Подчинително /условно/ наклонение — Konjunktiv І

Разглеждайки подчинителното /условно/ наклонение в немския език, много учебници оставят без необходимото внимание Konjunktiv I (KI).  От една страна, KI не се явява условно наклонение в пълния смисъл на думата, доколкото то изразява не условно, предполагаемо или желано действие (обичайната функция на условното наклонение), а напълно реално действие, само, че предавано в непряка реч. Освен това, той се употребява обикновено в писмената реч (особено много го «обичат» в средствата за масова информация, когато предават съобщения от трети лица) и крайно рядко във всекидневното общуване (разговорната реч).

От друга страна, би било неправилно въобще да не се изучава Konjunktiv I, а ако се изучава, то би трябвало да е заедно с условното наклонение Konjunktiv IІ.

И така, условното наклонение в немския език Konjunktiv I се използва за предаването на чужди думи, но не дословно, а близко по смисъл. НО! Употребява се тогава, когато говорещият не е уверен в казаното, иска да се дистанциира от съдържанието на изказването или да го подложи на съмнение.

В ежедневния разговорен немски, ако казано не предизвиква съмнение, се използват други форми, например индикатив или Konjunktiv IІ.

Maria sagte: „Ich komme und helfe dir mit den Hausaufgaben.“ – Мария каза: „Идвам и ще ти помогна с домашното.”.

Maria sagte, dass sie kommt und mir mit den Hausaufgaben hilft. – Мария каза, че ще дойде и ще ми помогне с домашното.

Maria sagte, dass sie käme und mir mit den Hausaufgaben helfen würde.

В тези примери говорещият не се съмнява, че Мария ще дойде и ще помогне; не се съмнява в нейното намерение да направи това.

Der Chef sagt:  Es gibt keine andere Möglichkeit, dieses Problem zu lösen. – Шефа казва: „Няма друг начин да се реши този проблем.”.

Der Chef sagt, es gebe keine andere Möglichkeit, dieses Problem zu lösen. – Шефът казва, че няма друг начин да се реши този проблем.

В тези примери говорещия подчертава, че обективно предава думите на шефа, или се съмнява, че няма друга възможност за решаване на проблема.

 Образуване на Konjunktiv I

1.) Формите за сегашно време Konjunktiv I образува от основата на инфинитива + суфикс -е- + личните окончания на глагола.

От таблицата е видно, че някои форми (аз, ние, те – в таблицата те са дадени в скоби) съвпадат със съответните форми на глагола в сегашно време. В такива случаи, за да се избегне объркването, в речта те се заменят с формите за Konjunktiv IІ (ако тази форма пък съвпада с спрежението на глагола в  повелителното наклонение, то тя се заменя със съответната форма на würden + инфинитив).

 

Er sagt, dass er nie selbst seinen Koffer packt. – Каза, че никога не си опакова сам куфара.

Er behauptet, er packe nie selbst seinen Koffer. – Твърди, че никога не си опакова сам куфара.

Ich sage, dass ich nie selbst meinen Koffer packe. – Казвам, че никога не си опаковам сам куфара.

Ich sage, ich würde nie selbst meinen Koffer selbst packen.  – Казвам, че никога няма да опаковам куфара си. Тук използваме Konjunktiv IІ, тъй като формата на Konjunktiv I съвпада със формата за Индикатив (неутрално наклонение).

2.) На трите форми в минало време в индикатив (неутрално наклонение) съответства една форма за минало време в Konjunktiv I , която се образува с помоща на спомагателния глагол haben/ sein във формата си за Konjunktiv I + причастие за минало време Partizip II.

Спрежение на глагола sein в Konjunktiv I:

ich sei	wir seien
du sei(e)st	ihr seiet
er/sie/es/man sei	sie/Sie seien

Er hat gesagt, dass er gestern selbst seinen Koffer gepackt hat.

Er hat gesagt, er habe gestern selbst seinen Koffer gepackt.

Ich habe gesagt, dass ich gestern selbst meinen Koffer gepackt habe.

Ich habe gesagt, ich hätte gestern selbst meinen Koffer gepackt. – Тук също се използва формата за Konjunktiv IІ.

3.) Образуване на Konjunktiv I  в бъдеще време.

Както и при Indikativ, за бъдеще време съществуват две форми на Konjunktiv I.

В бъдеще време Futurum I, условното наклонение Konjunktiv I се образува с помоща на спомагателния глагол werden, който стои в Konjunktiv I  и инфинитив. Като при това, Konjunktiv I  образува само 2 и 3 л.ед.ч (ти –du; той, тя, то – er, sie, es, man). Всички останали форми обикновено се заменят с Konjunktiv IІ.

ich würde kommen	wir würden kommen
du werdest kommen	ihr würdet kommen
er/sie/es/man werde kommen	sie/Sie würden kommen

Във Futurum II Konjunktiv I се образува с помоща на спомагателния глагол werden и т. нар. Перфектен инфинитив (Partizip II + инфинитив на спомагателния глагол haben/ sein).

ich würde gekommen sein	wir würden gekommen sein
du werdest gekommen sein	ihr würdet gekommen sein
er/sie/es/man werde gekommen sein	sie/Sie würden gekommen sein

За да обобщим казаното по-горе, ви предлагам следната таблица:

Индикатив / пряка реч	Косвена реч/ Konjunktiv I
	Sie sagt/ sagte/ hat gesagt,
„Ich gehe jetzt.“	sie gehe jetzt.
„Ich ging um 9 Uhr.“	sie sei um 9 Uhr gegangen.
„Ich bin um 9 Uhr gegangen.“
„Ich war um 9 Uhr gegangen.“
„Ich werde um 10 Uhr gehen.“	sie werde um 10 Uhr gehen
„Ich werde um 10 Uhr gegangen sein.“	sie werde um 10 Uhr gegangen sein.“

Пасивни форми на Konjunktiv I

Условното /подчинено/ наклонение в немския език може да се използва и в пасивен залог, макар и много рядко.

Пасивният залог в Konjunktiv I и в сегашно и в бъдеще време се образува с помоща на формите на Konjunktiv I  и спомагателния глагол werden, а в минало врме – със спомагателния глагол sein:

Въпреки, че главната функция на Konjunktiv I  е предаването на непряка реч, то тя не е единствената.

Konjunktiv I може да се използвав инструкции, указания, разпореждания:

Man nehme morgens und abends jeweils eine Tablette. – Взема се сутрин и вечер по една таблетка.

Man halte beim roten Licht der Ampel an. – Спрете на червената светлина на сфетофара.

Освен това Konjunktiv I може да се използва и в научни статии вместо индикатив:

Insgesamt seien das als 10.000 verschiedene Muster. – Общо са 10 000 различни модела/мостри.

Dann gebe es natürlich noch Feinmerkmale. – След това, разбира се, все още има фини черти.

В устната реч Konjunktiv I  се използва за изразяване на пожелания, призиви ой речи KI используется для выражения пожеланий, призыва, изисквания:

Möge er 100 Jahre leben! – Да живее 100 години!

Sei der glücklichste Mensch der Welt! – Бъдете най-щастливия човек на света!

Seien Sie bitte so nett, mit dem Rollwagen zu helfen. – Моля, бъдете така любезен, да помогнете с колата.