Обобщена таблица за падежите; склонението на съществителните, прилагателните и местоименията

Именителен падеж NOMINATIV	Винителен падеж AKKUSATIV	Дателен падеж DATIV	Родителен падеж GENETIV	Множествено число PLURAL
Wer? (Was?) - кой? (какво?)	Променя се само мъжки род, останалите са без промяна. 1) Основно значение на падежа/ въпроси, на които отговарят съответните части от изречението в Акузатив: Wen? (was?) – кого? (какво?)  Ich kenne den Mann 1)   Значение при обстоятелство (за място, за време): Wohin? - Къде? Er geht in den Park. Wie lange/oft? – Колко дълго/често? – В изрази от типа: Den ganzen Tag, Jeden Tag 3) след предлози:  um (около, към);  durch (презз); für (за), gegen (срещу; към, около), ohne (без) für meinen Freund +) След Es gibt винаги следва Akkusativ.	1)    Основно значение на падежа/ въпроси, на които отговарят съответните части от изречението в Датив: Wem? (was?) – Кому? (какво?) Ich schenke meinem Mann einen Schlips. 2) Значение при обстоятелство (за място): Wo? - Къде? Sie sitzt auf der Bank. 3) След предлозите:  mit (с);  nach (след); aus (от, из), zu (към, при, на), von (от), bei (при, до, у), seit (от) mit meinem Freund	1) Основно значение на падежа/ въпроси, на които отговарят съответните части от изречението в Генитив: Wessen? - Чий? Чия? Der Schlips meines Mannes. 2)                 Значение при обстоятелство (за начин на действиея, за място, за време) – в съвременния език се употребява рядко, основно в някои устойчиви конструкции и обороти: Er starb seines Todes. Er ging seines Weges. Eines Tages … 3) След предлозите:  während (през, през време на, в продължение на);  wegen (поради, заради); trotz (въпреки), (an) statt (вместо това) Wegen meines Studiums 4) Ако в думата има повече от една сричка, не –es, а –s: Des Bruders	В Akkusativ Plural не се променя. В Dativ Plural винаги всичко окончава на - n -. (Meinen Freunden –  моим друзьям.) В Genitiv Plural die → der (става дума за определени предмети или лица): Die Kleider der Frauen. Ако липсва определителен член, то за образуването на  Genitiv помага прилагателното (приемайки окончанието на определителния член), ако няма прилагателно, тогава се използва предлога von (+ Dativ): Kleider schöner Frauen Kleider von Frauen. В множестево число няма неопределителен член (ein). На неопределеност указва отсъствието на член. Die Kinder – (точно тези) деца. Kinder – (някакви) деца.
Der junge Mann Ein junger Mann	Den Mann Einen Mann	Dem Mann Einem Mann	Des Mannes Eines Mannes
Das kleine Kind Ein kleines Kind	Das Kind Ein Kind	Dem Kind Einem Kind	Des Kindes Eines Kindes
Die schöne Frau Eine schöne Frau	Die Frau Eine Frau	Der Frau Einer Frau	Der Frau Einer Frau
er (той) es (тя) sie  (то)	еr    →        ihn (него) Ich kenne ihn gut.	Er, es      →    ihm (нему, на него) sie           →    ihr (на нея) Sagen Sie ihm/ihr bitte …	er, es    →   sein (му) sie   →   ihr (ѝ., техен) Sie   →   Ihr (Ваш) (притежателни местоимения) Ihr Kind – нейно, тяхно, Ваше дете (От всяко sie притяжателно местоимение става на ihr)	sie (те)   →   ihnen (им, на тях) die   →   denen (на тези) Ich kann ihnen/denen nicht helfen. От 3-то лице, множествено число произлиза и вежлимата форма: Sie (Вие)  →  Ihnen (Вам) Wie geht es Ihnen?
	mich / dich (мене, на мене, ме / тебе, те)	mir / dir (ми, на мене / на тебе, ти)	mein / dein (мой / твой)	uns / euch (нас, нам / вас, вам) unser / euer (наш / ваш)
След определителен член и указателно местоимение (dieser …) прилагателното окончава на –e, след неопределителен член и лично местоимение (mein … ) прилагателното приема окончанието на определителния член.	Ако се изменя члена, прилагателното винаги окончава на - n -. Ich sehe einen jungen Mann.	Ако се изменя члена, прилагателното винаги окончава на - n -. In einem schönen Haus.	Ако се изменя члена, прилагателното винаги окончава на - n -. Der Computer meines älteren Bruders.	Ако става въпрос за определени предмети и пред прилагателното стои дума, указваща на тази определеност (конкретност), то прилагателното окончава на –en: Die, diese, meine, solche, alle neuen Hotels. Изключения: manche, welche neuen Hotels. В противен случай прилагателното окончава на –e: (viele, einige) neue Hotels. ! В Dativ Plural окончанието винаги е –en, при всички случаи: in neuen Hotels.

Допълнения

1)                 Слабите съществителни от мъжки род окончават в множествено число и във всички падежи, освен в Nominativ, на –(e)n. Към тях се отнасят и названията на  вида дейност, взаимствани от латинския и гръцкия (освен думите на на –r):

Sie liebt einen Studenten.

2)                 Няколко съществителни от мъжки род + думата das Herz окончават във всички падежи, освен в Nominativ, на –(e)n, и, освен това, в Genitiv след -(e)n се добавя и –s (des Namens):

der Gedanke − мисъл, der Name − име, der Funke − искра, der Friede − мир, der Wille − воля, der Buchstabe − буква, der Schaden − вреда, der Samen − семе, der Haufen – куп, купчина, der Fels − скала.

3)                 Ако прилагателното е употребено без член (напр., при обознацаване на цувства, вещества или при обозначаванетона единствени, своево рода, предмети) то те приемат окончанието на определителния член:

aus reinem Gold (das Gold) – от чисто злато, in tiefer Trauer (die Trauer) – в дълбока тъга, скръб; auf deutschem Boden – на немска земя

При Genitiv мъжки род, това правило не важи (прилагателното окончава на –en – , както и при промяна (в падежа) на члена):

eine Menge reinen Goldes − маса (голямо количество) чисто злато.

По Иля Франк

СВЕТЪТ НА МЕСТОИМЕНИЯТА.

Надписите на пакетите на замразените продукти ни карат да се замислим за вечността:

Diese Folien sind aus Polyethylen hergestellt. Bei der thermischen Verwertung verbrennen Sie ungiftig zu Wasser und Kohlendioxid."
Тези торбички са изработени от полиетилен. С термично рециклиране те (Вие) (?!) се изгарят, разлагат се на въглероден диоксид и вода и не отделят отровни вещества.

Всичко би било добре, ако съставителите на тескта не се бяха престарали с уважителното "Sie" (Вие), написвайки "sie" (те) с голяма буква и кардинално е променил смисъла. Сега вместо за целофановите опаковки, обещанието да изгори при рециклиране, оставяйки след себе си вода въглероден диоксид, като при това не се замърсява околната среда, се отнася за читателя. Колко мило…

Вероятно има места, където подобен надпис би имал смисъл, но често ли немците се объркват в ежедневието с каква буква – главна или малка – трябва да се пишат местоименията?

За тези, които сега започват да изучават немския език, е следващия списък на личните местоимения:

ich - аз. В изреченията винаги се пише с малка буква. Изключение е тогава, когато „самовлюбеният“ автор иска да подчертае „АЗ“ или има такава стилистична необходимост. (Разбира се, тук и по-надолу правилата не се отнасят към случаите, когато местоимението стои на първа позиция в изречението!).

du - ти. Сега du се пише с малка буква. Но има случаи, когато немци, живели преди реформата в езика, продължават дори в личната си кореспонденция да пишат „ти“ с голяма буква).

er - той. Винаги с малка буква.

sie - тя. С малка буква.

es - то.

wir - ние.

ihr - вие (при обръщение към група познати, с които сме на „ти“ , т.е.  2-ро лице, мн. число). Това "вие" се пише винаги с малка буква.
Има семейства, където към прабабите се обръщат изключително и само с "Ihr" и потвърждават, че това е устарялата супер-вежлива форма за "Вие" – като сериала "Ihre Majestät" (Ваше Величество). В този случай може да се напише, например: "Oma, kommt Ihr mit?" (Бабо, Вие ще дойдете ли?) с голяма буква (въпреки, че в речниците, до които имам достъп, нищо не срещнах по този повод). Но и, все пак, това е много рядко изключение.

sie - те.

Sie - Вие (вежлива форма). Може да се отнася както към един човек, така и към група малко познати хора, в която има дории един човек, към който се обръщате на „Вие“.

Съответно, всички притежателни местоимения (мое, твое, нейно, негово, наше, ваше и т. н.) се пишат така, както и личните местоимения:

ich - mein (мой, мое) – meine (моя, мои)
du - dein (твой) – deine (твоя, твои)
er - sein (негов) – seine (негова)
sie - ihr (неин) – ihre (неин)
es - sein (негово) – seine (негово)
wir - unser (наш, наше) – unsere (наша, наши)
ihr - euer (ваш, ваше – когато сме на „ти“ със всички от групата) – eure (ваша, ваши)
sie - ihr  (тяхно) – ihre (техни)
Sie - Ihr (Ваш, Ваше) – Ihre (Ваша, Ваши).

Запомнете – много е лесно: 
само уважителната форма "Sie" (Вие) и всички съответстващи и форми се пишат с голяма буква.

Местоимението "sie" (те) и, съответно, "ihr" (техни) се пишат с малка буква!

И така, замяната на "sie" със "Sie", за разлика от българския – „вие“ с „Вие“, променя „те“ със „Вие“. Затова, ако Word ви предлага да пишете местоименията с главна буква, бъдете особено бдителни – вашата извънредна вежливост може да превърне получателя на кореспонденцията ви в съчетание от вода и въглероден диоксид…

Безличното местоимение es в немския език (Unpersönliches Pronomen)

Безличното местоимение es в немския език се употребява:

1.     с безлични глаголи, които изразяват природни явления:

Es regnet.	Вали дъжд.
Es blitzt.	Има мълния/светкавица.

2.     при обозначаването на състояния или настъпване на състояние, когато става въпрос за природно явление, а също и за обозначаване на времето:

Es wird dunkel. — Стъмва се.	Wie spät ist es? — Колко е часът?
Es ist Sommer. — Лято е.	Es ist acht Uhr. — Осем часа е .
Es ist Morgen. — Сутрин е.	Mir ist es heute gut. — Днес ми е добре.
Es ist früh. — Рано е.

3.     в някои речеви обороти от типа: wie geht es — как си; es heißt — говори се; es gibt (има); es handelt sich um ... иде реч за ...

In diesem Zimmer gibt es vier Stühle, einen Tisch und einen Bücherschrank.	В тази стая има четири стола, маса и шкаф за книги.
Es handelt sich um das Fernstudium.	Става дума за задочно обучение
Wie geht es Ihnen?	Как сте?

4.     при обозначаване на физическо усещане или настроение на човек:

Es friert mich.	Студено ми е.
Es ist mir traurig zumute.	Тъжно ми е.

5.     в качеството си на формален (граматически) подлог при наличието на логически подлог след сказуемото или неговата изменяема част:

Es werden einige Schwierigkeiten betont.

Обръща се внимание на някои трудности. (Логическия подлог в това изречение е Schwierigkeiten.)

Но местоимението es се изпуска, ако на първо място в изречението стои подлог или някаква друга част на изречението:

In der Sitzung werden einige Schwierigkeiten betont.

На съвещанието се обърна внимание на някои трудности.

Безличното местоимение es български език не се превежда.

Безличното местоимение es не бива да се бърка с личното или указателно местоимение es. За разлика от тях, безличното es в немския език се явява чисто граматически елемент:

Es ist wichtig.	Това е важно (es тук е в ролята на указателно местоимение).
Das Fenster befindet sich in diesem Zimmer rechts. Es ist nicht besonders hoch.	Прозорецът в тази стая е в дясно. Той не е много голям (es тук е лично местоимение, употребено вместо Fenster).

Отрицателни местоимения в немския език (Negativpronomen)

Към отрицателните местоимения в немския език се отнасят:
niemand — никой, nichts — нищо; kein — ни(то), никакъв, никой; keiner — никой.
Отрицателните местоимения niemand, nichts имат значение, противоположно на неопределените местоимения jemand, etwas.
Отрицателното местоимение niemand заменя съществително, обозначаващо одушевен предмет. То се склонява както и местоимението jemand:

Niemand singt.	Никой не пее.
Ich werde es niemandem (niemand) sagen.	На никой няма да кажа това.

Отрицателното местоимение nichts заменя съществително, обозначаващо неодушевен предмет. То не се склонява:

Nichts rührt sich.	Нищо не се движи /не се люлее, полюшва/
Wir hören nichts.	Ние нищо не чуваме.

Отрицателното местоимение kein се отнася за съществителни имена и в изречението стои пред тях. В утвърдително изречение това съществително е с неопределителен член, без член и негов заместител. По смислово значение, отрицателното местоимение kein е близко до българските отрицателни местоимения «никой», «ни(то) един»:

в утвърдително изречение	в отрицателно изречение
Ein Student konnte auf diese Frage antworten. (Един студент може да отговори на този въпрос.)	Kein Student konnte auf diese Frage antworten. (Нито един /никой/ студент не може да отговори на този въпрос.)
Ich habe ein Wörterbuch. (Аз имам речник.)	Ich habe kein Wörterbuch. (Аз нямам речник.)
Wir haben Theaterkarten für den Sonntag bestellt. (Ние запазихме за неделя билети за театър .)	Wir haben keine Theaterkarten für den Sonntag bestellt. (Ние не поръчахме (никакви) билети за неделя за театър.)

Както показват примерите, изречение с отрицание kein за съществителното име от немски може да се преведе с отрицание «не», отнасящо се към сказуемото.
Отрицателното местоимение kein се склонява в единствено число като неопределителен член, а в множествено има падежните окончания на определителния член.

Склонение на отрицателното местоимение kein

Падеж	Единствено число			Множествено число (за всички три рода)
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	kein Fehler	kein Wort	keine Frage	keine Fehler, Wörter, Fragen
Genitiv	keines Fehlers	keines Wortes	keiner Frage	keiner Fehler, Wörter, Fragen
Dativ	keinem Fehler	keinem Wort	keiner Frage	keinen Fehlern, Wörtern, Fragen
Akkusativ	keinen Fehler	kein Wort	keine Frage	keine Fehler, Wörter, Fragen

Примери:

Ich habe in dieser Übung keinen Fehler gemacht.	Аз не направих (нито една) грешка в това упражнение.
Er hat kein Wort gesagt.	Той не каза нито дума.

Отрицателното местоимение keiner заменя съществително, обозначаващо одушевен предмет:

Keiner weiß davon.

Никой не знае (за това).

Местоимения, използвани при кратък отговор на въпрос

На въпроса Ist das eine Bank? Не е задължително да се отговори с пълния отговор: Ja, das ist eine Bank. Може да се отговори и по-кратко: Ja, das ist eine. И така да се разбере, че става въпрос за банка. При това неопределителния член eine се превръща в местоимението eine, употребено вместо съществителното eine Bank. А как ще отговорите: Не, това не е банка? И тук има два варианта: Nein, das ist keine Bank! или Nein, das ist keine.
На въпрос кому принадлежи тази банка (Wem gehört diese Bank?), може гордо да отговорите: Das ist meine Bank. Или: Das ist meine.

А ако става въпрос за банки, то с какво ще заменим съществителното? Думата eine (една) тук, разбира се, не подхожда. За да не се повтаря излишно съществителното в множествено число, се използва думата welche (които):
Sind das Banken? – Ja, das sind welche (дословно: които, някои; някакви).
Brauchen Sie Kartoffeln? – Nein, ich habe noch welche. – Трябват ви картофи? – Не, аз още имам (някакви). 

В останалите случаи няма никакви проблеми с множественото число:
Sind das Banken? – Nein, das sind keine.
Sind das Ihre Banken? – Ja, das sind meine.

Представете си сега, че вие виждате нов, необичаен модел компютър. И удивено питате:
Ist das ein Computer?
Ja, das ist ein Computer.
= Ja, das ist einer.
Компютър в немският език еот мъжки род: der Computer. Вие забелязвате, че това der се преобразува в местоимение, като това местоимение приема окончанието на определителния член. (В женски род нищо няма да се промени: die и eine еднакво окончават на -е.)
Вие казвате или ein Computer (където ein е неопределителен член за мъжки род) или einer (местоимение, чрез което се подразбира компютъра). Или ein Computer или einer– ако се използва без думата Computer.
Подобно на това:
Ist das ein Computer? – Nein, das ist kein Computer. = Nein, das ist keiner.
Ist das Ihr Computer? – Ja, das ist mein Computer. = Ja, das ist meiner.

Така е и за среден род (в местоимението се появява окончанието за определителен член das):
Ist das ein Haus? (дом) – Ja, das ist ein Haus. = Ja, das ist eins.
– Nein, das ist kein Haus. = Nein, das ist keins.
Ist das Ihr Haus? – Ja, das ist mein Haus. = Ja, das ist mein(е)s.
Haben Sie ein Haus? (Имате ли къща?) – Ja, ich habe eins.

Освен това, подобно местоимение, изцяло заместващо съществителното, може да бъде употребено и с определителен член. Сравнете: 

Das rote Auto dort ist mein(e)s. – Червената кола (там) е моя.
= Das rote Auto dort ist das meine.
= Das rote Auto dort ist das meinige. 

Последната форма е остаряла. Обърнете внимание, че -s се използва само веднъж: или в члена, или в местоимението. Ако се използва определителен член, то местоимението си „почива“ и тогава окончава на -е. Ако няма определителен член, то местоимението приема окончанието на определителния член. Още един пример (за мъжки род): 

Der schöne Garten hier ist uns(e)rer (= der uns(e)re = der uns(e)rige).
– Тази прекрасна градина (дословно: прекрасната градина тук) е наша.