Тук на немски е her, там – hin. Например:
Komm (hier)her! – Ела тук!
Gehen wir
(dort)hin! – Отиваме там!
Kommen – идвам, gehen – отивам. Интересното е, че въпрос за направление може да се зададе по два начина:
Woher kommen Sie? – От къде идвате?
= Wo kommen Sie her?
Wohin gehen Sie? – Къде отивате (заминавате)?
= Wo gehen Sie hin?
Особеност на немския език се явява и
съчетанието на тези наречия (думи, които преди всичко
характеризират действието исе отнасят към глагола, като при това, за разлика
отприлагателните, не се изменят спрямо падежа и нямат други форми) с предлози. В такива съчетания hin и her уточняват направлението на действието.
Представете си
следната ситуация. В къща живеят Карл и Клара. На улицата пред дома им стоят
Петер и Моника.
Клара казва на Карл:
Geh hinaus! – Излез от тук / Махай се от тук!
А Моника харесва Карл и му казва:
Komm heraus! – Ела тук!
Но тук възниква проблем - намесва се
Петер.
И Моника го праща в къщата при Клара:
Geh hinein! – Отивай там (там, вътре)!
(Ein в
подобни съчетания означава вътре – както, например, в слове einsteigen
– качвам се, сядам в транспортно средство. Слизам от транспорт, съответно, aussteigen.)
И накрая на Клара и става скучно да
е сама и вика Петер при себе си:
Komm herein! – Ела тук (вътре)!
Сега нека да си представим, че пред
нас не са хора, а котки (със същите тези имена).
Карл и Клара седят на едно дърво, а Моника и
Петер са под дървото.
И при животните ситуацията е
аналогична. Клара казв на Карл:
Geh hinunter! – Отивай там долу!
Моника вика Карл при себе си под дървото:
Komm herunter! – Ела тук, долу!
Моника гони Петер:
Geh hinauf! – Отивай там горе!
Клара вика Петер при себе си на дървото:
Komm herauf! – Ела тук горе!
Освен това, движението нагоре-надолу
може да бъде изразено и в съчетание с предлога ab (от). Например, ако става въпрос за планиски склон или става въпрос за спускане/слизане/
надолу:
Wir gehen ins Tal hinab. – Ние слизаме /спускаме се/ в долината.
Er geht ins Tal herab. – Той слиза в долината (при нас – ние вече сме там).
А също и:
Ein Apfel fällt vom Baum herab. – Ябълката падна
от дървото (тук,
долу).
А сега отново да се върнем при
хората. Клара и Петер стоят на единия бряг на реката, а Ханс на другия. Над
реката има мост.
Клара отпраща Петер:
Geh (über die Brücke) hinüber! – Отивай (през моста) там! (премини от другата страна на реката).
Клара вика при себе си Ханс:
Komm herüber! – Ела тук /през моста/!
Ханс прекосява реката и отива при
Клара:
Er eilt herbei. – Той се втурва насам.
Er kommt an sie heran. – Той стига при нея.
= Er kommt auf sie zu (Той идва при нея).
Um sie herum blühen Rosen. – Около тях (там около тях) цъфтят рози.
В последните три съчетания е възможно да се
използва само her.
Всички тези наречия (с изключение на herab) могат да бъдат и в съкратен вариант. И тогава вече не е важно накъде е
насочено действието:
hinein, herein = rein;
hinauf, herauf = rauf; hinüber, herüber = rüber; heran = ran; herum = rum.
Например:
Kommen Sie
(he)rein! – Влезте!
Raus (hier)! – Вън (от тук)!
Gehen Sie auf die andere Seite rüber! – Преминете
от другата страна.
В някои случаи и пълният
вариант на такова наречие се употребява, независимо от направлението на
действието – ако посоката не е толкова важна. Например, ако някой се изкачва или слиза по стълба, често се използва her:
Sie geht die Treppe herunter. – Тя слиза по
стълбата.
Любопитно е, че вече използван в изречението предлог не винаги изключва наречието:
über die Brücke herüber
– през моста.
Предлога понякога може и да се
изпусне, оставяйки наречието:
Wir gehen (auf) den Berg
hinauf. – Ние отиваме нагоре в планината.
