Perfekt mit SEIN

Във всекидневната си реч често си разказваме нещо един на друг. И тези разкази в основата си са в минало време. В разговорния немски език (Umgangssprache) доминира сложното минало време Perfekt, като за построяването на времевата конструкция е необходим не само смислов глагол, но и спомагателен. Тома е така нареченото сложно сказуемо, състоящо се от две части.

👉 Първата част (спомагателен глагол "sein" или "haben") стоят в началото на изречението. Неговата форма зависи от подлога.
👉 Втората част (основния, смисловия глагол) с формата си Partizip II стои в края на изречението (пред точката).

Perfekt = sein/haben + Partizip II

Избирането на спомагателен глагол за начинаещите е доста трудно. Едни глаголи изискват в качеството си на помощник "haben" , а други не могат „да живеят“ без "sein". Днес ще разгледаме сложно минало време със спомагателния глагол "sein".

🔴 SEIN

📌 Ortswechsel — А ➡️ В (глаголи, с чиято помощ променяме своето географско положение): gehen, laufen, kommen, fahren, reiten, rennen, fliegen, klettern, steigen, reisen, wandern, schwimmen, fallen, zurückkehren и т. н. Такива глаголи предполагат движение (преместване) от т. А до т. В.

– Wir sind gestern um 17:45 Uhr mit dem Flugzeug in Hamburg angekommen. – Ние пристигнахме вчера в 17:45 със самолета от Хамбург.
— Bist du an diesem Tag nach Hamburg geflogen? – В този ден летя ли до Хамбург?
— Gestern Abend bin ich dort ins Theater gegangen. – Вчера вечерта ходих в театъра.
— Bist du zum ersten Mal nach Hamburg geflogen? – За първи път ли летя до Хамбург?
– Wir sind das erste Mal im Leben geflogen. – Ние летяхме за първи път до Хамбург.
— Einmal bin ich mit dem Auto nach Hamburg gefahren. – Веднъж пътувах до Хамбург с кола.
— Letzten Monat sind wir mit den Kindern ans Meer gefahren. – Миналият месец ходихме с децата на море.
– Sie sind im Meer geschwommen. – Те плаваха по море.
— Außerdem sind wir auf einem Boot auf dem Meer gesegelt. – Освен това плавахме с лодка по море.

 – Seid ihr mit dem Bus gereist? – С автобус ли пътувахте?
– Wir sind ins Gebirge gegangen und durch ein wunderschönes grünes Tal gewandert. – Отидохме в планината и се разходихме през красива зелена долина.
— Seid ihr die Berge bestiegen? – Изкачихте ли планината?
— Zweimal sind wir auf Felsen geklettert. – Два пъти се изкачвахме(катерехме) по скали.
— Aber einen Felswand konnten wir nicht schaffen. Wir sind mehrmals am Anfang gefallen. – Но една отвесна скала не можахме да преодолеем. Няколко пъти  падахме в началото.
— Deshalb sind wir zurückgekehrt. – Затова се върнахме.

🔵 А танцуването например, или местенето на мебели в пространството не се приема като движение от А до В. Това е просто изпълняване на някакво действие или извършване на някаква работа. Затова глаголите "tanzen" или "schieben" в Perfekt използват спомагателния глагол  "haben".

— Gestern den ganzen Abend habe ich auf der Party getanzt. – Вчера на партито танцувах цяла вечер.
— Heute haben wir den ganzen Tag Möbel in der Wohnung geschoben. – Днес цял ден местихме мебели в жилището (квартирата).

📌 Zustandswechsel — промяна на състоянието: einschlafen, aufwachen, erwachen, aufstehen, geboren, sterben, aufblühen, verblühen, erscheinen и др.

– Ich bin in einer kleinen Stadt geboren. – Роден съм в малък град.
– Er ist letztes Jahr gestorben. – Той умря миналата година.
– Wir sind um Mitternacht eingeschlafen. – Заспахме около полунощ.
— Meistens bin ich um 6:00 Uhr erwacht. Aber heute ist Samstag, deswegen bin ich erst um 8:30 Uhr aufgewacht. – Често(повечето пъти) се събуждам в 6:00. Но днес е събота и затова се събудих в 8:30.

🔵 Глаголите "schlafen", "verschlafen" и "sich ausschlafen" се отнася за извършване на действие и затова в Perfekt се използват заедно с "haben".

— Ich habe geschlafen. – Аз спах.
— Ich habe verschlafen. – Успах се.
— Heute habe ich mich gut ausgeschlafen. – Днес добре се наспах.

Още примери с "sein" :
— Mein Sohn ist erst zum Frühstück aufgestanden. – Синът ми стана за закуска.
— Er ist gegen 9:00 Uhr erschienen. – Той се появи около 9:00 часа.

📌 Andere Verben — други глаголи (глаголите sein, werden, bleiben, geschehen, passieren, gelingen, misslingen, begegnen, например)
Ако глаголът "haben" винаги дружи със спомагателния глагол "haben", то и "sein" избира за себе си за помощник.  Гледайки от него, "werden" също взима "sein", тъй като в Perfekt има само два спомагателни глагола.

— Er ist mehrmals in Deutschland gewesen. – Той много пъти е бил в Германия.
— Nach dem Abitur ist er ein Student geworden. – След като завърши училище той стана студент.
— Wir sind zu Hause geblieben. – Останахме вкъщи.
— Heute Morgen bin ich meinem Nachbarn begegnet. – Днес сутринта срещнах съседа си.
— Ja, das ist dir gelungen! ( = Du hast es geschafft.) – Да, успя! Ти го направи!
— Es ist uns misslungen, die Premiere des Films zu sehen. – Не можахме да гледаме премиерата на филма.
— Was ist denn hier passiert? Was ist geschehen? = Also, was ist los? – Какво става тук / Какво се е случило тук?

Глаголът irren и неговите производни

1.    ОБЪРКВАМ СЕ, ЗАБЛУЖДАВАМ СЕ при избора на нещо

sich irren – греша, заблуждавам се, лъжа се

der Irrtum – грешка, заблуждение, неправилност, (синоним – der Fehler - грешка, погрешност)

Всеки път, когато признаваме за невярност или погрешност на действията си, ние казваме, че сме направили грешка:

– Ich habe einen Fehler gemacht! Das war mein Fehler, das ist falsch! – Направих грешка! Това беше моя грешка, това е неправилно!
der Fehlertritt – грешна стъпка

Но!!! Ако това е било неправилен ИЗБОР, то на вас ще ви кажат:
– Sie irren sich!!! Wenn Sie dies tun, dann machen Sie einen Fehler! – Вие грешите!!! Ако направите това, ще сгрешите!
– Ich irre mich selten. – Аз рядко греша.

Изказвате неправилно разсъждение:
– Ich habe mich geirrt: Das Konzert ist am Sonntag, nicht am Samstag. – Не бях прав: концерта е в неделя, а не в събота.
– Ich habe mich schon oft geirrt. – Често греша. (Много пъти не съм бил прав).

Изказвайки свое мнение:
– Ich kann mich irren, aber das wird zu eine Katastrofe führen. – Може и да греша, но това ще доведе до катастрофа. – казано по дзруг начин "aber es kann zu einem Fehler führen".
– Wenn ich mich nicht irre, hat sie nächste Woche einen Geburtstag. – Ако не греша, следващата седмица тя има рожден ден.

Възможно е да се объркаме или заблудимв своите предпочитания:
– Er irrt sich. Er hat sich geirrt, sie für eine berühmte Schauspielerin behalten. – Той греши. Той се заблуждава, считайки я за знаменита актриса.
– Ich dachte, er ist mein bester Freund, aber ich hatte mich geirrt. – Мислех, че той е мой добър приятел, но грешах.
– Ich habe mich geirrt, er war nicht das, wofür er sich verraten hat. – Заблудих се в него, той не е това, за което се представя.
– Ich habe mich in meinem Urteil über ihn gründlich geirrt. – Моето мнение за него беше погрешно.

das Urteil - мнение, преценка, съждение;
– nach meinem Urteil – по мое мнение;
– sein Urteil über etwas abgeben – изказвам мнение за нещо;
– sich (Dat.) ein Urteil über edn/etw. bilden – създавам си мнение за нещо/някой.

Разбира се, можете да изразите мнение и по други начини: meinen – считам, имам предвид; die Meinung - мнение.
– Ich bin der Meinung, dass du dich irrst. – Мисля, че се заблуждаваш. / На мнение съм, че грешиш.
– Ich meine, dein Urteil ist falsch. – Мисля/Считам, че съждението ти е невярно.
– Ich habe mir ein gutes Urteil über ihn. – Имам добро мнение/добра преценка за него.
– Er hat sich ein schlechtes Urteil darüber. Zuvor hatte er sich in seinеm Urteil eifach geirrt. – Той има лошо мнение/преценка за това. По-рано той просто се заблуждаваше.

Използвайки глагола "irren" имаме предвид, че ние блуждаем, лутаме се, заблуждаваме се в своите собствени мисли, мнения, преценки, избори.

Често въвеждаме в заблуждение други хора, а понякога и нас ни заблуждават. За тези действия отговаря глагола "verwirren".

А ако се лутаме/заблуждаваме се в чужд град или в гората, ако губим ориентир или объркаме пътя и не намираме изхад? Тук ще ни помогне глагола "sich verirren".

SICH VERIRREN – заблуждавам се, губя се (на непознато място)

Тъй като за този факт се съобщава, когато вече се е случило, то най-често се употребяват формите за минало време на този глагол:
ich verirre mich (Präsens) — verirrte mich (Präterit) — habe mich verirrt (Perfekt)

– Ich habe mich (im Wald) verirrt. – Загубих се (в гората). - (war man vorher nicht im Wald; hat man erst im Wald Orientierungsprobleme bekommen; hat man sich im Wald verirrt)

В приказките децата често се губят (заблуждават се в гората) и тази история започва така: – Hänsel und Gretel verirrten sich im Wald.
– Ich kenne diese Stadt nicht. Ich habe mich in einer unbekannten Stadt verirrt. – Аз не познавам този град. Заблудих се в непознат град.
– Ohne deine Hilfe kann ich mich verirren. – Без твоята помощ може да се заблудя/изгубя.
– Als ich neu in Köln war, habe ich mich ständig in der Altstadt verirrt. – Когато бях за първи път в Кьолн, аз постоянно се лутах в стария град.

Има и ситуации, когато с тези глаголи може да се обясни, че ние сме сгрешили, объркали (место, цел):
– Ich habe mich in die Damentoilette verirrt (als Mann). – Обърках вратата и попаднах в дамската тоалетна.

Разбира се, има и алтернативни глаголи и изрази за такима ситуации:
– den falschen Weg nehmen – избрах грешен път
– das falsche Ziel nehmen / ein falsches Ziel wählen – избрах грешна цел
– den Ausgang nicht finden – не намерих изход
– die Orientierung verlieren – изгубих ориентир

Тъй като глагола "verlieren" означава "губя ", а "sich verlieren" - " губя се ", то "sich verirren" в тяхната компания се превежда като „блуждая, заблуждавам се, лутам се“. Да ги сравним:
– Was hast du dort verloren? – Какво загуби там?
– Ich verliere meine Geduld! – Губя търпението си!
– Ich habe mich in einer großen Stadt verloren. – Изгубих се в големия град.
– Olga ist immer noch nicht da. Ob sie sich schon wieder verirrt hat? – Олга все още я няма. Тя отново се лута (изгубила се е )?
– In diesen kleinen Gässchen (die Gasse) verirrt man sich leicht. – В тези малки улички е лесно да се загубиш / заблудиш.
– Wir verirren uns seit einer Stunden durch unbekannte Strassen. – Цасове се лутахме по непознатите улици.

VERWIRREN – обърквам, заплитам, смущавам някого, заблуждавам някого.

– Du verwirrst mich. – Ти ме лъжеш (заблуждаваш ми). – (=Du tust also etwas, was mich verwirrt = konfus macht, ich verstehe dein Verhalten nicht.) - (= Т.е., ти правиш нещо, за да ме заблудиш = смутен съм, не разбирам поведението ти.)
– Du verwirrst mich mit deinen komplizierten Erklärungen. – Ти ме объркваш с твоите сложни обяснения.
– Sie hat uns durch ihre Unwarheit verwirrt. – Тя ни е въвела в заблуда със своята лъжа.

etwas verwirrt jеmanden – някой заблуждава някого
– Falsche Zeugenaussagen über das Verbrechen haben die Polizei verwirrt. – Фалшивите показания на свидетеля за престъплението объркаха полицията.
– Information über den neuen Fahrplan des Zuges hat uns verwirrtrt. – Информация за новото разписание на влаковете ни подведе.
– Diese Darstellung der Adjektivdeklination verwirrt mich. – Тази презентация за склоненията на прилагателните ме обърка.

В зависимост от контекста, глагола "verwirren" може да има и значение "смущавам":
– Das Drehbuch dieses Films verwirrte ihn. – Сценалият на този филм го смути.
– Sein Auftreten verwirrte mich. – Неговата външност ме смути.

Глаголите "виждам", "гледам" - II част

Глаголите ansehen/anschauen/angucken без SICH - гледам, поглеждам към нещо/някого имат значение на "хвърлям/отправям към някого поглед". Често се употребяват с наречие – „Как гледаш на ...?“. Например, поглеждам/гледам на човека ernst (сериозно), freundlich (дружелюбно), böse (лошо), fragend (въпросително) и т. н.

an[schauen (Akk.) – взирам се, сърцезавам, гледам на някого (за разлика от "ansehen", по-често се употребява за хора)

— Sie schaute den jungen Mann schüchtern an.  – Тя срамежливо погледна към младия мъж.
— Papa schaute Mama freundlich an. – Татко погледна ласкаво към мама.
— Ihre Mutter schaut sie mit versteinertem Gesicht an. – Мама погледна към нея с каменно лице.
— Warum schaust du mich nicht an, wenn du mit mir sprichst? – Защо не гледаш към чем, когато ми говориш?

zu[schauen/zu[sehen + (Dat.) - наблюдавам, гледам вглъбено в качеството си на зрител. От тук и "der Zuschauer - зрител". Употребява се без предлог с допълнение в Dativ, т.е. обекта на наблюдение трябва да е в Dativ. Обикновено казваме "Аз гледам/наблюдавам играещите деца“— Ich schaue den Kindern bei Spielen zu.

— Ich schaue ihm bei der Arbeit zu. – Аз гледам как той работи(наблюдавам го по време на работа)
— Er schaut ihr beim Tennis zu. – Той гледа как тя играе тенис.

В тези изречения глаголите zuschauen и zusehen могат да се заменят един с друг. Глаголът "zusehen" при това може и да означава „гледам безучастно, без да правя нещо или да вземам мерки“, особено с модалните глаголи müssen/können:
tatenlos/untätig zusehen müssen/können

— Wir können nicht einfach untätig zusehen! – Не може просто да гледаме и нищо да не правим!
— Ich muss nicht es tatenlos zusehen – Аз не трябва/бива просто да наблюдавам това.
— Sie konnte es nicht einfach zusehen, sie fing an zu handeln – Тя не можеше просто да наблюдава и започна да действа.

gucken (разговорно!, не Hochdeutsch) - в болшинството от случаите се употребява като: обръщам внимание, хвърлям поглед, поглеждам от време на време (в огледалото, през прозореца, към телевизора), т. е. непродължително време. Има същото значение и като и "schauen", но в разговорен вариант. В Северна Германия съществува и варианта kucken.

— auf die Uhr gucken – поглеждам към часовника
— jemandem über die Schulter gucken – поглеждам през рамо към нещо/някого
— Guck mal ! - смотри! Guck mal, was sie macht! – Виж какво прави тя!
— Wo guckst du hin? – Къде гледаш (зяпаш)?
— Lass uns das Fußballspiel gucken! – Дай да погледаме футбол!
— Er hat einen schönen Körper, aber er muss nicht ständig in den Spiegel gucken – Той има красиво тяло, но не му е необходимо постоянно да гледа в огледалото.

blicken (Akk.) – гледам, поглеждам; изглеждам; отправям осъзнато поглед нанякъде, съпроводено с обстоятелство за място или указано „как гледам“:

— zur Seite blicken – поглеждам в страни; geradeaus blicken – поглеждам направо
— Еr blickte verdrießlich aus dem Fenster. – Той погледна мрачно към/през прозореца.
— Er blickte ihr direkt in die Augen. – Той я погледна право в очите.
— Er blinkte verwirrt und senkte die Augen. – Той погледна смутено и отмести поглед.

durchblicken – гледам през, виждам, разгадавам, взирам се
der Blick – поглед, взор, гледка, изглед.
der Augenblick - миг
— Sie blickt (schaut) glücklich in die blühenden Gesichter ihrer Kinder – Тя щастливо гледаше към цъфтящите лица на децата си.

an[blicken - поглеждам (позобно на ansehen/anschauen/angucken). Употребява се най-често по отношение на одушевени предмети:

— Er blickte Olga lächelnd an. – Той с усмивка погледна към Олга.

И последно, глаголи, близки по значение с "sehen", но които е трудно да бъдат объкани с него:

beobachten - наблюдавам, внимателно следя за развитието на събитията:

— die Entwicklung beobachten – наблюдавам/следя за развитие
— einen Patienten beobachten – следя за пациенти

betrachten – разглеждам, оглеждам (и в преносен смисъл), внимателно, изучавам с поглед

— jemanden (някого), etwas neugierig (нещо с любопитство), von oben bis unten (от горе до долу) betrachten
— sich im Spiegel betrachten (оглеждам се в огледало)
— jemanden als sein(en) Freund betrachten – разглеждам някой като свой приятел

Глаголите "виждам", "гледам" - I част

В немския език има няколко глагола, които отговарят за процесите, свързани с органите на зрението:

sehen (Akk.) - виждам, гледам, наглеждам
zusehen (Akk.) - наблюдавам, разглеждам
ansehen (Akk.) – виждам, гледам, разглеждам, вглеждам се
(sich)(jmdn/etwas + als Akk.) ansehen – разглеждам някого/нещо...
sich ansehen (Dat.) – разглеждам съдържимото, вглеждам си, преглеждам
aussehen - изглеждам (за външен вид)

1. sehen (кого?/какво?- wen?/was? = Akk.; как? - wie?)
— Ich sehe schlecht. – Аз виждам лошо. (при проблеми със зрението)
— Sieh mal! – Виж! Гледай! Погледни! (повелително наклонение)
— Ich sehe ihn. – Аз го виждам. (виждам го със собствените си очи)
— Ich sehe eine schöne Aussicht aus dem Fenster – Виждам красивия изглед през прозореца.
— auf die Uhr sehen – поглеждам часовника
— Ich sehe das anders – Аз виждам това по друг начин
— Wir sehen uns morgen – Ще се видим утре
— jemanden wieder sehen – виждам се отново с някого

2. zu[sehen (глагол с делима представка "zu"), синоним beobachten - наблюдавам
— Sieh mal zu, was du machen kannst! – Виж какво може да се направи!
jemandem bei (Dat.) zusehen - наблюдавам за нещо (отделям внимание) във времето
— Er sieht dem Personal zu, bei der Arbeit/Er beobachtet das Personal bei der Arbeit – Той наблюдава персонала по време на работа./Той следи за персонала по време на работа.
— Ich sehe gerne beim Golf zu – Аз гледам играта на голф.
— Wir sahen ihnen beim Fußballspielen zu – Ние гледахме, как те играят футбол. (Präteritum)
— Sie hat ihm beim Schwimmen zugesehen – Тя наблюдава как той плува. (Perfekt)
— In Deutschland sahen 20 Millionen Menschen zu - В Германия са наблюдавани 20 милиона души. (Präteritum)

3. an[sehen (глагол с делимата представка "аn") гледам (на, към), поглеждам (на, към), оглеждам (някого/нещо)
— Ich sehe dich an – Аз гледам към теб.
— Ich sehe das Gemälde an – Аз гледам картината. (аз разглеждам, оглеждам картината)
— Siehe diesen Baum an! – Погледни към това дърво!

4. jmdn/etwas als etwas ansehen - виждам нещо/някой като нещо/някой
— Sie sieht ihren Chef als Vater an – Тя гледа на своя шеф като на баща. (тя вижда в него своя баща)
— Ich sehe dich als einen Konkurent an – Аз виждам в тебе конкурент (гледам на теб като на конкурент)
— Ich habe das als Selbstverständlichkeit angesehen – Приемам това за даденост (гледам на това като на подразбищо се от само себе си)

5. sich (Dat.) ansehen
— Ich sehe mir den Film an - Гледам филм.
— Ich würde mir gerne mal wieder einen alten Western ansehen – С удоволствие бих гледал още веднъж някой стар уестърн.
— Ich möchte mir gerne ein paar von Ihren Jeans ansehen – Бих искал да разгледам някои от дънките ви. (фраза в магазин)
— Kann ich mir dаs Auto mal ansehen? – Може ли да разгледам/огледам колата?
— Du solltest dir das mal ansehen! – Трябва да погледнеш на това!
— Ich werde mir jetzt die Fernsehenachrichten ansehen – Сега ще гледам новините по телевизията.
— Ich muss mir dieses Dokument ansehen – Трябва да прегледам този документ.  (да го видя)

6. aus[sehen (делима представка "aus")
— Du siehst heute gut aus. – Ти днес изглеждаш добре.
— Er sieht sehr müde aus. – Той изглежда много уморен.

До тук разгледахме единствено "sehen" в неговите различни вариации. Но той има и доста синоними.

1. schauen (auf + Akk.)/(Akk.) – гледам, поглеждам, гледам нанякъде, наглеждам нещо или някого
Този глагол се явява аналог на "sehen - гледам", в значението "отправям нанякъде поглед". Затова и те са взаимозаменяеми и често това се наблюдава по регионален признак. Например, в Южна Германия, Австия и Швейцария по-често се използва "schauen", a на север - "sehen". При това schauen/blicken/gucken в това си значение са еднакви.

— Ich schaue auf meine Uhr.  – Гледам си часовника. (наблюдавам го)
— Ich gucke auf meine Uhr – Гледам си часовника. (поглеждам го)
— Schau mal ! - Гледай!
— Guck mal ! - Погледни!

В случай, когато ние наблюдаваме някакви действия, процеси, то можем да използваме тези два глагола:
— Gestern haben wir eine Show gesеhen – Вчера гледахме шоу.
— Gestern haben wir eine Show gesсhaut – Вчера гледахме шоу.

die Schau/Show - шоу, демонстрация, ревю, представяне на нещо

— Wir schauen ein neues Theaterstück – Ние гледаме новата театрална постановка.
— Sie schaute eine Modenschau – Тя е гледала модно ревю/шоу.
— Schauen Sie auf ein Gebäude rechts! –Погледнете сградата отдясно.
— Sie schaut glücklich in die blühenden Gesichter ihrer Kinder – Тя гледаше щастливо разцъфналите лица на децата си. (в техните лица)

Ето тези глаголи и с представката "an":

sich (Dat.) etwas/jemanden (Akk.) anschauen/ansehen/angucken рагчеждам нещо, гледам нещо внимателно с цел изучаване; запознавам се (визуално) с нещо. Разликата между тези глатоли е като между schauen/sehen/gucken (т.е. регионална и стилистична).

Обърнете внимание, че SICH е в DATIV, a обекта на вниманието (обозрението) - в Akkusativ.
Т.е. в 1-во лице ед.число (АЗ) — "Ich sehe/schaue es MIR an", във 2-ро лице ед.число (ТИ) — "Du siehst/schaust es DIR an".

Тази форма се употребява по отношение на кино, спектакли, произведения на изкуството и др.: einen Film, ein Theaterstück anschauen/ansehen (гледам филм, спектакъл), Gemälde, Bilder, Fotos anschauen/ansehen (разглеждам картини, картинки, фотографии), eine Wohnung ansehen/anschauen/besichtigen (оглеждам жилище).

— Ich schaue mir einen Film an = Ich schaue mir (Dat.) / einen Film (Akk.) / an.
— Wir schauen/sehen uns ein Theaterstück an – Ние гледаме театрална постановка
— Er schaut sich seine neue Wohnung an – Той оглежда/разглежда ново жилище.

Разглеждайки глагола "besichtigen – разглеждам, оглеждам" е необходимо да припомним, че при него няма възвратност (sich):
— Wir besichtigen die Sehenswürdigkeiten einer Stadt – Ние разглеждаме забележителностите на града.

Как да кажем на немски "започвам". Глаголите beginnen и anfangen.

Кога и къде да ги използваме? Как да ги различаваме? По принцип те са синоними. Ето няколко примера:
Mein Arbeitstag beginnt ziemlich früh – Моят работен ден започва достатъчно рано.
Ich fange an, bei einer Firma zu arbeiten – Аз започвам работа в една фирма.

Нека да разгледаме двата глагола стъпка по стъпка.

Започваме с beginnen – започвам, подемам, предприемам (der Beginn - начало; zu Beginn – в началото, като за начало). Веднага трябва да отбележим, че този глагол е неправилен, което е видно и по неговите времеви форми:
beginnen - begann (ich) - begonnen (h)

Употребява се преимуществено по отношение на неодушевени предмети, когато става въпрос за началото на някакъв процес или събитие.

Събранието започва днес в седем вечерта. – Die Versammlung beginnt heute um 7 abends.
Изложбата започва утре. – Die Ausstellung wird morgen beginnen.
Филмът вече отдавна започна. – Der Film hat schon lange begonnen.
Дъждовният сезон в много азиатски държави започва през лятото. – Die Regenzeit in vielen asiatischen Ländern beginnt im Sommer.

При всеки отнас денят започва по различно време и това се явява относително периодично и относително постоянно явление (например през седмицата).
Wann beginnt dein/Ihr/euer Arbeitstag? - кога започва твоя/Вашия/вашия работен ден?
Wann begann gestern dein/Ihr/euer Arbeitstag? - кога започна вчера твоя/Вашия/вашия работен ден?
Wann hat heute dein/Ihr/euer Arbeitstag begonnen? – кога започна днес твоя/Вашия/вашия работен ден?

В тези примери е видно как се изменя глагола в различните времеви форми.

Beginnen има също и предложно управление:
beginnen mit... (D) – използва се в тези случаи, когато се  „появява“ лице, насочено към обекта.
Аз започвам работа (бълг.) — Аз започвам „с“ работа (нем.) - Ich beginne mit der Arbeit...
Ich beginne mit dem Arbeitstag um... – Аз започвам работния ден в ...
Herr Müller beginnt mit seiner Arbeit erst morgen. - Господин Мюлер започва своята работа едва утре.
Frau Klein hat gestern mit ihrer Arbeit begonnen. - Госпожа Кляйн започна работата си вчера.
Ich begann heute um 8:00 Uhr mit meinem Arbeitstag. – Започнах работния си ден днес в 8:00 час.
Wann hast du heute mit deinem Arbeitstag begonnen? – Ти кога днес започна работния си ден?
Ich begann mit meinem Arbeitstag heute um 8:00 Uhr – Аз започнах с работния си ден днес в  8 часа.

beginnen може да се управлява и от друг предлог ако става въпрос за това, в качеството си на какъв започва да действа субекта. Например някакъв служител започва работа в качеството си на специалист или обикновен работник, а някой юноша започва да следва в университет.
beginnen als... (N) – започвам като... (в качеството си на...)

Herr Weber hat als einfacher Arbeiter begonnen. – Г-н Вебер започна работа като обикновен работник.  работать как простой рабочий
Herr Weber begann als einfacher Arbeiter. – Г-н Вебер започна като обикновен работник.
Меin Sohn hat als Student begonnen, und jetzt macht er die Aspirantur – Моят син започна като студент, а сега ще прави/защитава аспирантура. (besonderer Ausbildungsgang für Dissertanten an der Hochschule - пециален курс за обучение на докторанти в университета).
Sie begann als Schauspielerin in einem kleinen Provinztheater – Тя запона като актриса в малък провинциален театър.

Затова, задавайки въпрос, е необходимо да се отчетат обстоятелствата при употребата на глагола с помоща на останалите части на изречението.

Глаголът anfangen също се превежда като „започвам“, но се използва при одушевени предмети. Но може да има и изключения, когато anfangen указва за някакво действие или процес, които започват от нулата, а не са постоянни. Например работния ден, заниятията в училище/университета, новините по ТВ започват ежедневно и имат някаква периодичност.
Но, ако ние започваме нещо съвсем от начало, или стартираме някакъв процес, то тогава се използва anfangen.

an][fangen – започвам, пристъпвам към.

fange an (ich) – fing an (ich) – angefangen (h)

Не забравяйте, че "an-" в глагола anfangen се явява делима представка и, по правило, стои в края на изречението.

Ich fange nächste Woche an – аз започвам (от) следващата седмица. = Ich starte nächste Woche. (смисъла не се променя).

Er hat einen neuen Job gefunden und fängt bereits morgen an – Той намери нова работа и започва утре.

neu anfangen – започвам отначало
von vorn(е) anfangen – заповам с начало
klein anfangen – започвам с малко
je eher wir anfangen, desto besser – колкото по-рано започнем, толкова по-добре

Ако, например, в изречението в сегашно време има два глагола и anfangen е първият глагол, то престадвката "an-" се отделя, но не се слага в края на изречението: es fängt an zu regnen – започва да вали дъжд.

Morgen fange ich an, Sport zu treiben. – Утре започвам да се занимавам със спорт. Nächsten Monat fängt sie an, an der Universität zu studieren – Следващия месец тя започва да учи в университета.

Както е видно, в изреченията с два глагола "an-" остава в края на първата (главната) част, а пред втория глагол поставяме частицата "zu". Глаголът anfangen често изисква вторият глагол в изречението да бъде в инфинитив: “Аз започвам работа. - Ich fange an zu arbeiten”; “Те започват да говорят на немски - Sie fangen an Deutsch zu schprechen”.

В Präterit се случва същото: “Аз започнах да работя - Ich fing an zu arbeiten”; “Те започнаха да говорят на немски - Sie fingen an Deutsch zu schprechen”.

В Perfekt да се състави конструкция с два такива глагола е невъзможно, затова често инфинитивния глагол приема формата на съществително. Например изречението "Той започна живота си на ново" приема такъв алтернативен вариант "Er hat ein neues Leben angefangen – той започна нов живот", "Тя започна да пуши – Sie hat mit dem Rauchen angefangen".

Но, ако указваме, че именно ние започваме (действие, работа, процес), то глаголът получава предложно управление – какво точно започваме ние.

anfangen mit... (D) – започвам с...

Ich fange heute mit dem neuen Job an. – Днес заповам нова работа.
Fängst du morgen mit dem Deutsch an? – Ти започваш ли утре немски?
Sie fängt nächste Woche mit dem Jura(das) an. – Тя започва следващата седмица да учи право.
Jura studieren – Изучават право.
Sie fängt an, nächste Woche (das) Jura zu studieren/Sie beginnt nächste Woche, um Jura zu studieren

Глаголът "gefallen" и неговите значения

Ние често изразяваме своите чувства, привързаности и отношения към живите и неживите обекти с един почти универсален глагол „обичам“.

Аз обичам тази (този) жена (мъж). Аз обичам своите родители. Аз обичам своето дете.
Обичам да се занимавам със спорт. Обичам да пея. Обичам футбола. Обичам да пътешествам.
Обичам това яке. Обичам този град. Обичам цветя.

Единствено по контекста можем да усетим неговия смисъл и значение. В немския език за това отговарят няколко глагола "lieben", "mögen" и "gefallen", които понякога се бъркат.

* lieben - обичам (чувства, сърдечно или душевно състояние)
Subjekt + Verb + Objekt (Akk.)
Ich liebe diese (diesen) Frau (Mann). Ich liebe meine Eltern. Ich liebe mein Kind.

* mögen - обичам (ако нещо ни харесва) – модален глагол, изискващ и смислов
Subjekt + konjugierte Modalverb + Vollverb (Infinitiv)
Ich mag Sport treiben. Ich mag singen. Ich mag Fußball. Ich mag reisen.

* gefallen - харесвам (нещо, което предизвика интерес, положителни емоции)
Objekt + konjugierte Vollverb + Subjekt (Dat.)/Subjekt (Dat.) + konjugierte Verb + Objekt
Харесва ми (това, нещо си) - Mir gefällt (es, etwas) / Es gefält mir — в немският език местоимението "es" понякога е скрито, но глаголът "gefallen" е съгласуван/спрегнат именно с него, както с обект.   На местото на обекта може да бъде и съществително. Тогава глаголът ще бъде съгласуван с него.

Какво ми (ти, на него, на нея, ни, ви, им) харесва? – На мен ми харесва това. — Was gefällt mir (dir, ihm, uns, euch, ihnen)? - Mir gefällt (в разговорната реч обектът "es" отпада).

Харесва ми да се занимавам със спорт. Mir gefällt Sport zu treiben (zu machen) – тук има два глагола и първият глагол не е модален, не е и глагол изключение. Затова пред смисловия глагол поставяме "zu".
Mir gefällt im Meer zu schwimmen.
Mir gefällt Deutsch zu lernen.

Да разгледаме изречения, където обекта е съществително в единствено и множествено число. Тогава сме длъжни да съгласуваме "gefallen" с числото на този обект.

Mir gefällt dieses Auto. 

Но!!! Mir gefallen diese Sportschuhe (Plural) – На мен ми харесват тези маратонки.
Ihr gefallen diese Turnschuhe – На нея ѝ харесват тези маратонки (маратонките винаги са по двойки, мн. ч.; често се бърка, когато се казва eine Sportschuhe/Turnschuhe, т. к. мн. число няма неопределителен член)

Примери с минало време
gefallen — gefiel — gefallen (haben) – както е видно от"-en" в Partizip II, това е силен глагол

Mir haben diese Sportschuhe gefallen – На мен ми харесвапа тези маратонки.
Mir hat das Auto gefallen – Хареса ми тази кола.
Hat Ihnen gefallen? – Хареса ли ви?
Hat Ihnen gefallen, in Hamburg zu wohnen? – Хареса ли ви да живеете в Хамбург? (до запетаята е смисловата част на изречението, а след нея – уточнението. В смисловата част имаме немодален глагол, нито глагол изключение или глагол за движение и затова пред глагола "wohnen" слагаме "zu")

ZU и глаголите

"zu" като представка.
Er machte die Tür zu. – Той затвори вратата.
Er hat das Profil zugedreht. – Той се обърна настрани/Той застана в профил.

В първото изречение "zu" стои в края и е неразбираемо какво прави там. А ето във второто се е „залепил“ към причастието Partizip II. Това са великите и могъщи немски представки, които могат да се делими и неделими. "Zu" винаги е делима и, когато глагол с представка zu се спряга, то тя, отделяйки се, отива в края на изречението. В първия пример "Er machte die Tür zu" (Präterit) тя се отделя. Ако използваме Perfekt или Plusquamperfekt, то тогава "zu" пуска "ge" между себе си и основната част на глагола: zu + ge + Partizip II.

Няколко примера:
zufügen – прибавям; причинявам, доставям (неудобство, вреда)
ein Leid zufügen - причинявам страдание, болка, мъка

Всичкизнаят израза "Es tut mir Leid“ – Съжалявам. (Това ми причинява болка, страдание)
Er hat mir ein Leid zugefügt. – Той ми е причинил страдание.
Schaden zufügen – причинявам вреда
Die Diebe haben Schaden zugefügt. – Крадците са нанесли/причинили вреда, щета. 
zusetzen – прибавям, добавям
Dem Wein Wasser zusetzen – доливам вода във виното

Предложно управление на глаголи чрез „zu“
werden + zu + Dativ — ставам нещо/някой
zum Arzt werden – ставам лекар - Er wurde Arzt. – Стана лекар.

Какво е "предложно управление на глагол"? Това е още една област от немската граматика, затрудняваща тези, чийто майчин език не е от групата на романските езици. Предложното управление е глагол + предлог, като предлога указва за падежа на съществителното след глагола. Сред големия брой глаголи в немския език има много малки „роби“ – предлозите. Те са завинаги свързани и на всякъде със своите „господари“ (глаголите), но понякога предлозите не се превеждат: zu Staub werden – ставам на прах/пепел, zum Manne werden – ставам мъж, zum Verräter werden – ставам предател. В последните два примера "zu" не се превежда.
Глаголът "gehören - принадлежа, спадам (към нещо)" чоже да се използва както с "zu", така и без нея: gehören + (zu) + Dativ
Das gehört zu mir = Das gehört mir — Това ми принадлежи.

Глаголът "gratulieren" не може да се използва без двоен Dativ и тук "zu" играе ролята на свръзка:
gratulieren + Dativ + zu + Dativ
Ich gratuliere dir zum Geburtstag! — Поздравявам те за рождения ден.

Още една знаменита фраза: Ich habe viel zu tun! – Много съм зает (дословно – имам много (неща) да правя или имам много ангажименти). "tun" е синоним на "machen" — правя. А сам оборот се явява "инфинитивен":
haben/sein + zu + Infinitiv

Още един ример със "sein", когато частицата zu не се превежда. Учителка по литература се обръща строго към учениците, посочвайки огромна книга („Война и мир“ примерно) с думите: "Dieses Buch ist zu lesen! – Тази книга трябва да се прочете!

Инфинитивен оборот с „zu“

Изречението "Радвам се да те видя" обикновено е объркващо: Ich freue mich, dich zu sehen. Втова кратко изречение има два глагола: sich freuen – радвам се (възвратен и на двата езика) и sehen – виждам/гледам. При тази конструкция се спряга първия глагол, а втория стои в края на изречението в Infinitiv:
Verb + zu + Verb Infinitiv
Представете си два овена на пътечка. И никой не иска да отстъпи на другия. И тук се появява едно малко агънце („zu“), което може да ги помири.

Sie schwören, es nie wieder zu tun. – Те се кълнат повече никога да не правят това.
Wir bitten euch, den Brief zur Post zu bringen. – Молим ви да отнесете писмото до пощата.
Ich erlaube ihm nach Hause zu gehen. – Разрешавам му да си отиде у дома.
Защо е нужно това? За да се избегнат по-сложни констукции.
Ich erlaube, dass er nach Hause geht = Ich erlaube ihm nach Hause zu gehen.
Es freut mich, Sie hier zu treffen = Es freut, dass ich Sie hier treffe

Както е видно, вариантът с частицата "zu" за немците е много удобен, докато за нас е малко непонятен. И при това е много по-опростен. Само германците могат да разберат защо се използва по-често. Това е тяхното решение и ние трябва само да го уважаваме и приемаме. Това е техният език, тяхното мислене.

Кога се използва "zu" и кога не

Има обаче и изречения с два глагола, при които „zu“ отсъства. Нека да разгледаме няколко примера:
Ich bitte dich , Hausaufgaben zu machen. – Моля те да направиш домашните си работи/задания.
Ich kann dir helfen. – Мога да ти помогна.
Ich beschloss, "Kaufland" zu besuchen. – Решила съм да посетя „Кауфланд“.
Man kann dort alles billiger kaufen. – Там всичко може да се купи по-евтино.
- Ich möchte meine Garderobe aktualisieren. – Искам да обновя гардероба си.
- Ich hаbe vor, einkaufen zu gehen. – Имам (намерение) да отида на покупки.

В някои от изреченията се поставя "zu" пред втория глагол. И това наистина е правилно. Когато в рамките на едно изречение има два глагола, които се отнасят към един подлог, то схемата при тях е: Verb + zu + Verb Infinitiv.

Нека да се обърнем и внимание къде не е необходимо използването на "zu"
1. Когато първия от глаголите е модален.
- Ich mag Fisch fangen. Ich mag das Rad fаhren. Er will schlafen. Sie möchte fernsehen. Wir dürfen hier spielen.

2. Когато на първо място е глагол глагол, изразяващ усещания (fühlen, sehen, hören)
- Ich sehe sie kommen. – Аз виждам (как) тя идва.
- Ich höre sie singen. – Аз слушам (как) тя пее
Много често на български превеждаме тези изречения с помоща на „как“. Но на немски думата "wie" в тези изречения я няма.

3. Когато първият глагол е глагол за движение:
- Ich gehe Pizza kaufen. – Аз отивам за пица.
- Ich fahre sie kennen lernen. – Отивам да се запозная с нея.

4. Глаголи-изключения - lassen, bleiben
- Ich bleibe heute zu Hause schlafen. – Оставам днес у дома да спя.
- Ich lasse meine Haare schneiden. – Постригвам се.

Употреба на времевите форми на Perfekt и Präteritum

Съществуват основни правила, въз основа на които се избира времевата форма за Perfekt или Präteritum за оформяне на изказването. Когато събитието сепредава в рамките на разговорната реч, то (по правило)  се употребява формата за форма Perfekt. При писмената форма много по-предпочитана се явява формата за Präteritum. Изборът на една от двете форми не се отразява на смисъла на изречението – и двете форми предават процесите и действията в минало време.

Изучавайки правилата за използване на времената в съвремения немски език следва да се запомнят някои основни момента:

Когато в глаголната при Präteritum, предвид спецификата на образуването и, много следващи един след друг сходни звуци, усложняващи произношението на дадената дума, то формата за Perfekt може да се използва и в устната, и в писмената реч, например:

·         Du gossest alle Pflanzen am Nachmittag (1). – Du hast alle Pflanzen am Nachmittag gegossen (2). – Ти поливаше всички растения през втората половина на деня. (В дадената ситуация следва да се избереи за писмената реч именно втория вариант, тъй като времевата форма на глагола в първия вариант не е удобна за произношение).

·         Ihr schadetet meinem Bruder nicht (1). – Ihr habt meinem Bruder nicht geschadet (2). – Вие не навредихте на моя брат. (Тук ситуацията е напълно аналогична на първия пример).

При използването в изреченията на времевите наречия immer, oft, noch nie, schon, bereits и някои други с аналогични смислови отенъци, препоръчително е използването на времевата форма за Perfekt за построяването и на устни и на писмени изказвания, например:

·         Diese Zeitschrift hat Horst schon gelesen. – Това списание Хорст вече го е прочетел.

·         In diesem Restaurant hat meine Tochter immer Schweinebraten bestellt. – В този ресторант моята дъщеря винаги е поръчвала печено свинско.

·         In Bremen hat er immer in diesem Hotel übernachtet. – В Бремен той винаги е нощувал в този хотел.

·         Barbara ist noch nie in den USA gewesen. – Барбара за сега никога не е ходила в САЩ.

За глаголите sein и haben при самостоятелна употреба, а също и при всички модални глаголи е характерно използването на времевата форма за Präteritum и в писменната, и в разговорната реч. Perfekt при тях не се получава съвсем коректно, например:

·         Petra musste vorgestern ihre Flugtickets kaufen. – Петра трябваше завчера да купи самолетните си билети.

·         Jennifer war in Hongkong Ende Sommer 2002. – Дженифър беше в Хонконг в края на лятото на 2002 година.

При редица немски глагола никога не се използва времевата форма за Perfekt, например:

·         Dieser Mann stammte aus Südfrankreich. – Тожи мъж е бил родом от Южна Франция

·         Hier mündete der Fluss in den Finnischen Meerbusen. – Тук реката се вливаше във Финския залив.

·         Peter verlautete hier sehr schnell. – Петер тук бързо стана известен.

·         Dies gereichte ihr zur Ehre. – Това и правеше чест.

·         Eva rief alle Mitarbeiter an, die es anging. – Ева се обади на всички сътрудници, които това ги касаеше.

·         Zu dieser Zeit sprossen im Feld verschiedene schöne Blumen. – По това в полето разцъвтяха много красиви цветя.

В разговорната реч на северните и южните немци също има съществени разлики. За Северна Германия е характерно преобладаващото използване на времевите форми в Präteritum, докато на юг предпочитаната форма е Perfekt. Präteritum винаги придава на речта известна възвишеност, доколкото това се явява т. нар. книжна форма. Излишната злоупотреба на тази форма в рамките на неформалното общуване прави речта неестествена и излишно „напудрена“.