Сегашно време на глаголите в немския език (Präsens)

За да покаже кой именно действа, глагола се изменя по лице, прибавяйки лично окончание към корен на си (неизменяемата част). Той има и изходна, неутрална, неопределена форма – Infinitiv: trinken – пия.

Ако искате да кажете: аз пия, то от глагола trinken (пия), т. е. от неутралната, изходна форма, трябва да се „махне“ -n: ich trinke. Той (или тя, или то) пие ще бъде er (sie, es) trinkt —към корена на глагола се добавя окончанието –t. Ако ти пиеш, то става малко по-сложно: налага се пред -t да поставиш и -s: du trinkst. А в множествено число е „лесно да се пие“ – има една и съща форма за всички лица – изходната: wir trinken (ние пием), sie trinken (те пият). Ако е вежливо обръщение – същата изходна форма: Was trinken Sie? – Какво пиете?

Интересното в немския език е, че вежливата форма произхожда от те, а не от вие, както е в българския. Sie се използва и при група от хора, които са ни непознати или се обръщаме към всеки един от тях на „вие“. Немската форма ihr (вие) се използва само когато говорещия е на «ти със всеки от групата, т. е. при обръщане към домашните, приятелите, децата...

Was macht ihr? – Какво правите? (обръщение към „свои").

Was machen Sie? – Какво правите? (вежливо обръщение към един човек или група от хора).

Сравнете:

Herr Schmidt, kennen Sie meine Frau? – Господин Шмид, познавате ли моята жена?

Robert, kennst du dieses Mädchen? – Роберт, познаваш ли това момиче?

Freunde, kennt ihr diese Kneipe? – Приятели, знаете ли тази кръчма?

Kinder, kennt ihr dieses Spiel? – Деца, знаете ли тази игра?

Както виждате, личното окончание на глагола след ihr е такова, както и след er (лесно се запомня, до колкото двете местоимения са съзвучни): er trinkt, ihr trinkt.

И така:

ich trinke Bier. trinken (пить). wir, sie, Sie trinken.

er (sie, es) trinkt. ihr trinkt.

du trinkst.

Глаголите, при които коренът окончава на -t или на -d, а също и на съгласен звук (освен l, r) - -m, – n, пред окончанието -t и -st се вмъква -e, за да се произнася по-леко:

arbeiten (работят): sie arbeitet, du arbeitest, ihr arbeitet;

finden (намирам): er findet, du findest, ihr findet;

atmen (дишам): er atmet, du atmest, ihr atmet;

rechnen (броя, изчислявам): er rechnet, du rechnest, ihr rechnet.

До колкото по друг начин е невъзможно да се произнесе, не е необходимо да се запомни това правило. Още едно „ненужно“ правило: ако коренът окончава на -s и на родствени нему звуци (ß, x, z), то от личното окончание за 2-ро лице (ти) – st остава едно -t:

reisen (пътешествам): du reist; sitzen (седя): du sitzt.

В немският език не всички глаголи окончават на -en, има и такива, които завършват на -eln и на -ern:

handeln (действам, търгувам), lächeln (усмихвам се), sammeln (събирам);

ändern (сменям), verbessern (подобрявам), wandern (пътувам пеша, скитам).

Глаголите, завършващи на -eln обикновено губят -е– в формата за аз, а също и в случай на молба или каповед. Глаголите окончаващи на -ern това -е–го запазват:

ich handle, ich lächle, ich sammle;

handle! lächle! sammle!

ich ändere, ich verbessere, ich wandere;

ändere! verbessere! wandere!

Ако коренът на глагола окончава на гласен звук или на h, то след него може да се изпусне -е от окончанието -en:

Wir geh(e)n und schrei(e)n. – Ние идваме и викаме.

Глаголът tu(e)n (правя) най-често се използва без -е:

ich tu(e), du tust, er tut; wir tu(e)n, ihr tu(e)t, sie tu(e)n.

PRÄSENS… само миг между миналото и бъдещето? Един малко по-различен поглед върху сегашно време в немския език

Ежедневно споделяме своите планове за бъдещето с близките ни или със самите нас. Но много рядко се замисляме на коя страница от граматиката отваряме в тези случаи. А главното е – защо отдаваме предпочитание на тази или друга граматическа конструкция.

Обръщали ли сте внимание, че на уроците по чужд език ние автоматично свързваме граматичното време Präsens (или Present Simple в английския) със сегашното време, а учителите активно поддържат тази заблуда? И защо, при задълбоченото изучаване на език, изведнъж ни удивлява информацията, че “сегашното” време Präsens в граматиката често се използва за изразяване на бъдеще време? Дори и в българския език може да се срещнат доста такива примери:

“Аз отивам днес вечерта на кино” или “Аз ще отида/ходя днес вечерта на кино“? И има ли разлика? Защо в немския почти винаги е “Ich gehe heute Abend ins Kino“, а не “Ich werde heute Abend ins Kino gehen“?

Същественото отличие при първия вариант спрямо втория е конкретността, реалния план, а не предположение или неосъществими мечти. Именно тази конкретност, касаеща настоящето или бъдещето, и се явява причина за използване на Präsens от говорещия/разказвача. Разбира се, решаващо в дадения случай се явява позицията на автора; увереността в осъществяването на замисленото и абстрахирайки се от принципа “искаш ли да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си”.

И така, областта на използване и действие на Präsens, освен връзката с настоящето, често се пресича и с Futur и Präteritum:

1. Казаното има непосредствено отношение към извършващото се в дадения момент (Gegenwartsbezug).
Тук имаме работа с типичните случаи от учебниците за начинаещи – когато става въпрос за нещо, което непосредствено извършвано в настоящия период от време (при това напълно се допуска, че действието е започнато по-рано и ще продължи и в бъдещето – за разлика от английския, в немския отсъства времева форма за Present Continuous):

Es schneit (Вали сняг).
Ich bin krank und trinke gerade Glühwein (Аз съм болен и сега пия Глювайн / греяно вино).
Die Preise steigen wieder (Цените отново растат).
Ich bin immer viel zu ironisch (Аз винаги съм твърде иронична).
Sie ist guter Hoffnung. Тя е бременна (идиом).

При този случай за уточнение на подробностите много често се използват обстоятелства за време: gerade, zurzeit, heute, seit 2 Jahren, bald, bis zum Jahresende, momentan…

2. Когато иде реч за своево рода „истини“ и закони на природата (Bezug auf allgemeingültigen Sachverhalt).

Zwei mal zwei ist vier (Две по две е четири).
Wer einmal lügt, dem glaubt man nicht (Който веднъж излъже, никой не му вярва).
Einmal ist keinmal (Един път/Веднъж не се брои).
Die Fliegenpilze schmecken sehr gut… aber nur einmal. (Отровните гъби са много вкусни, но само един единствен път).

В пословиците и поговорките, а също и при описанието на различни математически формули се използва именно Präsens, т.е. тази форма се използва за вербално предаване на събития, вътре във времето.

3. Събития, станали в миналото: исторически, сценичен  Präsens (Vergangenheitsbezug: historisches, episches, szenisches Präsens).
Формата Präsens доволно често се използва за предаване на исторически събития, с цел да ги „преживеем“, за да ги направим по-реални:

Im September 1941 beginnt die Belagerung Leningrads. Sie dauert 900 Tage. (През септември 1941 започва блокадата на Ленинград. Тя трае 900 дни).

Със същата цел – да се подсили ефекта на „присъствие“ на читателя пряко в средата на събитията, усилвайки реалността на случващото се (Vergegenwärtigung, Verlebendigung),  Präsens се използва в диалози, разкази, автобиографии.

Gestern Abend liege ich auf dem Ausziehsofa, trinke Glühwein und höre Musik. Dann kommt plötzlich die Nachbarin und fragt, ob ich die Musik leise machen könnte- es sei doch Weihnachten, “stille Nacht”. Снощи лежа на дивана, пия глювайн и слушам музика. Тогава изведнъж идва съседа и пита мога ли да намаля музиката – Коледа е, „свята нощ“.

Тук, по правила, трудност с употребата на Präsens няма, защото често такъв „трик“ използваме и в българския. Единственото, което мога да добавя е, че тази стратегия можем да приемем в началото на изучаване на езика, когато инфинитивите на глаголите вече сме научили, а с времевите форми Präteritum и Perfekt все още има проблеми – грешките ще бъдат значително по-малко. Но все пак – не злоупотребявайте!

4. Казаното има отношение към бъдещето (Zukunftsbezug).
Много често Präsens се използва именно за описание на събития, които трябва да се случат в бъдещето. При този вариант Präsens показва за много голяма вероятност събитието наистина да се случи (по-точно казано – говорещия е практически уверен в това).

Ich rufe dich morgen an (Ще ти се обадя утре). – За разлика от нас, немците в ситуации, когато нещо е вече планирано, използват сегашно време, Präsens. За нас това е малко нестандартно, тъй като фразата “Ще ти позвъня утре” звучи малко „отбиващо номера“, но това е само на пръв поглед!

Спомнете си какво се случва, когато ние твърде дълго не сме изпълнявали обещаното, и ето, след поредния укор, ние искаме да поправим ситуацията. В такива случаи ние също сме склони да изберем Präsens: “Утре ти се обаждам!“. Понякога ние даже пресилваме ситуацията, „придвижвайки“ бъдещето съвсем до настоящия момент: “Обещавам! Ето вече сядам и ти пиша писмо!”.

От друга страна, има маса ситуации, в които без да се замислим, използваме Präsens. Още повече, че в тези случаи, само сегашното време предава нужния смисъл:

“Аз се омъжвам” vs. “Аз ще се омъжа“.
“Аз се омъжвам” автоматично означава, че дамата вече всичко е планирала, има жених, и вече се намира в стадий на избор на роклята. В същото време „аз ще се омъжа“ може да каже и петгодишна млада дама, намирайки се под въздействието на сватбените снимки на родителите си.

“Аз се развеждам” vs. “Аз ще се разведа с теб”.
Първия израз показва, че бракоразводното дело вече е започнало, а втория израз повече прилича на шантаж, заплаха или неосъществима мечта.

Ето още някои добри примери на немски и български:

Familie Müller bekommt bald ein Baby (Семейство Мюлер скоро ще имат бебе). Тук в българския език сегашно време е невъзможно, освен ако не броим анекдота, в който за бъдещото бащинство се говори в сегашно време:

- Ало! Иванов съм. Днес ще закъснея за работа – готвя се да ставам баща.
- О! Поздравления! В болницата ли сте?
- Не, у дома. Бебето ще се роди след девет месеца.

Много често тази форма се използва, когато говорещия иска да подсили казаното с подходящо наречие:

Du gehst sofort ins Bett! (Ти отиваш направо в леглото).
Jetzt ist aber Schluss! (Сега всичко свърши!).

И така, формите за Präsens и Futur, могат да бъдат взаимозаменяеми, но могат и да не са! В разговорната реч, за събития планирани в бъдещето, обикновено се говори в Präsens: “ich schicke dir eine E-Mail“, но и форма за Futur “ich werde dir eine E-Mail schicken” е напълно допустима. Разликата вече я обсъдихме: при Präsens се подразбира, че съществува някаква връзка между настоящето и събитие, планирано в бъдещето  (ясен план, подготвена информация, купени билети за кино и т. н.), в същото време при Futur повече прилича на прогноза, предсказание, подозрение и т. н.

Der Chef wird mir bald das Gehalt erhöhen (Шефът скоро ще ми повиши заплатата).
Der Chef erhöht mir im nächsten Jahr das Gehalt (Следващата година шефът ще ми повиши заплатата).

Мисля, че тази разлика много от нас са я почувствали. Главната разлика – някаква потенциална възможност в сравнение с конкретни намерения (във втория случай, вероятно и вече подписан договор).

В някои случаи замяната на Präsens с Futur е невъзможна, въпреки че действието определено е в бъдещето:
Der Zug fährt übermorgen um 7.58 Uhr. (Влакът заминава вдругиден в 7.58). Т.е. става въпрос за разписание на влакове, самолети, друг обществен транспорт или други събития с предварителна програма – вече планирани действия, вероятността да се случат е много, много голяма.

В допълнение към това, в настоящето са извършени някакви действия, за да могат тези събития да се състоят в бъдещето:

Wir gehen heute Abend ins Theater. (Довечера отиваме на театър). Тук е избрана формата за Präsens, защото в гардероба вече виси изгладената вечерна рокля, мъжът вече два часа подбира подходяща вратовръзка, а дамата още сутринта си е направила маникюр и закуска за следващата сутрин.

Това е, може би, всичко на тема Präsens.
Пожелавам ви да използвате по-често времевата форма Präsens за всички ваши настоящи желания – плановете се осъществяват в бъдещето, само ако някой работи за тях / осъществява ги в настоящето. И нека всички ваши мечти да се сбъднат… се сбъднат!