СВЕТЪТ НА МЕСТОИМЕНИЯТА.

Надписите на пакетите на замразените продукти ни карат да се замислим за вечността:

Diese Folien sind aus Polyethylen hergestellt. Bei der thermischen Verwertung verbrennen Sie ungiftig zu Wasser und Kohlendioxid."
Тези торбички са изработени от полиетилен. С термично рециклиране те (Вие) (?!) се изгарят, разлагат се на въглероден диоксид и вода и не отделят отровни вещества.

Всичко би било добре, ако съставителите на тескта не се бяха престарали с уважителното "Sie" (Вие), написвайки "sie" (те) с голяма буква и кардинално е променил смисъла. Сега вместо за целофановите опаковки, обещанието да изгори при рециклиране, оставяйки след себе си вода въглероден диоксид, като при това не се замърсява околната среда, се отнася за читателя. Колко мило…

Вероятно има места, където подобен надпис би имал смисъл, но често ли немците се объркват в ежедневието с каква буква – главна или малка – трябва да се пишат местоименията?

За тези, които сега започват да изучават немския език, е следващия списък на личните местоимения:

ich - аз. В изреченията винаги се пише с малка буква. Изключение е тогава, когато „самовлюбеният“ автор иска да подчертае „АЗ“ или има такава стилистична необходимост. (Разбира се, тук и по-надолу правилата не се отнасят към случаите, когато местоимението стои на първа позиция в изречението!).

du - ти. Сега du се пише с малка буква. Но има случаи, когато немци, живели преди реформата в езика, продължават дори в личната си кореспонденция да пишат „ти“ с голяма буква).

er - той. Винаги с малка буква.

sie - тя. С малка буква.

es - то.

wir - ние.

ihr - вие (при обръщение към група познати, с които сме на „ти“ , т.е.  2-ро лице, мн. число). Това "вие" се пише винаги с малка буква.
Има семейства, където към прабабите се обръщат изключително и само с "Ihr" и потвърждават, че това е устарялата супер-вежлива форма за "Вие" – като сериала "Ihre Majestät" (Ваше Величество). В този случай може да се напише, например: "Oma, kommt Ihr mit?" (Бабо, Вие ще дойдете ли?) с голяма буква (въпреки, че в речниците, до които имам достъп, нищо не срещнах по този повод). Но и, все пак, това е много рядко изключение.

sie - те.

Sie - Вие (вежлива форма). Може да се отнася както към един човек, така и към група малко познати хора, в която има дории един човек, към който се обръщате на „Вие“.

Съответно, всички притежателни местоимения (мое, твое, нейно, негово, наше, ваше и т. н.) се пишат така, както и личните местоимения:

ich - mein (мой, мое) – meine (моя, мои)
du - dein (твой) – deine (твоя, твои)
er - sein (негов) – seine (негова)
sie - ihr (неин) – ihre (неин)
es - sein (негово) – seine (негово)
wir - unser (наш, наше) – unsere (наша, наши)
ihr - euer (ваш, ваше – когато сме на „ти“ със всички от групата) – eure (ваша, ваши)
sie - ihr  (тяхно) – ihre (техни)
Sie - Ihr (Ваш, Ваше) – Ihre (Ваша, Ваши).

Запомнете – много е лесно: 
само уважителната форма "Sie" (Вие) и всички съответстващи и форми се пишат с голяма буква.

Местоимението "sie" (те) и, съответно, "ihr" (техни) се пишат с малка буква!

И така, замяната на "sie" със "Sie", за разлика от българския – „вие“ с „Вие“, променя „те“ със „Вие“. Затова, ако Word ви предлага да пишете местоименията с главна буква, бъдете особено бдителни – вашата извънредна вежливост може да превърне получателя на кореспонденцията ви в съчетание от вода и въглероден диоксид…

Предлози, свързани с времето и мечтите

В немският език, в зависимост от избора на време между минало и бъдеще, се спрягат не само глаголите. В известен смисъл предлозите също са предмет на известни промени:

Seit September ist dieser Mann nicht mehr zu haben.
Ab September ist dieser Mann nicht mehr zu haben.

От септември този мъж вече не е на разположение (вече не е ерген).

На български и двете фрази, ако се преведат без повече детаилизиране, звучат еднакво. Но от юридическа гледна точка, мъжът попаднал в нашето полезрение или вече е направил тази дълго обмисляна крачка, или той все още има шанс да се „вразуми“.

Понататъшната съдба на този човек се решава само от един мъничък предлог:

seit – това е когато „влакът вече е изпуснат“ 
- Seit wann brauchst du so viele Schuhe??! От кога имаш нужда от толкова много обувки!? – удивлява се бившият младоженец.
- Seitdem du, Liebling, unter meinem Pantoffel stehst!* Откакто ти, любими, си под моя чехъл!

ab – това е по-оптимистичния случай, когато булката още избира рокля, а младоженецът се сблъсква с философията, взирайки се в тъщата и апартамента.

Разликата във времето и стила на живот – безкрайна.
От гледна точка на граматиката, за всичко е виновен предлогът, който се „променя“ във времето:

seit - от (по отношение на вече настъпили събития).
ab - от, от този момент (по отношение на бъдещи събития).

Нека да разгледаме още един пример.

… und nach ein paar Jahren verlässt sie ihn…
… und in ein paar Jahren verlässt sie ihn.
И след няколко години тя го напуска.

И отново, в дословният превод, не е ясно дали тя вече го е напуснала или за сега това е само несбъдната мечта. В немският език всичко е съвсем конкретно.

In zwei Jahren – след две години (за събития, които още не са настъпили).
Nach zwei Jahren – след две години (когато разказваме за събития, вече минали).

Усещането е, че някои немски предлози се "развалят с времето"…

* unter dem Pantoffel stehen – под чехъл съм.

НЕСРАВНИМИТЕ СРАВНИТЕЛНИ СТЕПЕНИ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ или как да обидим събеседника си

Много интересно е, според мен, да се разгледат и осъзнаят възможностите на езика в качеството си на средство за удовлетворяване на една от основните социални потребности на човека – потребността от сравнение.

Дори децата в "памперсна" възраст си устройват спорове от сорта на "ich bin ‘älter/ größer du" (аз съм по-стар/по-голям от теб), и ако се вгледаме, то и в нашия живот, ние много често се оценяваме не от гледна точка на нашите собствени постижения и цели, а то перспективата "затова аз постигнах повече от моя съсед (ах, как навреме му умря кравата!)", удовлетворявайки жалките си опити да оправдаем собствения си мързел. И всичко това благодарение на граматиката!

За сравнителните степени на прилагателните се разказва още в първите раздели на всички учебници по немски. И ние ежедневно използваме този лингвистичен трик (Steigerungsstufen – сравнителни степени):

1. Positiv: groß, klein, schön, schnell..(голям, малък, красив, бърз).
Положителна степен на прилагателното – това е тази форма, която е дадена в речника.

2. Komparativ: größer, kleiner, schöner, schneller…(по-голям, по-малък, по-красив, по-бърз).
Сравнителната степен на прилагателните в немския език се образуна с добавянето на окончанието "-er". Понякога, обаче, се променя корена на прилагателното (напр., добавя се умлаут: kurz – kürzer), някои букви отпадат (teuer – teurer) или въобще произтичат някакви необясними метаморфози (gut – besser)

3. Superlativ: größte, kleinste, schönste, schnellste… (най-голям, най-малък, най-красив, най-бърз).

За всяка степен на сравнение има склоняеми (като в примерите по-горе)  и несклоняеми формы. В началото на изучаването на езика интуитивно избираме точно несклоняемите форми, тъй като те позволяват да се избегне проблема с окончанията на прилагателните.

Склоняеми:
ein hübsches/ schönes Mädchen,
das hübsche/ schöne Mädchen, das hübscheste/ schönste Mädchen,
но:

Dieses Mädchen ist sehr schön. Това момиче е много красиво.
Aber das andere ist schöner!  Но другото е по-красиво!
Sie ist am schönsten. Тя е най-красивата.

Das ist ein sehr intelligenter Mann. Това е много по-интелигентен мъж.
Der Mann ist sehr intelligent. Мъжът е много интелигентен.

Т.е. във втория случай прилагателното не се склонява и губи своето окончание. По правило несклоняемата форма Superlativ се образува по формулата:

am + …-en

am größten (най-голям)
am kleinsten (най-малък)
am schönsten (най-красив)
am schnellsten (най-бърз)…

Ето малко примери и от живота.

Децата в детската градина използват най-простата конструкция:

- Ich bin klüger als du. Аз съм по-умен от теб.

В началното училище те откриват новите възможности на граматиката:

- Ich bin am klugsten. Аз съм най-умния.

След още няколко години, те разбират, че може да сравняват по разлини начини, като могат да изпускат изцяло сравнителните степени и въобще не дзопускат наличието на интелект в събеседника си:

- Im Vergleich zu dir bin ich klug! За разлика от теб, аз съм мъдър!

В последните класове вече имат съвсем друга жизнена позиция:

 - Du, Klugscheißer! Ти, многознайко!

1. Absoluter Komparativ

Веднъж забелязах особеност, свързана с някои прилагателни. Например, стори ми се подозрително, че фразата eine ältere Dame", по принцип не означава, че дамата е по-стара от някоя друга. Освен това "ältere" в дадения контекст, не само не е по-стара от alt, но и се явява опит вежливо да се намекнат годините на вече немлади дами.

Това явление се нарича absoluter Komparativ.

Да започнем с това, че от гледна точка на логиката, за някои прилагателни съществуват "алтернативни" сравнителни вериги.

Традиционния вариант:
alt, älter, am ältesten (стар, по-стар, най-стар)
jung, jünger, am jüngsten  (млад, по-млад, най-млад).

А ето и по-логичният вариант от гледна точка на процеса на стареене:
jung, älter, alt (млад, старши/по-възрастен, стар).

Ето от къде е и тази "по-стара/възрастна дама"! Следвайки логиката на последната сравнителна верига, "eine ältere Dame" няма да бъде толкова страра в сравнение  с "eine alte Dame"!

Същото ще се получи, ако разгледаме процеса на стареене с перспектива "alt":
alt, jünger, jung (стар, по-млад, млад).

И тук всичко вече си идва на мястото и с често използвания израз "ein jüngerer Mann" – т.е. не мъж, който е по-млад от някой друг, а мъж, който "вече не е момче", но и още не е стар! Ура! Да живеят учебниците по граматика, възвръщащи логиката даже в, на пръв поглед, абсурдни конструкции.

Ето още някои прилагателни от този сорт, при които Komparativ подценява значението на прилагателните:

gut: когато казват, че болният вече е по-добре, но съвсем не значи, че вече е добре (ihm geht es schon besser).
groß: eine größere Stadt - град, не така голям както eine große Stadt.
klein: ein kleinerer Betrag
lang: längere Zeit 
breit: breitere Straße
hoch: höherer Einsatz
oft: öfter kommen (идва "честичко" вместо "по-често").

2. Absoluter Superlativ

Подобно отклонение от стандартното разбиране за сравнителна степен на прилагателните е съотносимо и към превъзходната степен:

При словосъчетанието "die modernsten Technologien" (най-модерните/съвременни технологии)  не се подразбира, че става въпрос за най-съвременното в света в сравнение с други технологии.  Това просто означава много модерна технология. Никой не се опитва да каже, че всички останали технологии са по-малко съвременни в сравнение с тези.

Още примери:
höflichst, herzlichst, baldigst, gefälligst, winzigst, äußerst, heftigst…
Sie wurden mir wärmstens empfohlen (Горещо ми препоръчаха Вас).

3. Пациентът е по-скоро жив, отколкото мъртъв

По правило, Komparativ ни дава възможност да покажем различията в някои съизмерими показатели, характеристики, свойства. Но понякога сравняваме "несравними" неща:

Der Patient ist mehr tot als lebendig. – Пациентът е по-мъртъв, отколкото жив.
Sein Arzt ist eher faul als dumm. – Неговия лекар е по-мързелив, отколкото глупав.

Или почти математическия анекдот: "Ein Krokodil ist länger als breit":

Твърдение: "Крокодилът е по-дълъг, отколкото широк".

Доказателство:

Lemma 1: Ein Krokodil ist länger als es grün ist. Крокодилът е по-дълъг, отколкото зелен.
Beweis Lemma 1:  (доказателство)

  Man betrachte ein Krokodil. Да разгледаме един крокодил.
  Es ist oben lang und unten lang, aber nur oben grün. Той е дълъг и отгоре, дълъг е и отдолу. Но е зелен само отгоре.
  Also ist ein Krokodil länger als es grün ist. Следователно, крокодилът е по-дълъг, отколкото зелен.

Lemma 2: Ein Krokodil ist grüner als breit (Крокодилът е по-зелен, отколкото широк)
Beweis Lemma 2: (доказателство)

  Man betrachte wieder ein Krokodil. Да разгледаме отново крокодила.
  Es ist grün entlang Länge und Breite, aber nur breit entlang der Breite. Той е зелен по цялата дължина и по цялата ширина, но е широк само по ширина.

  Also ist ein Krokodil grüner als breit. Следователно, крокодилът е по-зелен, отколкото широк.

Aus Lemma 1 und 2 folgt mit Transitivität: Das Krokodil ist länger als breit. 
От лема 1 и 2 следва преходността: крокодилът е по.дълъг, отколкото широк.

…От гледна точка на граматиката накива контструкции са напълно допустими.

4. Wie oder als (досадно!).

…. Опитвайки се да се върна към темата Komparativ и Superlativ, искам да обърна внимание на частицата als, която в разговорната реч често се заменя с wie:

- Er ist größer als sein Vater. Той е по-висок от/отколкото своя баща (единственият правилен отговор! правильный вариант)

- Er ist größer wie sein Vater. (вариантът НЕ Е правилен, затова се среща само в неграмотната разговорна реч).

Сравнителната частица als (Vergleichspartikel) се използва именно в случаите с Komparativ, т.е. там, къвето е необходимо да се подчертае разлика, нееднаквост:

- Ich bin intelligenter als du. Аз съм по-умен от теб.
- Sie ist besser als er. Тя е по-добра отколкото той.
- Es ist schlimmer als gestern. По-лошо е от вчера.
Besser etwas als gar nichts. По-добре от нищо.
Alle sind gleich, aber einige sind jedoch gleicher als die anderen. ("Всички са равни, но някои са по-равни от други").

Частицата wie, за разлика от als, може да се използва в изречения, където сравнението се прави с цел не да се покаже нееднаквост, а точно наобратно – да се подчертае прилика, равенство:

Er ist ebenso groß wie sein Vater. Той е висок, също като баща си. 
Sie ist genauso schön wie Ihre Mutter. Тя е красива, също като майка си.
Das Pferd ist weiß wie Schnee. Конят е бял като сняг.
Ihr Kind ist so alt wie meins. Нейното дете е голямо (на възраст) колкото моето.

Запомнете – по принцип не е сложно:
als = "от"
wie = "като".

Наистина, има някои стандартни словосъчетания, където се допускат и двата варианта:
sowohl… als auch = sowohl… wie auch (както… така и)
so bald… als möglich = so bald… wie möglich 
so wenig… als möglich = so wenig… wie möglich
doppelt so… wie.. = doppelt so… als...

Последният израз не се вписва в общото правило, защото "doppelt" (два пъти, двойно) вече съвсем изключва всякаква възможност за еднаквост, но DUDEN ни уверява, че в този случай als се използва по-рядко, отколкото wie:

Die Ernte ist doppelt so groß wie/ als im vorigen Jahr. Реколтата е двойно повече, отколкото през миналата година.

ЧЛЕНОВЕТЕ В НЕМСКИЯ ЕЗИК. ПОСОБИЕ ЗА НАЧИНАЕЩИ И ОТЧАЯНИ И РАЗСЪЖДЕНИЕ ПО ТЕМАТА

Един от най-големите проблеми в изучаването на немския език, най-вече в началните етапи, се явяват членовете. Всички знаят, че те могат да измъчат на практика всеки. До някъде това е така, защото в българският език те нямат аналог, а и няма как да се избегне тази конструкция. Та накрая реших – ще хващам сериозно немските членове за рогата.

За току що пристигналите в Германия (а и в която и да е друга държава) и невладеещи езика, се оказва, че най-важната дума е “dieses” (това) – на пръв поглед това е достатъчно, за да ни разберат, когато пазаруваме. Влизаме в съответния магазин и посочваме с пръст: “Dieses… und dieses, und dieses!”. Проблемите идват тогава, когато решаваме да разширим репертоара си дори и с едно единствено съществително…

Оказва се, че немците не могат просто да кажат “За мен хляб!”  във фурната – те обезателно трябва да допълнят в изречението си намек, какъв трябва да бъде хлябът, на който вие сте „хвърлили око“. Малко е да се каже (след две седмици интензивно изучаване на немски език) „Искам да купя бял хляб“ – трябва да сме способни на повече... Още преди да се запознаем с вкуса на хляба, трябва да насочим продавача дали ни е все едно кой хляб да бъде (ein, eine, ein бял хляб) или става въпрос за този, с леко препечената коричка (der, die, das бял хляб).

Именно тези глупави намеци немците наричат членове. И именно членовете не можете въобще да избегнете – това ги прави голяма капка катран в лъжицата на разговорната ни реч. Но истинските проблеми започват тогава, когато видим докарващите ни до лудост таблици, съдържащи членовете в зависимост от падежа (сигурна съм, че вече сте ги виждали). Между другото, ако са ви попаднали в ръцете таблици, значи ви е провървяло. Защото много учебници и граматики се опитват да предадат цялото многообразие на съчетанието падеж-род-член, как “художествено произведение”, т.е. текст. Честна дума - по-добре би било, ако го нарисуват като комикс.

И тъй като аз не умея да рисувам, то ще се опитам да ви представя правилата на „гадните членове“.

Най-внимателните вече са забелязали, че проблема с хляба се усложни – отнякъде си се появи „род“, освен члена и падежа. За щастие, поне в родовете, немския прилича на българския – мъжкия, женския и средния род отразяват света около нас, без да привнасят нещо ново. 

Първите страници от учебниците поразяват със своята простота. Изглежда, че няма никакви трудности:
ein (der) - членове (неопределителен, определителен) за съществителните от мъжки род;
eine (die) - членове (неопределителен, определителен) за съществителните от женски род;
ein (das) – съответно за среден род.

Опитах се за си изясня за себе си проблема с членовете при склонението на съществителните по падежи. Помните ли колко са падежите в немския език? Точно така, четири са:

Nominativ (Именителен): “кой? какво?”
Akkusativ (Винительный): “кого? какво?”
Dativ (Дательный): “кому? Къде? кога?”
Genitiv (Родительный): “чий?”

Всяко немско съществително иска да бъде „признато“ – в изречението това става чрез неговата принадлежност към съответния род. Има, разбира се, и такива съществителни, които искат да останат анонимни (с т. нар. Nullartikel – нулев член). В дадения случай твърдението „няма член – няма проблем“ е вярно, доколкото при мен в началния стадий на изучаване на езика всички членове бяха нулеви...

Артикел “die” или ladies first.
Нека да почнем да разглобяваме на части членът за женски род “die” и в качеството си на пример да вземем традиционното “die Frau”.

Жените са собственички по натура. Затова те реагират само на два падежа – не е трудно да се досетим, че това са падежите отговарящи на въпроса
- “кому?” (…сега ще подарят това чудесно ново палто?) и
- “чий” (е този красавец (мъж)?),
т.е. на да(ри)телен и родителен падеж.

Те реагират (съществителните от женски род) и в двата случая еднакво (…моите палто и мъж, т.е. принадлежат тази жена и се явяват собственост на тази жена!): der Frau! Тук членовете за женски род се „преструват“ на членове за мъжки род (“die” се променя на “der”) – така те се „разкъсват“ от собственически чувства!

И разбира се, (об)винителения падеж въобще не смущава съществителните от женски род. Пробвайте с въпроса “кого?” (…трябва да (об)виним за това, че в сметката няма вече пари?!), и жената даже няма и да заподозре, че този въпрос се отнася за нея.

И така:

Nominativ:	die Frau	кой? какво?
Akkusativ:	die Frau	кого? какво?
Dativ:	der Frau	кому? какво?
Genitiv:	der Frau	На кого? Чий?

Артикел “der” или мъжете винаги ни заблуждават.

Съществителните от мъжки род реагират на всички падежи – навярно, защото и съществата от мъжки род са по-податливи на съблазън!

Но това не е нападка или обвинение, а по-скоро Eselsbrücke (аналогия, с помоща на която по-лесно ще запомним). При винителния падеж, съществителните в мъжки род променят определителният си член от der на den.

Общо взето, това е единственият род, който реагира наа (об)винителния падеж, т.е. променя члена си!

Да вземем като пример мъжът – “der Mann”.
- Аз познавам (знам) този мъж/мъжът!
- Ich kenne (кого?) den Mann!

Тук не мога да се сетя за никакви аналогии или подсказки и затова просто трябва да запомним:

Akkusativ (der…) = den …
Akkusativ (der Wein) = den Wein.
Akkusativ (der Tag) = den Tag.

С дателен падеж всичко, според мен, е доста по-просто, защото dem е много съзвучно с въпроса “кому?”

- Wem gehört dieser Porsche? (Кому принадлежи това Порше?)
- Dem Mann! (На (този) мъж!)

Dativ (der…) = dem …
Dativ (der Wein) = dem Wein.
Dativ (der Tag) = dem Tag.

И на важния въпрос “чий?” (Genitiv, родителен падеж) – членът се променя от “der” в “des“:

- Чие е това имение?!
- Мое!

… das Landgut des Mannes (имението на този мъж).

Както споменах по-горе, съществителните от мъжки род не са склонни да облекчат живота на който и да било, затова освен изменението на определителния член в родителен падеж на “des“, те още веднъж подчертават своето право на владение и самите те получават окончание “es“.

Genitiv (der…) = des …
Genitiv (der Wein) = des Weines.
Genitiv (der Tag) = des Tages.

И сега всички заедно:

Nominativ:	der Mann	кой? какво?
Akkusativ:	den Mann	кого? какво?
Dativ:	dem Mann	кому? какво?
Genitiv:	des Mannes	На кого? Чий?

Артикел “das”.

Вече видяхме, че “женският” член се държи съвсем по женски, т.е. реагира само на дателен и родителен падеж. “Мъжкият член” се променя при всички случаи, в това число и във винителен падеж – за разлика от “женския”.

Как се държи членът за среден род, по просто казано – “то“? Как и следва да се очаква – традиционно за членовете с “нетрадиционна” ориентация. Т.е. опитва се да се държи като жена, но оставайки при това мъж.

Всичко е много просто:
Членът за среден род реагира само на дателен и родителен падеж (както и членовете за женски род), но приема окончанията за мъжки род!

Nominativ:	das Glück	кой? какво?
Akkusativ:	das Glück	кого? какво?
Dativ:	dem Glück	кому? какво?
Genitiv:	des Glückes	На кого? Чий?

Раз – дъсчица, два – дъсчица, става… не стълба, а “die дъсчици”.

За съжаление, нашите мъки не спират до тук. Има и определителен член за множествено число: die. В стандартните учебници, наистина, твърдят, че може въобще да няма определителен член за множествено число, ако в единствено число има неопределителен член:
ein Apfel (не е важно коя ябълка) се превръща в Äpfel (без член въобще), а
der Apfel (ето точно тази конкретна ябълка) става die Äpfel (т.е. куп конкретни ябълки).

Лично в мен това правило предизвква неувереност, доколкото нито в един учебник не пише какво правим, ако в един куп с всякакви ябълки попадне и вече известните нам конкретни ябълки… Затова приемаме, че в множествено число е:
- Äpfel, ако купа ябълки ни е непознат или ни е все едно какви са;
- die Äpfel, ако ни е важно да подчертаем, че става въпрос именно за този куп ябълки и за никакъв друг.

Ясно е, че и по падежи ще се променя само определителния член за втория куп ябълки.

Когато говорим за множествено число и имаме определителен член, то за наше щастие, не е важно дали става въпрос за куп жени или куп мъже, или за среден род – определителния член ще бъде  “die“, и се променя в зависимост от падежа.

Доколкото определителния член за множествено число звучи както и „женския“ член, то при склонение на съществителното той се държи почти като „женския“:
- променя се само в Dativ и Genitiv,
- в Genitiv членът die се превръща в der.

Остава само един малък детайл: в Dativ членът за множествено число се преобразува в den! Защо? Честно казано не знам. Но за всеки случай, ето една подсказка:

В множествено число, дателен падеж всички думи (всички!), започвайки със члена и завършвайки със съществителното,начиная с самого артикля и заканчивая существительным (включвайки всички промеждутъчни прилагателни) получават окончание -en!

…mit den schönen jüngen Frauen! (c красивите, млади жени),
…mit den großen, süßen, roten Kirschen (c големите, сладки, червени вишнибольшими, сладкими, красными вишнями),
…mit den netten Herren! (c приятните господа),
…mit den frechen eingebildeten Männern! (c наглите, въобразяващи си мъже).

В последния случай Männer са “недополучили” окончанието не защото са „твърде нагли“, а просто защото Männeren не звучи съвършенно (т.е. и тук има изключения, но все пак правилото действа).

И така за множествено число (Plural):

Nominativ:	die Männer, die Frauen	кой? какво?
Akkusativ:	die Männer, die Frauen	кого? какво?
Dativ:	den Männern, den Frauen	кому? какво?
Genitiv:	der Männer, der Frauen	На кого? Чий?

————————————————————————————————————–

Всичко, което е написано по отношение на определителния член der, die, das, се отнася и за неопределителния – ein, eine, ein. И така получаваме следната таблица:

	мъжки род	Женски род	Среден род	мн. число
Nominativ:	ein/ der	eine/ die	ein/ das	die
Akkusativ:	einen/ den	-//-	-//-	-//-
Dativ:	einem/ dem	einer/ der	einem/ dem	den
Genitiv:	eines/ des	einer/ der	eines/ des	der

Или, ако напишем само тези окончания, които се променят, то таблицата ще изглежда така:

	м	ж	ср	мн. ч.
Nominativ:
Akkusativ:	-en
Dativ:	-em	-er	-em	-en
Genitiv:	-es	-er	-es	-er

Мисля си, че всичко стана още по-объркано… :)