Изразяване на причина и следствие

Warum (wieso) gehst du nicht zum Fußball? – Ich gehe nicht zum Fußball, weil ich keine Zeit habe. – Защо не ходиш на футбол? – Аз не ходя на футбол, защото нямам време.

Във въпроса освен въпросителната дума warum (защо) може да се използват и нейните синоними: weshalb, weswegen или wieso (как така). В отговора си вие имате подчинено изречение с въвеждаща /свързваща/ дума weil.

Weil може да се замени и с da, особено ако подчиненото изречение е преди главното:

Da(weil) ich keine Zeit habe, gehe ich nicht zum Fußball. – Тъй като (защото) нямам време, аз не ходя на футбол.

Da подчертава, че става въпрос за известна на събеседника причина. А с помоща на weil вие назовавате причината, за която той още не знае. От това следва, че da не може да бъде отговор на въпроса защо?:

Warum gehst du nicht zum Fußball? – Weil ich keine Zeit habe. (Da тук не бива да се използва.)

Не бъркайте da (тъй като) с da (тук, там, тогава), което се използва за указания на определена ситуация и не въвежда подчинено изречение, т. е. явява се не свързваща дума, а просто второстепенен член на изречението:

Da müssen wir den Arzt fragen. – Тогава трябва да питаме лекаря.

Da ist nichts zu machen. – (Тук) няма какво да се направи.

 
Вместо weil може да се използва и думата denn (тъй като), единствено само в случая, когато подчиненото изречение е на второ място (т. е. след главното):

Ich gehe nicht zum Fußball, denn ich habe keine Zeit. – Аз не ходя на футбол, тъй като нямам време.

Но какво се случва със словореда след denn? Той не се променя. Това трябва да се запомни – след denn прав словоред (в началото е подлога/деятеля, след това сказуемото/действието).

Прав словоред има и след und, с помоща на който може да се изрази причинна връзка:

Ich habe keine Zeit, und ich gehe nicht zum Fußball. – Аз нямам време и не ходя на футбол.

До тук всичко беше защото в различни варианти (причина). А сега да разгледаме затова (следствие):

Weshalb (= warum, weswegen) gehst du nicht zum Fußball? – Защо ти не ходиш на футбол?

Ich habe keine Zeit, deshalb (= darum, deswegen, daher, aus diesem Grund) gehe ich nicht zum Fußball. – Аз нямам време, затова (по тази причина) не ходя на футбол.

След deshalb (затова) има обратен словоред (първо е действието, след това деятеля)!

Т. е. не както в обикновеното подчинено изречение, а както след всеки второстепенен член на изречението. Сравнете:

Heute gehe ich nicht zum Fußball. – Днес няма да ходя на футбол.

Освен това, можем да го кажем и по друг начин:

Ich gehe heute nicht zum Fußball. – Аз няма да ходя днес на футбол.

Виждате, че второстепенния член на изречението (heute) може да стои  и вътре в изречението, след главните членове. Така става и с deshalb:

Ich habe keine Zeit, ich gehe deshalb nicht zum Fußball. – Аз нямам време и затова не отивам на футбол.

Вместо deshalb може да се употреби и also (така, че; следователно):

Ich habe keine Zeit, also(= so) gehe ich nicht zum Fußball.

Ich habe keine Zeit, ich gehe also nicht zum Fußball.

Следствие и причина

Причина

Немската въпросителна дума «защо = warum» има няколко синонима -  «weswegen», «wieso», «weshalb». В отговор на подобни въпроси се използват подчинени изречения, които се въвеждат с помоща на «weil» или «da», например:

• Warum hockt dein Bruder zu Hause? – Er hockt zu Hause, weil er gestern ein paar interessante Bücher gekauft hat. – Защо твоя брат стои (кисне) в къщи? – Той си сиди в къщи, защото вчера купи няколко интересни книги.
• Weswegen will Monika uns nicht einladen? – Monika will euch nicht einladen, weil sie momentan ihr Zimmer renoviert. – По каква причина ( защо) Моника не иска да ни покани) – Моника не иска да ни покани, защото в момента ремонтира стаята си.
• Wieso kommt er morgen nicht? – Er kommt morgen nicht, weil er heute Abend nach Bulgarien fliegt. – Защо той не дойде утре? – Той няма да дойде утре, защото тази вечер отлита за България.
• Weshalb ist der Versand dieser Sachen nach Spanien nicht möglich? – Der Versand dieser Sachen nach Spanien ist nicht möglich, weil deren Einfuhr verboten ist. – По каква причина (защо) не мога да изпратя тези вещи до Испания? – Изпращането на тези вещи в Испания е невъзможно, защото вносът им е забранен.

Причината се „оформя“ в подчиненото изречение и се въвежда с съюза «weil» в тези случаи, в които такава причина е неизвестна за събеседника. А съюза – синоним «da» въвежда подчинено изречение, в което се описва известна причина. Следователно, в отговор на въпроси, започващи със «защо…», «da» не може да се използва. Особеност на използването на съюза «da» също така се явява това, че подчинените изречения често предхождат главните, ако ги сравним с подчинените изречения, въвеждани с «weil», например:

• Da wir so viele Pilze gesammelt haben, werden wir sie dörren. = Weil wir so viele Pilze gesammelt haben, werden wir sie dörren. – Тъй като (защото) събрахме толкова гъби, ние ще ги изсушим.
• Warum geht Peter nicht ins Theater? – Weil er kein Geld hat. – Защо Петер не дойде на театър? – Защото няма пари.
• Da Peter kein Geld hat, geht er nicht ins Theater. – Тъй като Петер няма пари, той няма да дойде на театър.

Заместител на «weil» може да бъде и съюза «тъй като – denn», но само тогава, когато главното изречение предшества подчиненото. Следва да се отбележи, че не се променя словореда, т. е. той остава прав (словореда):

• Monika wird heute einen neuen Bericht schreiben, weil ihr Chef sie darum gebeten hat. = Monika wird heute einen neuen Bericht schreiben, da ihr Chef hat sie darum gebeten. – Моника днес ще пише нов доклад, тъй като нейният шеф я помоли за това.

Причинните връзки могат да се изразяват и със съюза «und», като словореда също остава прав, например:

• Ihr Chef hat sie darum gebeten, und Monika wird heute einen neuen Bericht schreiben. – Нейният шеф я помоли за това, и Моника днес ще пише нов доклад.
• Peter hat wenig Geld, und er geht nicht ins Theater. – Петер има малко пари и той няма да дойде на театър.

Следствие

За изразяване на следствие в немските изречения се използват специални съюзни думи, свързващи главното с подчиненото изречение или служещи за въпросителни думи в съответните въпроси, например:

• Warum isst dein Sohn keine Tomaten? = Weshalb isst dein Sohn keine Tomaten? = Weswegen isst dein Sohn keine Tomaten? – Защо твоят син не яде домати?
• Meinem Sohn schmecken die Tomaten nicht, deshalb isst er sie nicht. = Meinem Sohn schmecken die Tomaten nicht, deswegen isst er sie nicht. = Meinem Sohn schmecken die Tomaten nicht, aus diesem Grund isst er sie nicht. = Meinem Sohn schmecken die Tomaten nicht, daher isst er sie nicht. – Моят син не харесва вкуса на доматите, затова (по тази причина) не ги яде.

«Deshalb» е пълноправен член на изречението (второстепенното), затова неговото присъствие влияе на словореда. При неговото използване словореда ще бъде обратен, т. е в началото ще бъде действието, а след това извършителя му, и накрая причинната връзка (= deshalb), сравните:

• Peter geht heute nicht ins Theater. – Петер днес няма да дойде на театър.
• Peter hat kein Geld, er geht deshalb nicht ins Theater. – Петер няма пари, затова няма да дойде на театър.

Заместител на «deshalb» може да бъде «следователно, затова — also», например:

• Peter hat kein Geld, also (= so) geht er nicht ins Theater. – Петер няма пари, затова няма да дойде на театър.
• Peter hat kein Geld, er geht also nicht ins Theater. — Петер няма пари, затова няма да дойде на театър.

Много е важно да се отчете едно обстоятелство: подчинените изречения със съответните рамкови конструкции се използват само в тези случаи, когато те се явяват отговори на въпроси. След съюзите (например, «weil») се използват рамкови конструкции; а след «deshalb», който се явява второстепенен член на изречението, обезателно има инверсия.

С помоща на «nämlich» също може да се изразят причинни връзки, като на български ще се преведе като «защото,  тъй като…». Дадената дума заема място непосредствено след сказуемото, вътре в рамката, например:

• Peter geht nicht ins Theater, er hat nämlich kein Geld. – Петер не дойде на театър, тъй като няма пари.

Подчинено изречение за време в немския език - Temporalsätze

Подчиненото изречение за време в немския език указва времето за извършване на действието или времето на състоянието, описани в главното изречение, и отговаря на въпросите wann? (кога?), wie lange? (колко дълго?), seit wann? (от кога?), bis wann? (до кога?). Те се свързват с главното изречение посредством съюзите:

als	ehe	seit	sobald	während
bevor	indem	seitdem	solange	wenn
bis	nachdem		sooft
da

Най-често употребявани в немския език се явяват als, wenn (когато, като), bevor (преди да), bis (до...), nachdem (след като), seit, seitdem (откакто, откогато), während (през време на; по време на; докато).

За едновременност на действията в главното и подчиненото изречение обикновено указват съюзите indem (докато), solange (докато; през времето, докато), während (през време на; докато), wenn (когато, като) и често als (когато).

Während meine Freunde ihren Urlaub in Spanien verbrachten, fuhr ich nach Frankreich.	Докато приятелите ми прекарваха отпуската си в Испания, аз отидох до Франция.
Wenn ich freie Zeit habe, treibe ich Sport.	Когато имам свободно време, се занимавам със спорт.
Als wir nach Hause gingen, war es schon ziemlich spät.	Когато отидохме в къщи, беше вече достатъчно късно.

Съюзът als се употребява в немския език при еднократно действие в миналото. Съюзът wenn е характерен за бъдещето и настоящето време. Съюзът wenn с минало време се употребява само при многократно време.

Wenn wir uns trafen, erinnerten wir uns immer an unsere Studienjahre.

Когато се срещаме, ние винаги си спомняме за ученическите ни години.

Ако действието в подчиненото изречение предшества действието в главното, то обикновено се използват съюзите als (когато), nachdem (след като), seitdem (откакто), sobald (веднага щом).

Als ich in Berlin angekommen war, rief ich meinen alten Freund an.	Когато дойдох в Берлин, позвъних на моя стар приятел.
Er kam zu mir, nachdem er seine Arbeit beendet hatte.	Той дойде при мен, след като завърши своята работа.

При обозначаване на действие в миналото в подчинено изречение с тези съюзи, по правило, се използва плюсквамперфект, а в главното - претеритум.

При повторно, многократно действие се употребяват съюзите wenn, sooft (всеки път, когато).

Wenn es schneit, wird es stets wärmer.	Когато вали сняг, винаги става топло.
Sooft sie uns besuchte, erzählte sie viel Interessantes über ihre Arbeit im Betrieb.	Всеки път, когато тя ни посещава, ни разказва много интересни неща за своята работа в предприятието.

Началото на действието в главното изречение може да бъде изразено с подчинено изречение за време със съюзите seit, seitdem (откакто), края на действието – съюз bis (до; докато не...).

Seit (seitdem) ich ihn kenne, bleibt er unverändert.	Откакто го познавам,той не се променя.
Warte hier, bis ich komme.	Чакай тук, докато не дойда.

Периода на действие в главното изречение може да бъде обозначен и без конкретно указание за неговото начало или край. В този случай се употребяват съюзите indem (докато), solange (докато; през времето, докато; откакто), indessen (в това време; докато) и др.

Solange ich ihn kenne, (solange) arbeitet er in diesem Betrieb.	Откакто го познавам, той работи в този завод.
Indem er frühstückte, sah er die Zeitung durch.	Докато закусва, той преглежда вестника.

Ако действието в подчиненото изречение следва след действието в главното, се употребяват съюзите bevor, ehe (преди да), bis (докато не).

Sie unterhielten sich, bis die Glocke den Abgang des Zuges verkündete.	Те разговаряха, докато камбаната не оповести заминаването на влака.
Sie bringt das Kind in den Kindergarten, bevor sie zur Arbeit geht.	Тя води детето в детската градина, преди да отиде на работа.

Подчиненото изречение за време може да стои както преди главното, така и след него.

Сложно съставно изречение в немския език (das Satzgefüge)

Сложно съставното изречение се състои от главно изречение и едно или няколко подчинени.

Подчиненото изречение обикновено представлява разширена част на главното изречение.

Er erzählte über sein Studium an der Universität.	Той разказваше (за какво?) за своето обучение (допълнение) в университета.
Er erzählte, wie er an der Universität studierte.	Той разказваше (за какво?), как е учил в университета (подчинено допълнително изречение).

В зависимост от функцията им в състава на сложно съставното изречение, подчинените изречения се делят на:

1.     Подчинено предложно;

2.     Подчинено сказуемо (предикатно подчинено);

3.     Подчинено допълнително;

4.     Подчинено определително;

5.     Подчинено обстоятелствено за:

o    место,

o    време,

o    условие,

o    цел,

o    причина,

o    следствие,

o    вида на действието,

o    сравнение,

o    отстъпително.

Видът на подчиненото изречение се установява обикновено по въпроса, на който то отговаря; по съюза или съюзната дума, съединяваща подчиненото с главното изречение.

Някои видове подчинени изречения в немския език могат да се присъединяват към главното изречение и без съюз, например условните, отстъпителните, допълнителните.

Средства за свръзка между главното и подчиненото изречение в немския език

В немския език съществуват три различни начина за съединяване на главното и подчиненото изречение:

1.     посредством подчинителните съюзи dass, weil, da, damit, indem и др.;

2.     посредством съюзни думи:

o    относителните местоимения der, die, das; welcher, welches, welche; wer, was;

o    относителните наречия wo, woher, wohin и местоименни наречия woraus, worüber, womit и т. д.;

3.     без съюзна дума.

Съответно се различават съюзни и безсъюзни подчинени изречения.

съюзни
Mein Freund schreibt, dass er bald nach München kommt.	Мой приятел пише, че скоро ще дойде в Мюнхен.
Er musste seine Reise verlegen, weil er sehr beschäftigt war.	Той е принуден да отложи пътуването, тъй като е много зает.
безсъюзни
Ich hoffe, du nimmst auch daran teil.	Надявам се ти също да участваш.
Hat er die Arbeit beendet, so soll er mich benachrichtigen.	Ако той завърши работа, той трябва да ме уведоми /да ми съобщи/.

Място на подчиненото изречение и словоред на главното в немския език

Мястото на подчиненото изречение е прието да се определя спрямо главното. Съответно – различават се подчинени изречения, стоящи преди главното, след главното и вътре в главното изречение.

Мястото на подчиненото изречение се определя, по правило, от неговите синтактични функции, т. е. зависи от това към коя част от главното изречение можем да го отнесем или в качеството си на коя част можем да го разглеждаме. Мястото на подчиненото изречение не влияе на неговия словоред, но то влияе на словореда в главното.

Ако подчиненото изречение предшества главното, то главното изречение започва със сказуемо или неговата изменяема част. В този случай подчиненото изречение се разглежда като частта, заемаща първо място, а на второ място, съгласно правилата за словоред в простите изречения се заема от сказуемото (на главното изречение) или неговата изменяема част.

Obwohl alle schon sehr müde waren, wollte keiner seinen Posten verlassen.

Въпреки, че всички бяха много уморени, никой не искаше да напусне своя пост.

Ако главното изречение стои след подчиненото и започва с корелат*, то сказуемото стои след корелата:

Was du jetzt eben erfahren hast, davon soll keiner wissen.

За това, което сега научи, никой не трябва да знае.

Словоред в подчинените изречения в немския език

Словореда в подчиненото изречение зависи от средствата и начина, по който то се свързва с главното.

Словореда на подчинените изречения има ред особености, отличаващи го от главното изречение.

1.     Подчиненото изречение започва с подчинителен съюз или съюзна дума.

2.     Сказуемото или неговата изменяема част стои на последно място в немското изречение, а неизменяемата част на сказуемото – на предпоследно. В този случай подчиненото изречение се явява „заключено“ в рамка между съюза (или съюзната дума) и изменяемата част на сказуемото:

Ich hoffe, dass er sein Wort halten wird.

Надявам се, че той ще удържи на думата си.

Ако неизменяемата част на сказуемото е изразена не от един, а от два глагола, то на предпоследно място стои обикновено партицип II или инфинитива на спомагателния глагол, а партицип II на смисловия глагол стои на трето място от края на изречението.

Er wies darauf hin, dass die Wiederherstellung der deutschen Industrie auch nach dem ersten Weltkrieg durch das amerikanische Kapital gefördert worden war.

Той посочи, че възстановяването на немската промишленост и след края на Първата световна война е било ускорено от американски капитали.

3.     В подчиненото изречение делимата представка на глагола не се отделя.

Сравнете:

Er gab mir das Buch zurück.	Той ми върна книгата.
Als er mir das Buch zurückgab, dankte er mir.	Когато той ми върна книгата, ми благодари.

4.     Подлогът често стои съвсем непосредствено след съюза или съюзната дума.

Er widmete viel Zeit dem Wintersport, obwohl er sehr beschäftigt war.

Той отделя много време на зимните спортове, въпреки, че е много зает.

5.     Възвратното местоимение sich или заменящото го лично местоимение в акузатив, стои след подлога, изразен чрез лично местоимение, или след него, ако е изразен чрез съществително име.

Der Kranke beschwert sich bei dem Arzt, dass er sich nicht wohl fühle.	Болният се оплаква на лекаря, че не се чувства добре /комфортно/.
Der Arzt fragt, warum sich der Kranke früher nicht gemeldet habe.	Лекарят пита, защо болният не е дошъл по-рано.

6.     Отрицанието nicht, отнасящо се към сказуемото, стои преди него.

Er teilt mit, dass er an der bevorstehenden Sitzung nicht teilnehmen wird (nicht teilnimmt).

Той обяви, че няма да присъства на предстоящото заседание (няма да участва).

Отрицанието nicht, отнасящо се към някоя друга част от изречението, заема в подчиненото изречение същото място, както и в самостоятелно изречение.

Sie behauptet, dass ihre Eltern nicht morgen kommen.

Тя твърди /потвърди/, че родителите и няма да дойдат утре.

Безсъюзните подчинени изречения в немския език запазват словореда на простото разширено изречение.

Es ist klar, er kommt heute nicht.

Ясно е, че той днес няма да дойде.

Изключение правят безсъюзните отстъпателни и условните подчинени изречения. В тях сказуемото или неговата изменяема част заема първо място, а неизменяемата част на сказуемото стои на последно място.

Hat er die Arbeit beendet, so soll er mich benachrichtigen.

Ако той свърши работа, е длъжен да ме уведоми.

Различни степени на подчинените изречения в немския език

Подчинените изречения в немския език могат да бъдат първа, втора, трета (понякога четвърта и по-висока).

Подчиненото изречение от 1-ва степен се отнася непосредствено към главното изречение или към един от неговите членове:

Er sagte, dass er an der bevorstehenden Sitzung nicht teilnimmt.

Той казва, че няма да участва в предстоящото заседание.

Подчиненото изречение от 2-ра степен се отнася не към главното изречение, а към подчиненото от първа степен (или към една от неговата част).

Er sagt, dass er an der Sitzung, die am nächsten Dienstag stattfindet, nicht teilnimmt.

Той казва, че в заседанието, което ще се състои следващия вторник, няма да участва.

Подчинените изречения от 3-та степен се отнасят към подчиненото изречение от втора степен и т. н.

---

* Корелати се наричат свързващите думи, които, влизайки в състава на главното изречение , указват за наличието на подчинено изречение и усилват връзката между главното и подчиненото изречения. В качеството си на корелати се употребяват указателните местоимения der, die, das, die, безличното местоимение es, местоименните наречия darüber, davon, daran и т. н., наречията so, dort, da и т. н.