Бъдеще време в немския език

В много езици за изразяване на бъдеще време се използват специални форми и конструкции. Единствено в немския език много често се използва Präsens (сегашно просто време) и се давауказание за момента, когато ще се извърши дествието, например:

·         Petra fliegt übermorgen um 09.00 ab. – Петра излита (ще излети) вдругиден в 09.00 (наречието «вдругиден – übermorgen» конкретизира съотносимоста на събитието с бъдеще време).

·         Nächste Woche geht unser neuer Kollege auf Urlaub. – Следващата седмица нашия нов колега излиза в отпуск. (словосъчетанието «следващата седмица – nächste Woche» отнася събитието към конкретно време в бъдещето).

  При завършеност на действие или процеса в бъдещето се използва времевите форми за Perfekt и съответстващите конкретизиращи времеви обстоятелства, например:

·         Wenn meine Frau aus dem Büro nach Hause kommt, habe ich das Abendessen schon gemacht. – Когато моята жена се върне от офиса у дома, вече ще съм приготвил вечерята. (контекста указва бъдеще време).

·         In einer Woche ist dein Bericht schon geschrieben. – за една седмица твоят доклад ще бъде вече написан. (обстоятелството «за седмица – in einer Woche» указва на бъдеще време).

Освен тези форми, в немския език има и други форми за предаване на бъдеще време. Съществуват още и Futur I и II, първата от които е идентична с Präsens, а втората указва за бъдеще време, което по отношение към друго бъдещо действие се отнася към миналото, например:

·         Petra wird kommen. – Петра ще дойде (обикновено бъдеще).

·         Petra wird gekommen sein. – Петра ще дойде (минало в бъдещето).

За образуването на времевата форма на Futur I се използва глагола «werden» като спомаателен и инфинитива на смисловия глагол. При спрежението се променя само спомагателния глагол; смисловия глагол остава в инфинитив, например:

·         Ich werde seinem Freund helfen. – Аз ще помогна на своя приятел.

·         Du wirst die Pilzsuppe morgen kochen. – Утре ти ще свариш гъбена супа.

·         Er wird Petra abholen. – Той ще вземе (посрещне) Петра.

·         Wir werden Äpfel sammeln. – Ние ще берем ябълки.

·         Ihr werdet kein Auto kaufen. – Вие няма (не ще) да купите нов автомобил.

·         Sie werden diese Versuche durchführen. – Те ще направят (проведат) тези тестове (опити).

  Изменяемият спомагателен глагол стои в обикновеното повествователно изречение на традиционното второ място, а смисловия – на последно

 

Основна функция на Futur I се явява изразяването на твърда увереност в това, че упоменатото действие непременно ще се случи, например:

·         Olga muss ihre Kinder mitnehmen. – Олга трябва да вземе децата си.

·         Olga wird ihre Kinder unbedingt mitnehmen. – Олга със сигурност ще вземе децата си.

·         Olga nimmt (wahrscheinlich) ihre Kinder mit. – Олга (вероятно) взима децата си.

·         Olga wird ihre Kinder (unbedingt) mitnehmen. – Олга (задължително) ще вземе децата си.

Увереност или неувереност в предстоящото събитие в изреченията по-горе и така е очевидна, поставените в скобите наречия могат да се употребят само за усилване на тази увереност или неувереност. За изразяване на предположения също може да се използва и Präsens.  

За образуването на Futur II се използва спомагателния глагол werden в съчетание с формата за Perfekt на смисловия глагол. При спрежение изменение търпи само спомагателния глагол, например:

·         Ich werde seinem Freund geholfen haben. – Аз ще съм помогнал на своя приятел.

·         Du wirst die Pilzsuppe morgen gekocht haben. – Утре ти ще си сварил гъбената супа.

·         Er wird Petra abgeholt haben. – Той ще е посрещнал Петра.

·         Wir werden Äpfel gesammelt haben. – Ние ще сме набрали ябълките.

·         Ihr werdet kein Auto gekauft haben. – Вие няма да сте купили автомобил.

·         Sie werden diese Versuche durchgeführt haben. – Те ще са направили тези експерименти.

·         Ich werde gegen Mittag gekommen sein. – Аз ще съм дошъл около обяд.

·         Du wirst vom Hauptbahnhof abgefahren sein. – Ти ще си отпътувал от Централната гара.

·         Er wird mit diesem Flugzeug geflogen sein. – Той ще е отлетял със този самолет.

·         Wir werden den Fluss entlang gelaufen sein. – Ни ще сме тичали по протежението на реката.

·         Ihr werdet nicht hingegangen sein. – Вие няма да сте си отишли от тук.

·         Sie werden morgen früh abgeflogen sein. – Вие ще сте излетели на сутринта.

Във формата за Futur II спомагателните глаголи се „държат“ също както и в Futur I. Perfekt на смисловия глагол стои на последно място в обикновеното повествователно изречение, а в подчинено изречение спомагателния глагол е накрая.

·         Wolfgang wird im Laufe dieses Monats keine Artikel geschrieben haben. – Волфганг няма да е написам никакви статии през този месец.

·         Anna dachte, dass Wolfgang im Laufe dieses Monats keine Artikel geschrieben haben wird. – Ана си помисли, че Волфганг няма да е написал никакви статии този месец.

Глагол werden

  Глагол werden във времевите форми за Futur I и II изразява определена модалност. Futur I оценява вероятността на описваните събития в бъдещето. Futur II оценява вероятността на събития, които биха могли теоретично да имат място или отношение към миналото; или изразява неувереността на говорещия в действия, процеси и състояния отнасящи се към миналото. В немския език съществуват много възможности за изразяване в различна степен увереността на говорещия. Използването в речта на модални глаголи свидетелства за по-малка увереност на говорещия в описваните събития, а използването на модални глаголи в условно наклонение показва пълна неувереност, например:

·         Petra wird im November umziehen. – Петра ще се премести през ноември (пълна увереност).

·         Wahrscheinlich wird Petra im November umziehen. – Вероятно Петра ще се премести през ноември (вероятноста е много голяма, но не е безусловна).

·         Petra muss im November umziehen. – Петра трябва да се премести през ноември (вероятноста е голяма).

·         Petra könnte im November umziehen. – Петра би могла да се премести рез ноември (средна степен на сигурност).

·         Petra sollte im November umziehen. – Петра е длъжна /трябва да се премести през ноември.

·         Petra dürfte im November umziehen. – Вероятно, може би, Петра ще се премести през ноември (вероятността е много малка).

PRÄSENS… само миг между миналото и бъдещето? Един малко по-различен поглед върху сегашно време в немския език

Ежедневно споделяме своите планове за бъдещето с близките ни или със самите нас. Но много рядко се замисляме на коя страница от граматиката отваряме в тези случаи. А главното е – защо отдаваме предпочитание на тази или друга граматическа конструкция.

Обръщали ли сте внимание, че на уроците по чужд език ние автоматично свързваме граматичното време Präsens (или Present Simple в английския) със сегашното време, а учителите активно поддържат тази заблуда? И защо, при задълбоченото изучаване на език, изведнъж ни удивлява информацията, че “сегашното” време Präsens в граматиката често се използва за изразяване на бъдеще време? Дори и в българския език може да се срещнат доста такива примери:

“Аз отивам днес вечерта на кино” или “Аз ще отида/ходя днес вечерта на кино“? И има ли разлика? Защо в немския почти винаги е “Ich gehe heute Abend ins Kino“, а не “Ich werde heute Abend ins Kino gehen“?

Същественото отличие при първия вариант спрямо втория е конкретността, реалния план, а не предположение или неосъществими мечти. Именно тази конкретност, касаеща настоящето или бъдещето, и се явява причина за използване на Präsens от говорещия/разказвача. Разбира се, решаващо в дадения случай се явява позицията на автора; увереността в осъществяването на замисленото и абстрахирайки се от принципа “искаш ли да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си”.

И така, областта на използване и действие на Präsens, освен връзката с настоящето, често се пресича и с Futur и Präteritum:

1. Казаното има непосредствено отношение към извършващото се в дадения момент (Gegenwartsbezug).
Тук имаме работа с типичните случаи от учебниците за начинаещи – когато става въпрос за нещо, което непосредствено извършвано в настоящия период от време (при това напълно се допуска, че действието е започнато по-рано и ще продължи и в бъдещето – за разлика от английския, в немския отсъства времева форма за Present Continuous):

Es schneit (Вали сняг).
Ich bin krank und trinke gerade Glühwein (Аз съм болен и сега пия Глювайн / греяно вино).
Die Preise steigen wieder (Цените отново растат).
Ich bin immer viel zu ironisch (Аз винаги съм твърде иронична).
Sie ist guter Hoffnung. Тя е бременна (идиом).

При този случай за уточнение на подробностите много често се използват обстоятелства за време: gerade, zurzeit, heute, seit 2 Jahren, bald, bis zum Jahresende, momentan…

2. Когато иде реч за своево рода „истини“ и закони на природата (Bezug auf allgemeingültigen Sachverhalt).

Zwei mal zwei ist vier (Две по две е четири).
Wer einmal lügt, dem glaubt man nicht (Който веднъж излъже, никой не му вярва).
Einmal ist keinmal (Един път/Веднъж не се брои).
Die Fliegenpilze schmecken sehr gut… aber nur einmal. (Отровните гъби са много вкусни, но само един единствен път).

В пословиците и поговорките, а също и при описанието на различни математически формули се използва именно Präsens, т.е. тази форма се използва за вербално предаване на събития, вътре във времето.

3. Събития, станали в миналото: исторически, сценичен  Präsens (Vergangenheitsbezug: historisches, episches, szenisches Präsens).
Формата Präsens доволно често се използва за предаване на исторически събития, с цел да ги „преживеем“, за да ги направим по-реални:

Im September 1941 beginnt die Belagerung Leningrads. Sie dauert 900 Tage. (През септември 1941 започва блокадата на Ленинград. Тя трае 900 дни).

Със същата цел – да се подсили ефекта на „присъствие“ на читателя пряко в средата на събитията, усилвайки реалността на случващото се (Vergegenwärtigung, Verlebendigung),  Präsens се използва в диалози, разкази, автобиографии.

Gestern Abend liege ich auf dem Ausziehsofa, trinke Glühwein und höre Musik. Dann kommt plötzlich die Nachbarin und fragt, ob ich die Musik leise machen könnte- es sei doch Weihnachten, “stille Nacht”. Снощи лежа на дивана, пия глювайн и слушам музика. Тогава изведнъж идва съседа и пита мога ли да намаля музиката – Коледа е, „свята нощ“.

Тук, по правила, трудност с употребата на Präsens няма, защото често такъв „трик“ използваме и в българския. Единственото, което мога да добавя е, че тази стратегия можем да приемем в началото на изучаване на езика, когато инфинитивите на глаголите вече сме научили, а с времевите форми Präteritum и Perfekt все още има проблеми – грешките ще бъдат значително по-малко. Но все пак – не злоупотребявайте!

4. Казаното има отношение към бъдещето (Zukunftsbezug).
Много често Präsens се използва именно за описание на събития, които трябва да се случат в бъдещето. При този вариант Präsens показва за много голяма вероятност събитието наистина да се случи (по-точно казано – говорещия е практически уверен в това).

Ich rufe dich morgen an (Ще ти се обадя утре). – За разлика от нас, немците в ситуации, когато нещо е вече планирано, използват сегашно време, Präsens. За нас това е малко нестандартно, тъй като фразата “Ще ти позвъня утре” звучи малко „отбиващо номера“, но това е само на пръв поглед!

Спомнете си какво се случва, когато ние твърде дълго не сме изпълнявали обещаното, и ето, след поредния укор, ние искаме да поправим ситуацията. В такива случаи ние също сме склони да изберем Präsens: “Утре ти се обаждам!“. Понякога ние даже пресилваме ситуацията, „придвижвайки“ бъдещето съвсем до настоящия момент: “Обещавам! Ето вече сядам и ти пиша писмо!”.

От друга страна, има маса ситуации, в които без да се замислим, използваме Präsens. Още повече, че в тези случаи, само сегашното време предава нужния смисъл:

“Аз се омъжвам” vs. “Аз ще се омъжа“.
“Аз се омъжвам” автоматично означава, че дамата вече всичко е планирала, има жених, и вече се намира в стадий на избор на роклята. В същото време „аз ще се омъжа“ може да каже и петгодишна млада дама, намирайки се под въздействието на сватбените снимки на родителите си.

“Аз се развеждам” vs. “Аз ще се разведа с теб”.
Първия израз показва, че бракоразводното дело вече е започнало, а втория израз повече прилича на шантаж, заплаха или неосъществима мечта.

Ето още някои добри примери на немски и български:

Familie Müller bekommt bald ein Baby (Семейство Мюлер скоро ще имат бебе). Тук в българския език сегашно време е невъзможно, освен ако не броим анекдота, в който за бъдещото бащинство се говори в сегашно време:

- Ало! Иванов съм. Днес ще закъснея за работа – готвя се да ставам баща.
- О! Поздравления! В болницата ли сте?
- Не, у дома. Бебето ще се роди след девет месеца.

Много често тази форма се използва, когато говорещия иска да подсили казаното с подходящо наречие:

Du gehst sofort ins Bett! (Ти отиваш направо в леглото).
Jetzt ist aber Schluss! (Сега всичко свърши!).

И така, формите за Präsens и Futur, могат да бъдат взаимозаменяеми, но могат и да не са! В разговорната реч, за събития планирани в бъдещето, обикновено се говори в Präsens: “ich schicke dir eine E-Mail“, но и форма за Futur “ich werde dir eine E-Mail schicken” е напълно допустима. Разликата вече я обсъдихме: при Präsens се подразбира, че съществува някаква връзка между настоящето и събитие, планирано в бъдещето  (ясен план, подготвена информация, купени билети за кино и т. н.), в същото време при Futur повече прилича на прогноза, предсказание, подозрение и т. н.

Der Chef wird mir bald das Gehalt erhöhen (Шефът скоро ще ми повиши заплатата).
Der Chef erhöht mir im nächsten Jahr das Gehalt (Следващата година шефът ще ми повиши заплатата).

Мисля, че тази разлика много от нас са я почувствали. Главната разлика – някаква потенциална възможност в сравнение с конкретни намерения (във втория случай, вероятно и вече подписан договор).

В някои случаи замяната на Präsens с Futur е невъзможна, въпреки че действието определено е в бъдещето:
Der Zug fährt übermorgen um 7.58 Uhr. (Влакът заминава вдругиден в 7.58). Т.е. става въпрос за разписание на влакове, самолети, друг обществен транспорт или други събития с предварителна програма – вече планирани действия, вероятността да се случат е много, много голяма.

В допълнение към това, в настоящето са извършени някакви действия, за да могат тези събития да се състоят в бъдещето:

Wir gehen heute Abend ins Theater. (Довечера отиваме на театър). Тук е избрана формата за Präsens, защото в гардероба вече виси изгладената вечерна рокля, мъжът вече два часа подбира подходяща вратовръзка, а дамата още сутринта си е направила маникюр и закуска за следващата сутрин.

Това е, може би, всичко на тема Präsens.
Пожелавам ви да използвате по-често времевата форма Präsens за всички ваши настоящи желания – плановете се осъществяват в бъдещето, само ако някой работи за тях / осъществява ги в настоящето. И нека всички ваши мечти да се сбъднат… се сбъднат!

Бъдеще време - Zukunft

Бъдеще време в немския език се образува чрез комбинацията от глагола werden, който се спряга според лицето и числото на подлога и инфинитивната форма на главния глагол. Това се отнася както за слабите глаголи, така и за силните.

Спрежение на глагола suchen:

ich werde suchen (аз ще търся)
du wirst suchen
er/sie/es wird suchen
wir werden suchen
ihr werdet suchen
sie/Sie werden suchen

В положителното, отрицателното и във въпросителното изречение с въпросителна дума глагола werden е на второ място, а главният глагол (в инфинитив) е в края на изречението.
пр. Wir werden ein Hund kaufen.

Ich werde dich nicht vergessen. - Няма да те забравя
Warum wird er nicht kommen? - Той защо няма да дойде?

Във въпросително изречение без въпросителна дума, чийто отговор е да или не - werden е в начална позиция, а главният глагол отново е в края.

пр. Werdet ihr auch kommen? - Вие също ли ще дойдете?

В подчиненото изречение (изречение след че, защото, понеже и т.н.) главният глагол е на предпоследна позиция, а глагола werden на последна.

пр. Ich weiß, daß du kommen wirst. (Знам, че ти ще дойдеш.)

Употреба на бъдеще време

Това време, както се подразбира се употребява за бъдещи действия или намерения. Когато в изречението не е употребено наречие и фраза, съдържащата наречие за време (напр. утре, следващата седмица) се ползва показаната вече форма: werden+инфитив на глагол, за да се разбере, че става въпрос за в бъдеще. Когато има такова наречие обаче се ползва сегашно просто време.

пр. Wir werden unsere Freunde besuchen. - без наречие

Ich fahre morgen nach Stuttgart. - тук е употребено наречието "morgen"

Изказване на предположения

Когато изказваме предположения или казваме, че нещо е възможно или невъзможно да се случи, също ползваме формата werden+инфинитив, като употребяваме в изречението и наречие от рода на sicher, schon, vielleicht, wohl.
пр. Die Wolken sind sehr dunkel. Es wird wohl bald regnen.
(Облаците са много тъмни. Вероятно ще вали.)
David ist nicht zur Schule gekommen. Er wird sicher krank sein.
(Давид не е дошъл на училище. Той сигурно ще да е болен.)

Изказване на твърдо намерение чрез бъдеще време

Бъдеще време служи и когато казваме, че имаме твърдото намерение да направим нещо.
пр. Ich werde das Buch zu Ende schreiben.
(Аз ще напиша книгата до края.)

Бъдеще перфектно време
Zukunft Perfekt
Бъдеще перфектно време в немския език се образува с три глагола:
- сегашно време на werden, спрегнат според лицето и числото на подлога,
- минало причастие на главния глагол
- и глагола haben или sein в инфинитивна форма.

Ето как трябва да изглежда глагола machen в бъдеще перфектно време:

ich werde gemacht haben
du wirst gemacht haben
er/sie/es wird gemacht haben
wir werden gemacht haben
ihr werdet gemacht haben
sie/Sie werden gemacht haben

Виждате, че промяната е само при werden.

Употреба
Бъдеще перфектно време се ползва, когато говорим за действие, което ще е завършило в определен момент от бъдещето.
По-често обаче се ползва за представяне на минали възможности или вероятности. Когато се ползва по този начин, често в изречението се добавят наречия като sicher, vielleicht, wahrscheinlich, wohl.
По принцип това време на глагола се употребява рядко.

пр. Er wird wohl lange geschlafen haben. (Той вероятно ще да е спал до късно.)