обикновен работник.  работать как простой рабочий
Herr Weber begann als einfacher Arbeiter. – Г-н Вебер започна като обикновен работник.
Меin Sohn hat als Student begonnen, und jetzt macht er die Aspirantur – Моят син започна като студент, а сега ще прави/защитава аспирантура. (besonderer Ausbildungsgang für Dissertanten an der Hochschule - пециален курс за обучение на докторанти в университета).
Sie begann als Schauspielerin in einem kleinen Provinztheater – Тя запона като актриса в малък провинциален театър.

Затова, задавайки въпрос, е необходимо да се отчетат обстоятелствата при употребата на глагола с помоща на останалите части на изречението.

Глаголът anfangen също се превежда като „започвам“, но се използва при одушевени предмети. Но може да има и изключения, когато anfangen указва за някакво действие или процес, които започват от нулата, а не са постоянни. Например работния ден, заниятията в училище/университета, новините по ТВ започват ежедневно и имат някаква периодичност.
Но, ако ние започваме нещо съвсем от начало, или стартираме някакъв процес, то тогава се използва anfangen.

an][fangen – започвам, пристъпвам към.

fange an (ich) – fing an (ich) – angefangen (h)

Не забравяйте, че "an-" в глагола anfangen се явява делима представка и, по правило, стои в края на изречението.

Ich fange nächste Woche an – аз започвам (от) следващата седмица. = Ich starte nächste Woche. (смисъла не се променя).

Er hat einen neuen Job gefunden und fängt bereits morgen an – Той намери нова работа и започва утре.

neu anfangen – започвам отначало
von vorn(е) anfangen – заповам с начало
klein anfangen – започвам с малко
je eher wir anfangen, desto besser – колкото по-рано започнем, толкова по-добре

Ако, например, в изречението в сегашно време има два глагола и anfangen е първият глагол, то престадвката "an-" се отделя, но не се слага в края на изречението: es fängt an zu regnen – започва да вали дъжд.

Morgen fange ich an, Sport zu treiben. – Утре започвам да се занимавам със спорт. Nächsten Monat fängt sie an, an der Universität zu studieren – Следващия месец тя започва да учи в университета.

Както е видно, в изреченията с два глагола "an-" остава в края на първата (главната) част, а пред втория глагол поставяме частицата "zu". Глаголът anfangen често изисква вторият глагол в изречението да бъде в инфинитив: “Аз започвам работа. - Ich fange an zu arbeiten”; “Те започват да говорят на немски - Sie fangen an Deutsch zu schprechen”.

В Präterit се случва същото: “Аз започнах да работя - Ich fing an zu arbeiten”; “Те започнаха да говорят на немски - Sie fingen an Deutsch zu schprechen”.

В Perfekt да се състави конструкция с два такива глагола е невъзможно, затова често инфинитивния глагол приема формата на съществително. Например изречението "Той започна живота си на ново" приема такъв алтернативен вариант "Er hat ein neues Leben angefangen – той започна нов живот", "Тя започна да пуши – Sie hat mit dem Rauchen angefangen".

Но, ако указваме, че именно ние започваме (действие, работа, процес), то глаголът получава предложно управление – какво точно започваме ние.

anfangen mit... (D) – започвам с...

Ich fange heute mit dem neuen Job an. – Днес заповам нова работа.
Fängst du morgen mit dem Deutsch an? – Ти започваш ли утре немски?
Sie fängt nächste Woche mit dem Jura(das) an. – Тя започва следващата седмица да учи право.
Jura studieren – Изучават право.
Sie fängt an, nächste Woche (das) Jura zu studieren/Sie beginnt nächste Woche, um Jura zu studieren

Предлози за направление/посока на движението (nach, in, an, auf, zu)

Как да кажем "Аз отивам в Германия, в Швейцария, в Берлин, на море, на гарата, на работа, в аптеката, в училище, при родителите ми, при приятели“? Да разгледаме всички тези случаи подробно и ще се опитаме да ги класифицираче.

Случай първи: когато ние се отправяме към дадена страна, например в Германия или Полша. Използва се предлогът "nach", който указва за смяна на географско положение.
Ich fahre...NACH
1. ...nach Deutschland/Polen/Russland
Този предлог може да се използва и с градове.
2. ...nach Berlin/Warschau/Kiеw/Wien
Използва се и с континенти.
3. ...nach Europa/Asien/Аmerika

Болшинството страни в немския език се използват без определителен член.  Това са страните, които имат среден род.  Например: Deutschland, Holland, Grichenland, Finnland, Russland (das Land - страна); Österreich, Frankreich (das Reich - империя), а също и Belgien, Dänemark и др. Без член са и тези страни, чиито имена се явяват собствени, например Polen, Spanien, Italien и др.

Случай втори: предлогът, който се използва при страните от мъжки, женски род и множествено число е "in". Това са der Vatikan, der Iran, der Irak и болшинството страни от африканския континент африканского континента), женски род - die Schweiz, die Ukraine, die Türkei и др.; множествено число (die Niederlanden, die Philippinen, die USA и др., в това число и островите).

Ich fahre...IN
1. ...in die Schweiz/Ukraine/Slowakei
2. ...in den Vatikan/Iran
3. ...in die USA/Niederlande

Трети случай – това е предлогът "an". Той се използва за направление на движението, когато говорим за вода и водоеми.

Ich fahre...AN
1. ...an die Nordsee/Ostsee; ...ans Meer/Mittelmeer - това са морета
2. ...an den See/Bodensee - это озёра
3. ...an den Fluß; ...an die Elbe/Spree; ...an den Dnjepr/Rein - това са реки

Четвърти случай - предлогът "auf". Тук е много лесно, защото съвпада с нашето „отивам на...“. "АЗ отивам НА остров" – на немски е "Ich fahre AUF Insel".
Ich fahre...AUF
1. ...auf eine Insel - остров (die Insel)
2. ...auf die Kanarischen Insel - мн.число (Канарските острови)
3. ...auf die Krim

Пети случай - с предлога "zu". Използва се когато става въпрос за одушевени лица, имена и т. н.
Ich fahre...ZU
1. ...zu Marta/Alex - имена
2. ...zu Oma/Opa/Onkel – членове на семейството, роднини, хора (тук немците не използват членуване, но ако кажем zum Fater/Onkel, zur Mutter/Schwester, то това не се счита за грешка)
3. ...zur Schule; ...zum Bahnhof; ...zur Arbeit. Предлогът "zu" се явява някакъв универсален заместител на всички предлози за посока на движението, освен при случаите с "nach". Затова с него можем да заменим in, an, auf и това няма да е грешно.

Ich fahre ans Meer. Но!!! Ich fahre zum Meer - може, ако морето се явява целта на моето пътуване.
Ich fahre in die Apofheke/ zur Apotheke – отивам в аптеката/отивам до аптеката - може да се каже тогава, когато аптеката се явява крайна точка на посещението.
Ich fahre in die Schule/Ich fahre zur Schule – отивам в училище/ отивам на(до) училище (цел)
Ich fahre auf die Arbeit/Ich fahre zur Arbeit – отивам на работа (моята)/отивам до (моята) работа
Ich fahre ins Theater/Ich fahre zum Theater – отивам в театъра (на премиера или концерт)/ Отивам до театъра (крайна точка на маршрута, цел)
Ich fahre auf den Bahnhof/Ich fahre zum Bahnhof/Ich fahre an den Bahnhof – тук има цели три варианта всеки от тях има своето място. В случая "zu", като един от тях , също указва за определена цел (посрещам или откарвам/докарвам някого).

Необходимо е да припомним, че посоката на движението е акузативна конструкция, отговаряща на въпроса „къде“. Но когато се използват предлозите "nach" или "zu", те изискват след себе си Dativ.

Отрицание в немският език - II част

Отрицателните местоимения в немския език са:
niemand - никой
nichts - нищо
kein – нито един, не, никакъв
keiner - никой
Отрицателните местоимения "niemand" и "nichts" имат значение, противоположно на "jemand" и "etwas".
Отрицателното местоимение "niemand" заменя существителното, обозначаващо одушевен предмет и се склонява като другите местоимения:
Niemand singt. – Никой не пее.
Ich werde es niemandem sagen – Няма да кажа на никого.

Отрицателното местоимение "nichts" заменя съществително, означаващо неодушевен предмет, но не се склонява.
Nichts rührt sich. – Нищо не се клати.
Wir hören nicht.s – Нищо не чуваме.

Особеностите на теци отрицания са в това, че с една дума имаме две отрицания. Използвайки "niemand" и "nichts" в изреченията, трябва да обърнем внимание къде се поставят.
Никой не дойде. - Niemand ist gekommen.
Никой не говори. - Niemand hat gesagt.
Никой нищо не каза (букв. Някой нищо не каза). - Jemand hat nichts gesagt.
Никой нищо не каза. - Niemand hat nichts gesagt
"Никой" изглежда като местоимение за 3-то лице, ед.число (той, тя, то), т.е. никой от тях. Затова при "niemand" и "jemand" няма множествено число. Ние не казваме „Никои не дойдоха“.
Никой не дойде (асоциираме с "er"/"der") - Nominativ

Ето и отрицанието в другите падежи:
Akkusativ Ich habe niemand(en) gesehen. (и двата варианта са правилни, т.к. в този падеж der се изменя, а die и das - не)
Dativ Ich habe niemandem gesagt. – Никому не казах. ( асоциираме с "ihm"/"dem")

"Нищо" - nichts (играе ролята на подлог).
Днес нищо не се случи. - Heute ist nichts passiert.
passieren - случвам се (това е глагол-изключение и в Perfekt спомагателния му глагол е "sein").

При мен днес нямаше нищо интересно - (няколко варианта)
Ich habe heute nichts Interessantes gehabt. (Perfekt)
Heute habe ich nichts interessantes gehabt. (Perfekt)
Heute hаtte ich nichts Interessantes. (Präterit)
interessant - интересно (наречие), интересен (прилагателное)
das Interessantes - интересно (има се предвид 3-то лице, ед. число, като местоимение "es")

Да вземем за пример глаголът "anrufen" – звъня; обаждам се (по телефона). Да не забравяме, че този глагол се управлява от Akkusativ и представката "an-" е делима (Ich rufe dich an.).
Niemаnd hat mich angerufen – Никой не ми е звънял.

Още примери:
besonder - особен (прилагателно) / das Besonderes – особено нещо (съществително).
Ich habe nichts Besonderes (Interessantes, Neues) gesehen. – Не видях нищо особено (интересно, ново).
Du hast mir niemals über die Reise gesagt. – Ти никога не ми (раз)каза за пътуването.
Niemand hat mir darüber mitgeteilt. – Никой не ми съобщи за това. 
(mitteilen – съобщавам някому за нещо)
Ich habe nichts darüber gewusst – Нищо не знам за това.
(wissen – знам нещо, kennen – познавам някой)

На въпросите "какво, къде, кога", на немски "was, wo, wann", отговаряме с „нищо, никъде, никога“ — nichts, nirgends/nirgendwo, nie/niemals
nie - никога
niemals – нито веднъж

Това са вече наречия. И те могат да бъдат дори в следния вид: Никога! Когато ми цъфнат налъмите! — Wenn's Kаtzen hagelt! Но в немското изречение нито има налъми, нито цъфтят. В немският език един от синонимите на „никога“ изразът «Wenn`s Katzen hagelt» = Когато завалят котки от небето» (дословен превод).
Тези отрицания не играят ролята на подлог, с тяхне се съгласуват съществителните.
Никога не съм бил в Италия. (това е Perfekt и ще има два глагола – спомагателен "sein" и смислов)
Ich bin nie in Italien gewesen.- Никога не съм бил в Италия.
Ich bin nicht in Italien gewesen... – Не съм бил в Италия.
Ich bin niemals in Italien gewesen. – Нито веднъж не съм бил в Италия.
Може да се използва и по-краткия вариант с Präterit
Ich war nie in Italien / Ich war niemals in Italien

Отрицание в немският език - I част

Те са като "+" и "-" в нашей жизни. Аз спя – аз не спя, аз ям – аз не ям, аз идвам – аз не идвам.

Ich schlafe nicht. Ich esse nicht. Ich gehe nicht. — По този начин отричаме цялото движение.
Ich gehe heute mit dem Kumpel in die Kneipe nicht – Аз не отивам днес в кръчмата с  другаря си.
Ich gehe morgen zur Uni nicht. Wir lernen morgen nicht – Утре няма да ходя в Университета. Утре не учим.
Meine Freundin fährt dieses Jahr im Urlaub nach Frankreich nicht – Моята приятелка тази година няма да ходи през отпуската във Франция.
Morgens trinke ich Kaffee nicht – Сутрин не пия кафе.

Но има и „уточняващи отрицания“, където ние уточняваме какво именно отричаме:
Morgens trinke ich nicht Kaffee. Ich esse Sandwich und trinke Tee. – Сутрин не пия кафе. Ям сандвич и пия чай.

Това уточнение може да се направи и по-кратко, с помоща на противопоставяне чрез така наречените двойни съюзи:
Ich trinke nicht Kaffee, sondern Tee – Аз не пия кафе, а чай.
Nicht er, sondern sie. Nicht ich, sondern du. – Не той, я тя. Не аз, а ти.
Nicht ihm, sondern ihr. Nicht mit ihm, sondern mit dir. - Не него, а нея. Не с него, а с теб.
Wir gehen nicht zu ihm, sondern zu ihr – Ние отиваме не у него, а у нея.
Meine Freundin fehrt (reist) dieses Jahr nach Frankreich, nicht im Urlaub, sondern auf Geschäftsreise – Моята приятелка отива тази година във Франция не на почивка, а в командировка.
Heute gehe ich nicht zur Universität, sondern einkaufen (zum Einkaufen) – Днес няма да ходя в университета, а на покупки.

Възможно е да се отричат и местоимения.
Nicht ich komme heute zu dir, sondern sie – Не аз ще дойда днес при теб, а тя.

Както виждаме отрицанието "nicht" може да се отнася към всеки член на изречението. То стои пред думата, която отрича, с изключение на случая когато отрича сказуемото. Тогава "nicht" стои след него. Това най-добре се вижда при изреченията със "sein", "haben" и модалните глаголи.

Има и локално отрицание, когато ние просто казваме НЕ! -NEIN! (отказ).
Обикновено стои в началото на изречението, като отговор на въпросително или повествователно изречение. След него може да се постави точка или запетая, като това не влияе на словореда в изречението.
- Ти имаш ли? - Не, аз нямам.
- Hast du? - Nein, ich habe nicht. - звучит по-немецки
- Er ist hier. Ich habe ihn gesehen. - Nein, er ist nicht hier. Ich habe ihn nicht gesehen.

Няколко примера с отрицание на различните членове на изречението:
Ich bin nicht aus Deutschland. – Аз не съм от Германия.
Ich bin nicht verheiratet. – Аз не съм женен (омъжена).
Er kommt nicht. – Той не идва.
Diese Arbeit ist nicht leicht. – Тази работа не е лека.
Er ist nicht mein Bruder. – Той не е мой брат.

В минало време (Perfekt) сказуемото се състои отдве части – спомагателен и смислов глагол. В качеството на спомагателни глаголи са  "sein" или "haben", които се подчиняват на подлога и се спрягат спрямо него. Смисловия глагол е във форма за Partizip II. Частицата за отрицание на действието в Perfekt се поставя пред Partizip II.
Ich habe dieses Buch noch nicht gelesen – Аз още не съм прочел тази книга.
Ich bin gestern ins Kino nicht gegangen – Вчера не ходих на кино.
Diesen Sommer bin ich an die Nordsee (ans Meer) nicht gereist – Това лято не пътувах до Северно море.

Ако конструкцията е модален + смислов глагол, то "nicht" може да се постави:
1. След модалния глагол
- Ich kann nicht heute ins Theater gehen.
2. Преди смисловия глагол
- Ich kann heute ins Theater nicht gehen.

Има още едно отрицание KEIN, което винаги стои пред съществителните вместо неопределителен член и се склонява както съществителното. Ако обърнете внимание на контекста,  то "kein" в тези изречения влиза в ролята на отрицателно местоимение, което има пряко отношение към съществителното. По смислово значение "kein" е близко до "никакъв", "нито един". 

Как практически да използваме това отрицание? Да допуснем, че той е студент, не го познаваме:
der Student / ein Student
Er ist ein Student. - Er ist kein Student. Er ist ein Schuler.
Той е студент. – Той не е студент. Той е ученик.

das Kind / ein Kind
Er (Es) ist kein Kind mehr. Er ist ein Teenager (Junge).
Той вече не е дете. Той е тийнейджър (юноша).
Sie ist kein Mädchen mehr. Sie ist schon eine Frau.
Тя повече не е момиче. Тя е вече жена.

Да разгледаме няколко примера какво се случва с "kein" при падежните изменения.

Nominativ
Ein Student konnte auf diese Frage antworten –Един студент може да отговори на този въпрос.
Kein Student konnte auf diese Frage antworten – Нито един студент не може да отговори на този въпрос.

Akkusativ
Ich treffe einen Mann. Ich treffe eine Frau. Ich treffe ein Kind. Ich treffe die Freunde.
Ich treffe einen Mann nicht.
Ich treffe keinen Mann. Ich treffe keine Frau. Ich treffe kein Kind. Ich treffe keine Freunde.
Ich treffe keine.
Ich treffe niemanden.
Ich treffe jemanden.

Както виждаме, за разлика от неопределителния член, отрицанието "kein" за множествено число е приложимо, както и притежателните местоимения. Т.е. "kеin" в голяма степен се явява отрицателно местоимение.
Ich habe ein Wörterbuch – Аз имам речник.
Ich habe kein Wörterbuch – Аз нямам никакъв речник.
Wir haben Theaterkarten für den Sonntag bestellt – Ние поръчахме за неделя билени за театър.
Wir haben keine Theaterkarten für den Sonntag bestellt – Ние не поръчахме за неделя (никакви) билети за театър.

От този пример е видно, че отрицанието "kein" при съществителните имена се отнася повече към сказуемото, като един вид невидимо "не".
Ich habe in dieser Übung keinen Fehler gemacht – Аз не направих нито една грешка в това упражнение.
Er hat kein Wort gesagt – Той не каза нито дума.

Dativ
Ich gebe einem Mann. Ich antworte einer Frau. Ich erzähle einem Kind. Ich zeige den Freunden.
Ich gebe keinem Mann. Ich antworte keiner Frau. Ich erzähle keinem Kind. Ich zeige keinen Freunden.
Отрицателното местоимение "keiner" може да замени съществителното.
Keiner weiß davon – Никой не знау за това.