Обобщена таблица за падежите; склонението на съществителните, прилагателните и местоименията

Именителен падеж NOMINATIV	Винителен падеж AKKUSATIV	Дателен падеж DATIV	Родителен падеж GENETIV	Множествено число PLURAL
Wer? (Was?) - кой? (какво?)	Променя се само мъжки род, останалите са без промяна. 1) Основно значение на падежа/ въпроси, на които отговарят съответните части от изречението в Акузатив: Wen? (was?) – кого? (какво?)  Ich kenne den Mann 1)   Значение при обстоятелство (за място, за време): Wohin? - Къде? Er geht in den Park. Wie lange/oft? – Колко дълго/често? – В изрази от типа: Den ganzen Tag, Jeden Tag 3) след предлози:  um (около, към);  durch (презз); für (за), gegen (срещу; към, около), ohne (без) für meinen Freund +) След Es gibt винаги следва Akkusativ.	1)    Основно значение на падежа/ въпроси, на които отговарят съответните части от изречението в Датив: Wem? (was?) – Кому? (какво?) Ich schenke meinem Mann einen Schlips. 2) Значение при обстоятелство (за място): Wo? - Къде? Sie sitzt auf der Bank. 3) След предлозите:  mit (с);  nach (след); aus (от, из), zu (към, при, на), von (от), bei (при, до, у), seit (от) mit meinem Freund	1) Основно значение на падежа/ въпроси, на които отговарят съответните части от изречението в Генитив: Wessen? - Чий? Чия? Der Schlips meines Mannes. 2)                 Значение при обстоятелство (за начин на действиея, за място, за време) – в съвременния език се употребява рядко, основно в някои устойчиви конструкции и обороти: Er starb seines Todes. Er ging seines Weges. Eines Tages … 3) След предлозите:  während (през, през време на, в продължение на);  wegen (поради, заради); trotz (въпреки), (an) statt (вместо това) Wegen meines Studiums 4) Ако в думата има повече от една сричка, не –es, а –s: Des Bruders	В Akkusativ Plural не се променя. В Dativ Plural винаги всичко окончава на - n -. (Meinen Freunden –  моим друзьям.) В Genitiv Plural die → der (става дума за определени предмети или лица): Die Kleider der Frauen. Ако липсва определителен член, то за образуването на  Genitiv помага прилагателното (приемайки окончанието на определителния член), ако няма прилагателно, тогава се използва предлога von (+ Dativ): Kleider schöner Frauen Kleider von Frauen. В множестево число няма неопределителен член (ein). На неопределеност указва отсъствието на член. Die Kinder – (точно тези) деца. Kinder – (някакви) деца.
Der junge Mann Ein junger Mann	Den Mann Einen Mann	Dem Mann Einem Mann	Des Mannes Eines Mannes
Das kleine Kind Ein kleines Kind	Das Kind Ein Kind	Dem Kind Einem Kind	Des Kindes Eines Kindes
Die schöne Frau Eine schöne Frau	Die Frau Eine Frau	Der Frau Einer Frau	Der Frau Einer Frau
er (той) es (тя) sie  (то)	еr    →        ihn (него) Ich kenne ihn gut.	Er, es      →    ihm (нему, на него) sie           →    ihr (на нея) Sagen Sie ihm/ihr bitte …	er, es    →   sein (му) sie   →   ihr (ѝ., техен) Sie   →   Ihr (Ваш) (притежателни местоимения) Ihr Kind – нейно, тяхно, Ваше дете (От всяко sie притяжателно местоимение става на ihr)	sie (те)   →   ihnen (им, на тях) die   →   denen (на тези) Ich kann ihnen/denen nicht helfen. От 3-то лице, множествено число произлиза и вежлимата форма: Sie (Вие)  →  Ihnen (Вам) Wie geht es Ihnen?
	mich / dich (мене, на мене, ме / тебе, те)	mir / dir (ми, на мене / на тебе, ти)	mein / dein (мой / твой)	uns / euch (нас, нам / вас, вам) unser / euer (наш / ваш)
След определителен член и указателно местоимение (dieser …) прилагателното окончава на –e, след неопределителен член и лично местоимение (mein … ) прилагателното приема окончанието на определителния член.	Ако се изменя члена, прилагателното винаги окончава на - n -. Ich sehe einen jungen Mann.	Ако се изменя члена, прилагателното винаги окончава на - n -. In einem schönen Haus.	Ако се изменя члена, прилагателното винаги окончава на - n -. Der Computer meines älteren Bruders.	Ако става въпрос за определени предмети и пред прилагателното стои дума, указваща на тази определеност (конкретност), то прилагателното окончава на –en: Die, diese, meine, solche, alle neuen Hotels. Изключения: manche, welche neuen Hotels. В противен случай прилагателното окончава на –e: (viele, einige) neue Hotels. ! В Dativ Plural окончанието винаги е –en, при всички случаи: in neuen Hotels.

Допълнения

1)                 Слабите съществителни от мъжки род окончават в множествено число и във всички падежи, освен в Nominativ, на –(e)n. Към тях се отнасят и названията на  вида дейност, взаимствани от латинския и гръцкия (освен думите на на –r):

Sie liebt einen Studenten.

2)                 Няколко съществителни от мъжки род + думата das Herz окончават във всички падежи, освен в Nominativ, на –(e)n, и, освен това, в Genitiv след -(e)n се добавя и –s (des Namens):

der Gedanke − мисъл, der Name − име, der Funke − искра, der Friede − мир, der Wille − воля, der Buchstabe − буква, der Schaden − вреда, der Samen − семе, der Haufen – куп, купчина, der Fels − скала.

3)                 Ако прилагателното е употребено без член (напр., при обознацаване на цувства, вещества или при обозначаванетона единствени, своево рода, предмети) то те приемат окончанието на определителния член:

aus reinem Gold (das Gold) – от чисто злато, in tiefer Trauer (die Trauer) – в дълбока тъга, скръб; auf deutschem Boden – на немска земя

При Genitiv мъжки род, това правило не важи (прилагателното окончава на –en – , както и при промяна (в падежа) на члена):

eine Menge reinen Goldes − маса (голямо количество) чисто злато.

По Иля Франк

Предлози с двойно управление

В немския език има редица предлози, които са управлявани от два падежа. Те изискват съществително или местоимение във винителен падеж (акузатив), ако към него може да се зададе въпроса wohin? (на)къде?; съществително или местоимение в дателен падеж, ако то отговаря на въпросите wo? къде? и  wann? кога?  Към предлозите с двойно управление се отнасят:

an (в, около – с числа, на, до, при)

Das Bild hängt an der Wand. (wo?)                   Картина виси на стената.

Ich stelle den Stuhl an das Fenster. (wohin?)      Слагам стола до прозореца.

hinter (зад)

Im Theater sitze ich hinter deinem                     В театъра седя зад твоя брат.        

Bruder.          (wo?)                                              

Wir gehen hinter das Haus. (wohin)                   Отиваме зад къщата.

in (в, на, по)

Wir wohnen im Zentrum der Stadt. (wo?)          Живеем в центъра на града.

Unsere Familie fährt ins Dorf. (wohin?)             Нашето семейство отива на село.

neben (до, край, при, покрай)

Sie wohnt neben der Schule. (wo?)                    Тя живее до училището.

Er setzt sich neben mich. (wohin)                       Той седи до мен.

über (над, през, по, след)

Über dem Schreibtisch hängt                              Над бюрото виси лампа.

eine Lampe. (wo?)                                               

Ich hänge ein Bild über das Sofa. (wohin?)        Аз закачвам картина над дивана.

unter (под, между)

Er stellt die Bank unter den Baum. (wohin?)      Той постави пейката под

дървото.

Die Bank steht unter dem Tisch. (wo?)              Пейката стои под масата.

vor (пред, преди, от)

Vor dem Bahnhof stehen viele                                     Пред гарата има много коли.

Autos. (wo?)                                                      

Er stellt den Koffer vor die                                 Той остави куфара пред вратата.  

Tür. (wohin?)                                                     

zwischen  (между)

Die Karte hängt zwischen der Tafel und             Картата виси между дъската и

         dem Fenster. (wo?)                                             прозореца.

Er hängt das Bild zwischen die Tafel und           Той закачва картината между

das Fenster. (wohin?)                                         дъската и прозореца.

Някои предлози могат да се сливат с определителния член, образувайки следните форми:

an + das = ans                in + das = ins

an + dem = am               in + dem = im

ЧЛЕНОВЕТЕ В НЕМСКИЯ ЕЗИК. ПОСОБИЕ ЗА НАЧИНАЕЩИ И ОТЧАЯНИ И РАЗСЪЖДЕНИЕ ПО ТЕМАТА

Един от най-големите проблеми в изучаването на немския език, най-вече в началните етапи, се явяват членовете. Всички знаят, че те могат да измъчат на практика всеки. До някъде това е така, защото в българският език те нямат аналог, а и няма как да се избегне тази конструкция. Та накрая реших – ще хващам сериозно немските членове за рогата.

За току що пристигналите в Германия (а и в която и да е друга държава) и невладеещи езика, се оказва, че най-важната дума е “dieses” (това) – на пръв поглед това е достатъчно, за да ни разберат, когато пазаруваме. Влизаме в съответния магазин и посочваме с пръст: “Dieses… und dieses, und dieses!”. Проблемите идват тогава, когато решаваме да разширим репертоара си дори и с едно единствено съществително…

Оказва се, че немците не могат просто да кажат “За мен хляб!”  във фурната – те обезателно трябва да допълнят в изречението си намек, какъв трябва да бъде хлябът, на който вие сте „хвърлили око“. Малко е да се каже (след две седмици интензивно изучаване на немски език) „Искам да купя бял хляб“ – трябва да сме способни на повече... Още преди да се запознаем с вкуса на хляба, трябва да насочим продавача дали ни е все едно кой хляб да бъде (ein, eine, ein бял хляб) или става въпрос за този, с леко препечената коричка (der, die, das бял хляб).

Именно тези глупави намеци немците наричат членове. И именно членовете не можете въобще да избегнете – това ги прави голяма капка катран в лъжицата на разговорната ни реч. Но истинските проблеми започват тогава, когато видим докарващите ни до лудост таблици, съдържащи членовете в зависимост от падежа (сигурна съм, че вече сте ги виждали). Между другото, ако са ви попаднали в ръцете таблици, значи ви е провървяло. Защото много учебници и граматики се опитват да предадат цялото многообразие на съчетанието падеж-род-член, как “художествено произведение”, т.е. текст. Честна дума - по-добре би било, ако го нарисуват като комикс.

И тъй като аз не умея да рисувам, то ще се опитам да ви представя правилата на „гадните членове“.

Най-внимателните вече са забелязали, че проблема с хляба се усложни – отнякъде си се появи „род“, освен члена и падежа. За щастие, поне в родовете, немския прилича на българския – мъжкия, женския и средния род отразяват света около нас, без да привнасят нещо ново. 

Първите страници от учебниците поразяват със своята простота. Изглежда, че няма никакви трудности:
ein (der) - членове (неопределителен, определителен) за съществителните от мъжки род;
eine (die) - членове (неопределителен, определителен) за съществителните от женски род;
ein (das) – съответно за среден род.

Опитах се за си изясня за себе си проблема с членовете при склонението на съществителните по падежи. Помните ли колко са падежите в немския език? Точно така, четири са:

Nominativ (Именителен): “кой? какво?”
Akkusativ (Винительный): “кого? какво?”
Dativ (Дательный): “кому? Къде? кога?”
Genitiv (Родительный): “чий?”

Всяко немско съществително иска да бъде „признато“ – в изречението това става чрез неговата принадлежност към съответния род. Има, разбира се, и такива съществителни, които искат да останат анонимни (с т. нар. Nullartikel – нулев член). В дадения случай твърдението „няма член – няма проблем“ е вярно, доколкото при мен в началния стадий на изучаване на езика всички членове бяха нулеви...

Артикел “die” или ladies first.
Нека да почнем да разглобяваме на части членът за женски род “die” и в качеството си на пример да вземем традиционното “die Frau”.

Жените са собственички по натура. Затова те реагират само на два падежа – не е трудно да се досетим, че това са падежите отговарящи на въпроса
- “кому?” (…сега ще подарят това чудесно ново палто?) и
- “чий” (е този красавец (мъж)?),
т.е. на да(ри)телен и родителен падеж.

Те реагират (съществителните от женски род) и в двата случая еднакво (…моите палто и мъж, т.е. принадлежат тази жена и се явяват собственост на тази жена!): der Frau! Тук членовете за женски род се „преструват“ на членове за мъжки род (“die” се променя на “der”) – така те се „разкъсват“ от собственически чувства!

И разбира се, (об)винителения падеж въобще не смущава съществителните от женски род. Пробвайте с въпроса “кого?” (…трябва да (об)виним за това, че в сметката няма вече пари?!), и жената даже няма и да заподозре, че този въпрос се отнася за нея.

И така:

Nominativ:	die Frau	кой? какво?
Akkusativ:	die Frau	кого? какво?
Dativ:	der Frau	кому? какво?
Genitiv:	der Frau	На кого? Чий?

Артикел “der” или мъжете винаги ни заблуждават.

Съществителните от мъжки род реагират на всички падежи – навярно, защото и съществата от мъжки род са по-податливи на съблазън!

Но това не е нападка или обвинение, а по-скоро Eselsbrücke (аналогия, с помоща на която по-лесно ще запомним). При винителния падеж, съществителните в мъжки род променят определителният си член от der на den.

Общо взето, това е единственият род, който реагира наа (об)винителния падеж, т.е. променя члена си!

Да вземем като пример мъжът – “der Mann”.
- Аз познавам (знам) този мъж/мъжът!
- Ich kenne (кого?) den Mann!

Тук не мога да се сетя за никакви аналогии или подсказки и затова просто трябва да запомним:

Akkusativ (der…) = den …
Akkusativ (der Wein) = den Wein.
Akkusativ (der Tag) = den Tag.

С дателен падеж всичко, според мен, е доста по-просто, защото dem е много съзвучно с въпроса “кому?”

- Wem gehört dieser Porsche? (Кому принадлежи това Порше?)
- Dem Mann! (На (този) мъж!)

Dativ (der…) = dem …
Dativ (der Wein) = dem Wein.
Dativ (der Tag) = dem Tag.

И на важния въпрос “чий?” (Genitiv, родителен падеж) – членът се променя от “der” в “des“:

- Чие е това имение?!
- Мое!

… das Landgut des Mannes (имението на този мъж).

Както споменах по-горе, съществителните от мъжки род не са склонни да облекчат живота на който и да било, затова освен изменението на определителния член в родителен падеж на “des“, те още веднъж подчертават своето право на владение и самите те получават окончание “es“.

Genitiv (der…) = des …
Genitiv (der Wein) = des Weines.
Genitiv (der Tag) = des Tages.

И сега всички заедно:

Nominativ:	der Mann	кой? какво?
Akkusativ:	den Mann	кого? какво?
Dativ:	dem Mann	кому? какво?
Genitiv:	des Mannes	На кого? Чий?

Артикел “das”.

Вече видяхме, че “женският” член се държи съвсем по женски, т.е. реагира само на дателен и родителен падеж. “Мъжкият член” се променя при всички случаи, в това число и във винителен падеж – за разлика от “женския”.

Как се държи членът за среден род, по просто казано – “то“? Как и следва да се очаква – традиционно за членовете с “нетрадиционна” ориентация. Т.е. опитва се да се държи като жена, но оставайки при това мъж.

Всичко е много просто:
Членът за среден род реагира само на дателен и родителен падеж (както и членовете за женски род), но приема окончанията за мъжки род!

Nominativ:	das Glück	кой? какво?
Akkusativ:	das Glück	кого? какво?
Dativ:	dem Glück	кому? какво?
Genitiv:	des Glückes	На кого? Чий?

Раз – дъсчица, два – дъсчица, става… не стълба, а “die дъсчици”.

За съжаление, нашите мъки не спират до тук. Има и определителен член за множествено число: die. В стандартните учебници, наистина, твърдят, че може въобще да няма определителен член за множествено число, ако в единствено число има неопределителен член:
ein Apfel (не е важно коя ябълка) се превръща в Äpfel (без член въобще), а
der Apfel (ето точно тази конкретна ябълка) става die Äpfel (т.е. куп конкретни ябълки).

Лично в мен това правило предизвква неувереност, доколкото нито в един учебник не пише какво правим, ако в един куп с всякакви ябълки попадне и вече известните нам конкретни ябълки… Затова приемаме, че в множествено число е:
- Äpfel, ако купа ябълки ни е непознат или ни е все едно какви са;
- die Äpfel, ако ни е важно да подчертаем, че става въпрос именно за този куп ябълки и за никакъв друг.

Ясно е, че и по падежи ще се променя само определителния член за втория куп ябълки.

Когато говорим за множествено число и имаме определителен член, то за наше щастие, не е важно дали става въпрос за куп жени или куп мъже, или за среден род – определителния член ще бъде  “die“, и се променя в зависимост от падежа.

Доколкото определителния член за множествено число звучи както и „женския“ член, то при склонение на съществителното той се държи почти като „женския“:
- променя се само в Dativ и Genitiv,
- в Genitiv членът die се превръща в der.

Остава само един малък детайл: в Dativ членът за множествено число се преобразува в den! Защо? Честно казано не знам. Но за всеки случай, ето една подсказка:

В множествено число, дателен падеж всички думи (всички!), започвайки със члена и завършвайки със съществителното,начиная с самого артикля и заканчивая существительным (включвайки всички промеждутъчни прилагателни) получават окончание -en!

…mit den schönen jüngen Frauen! (c красивите, млади жени),
…mit den großen, süßen, roten Kirschen (c големите, сладки, червени вишнибольшими, сладкими, красными вишнями),
…mit den netten Herren! (c приятните господа),
…mit den frechen eingebildeten Männern! (c наглите, въобразяващи си мъже).

В последния случай Männer са “недополучили” окончанието не защото са „твърде нагли“, а просто защото Männeren не звучи съвършенно (т.е. и тук има изключения, но все пак правилото действа).

И така за множествено число (Plural):

Nominativ:	die Männer, die Frauen	кой? какво?
Akkusativ:	die Männer, die Frauen	кого? какво?
Dativ:	den Männern, den Frauen	кому? какво?
Genitiv:	der Männer, der Frauen	На кого? Чий?

————————————————————————————————————–

Всичко, което е написано по отношение на определителния член der, die, das, се отнася и за неопределителния – ein, eine, ein. И така получаваме следната таблица:

	мъжки род	Женски род	Среден род	мн. число
Nominativ:	ein/ der	eine/ die	ein/ das	die
Akkusativ:	einen/ den	-//-	-//-	-//-
Dativ:	einem/ dem	einer/ der	einem/ dem	den
Genitiv:	eines/ des	einer/ der	eines/ des	der

Или, ако напишем само тези окончания, които се променят, то таблицата ще изглежда така:

	м	ж	ср	мн. ч.
Nominativ:
Akkusativ:	-en
Dativ:	-em	-er	-em	-en
Genitiv:	-es	-er	-es	-er

Мисля си, че всичко стана още по-объркано… :)