Модални думи и частици в немския език (Modalwörter und Partikeln)

В немския език има група служебни думи, които, без да са членове на изречението, влизат в неговия състав като „уводни“  думи. Тези думи се наричат модални думи и частици. Явявайки се неизменна част от речта, модалните думи и частици изразяват отношението на говорещия към действителността и внасят в изречението различни смислови отенъци.

Те могат да указват за вероятност, възможност, някакви отенъци на съмнение, неувереност, но също така и отенъци на увереност, потвърждение.

Модалните думи и частици често се употребяват в научната и техническа литература. Много внимателно трябва да се избира тяхното значение при превод, тъй като може да се доведе до промяна на смисъла на цялото изречение.

Модални думи

В немския език по вид модални думи:

1.     Утвърдителни — bestimmt, natürlich, sicher (определено, разбира се, естествено, сигурно).

Hast du die heutige Zeitung gelesen? — Natürlich, ich lese die Zeitung gewöhnlich morgens.	Ти чете ли днешния вестник? — Разбира се, обикновено чета вестника сутрин.
Hier gibt es einen Artikel über unseren Betrieb. Bestimmt hast du den gelesen.	Тук има статия за нашето предприятие. Сигурно си я прочел.

2.     Усилващи.

Те подчертават изказаната мисъл.

Към тях се отнасят:

• freilich (наистина, разбира се),
• tatsächlich (действително, наистина),
• selbstverständlich (очевидно, от само себе си се разбира),
• unbedingt (безусловно, непременно, абсолютно),
• zweifellos (несъмнено) и др.

Seine Freunde sind gewiss gute Sportler.	Приятелите му със сигурност са добри спортисти.
Sie war zweifellos krank.	Тя несъмнено беше болна.

3.     Оценящи.

Те изразяват субективната оценка на изказването.

Към тези модални думи спадат:

• hoffentlich (дано, да се надяваме),
• lieber (с по-голямо удоволствие, по-добре),
• leider (за съжаление),
• glücklicherweise (за щастие) и др.

Hoffentlich werden wir uns dort gut erholen.	Да се надяваме, че там ще си починем.
Leider hat ihm dieser Film nicht gefallen.	За съжаление този филм не му хареса.

4.     Предполагащи.

Предполагащите модални думи изразяват в различна степен достоверност или съмнение.

Към тях се отнасят:

• angeblich, anscheinend (уж, както изглежда, вероятно, навярно),
• möglich, vermutlich (възможно),
• vielleicht, wahrscheinlich (вероятно, може би),
• wohl (вероятно, навярно, май, може би) и др.

Wahrscheinlich besuchen wir morgen diese Ausstellung.	Вероятно/Може би утре ще посетим тази изложба.
Anscheinend war sie gestern krank.	Очевидно, вчера тя беше болна.

5.     Сумиращи.

Тези модални думи сумират даденото изказване като цяло или го доуточняват.

Към тази група се отнасят:

• eigentlich (всъщност),
• jedenfalls (във всеки случай),
• übrigens (впрочем),
• überhaupt (въобще, изобщо) и др.

Eigentlich haben wir diese Aufgabe richtig gelöst.	Всъщност, тази задача ние я решихме правилно.
Überhaupt arbeitet jetzt unsere Seminargruppe viel besser.	Въобще нашата група (семинарна, във ВУЗ) сега работи много по-добре.

Модалните думи могат да влизат и в състава на изречението. В този случай те не се отделят със запетая и влияят на словореда в изречението.

Eigentlich hast du deine Meinung noch nicht geäußert.

Всъщност ти още не си изказал мнението си.

Ако модалната дума не влиза в състава на изречението, то тя се отделя със запетая и не влияе на словореда.

Natürlich, sie haben alle Artikel gut übersetzt.

Разбира се, те са превели добре всички статии.

Модалните думи могат да представляват и самостоятелно изречение.

Hast du das verstanden? — Gewiss (natürlich, selbstverständlich).

Ти разбра ли това? — Разбира се. (Естествено).

Модалните частици в немския език

Модалните частици обикновено предават на изказването определена емоционална окраска.

По смислово значение се отличават следните видове:

1.     Положителни и отрицателни: ja (да), nein (не).

Sie sind ja schon zu Hause.	Те вече са у дома.
Nein, davon haben wir nicht gehört.	Не, не сме чували за него.

2.     Усилващи: zu, gar, ganz и др.

Heute ist das Wetter zu kalt.	Днес времето е твърде студено.
Er antwortet ganz gut.	Той отговаря доста добре.

3.     Усилващо-възклицателни: aber, doch, auch.

Kannst du aber so was erzählen?

Можеш ли да разкажеш нещо такова /нещо подобно/?

4.     Усилващо-въпросителни: denn, nicht, also.

Ist er denn noch nicht da?

Още ли го няма?

5.     Ограничителни: nur, aber, noch, fast, beinahe.

Ich habe nur diesen Artikel gelesen.

Аз прочетох само тази статия.

6.     Изразяващи предположение, съмнение: bloß, doch, nicht, aber.

Das hast du dir bloß ausgedacht.	Това ти просто си го измисли.
Haben Sie davon viel erzählt? Nicht?	Много ли им разказа? Не?

Модалните частици, както и модалните думи, могат да влизат в състава на изречението:

Er antwortet recht gut.

Той отговаря доста добре.

Ако не влизат в състава на изречението, се отделят със запетайка и не влияят на словореда.

Ja, sie sind schon zu Hause.	Да, те са вече у дома.
Nein, davon haben wir nicht gehört.	Не, не сме чували за това.

Модалните частици могат да бъдат и  самостоятелни изречения:

Hast du das verstanden? — Ja. (Nein.)	Ти разбра ли това? — Да. (Не.)
Hast du Inge nicht gesehen? — Doch.	Не видя ли Инга? — Напротив.

Частицата "nicht"

Отрицанието в немския език често се изразява чрез частицата "nicht". Тази частица може да се ползва както в цяло изречение, за да го направи отрицателно, така и в отделни изрази.

В изречението "nicht" винаги стои след:
- след спрегнатата форма на глагола,
- след съществително име, което е директен или индиректен обект в изречението,
- след местоимение, което е директен или индиректен обект в изречението,
- и след наречие за време.

Възможни конструкции на изреченията и мястото на "nicht" в тях:

Подлог + сказуемо.
пр. Sie liest. -> Sie liest nicht.

Подлог + сказуемо + директен обект (съществително име или местоимение).
пр. Wir freuten uns. -> Wir freuten uns nicht.

Подлог + сказуемо + директен обект (съществително име или местоимение) + индиректен обект (съществително име или местоимение).
пр. Sie gab es dem Kind. -> Sie gab es dem Kind nicht.

Подлог + сказуемо + индиректен обект (съществително име или местоимение) + директен обект (съществително име или местоимение).
пр. Ich gab dem Jungen die Birne. -> Ich gab dem Jungen die Birne nicht.

5. Подлог + сказуемо + обект + наречие за време.
пр. Er besuchte uns heute. -> Er besuchte uns heute nicht.

В изречението "nicht" винаги стои пред:
- предикатни прилагателни и съществителни имена,
- делими представки,
- непроменяеми глаголни форми (минало причастие, зависими инфинитиви, двойни инфинитиви),
- наречия (с изключение на тези за време),
- фраза, съдържаща предлог.

Пред предикатни прилагателни и съществителни имена.
пр. Er ist krank. -> Er ist nicht krank.
Das sind meine Kinder. -> Das sind nicht meine Kinder.

Пред делими представки на глаголите.
пр. Das Flugzeug flog ab. -> Das Flugzeug flog nicht ab.

Пред непроменяеми глаголни форми (минало причастие, зависими инфинитиви, двойни инфинитиви).
пр. Sie sind gefahren. -> Sie sind nicht gefahren.
Wir hören sie lachen. -> Wir hören sie nicht lachen.
Ich darf kommen. -> Ich darf nicht kommen.
Ich hoffe, es zu sehen. -> Ich hoffe, es nicht zu sehen.
Er hat es machen wollen. -> Er hat es nicht machen wollen.

Пред наречие за време или пред фраза, съдържаща предлог.
пр. Er wohnte hier. -> Er wohnte nicht hier.
Wir sind im Wohnzimmer. -> Wir sind nicht im Wohnzimmer.
Ich freue mich darauf. -> Ich freue mich nicht darauf.

Когато в едно изречение имаме минало причастие и наречие за време или фраза, съдържаща предлог, "nicht" застава пред наречието или предлога.
пр. Ich habe im Sand gelegen. -> Ich habe nicht im Sand gelegen.
Sie hat dort gespielt. -> Sie hat nicht dort gespielt.

"Nicht" в подчинени изречения
Както вече знаем в подчиненото изречение глагола е на последно място. Частицата "nicht" трябва да застане пред глагола или пред глаголната комбинация.
пр. Ich weiß, daß er arbeitet. -> Ich weiß, daß er nicht arbeitet.

Употреба на "nicht" заедно с "sondern" (но, вместо това)
Когато ползваме "nicht", за да направим едно сложно изречение отрицателно, ние го поставяме пред елемента от изречението, който "nicht" трябва да направи отрицателен. В този случай обикновено първото просто изречение, в което има "nicht" е следвано от просто изречение, което започва с "sondern". Простото изречение с "sondern" се ползва, за да се покаже контраст с твърдението в първото просто изречение. Обърнете внимание, че елементите, които се ползват в първото просто изречение, където имаме "nicht", не се ползват повторно и във второто, където е "sondern". В българския език тези елементи се повтарят.
пр. Er hat nicht sie besucht, sondern ihre Schwester. (Той не я посети, но посети нейната сестра.)
Забележка: В примера на немски език "hat besucht" се ползва само в първото просто изречение, а в българския превод "посети" го има и в двете изречения.

"Nicht" във въпросителни изречения
Правилата за поставянето на "nicht" във въпросителни изречения съвпадат с правилата за поставянето му във отрицателните изречения.
пр. Arbeitest du? -> Arbeitest du nicht?
Gehst du mit? -> Gehst du nicht mit?
Hast du ihn dort kennengelernt? -> Hast du ihn nicht dort kennengelernt?

Как да отговоряме на положителни и на отрицателни въпроси?

Когато имаме зададен положителен въпрос, чийто отговор също е положителен, ползваме частицата "ja" (да).
пр. Fährst du nach Hause? - Ja, ich fahre nach Hause.

Когато имаме зададен положителен въпрос, чийто отговор е отрицателен, ползваме частицата "nein" в началото на изречението и частицата "nicht" след глагола в изречението.
пр. Fährst du nach Hause? - Nein, ich fahre nicht nach Hause.

Когато имаме отрицателен въпрос и отговора е положителен, ползваме "doch" (о, да, напротив) вместо "ja".
пр. Fährst du nicht nach Hause? - Doch, ich fahre nach Hause.

Отрицателна форма на глагола "brauchen"

Отрицателната форма на "brauchen" се образува от "brauchen+nicht zu" и се ползва със значение "не трябва, не е нужно, не е необходимо", като противоположно на müssen (трябва).
пр. Muß er hier bleiben? - Nein, er braucht nicht hier zu bleiben.
(Той трябва ли да остане тук? - Не, не е нужно той да остава тук.)

Други отрицателни думи

За тях важат същите правила като за "nicht". Думите са следните:

gar nicht - съвсем не
пр. Das ist gar nicht teuer. (Това съвсем не е скъпо.)

nicht mehr - вече не
пр. Er wohnen nicht mehr hier. (Той вече не живее тук.)

nie - никога
пр. Er hilft uns nie. (Той никога не ни помага.)

noch nicht - още не, все още не
пр. Wir haben uns noch nicht umgezogen. (Ние още не сме се преоблекли.)

noch nie - никога повече
пр. Wir waren noch nie dort. (Ние повече никога не бяхме там.)

Частицата "kein-"

Частицата "kein-" стои пред съществително, което е обект в изречението. Ползва се когато съществителното в положително изречение има или няма неопределителен член (ein, eine). Наставката на "kein-" е същата като на неопределителния член.
пр. Er hat einen Bruder. -> Er hat keinen Bruder.
Wir trinken Milch. -> Er hat keine Milch.

Когато пред съществителното в положителното изречение има определителен член (der, die, das) или пред него има показателно или притежателно местоимение (dies-, mein-, dein-), за да стане отрицателно изречението се ползва отрицателната частица "nicht".
пр. Dieses Bier schmecht gut. -> Dieses Bier schmeckt nicht gut.
Meine Tochter ist hier. -> Meine Tochter ist nicht hier.
Der Hund bellt. -> Der Hund nicht bellt.

Местоименията "nichts" (нищо) и "niemand" (никой, никого)
Те се ползват само за единствено число. За "nichts" няма окончания според рода и числото, а за "niemand" не се изисква окончание, освен в някои случаи (пр. Ich habe niemanden gesehen.). След "nichts" може да има прилагателно, което се ползва като съществително в среден род.
пр. Er hat nichts gekauft. (Той не е купил нищо.)
Er gab mir nichts Kostbares. (Той не ми даде нищо стойностно.)
Ich kenne niemand. (Аз не познавам никого.)

ERST и NUR

Ограничението "само" в немския език се изразява основно с две думи: erst (само, едва, тепърва) и nur (само). Затова не е учудващо, че при такива близки значения тези думи често се бъркат. Нека да се опитаме да разберем кога коя да употребяваме.

Думата ERST изразява два вида ограничения:

1. По време (само два дни, само три часа, само две години)
 

Meine Frau kommt erst am Freitag – Моята жена идва само в петък.

Ich lerne Deutsch erst zwei Tage -  Аз уча немски само два дни. 

2. По броя на нещо или някой, или (най-много) за известен период от време.

Magst du das Buch? – Харесва ли ти книгата?

Ich weiß noch nicht. Ich habe erst fünf Seiten dieses Buches gelesen. – Аз още незнам. Прочел съм само не повече от пет страници от книгата.

В този случай важното е да отбележим, че субекта има намерение да продължава да чете книгата и по-нататък. Т. е в случая ERST, даже и ако не се употребява с обстоятелство за време, а с допълнение, говори за развитие във времето. 

Думата NUR осе отнася за всички останали случаи, с изключение на времетотно: 

Ich habe nur 5 Euro.  –  Имам само 5 евро.

Das kannst nur du wissen! – Само ти можеш да знаеш това.

Sie will nur schlafen – Тя иска само да спи.

Ако NUR се отнася за време, то трябва да подчертаем, че действието или ситуацията не се изменят:

Mein Mann geht nur am Samstag zur Konferenz  - Моят съпруг отива на конференция само за събота / само в събота.  ( подчертава се, че той отива само за един конкретен ден от всичките седем дни в седмицата).

Sie bleibt nur eine Stunde – Тя остава само за час. (не за два и не за три, периода е строго определен)

Ich bin müde, deswegen habe ich nur fünf Seiten dieses Buches gelesen – Аз съм уморен и затова прочетох само 5 страници от книгата (и няма да чета повече).

Ето няколко шеговити примери за различията между ERST и NUR:

 Пример 1: 

Мъж отишъл в строителен магазин и „пропада” там. Звъни му жена му с молби и заплахи, а в отговор чува следните два варианта: 

Муж 1 – Ich bin in 20 Minuten zu Hause. Ich habe nur 100 Euro ausgegeben. – След 20 минути съм в къщи. Похарчих само 100 евро.. 

Муж 2 – Ich brauche noch 20 Minuten! Ich habe erst 100 Euro ausgegeben. - Имам нужда от още 20 минути! Похарчил съм /за сега/ само 100 €. (Ситуацията продължава да се развива и е ясно, че с времето той ще похарчи още пари). Очевидно е, че жената ще реагира различно на различните оправдания на мъжа.

Пример 2: 

Жена разговаря с любовника си за плановете на съпруга си.

Жена 1 -  Er kommt erst am Dienstag. – Той ще дойде във вторни. (до вторник него няма да го има).

Жена 2 – Er kommt nur am Dienstag. – Той ще дойде само във вторник (подчертава се, че нито в понеделник, нито във сряда той няма да бъде тук) 

Видно е, че в различните примери избора на точната дума играе важна роля ;)  

За тези, които сега започват да изучават немския и все още немогат да различат богатите нюанси на езика, е важно да запомнят следната проста формула:

ВРЕМЕ -----------à ERST

ДЕЙСТВИЕ

ПРЕДМЕТ --------à NUR

МЯСТО

Усилващи частици в немския език

Днес ще поговорим за „усилващите” частици. Тези частици и думи се използват главно за да изразят очакванията (както положителни, така и отрицателни), гледната точка и отношението на говорещия към нещо, чрез тях можем да подчертам съгласие, отказ от интерес и т.н.

В немския език съществуват много частици.

Как да различим „усилващите” думи от другите?

1. Те не се спрягат (не получават никакви окончания)
2. Към тях не можеш да зададеш въпрос.
3. Те не могат да стоят на първо място преди глагола
4. Те подчертават не отделна дума, а чялото изречение.

Кои са „усилващите” думи и как се употребяват?

aber	- "обаче", "но", "ама" - изразява изумление, съгласие, понякога изразява досада, използва се и за противопоставяне. Aber ja! – Разбира се, да! Du kommst aber spät! – Но ти дойде късно! Das war aber ein Genuss! – Какво удоволствие е! Aber sicher! – Безусловно!
auch	- "действително", "наистина", подсилва факта в дадена ситуация. So ist es auch – Така е! Du kommst auch immer zu spät! – Ти вечно закъсняваш! Darf ich es auch glauben? – Наистина ли мога да вярвам на това?
bloß	- "само", "ли". Служи за усилване на заповед Was hast du bloß? — Какво става с теб ?
denn	- "нима", „де”, често е и непреводимо – изразява особен интерес. Was ist denn hier passiert? – Какво ства тук? Wo ist er denn? — Къде е той? So ist es ihm denn gelungen! — Значи все пак успя!
doch	- "ама", "но", изразява негодование или недостигна информация, употребява се и при изразяване на някаква повеля "най-накрая", "вече". Sie hat den Koffer doch bereits gepackt. –  Тя вечее опаковала куфара. Ich habe es dir doch gesagt! — Аз вече ти го казах! Sprechen Sie doch! — Говорете де/най-накрая/!
eben	- "именно", - изразява констатиране на даден факт. Er ist eben ein Faulpelz — Той е именно лентяй
eigentlich	- "фактически, действително", "всъщност", в разговорната реч изразява колебанието на говорещия,  неговото лично мнение Was heißt das eigentlich? —Какво наистина означава това? Der Stoff ist nicht eigentlich neu — Материалът всъщност не е нов
etwa	- "някак", "може би", изразява уточнение. Wußten Sie es etwa nicht? — Не знаехте ли за това?
halt	-  „наистина" - показва, че нещо вече се е състояло, понякога се превръща в "именно". Ich bin halt auch nur ein Mensch! – Аз също съм човек! Er ist halt einfach zu komplex – Той просто е твърде сложен
ja	- подсилва както положителните, така и отрицателните изречения. Das musst du ja tun! – Длъжен си да направиш това /задължително/! Komm ja nicht zu spät! – Не закъснявай! Sie ist ja hübsch, aber nicht klug –  Тя е (много) мила, но не е умна
mal	- съкратена разговорна форма на еinmal, подсилва действието. Sie ist nicht mal hübsch Тя въобще не е мила Es ist mal nichts anders–  Това не е нещо друго
nur	- "само", "де", усилва одобрение, колебание, съмнение, често се използва в императив. Nur keine Ausreden! – Само без извинения! Nur her damit! – Ела тук! Sieh nur, was du angerichtet hast! – Погледни само какво си направил!
ruhig	- "спокойно", показва лекота по отношение на нещо. Das kannst du ruhig machen– Ти можеш спокойно да направиш това
schon	- "вече", „още”, подчертава интерес и важност на действието. Ich denke schon! – Аз също мисля така! Es wird schon gehen! -  Успяхме! Всичко се получи! Schon der Gedanke allein… – още една мисъл…
überhaupt	- "изобщо", "въобще", „съвсем”, обозначава едно цяло, а също така усилва значението. Das ist überhaupt nicht möglich – Това въобще не е възможно Warum bist du überhaupt gekommen? – Защо изобщо дойде?
vielleicht	-  "може би", „ама, че”. Er ist vielleicht ein Spinner! – Ама че откачалка! Обърнете внимание: Не трябва да се бърка значението като усилваща частица и въвеждаща дума. Свикнали сме, че vielleicht означава предположение и възможност, и това е правилно, но тогава vielleicht играе ролята на въвеждаща дума, а въвеждащата дума /за разлика от частицата/ може да стои пред глагола.  Vielleicht komme ich morgen – Може би ще дойда утре  В дадения по-горе пример става дума не за възможност, а за подсилване мнението на говорещия:  Er ist vielleicht ein Spinner! – Ама че откачалка! Говорещия не предполага, че някой е откачалка, той го потвърждава! Тук не може да се каже: „Той може би е откачалка”. Той определено е такъв.
wohl	- "навярно", „нали” – усилва предположение, често е и непреводимо. Er wird es wohl tun – Той, навярно, може да го направи Was wird er wohl sagen? – Какво ще каже?

(!) Съвети за начинаещите

Не се опитвайте да покриете всичко наведнъж и да науччите всички горепосочени частици с примери. Ако сте в самото начало, за да научите езика, опитайте се да го украсявате бавно. Представените частици са само основата. 

И така, 5 усилващи частици, които трябва най-напред да научите:

1. JA, - използва се както при положителни, така и в отрицателни ситуации:
   
   Das ist ja gut! – Това е много добре!
   Das ist ja schlecht! – Това е много лошо!
   Du weisst es ja! – Ти вече знаеш!
    
2. ABER:
   
   Aber sicher / aber natürlich – Разбира се!
   Das weiss ich aber nicht! – Това аз незнам! / Незнам!
    
3. DENN,  - използва се при проява на интерес:
   
   Was machst du denn da? – Какво правиш тук?
    
4. NUR, в болшинството от случаите тази частица се използва в основното си значение "само":
    
5. SCHON, - подчертава важносткоторая позволяет подчеркнуть важность:
   
   Ich denke schon – Аз също мисля така /Това е и моето мнение
   Das werde ich schon machen – Със сигурност ще го направя.