ZU и глаголите

"zu" като представка.
Er machte die Tür zu. – Той затвори вратата.
Er hat das Profil zugedreht. – Той се обърна настрани/Той застана в профил.

В първото изречение "zu" стои в края и е неразбираемо какво прави там. А ето във второто се е „залепил“ към причастието Partizip II. Това са великите и могъщи немски представки, които могат да се делими и неделими. "Zu" винаги е делима и, когато глагол с представка zu се спряга, то тя, отделяйки се, отива в края на изречението. В първия пример "Er machte die Tür zu" (Präterit) тя се отделя. Ако използваме Perfekt или Plusquamperfekt, то тогава "zu" пуска "ge" между себе си и основната част на глагола: zu + ge + Partizip II.

Няколко примера:
zufügen – прибавям; причинявам, доставям (неудобство, вреда)
ein Leid zufügen - причинявам страдание, болка, мъка

Всичкизнаят израза "Es tut mir Leid“ – Съжалявам. (Това ми причинява болка, страдание)
Er hat mir ein Leid zugefügt. – Той ми е причинил страдание.
Schaden zufügen – причинявам вреда
Die Diebe haben Schaden zugefügt. – Крадците са нанесли/причинили вреда, щета. 
zusetzen – прибавям, добавям
Dem Wein Wasser zusetzen – доливам вода във виното

Предложно управление на глаголи чрез „zu“
werden + zu + Dativ — ставам нещо/някой
zum Arzt werden – ставам лекар - Er wurde Arzt. – Стана лекар.

Какво е "предложно управление на глагол"? Това е още една област от немската граматика, затрудняваща тези, чийто майчин език не е от групата на романските езици. Предложното управление е глагол + предлог, като предлога указва за падежа на съществителното след глагола. Сред големия брой глаголи в немския език има много малки „роби“ – предлозите. Те са завинаги свързани и на всякъде със своите „господари“ (глаголите), но понякога предлозите не се превеждат: zu Staub werden – ставам на прах/пепел, zum Manne werden – ставам мъж, zum Verräter werden – ставам предател. В последните два примера "zu" не се превежда.
Глаголът "gehören - принадлежа, спадам (към нещо)" чоже да се използва както с "zu", така и без нея: gehören + (zu) + Dativ
Das gehört zu mir = Das gehört mir — Това ми принадлежи.

Глаголът "gratulieren" не може да се използва без двоен Dativ и тук "zu" играе ролята на свръзка:
gratulieren + Dativ + zu + Dativ
Ich gratuliere dir zum Geburtstag! — Поздравявам те за рождения ден.

Още една знаменита фраза: Ich habe viel zu tun! – Много съм зает (дословно – имам много (неща) да правя или имам много ангажименти). "tun" е синоним на "machen" — правя. А сам оборот се явява "инфинитивен":
haben/sein + zu + Infinitiv

Още един ример със "sein", когато частицата zu не се превежда. Учителка по литература се обръща строго към учениците, посочвайки огромна книга („Война и мир“ примерно) с думите: "Dieses Buch ist zu lesen! – Тази книга трябва да се прочете!

Инфинитивен оборот с „zu“

Изречението "Радвам се да те видя" обикновено е объркващо: Ich freue mich, dich zu sehen. Втова кратко изречение има два глагола: sich freuen – радвам се (възвратен и на двата езика) и sehen – виждам/гледам. При тази конструкция се спряга първия глагол, а втория стои в края на изречението в Infinitiv:
Verb + zu + Verb Infinitiv
Представете си два овена на пътечка. И никой не иска да отстъпи на другия. И тук се появява едно малко агънце („zu“), което може да ги помири.

Sie schwören, es nie wieder zu tun. – Те се кълнат повече никога да не правят това.
Wir bitten euch, den Brief zur Post zu bringen. – Молим ви да отнесете писмото до пощата.
Ich erlaube ihm nach Hause zu gehen. – Разрешавам му да си отиде у дома.
Защо е нужно това? За да се избегнат по-сложни констукции.
Ich erlaube, dass er nach Hause geht = Ich erlaube ihm nach Hause zu gehen.
Es freut mich, Sie hier zu treffen = Es freut, dass ich Sie hier treffe

Както е видно, вариантът с частицата "zu" за немците е много удобен, докато за нас е малко непонятен. И при това е много по-опростен. Само германците могат да разберат защо се използва по-често. Това е тяхното решение и ние трябва само да го уважаваме и приемаме. Това е техният език, тяхното мислене.

Кога се използва "zu" и кога не

Има обаче и изречения с два глагола, при които „zu“ отсъства. Нека да разгледаме няколко примера:
Ich bitte dich , Hausaufgaben zu machen. – Моля те да направиш домашните си работи/задания.
Ich kann dir helfen. – Мога да ти помогна.
Ich beschloss, "Kaufland" zu besuchen. – Решила съм да посетя „Кауфланд“.
Man kann dort alles billiger kaufen. – Там всичко може да се купи по-евтино.
- Ich möchte meine Garderobe aktualisieren. – Искам да обновя гардероба си.
- Ich hаbe vor, einkaufen zu gehen. – Имам (намерение) да отида на покупки.

В някои от изреченията се поставя "zu" пред втория глагол. И това наистина е правилно. Когато в рамките на едно изречение има два глагола, които се отнасят към един подлог, то схемата при тях е: Verb + zu + Verb Infinitiv.

Нека да се обърнем и внимание къде не е необходимо използването на "zu"
1. Когато първия от глаголите е модален.
- Ich mag Fisch fangen. Ich mag das Rad fаhren. Er will schlafen. Sie möchte fernsehen. Wir dürfen hier spielen.

2. Когато на първо място е глагол глагол, изразяващ усещания (fühlen, sehen, hören)
- Ich sehe sie kommen. – Аз виждам (как) тя идва.
- Ich höre sie singen. – Аз слушам (как) тя пее
Много често на български превеждаме тези изречения с помоща на „как“. Но на немски думата "wie" в тези изречения я няма.

3. Когато първият глагол е глагол за движение:
- Ich gehe Pizza kaufen. – Аз отивам за пица.
- Ich fahre sie kennen lernen. – Отивам да се запозная с нея.

4. Глаголи-изключения - lassen, bleiben
- Ich bleibe heute zu Hause schlafen. – Оставам днес у дома да спя.
- Ich lasse meine Haare schneiden. – Постригвам се.

ZU като усилваща или непреведима част от речта

"Zu" може да ни обърква и в същото време да украсява речта, да бъде загадъчна и непреведима част от изречението, а може да бъде и незаменима:
Изразът "Das ist diе Wahrheit nur zum Teil – „Това е само част от истината“съвсем разбива всички наши стереотипи.
Ималко поезия: "Oh, wir waren dort zu zweit, an dem Strande des Meeres!.. – О, ние бяхме там двамата, на брега на морето..."

Освен това "zu" помага за построяването на безброй фразеологични конструкции:
zum mindesten – най-малкото, поне
zum wenigsten - най-малкото, поне
zum Beispiel - например
zum Schluss - в заключение
zum Gluck – за щастие
zum Mittagessen – за обед
zum mitnehmen – вземам със себе си (по отношение на храна)
zum gleichessen – тук, сега (по отношение на храна)

"Zu" все още не се „кротва“ и се ползва и по отношение на финанси, пари. В този случай показва стойност:
eine Zigarette zu dreißig Cent – цигара за 30 цента
das Kilo zu fünf Euro - килограма за пет евро

"Zu" може всичко да затваря: die Tür ist zu!, Du!.. schließ bitte die Tür zu!, Tür zu!, Zu!!!
Er arbeitet ab und zu. – Той работи понякога/от време на време.

"Zu" може да бъде и „допинг“ и да усилва значенията: zu jung – твърде млад, zu teuer – твърде скъпо, zu sehr – твърде много
Das ist doch zu sehr! – Това вече е прекалено/ твърде много!
Das Buch ist zu groß! – Книгата е твърде голяма.

"Zu" можеда е вълшебна и да показва промяна на състояние или обстоятелство:
Zum Manne heranwachsen – превръщам се в/ставам мъж
Zum Verräter werden – ставам предател
Zu Staub werden – ставам на прах

Благодарение на Юрий Спивак.

ZU в ролята на предлог

В немският език малката частица ZU обикновено причинява много главоболия на изучаващите езика. Кой не знае крилата фраза "Kom zu mir!!!"? В това изречение виждаме първото и основно значение на "zu" – това е и основната роля на частицата –предлогът ZU означава "към", "на", "в".

Zur Tür gehen – отивам към вратата
Zum Himmel blicken – гледам в/към небето
Zum Martkt gehen – отивам на пазара, zur Schule gehen – отивам на училище, zur Arbeit gehen – отивам на работа, zu Bett gehen – лягам да спя(отивам в леглото), zur Ruhe gehen – отивам на спокойствие (да си почина, да полегна).

"Zu" може да стане „нагъл“ и да конкурира предлога "in". Например, мой приятел е роден в Берлин и аз говоря за него: "Er wurde zu Berlin geboren!". Описвайки Кьолн и неговата знаменита катедрала, може да се каже: "Der Dom zu Köln. – Кьолнската катедрала".

Освен това "zu" минава и през времето и всъщност го указва: zur Mitternacht - в полунощ, zu Weinachten - на Коледа, zum Geburtstag – за рожден ден; или, например, в далечните времена — zu (den) Zeiten Bismarks/ zu Bismarkszeiten – по времето на Бисмарк. Понякога ние казваме "zur Unzeit - не навреме, в лошо време (представката "un-" в немския език винаги показва антоним).
alles zu seiner Zeit – всичко има своето свреме / всяко нещо с времето си
zum ersten Mal – за първи път
Von Tag zu Tag – от ден на ден

"Zu" може да показва посока, цел, за какво служи този или онзи обект:
Wasser zum Trinken – питейна вода (вода за пиене)
Der Mensch ist zum Singen geboren. – Мъжът е роден певец (букв. Роден за пеене)
Er ist zum Heiraten zu jung. – Той е твърде млад за женитба.

"Zu" може да пояснява начин на предвижване: zu Fuß - пеша, zu Pferde - на кон, zu Schiff – с кораб. Er geht zu Fuß – Той идва пеша/пешком.
А изразът "Das ist diе Wahrheit nur zum Teil“ (Това е само част от истината) е напълно съотносим към употребата на частицата ZU.

По материали на Юрий Спивак.

Частицата ZU - част 1

Частицата ZU може да се използва в следните случаи :

🔴1. Инфинитиви с приинфинитивна частица zu
🔴2. Инфинитивен оборот um…zu
🔴3. Придаточни изречения за цел
🔴4. Инфинитивните обороти ohne … zu, statt … zu

Нека да разгледаме различните случаи на употреба на частицата, за да не я бъркаме с предлога ZU (който се употребява с DATIV).
 

Днес ще разгледаме само точка 1 - Инфинитивы с приинфинитивной частицей zu. (в различни постове ще разгледаме различните приложения на ZU)

Вече сме свикнали, че глаголите в речта  трябва да се спрягат. Но доста често се налага в изреченията да се използва и неспрегаемата форма на глагола – инфинитив. 

➖Радвам се да те видя.
➖Ние искаме да останем тук.
➖Нямам желание да разговарям за това.

В тези случаи инфинитива е в качеството на втора част на съставното сказуемо, която ззависи от неговата първа част и се употребява с частицата zu, която се явява и показател за тази зависимост (изключение правят модалните глаголи, след които zu не се употребява).

При глаголите с делими представки zu се вклинява между делимата приставка и основата и се пише слято:

🔹Ich habe keine Zeit, dich anzurufen. – Нямам време да ти позвъня.

В състава на сказуемото инфинитивите зависят обикновеноот глаголите, съществителните и прилагателните:

Основните думи и изрази със зависим инфинитив

а) Глаголы

1. bitten, etwas zu tun - моля... нещо да се направи
2. erlauben, etwas zu tun - разрешавам... нещо да се направи
3. hoffen, etwas zu tun – надявам се ...
4. planen, etwas zu tun – планирам да...
5. raten, etwas zu tun - съветвам...
6. verbieten, etwas zu tun - забранявам....
7. vergessen, etwas zu tun - забравям.....
8. versprechen, etwas zu tun -обещавам...
9. versuchen, etwas zu tun –опитвам се...
10. vorschlagen, etwas zu tun - предлагам....

б) Съществителни

1. (keine) Lust haben, etwas zu tun – (нямам) имам желание(я)…
2. die (keine) Möglichkeit haben, etwas zu tun – (нямам) имам възможност(и)…
3. (keine) Zeit haben, etwas zu tun – (нямам) имам време…

в) Прилагателни с безлично es

1. Es ist gesund, etwas zu tun – полезно е за здравето… да се направи нещо
2. Es ist leicht, etwas zu tun – лесно е…
3. Es ist möglich, etwas zu tun – възможно е…
4. Es ist notwendig, etwas zu tun – необходимо е…
5. Es ist schön, etwas zu tun –добре е, хубаво е....
6. Es ist schwer, etwas zu tun – трудно е, тежко е....
8. Es ist verboten, etwas zu tun – забранено е....
9. Es ist wichtig, etwas zu tun – важно е....

След глагола brauchen инфинитивите винаги се употребяват с zu:

🔹Du brauchst mir das nicht zu sagen. — Не е необходимо да ми казваш това.
🔹Ich brauche heute nicht mehr zu arbeiten. — Днес не е необходимо да работя повече.
По правило, това отрицателно изречение или изречения са с ограничитено значение.

Глаголите wissen, kennen

Глаголът lassen се отнася и към модалните по своята функция (да се „слива“ кв един глагол с който и да било смислов глагол), но не и по форма. Докато самостоятелния смислов глагол wissen (знам, зная) се спряга (образува лични форми) като модален:

wissen (weiß)

ich, er (sie, es) weiß. wir, sie, Sie wissen.

du weißt.

ihr wisst.

Обърнете внимание и на това, че в немския език има два глагола със значение зная – wissen и kennen:

Ich weiß das. – Аз зная това.

Ich kenne den Herrn (ihn). – Аз знам (познавам) този господин (него); Аз съм запозната с него. / Познавам го.

Смисловото различие се явява в това, че първо – kennen  означава по-скоро запознат съм, познавам. Второ, при kennen се подразбира запознанство, знание за/с нещо на база личен опит, непосредствено; а wissen означает знание, получено по други пътища, например от книги:

Ich weiß den Weg. – Аз знам пътя. (Видял съм го на картата.)

Ich kenne den Weg. – Аз знам/познавам пътя. (Вече съм бил тук, минавал съм по него.)

Има много удобно правило, как да не объркате използването на тези глаголи: ако казвате директно това, което знаете (аз знам… + наименованието на обекта), много по-често се употребява kennen. А ако съобщаваме факта с „пауза“ или уводна дума (аз знам, че...; аз знам знам къде..., аз знам, кога... и т. н.), то тогава се използва wissen.

Sie kennt das Haus. – Тя знае (позната и е) тази къща.

Sie weiß, wo das Haus ist. – Тя знае къде е тази къща (къщата).

На Знам за… също съответства wissen, а не kennen (след който следва обикновено обекта или наименованието му, без да се употребява предлог). Сравнете:

Ich kenne diese Firma. – Аз знам/познавам тази фирма.

Wissen Sie etwas über diese Firma? – Вие знаете ли нещо за тази фирма?

Wissen може да се употребява и в смисъл мога, в състояние съм – като синоним на können:

Er weiß über dieses Ereignis zu berichten. – Той може да (дословно: знае) да разкаже за това събитие.

= Er kann über dieses Ereignis berichten.

Инфинитив с zu и без zu в немския език

Инфинитивът изпълнява различни функции в изречението. В зависимост от функцията и значението, той се съпровожда от предлога "zu".

Частица zu пред инфинитив не се поставя в следните случаи:

а) пред модалните глаголи (включително и lassen) като част от сказуемото:

Ich muß gehen. Аз трябва да отида.
Soll ich das tun? Трябва ли да го направя?
Das Buch kann übersetzt werden. Книгата може да се преведе.

Mein ältester Sohn kann gut Schlittschuh laufen.
Моят по-голям син умее (може) добре да кара/да се пързаля кънки.

Der Lehrer ließ den Schüler das Wörterbuch aus der Bibliothek holen.
Учителят каза на/изпрати ученика да донесе речника от библиотеката.

б) след глаголи за движение, като обстоятелство за цел:

Sie gehen schlafen. Те отиват да спят.
Ich schicke dich einkaufen. Изпращам те да пазаруваш.

Nach dem Mittagessen laufen die Kinder baden.
След обяд децата отиват да се къпят.

Morgen fahren wir aufs Feld einsäen.
Утре отиваме на полето да сеем.

Die Mutter schickt ihre Tochter Brot holen.
Майката изпрати дъщеря си да купи/вземе хляб. (Майката изпрати дъщеря си за хляб.).

в) след sehen, hören, fühlen като допълнение:

Wir hören ihn singen. Ние го слушаме как пее.
Er sieht den Jungen über die Straße gehen. Той вижда как момчето пресича улицата.

Ich sehe meinen Sohn im Hofe Fußball spielen.
Аз виждам, че моя син играе футбол на двора.

Hörst du den Kuckuck im Walde rufen!
Чуваш ли как кукувицата кука в гората?

Er fühlte die Hände seiner Frau zittern.
Той усети, че ръцете на жена му треперят.

г) често след lehren, lernen, helfen като обстоятелство:

Die Tochter hilft der Mutter, die Wohnung (zu) säubern. Дъщерята помага на майката да почистят жилището.

Die Ente lehrt ihre Entenküken schwimmen.
Патицата учи своите патенца да плуват.

Das kleine Kind lernt gern zeichnen.
Малкото дете с удоволствие се учи да рисува.

Hilf mir bitte diese Gleichung lösen. Ich habe in den zwei Jahren erst richtig lesen und schreiben gelernt.
Помогни ми, моля, да реша това уравнение. За тези две години аз се научих само правилно да чета и пиша.

Употреба на zu след глаголите lehren, lernen, helfen понякога се прилага. Сравнете горните примери със следващите:

Er nahm meinen Mantel vom Nagel und half mir, ihn anzuziehen.
Той взе моето палто от закачалката и ми помогна да го облека.

Hilf mir lieber, den Jungen nach Hause zu bringen.
По-добре ми помогни да отведа детето до дома.

Sie half mir in der Küche die Gläser auszuwaschen.
Тя ми помогна в кухнята да измия чашите.

Er hat uns irgendwie mit all seinen eschichten geholfen, weiterzuleben,
С всички свои истории той ни помогна (по някакъв начин) да оцелеем.

Sie hatte gelernt, die richtigen Stoffe und Pelze zu wählen.
Тя се е научила да избира правилните тъкани и кожи.

Частица zu пред инфинитив се използва в следните случаи:

а) пред болшинството глаголи, в ролята на допълнение:

Er hat mich gebeten, ihn zu besuchen. Той ме помоли да го посетя.
Sie beginnt zu sprechen. Тя започна да говори.

б) след абстрактни съществителни, в ролята на определение:

Ich habe die Möglichkeit, nach Italien zu reisen. Имам възможност да пътувам до Италия.

в) след haben и sein в модално значение като част от сказуемото:

haben + zu + Inf. = müssen + Inf. Akt. 
sein + zu + lnf. - müssen/können + Inf. Pass.

Er hat zu arbeiten. Той трябва да работи.
Das Problem ist zu lösen. Проблемът трябва да се реши.

г) в т. нар. Инфинитивни групи с двойни предлози (обстоятелства):

um + zu + Inf. (цел) 
statt + zu + Inf. (отстъпка) 
ohne + zu + Inf. (ограничение)

Ich muß mich beeilen, um den Bus zu erreichen. Аз трябва да бързам, за да успея (да хвана) автобуса.

Statt zu studieren, spielt er Klavier. Вместо да учи, той свири на пиано.
Er geht, ohne ein Wort zu sagen. Той върви, без да каже и дума.

При глаголите с делима представка, частицата zu се слага между делимата представка и основата на глагола, като при това се пишат слято.

Meine Freundin vergaß mich anzurufen.
Моята приятелка забрави да ми позвъни.

Die Studenten hoffen alle Prüfungen bis Ende Juni abzulegen.
Студентите се надяват да вземат всички изпити до края на юни.

Ако изменяемата част на сказуемото е представена от глагол с делима представка, то инфинитивът с частицата zu може да стои след делимата представка, т.е. излизат извън рамковата конструкция.

Plötzlich fing es an zu regnen. Внезапно започна да вали.
Die Eltern haben vor zu verreisen. Родителите трябва да отпътуват / готвят се да отпътуват.