Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii, защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на страницата ми. Бих искала да ви посоча някои нюанси в използването му, и най-вече да привлека вниманието ви към някои групи глаголи.

За да не правите грешки в "изразяването на желание" използвайки Конюнктив II, трябва да разберете естеството на косвената реч, и най-важното - произхода на тези глаголи и изрази, които използвате в изреченията.

Ще започна с честите грешки.
🔶 " Бих искал чаша кафе."; " Бих искал парче щрудел (шоколадова торта)."
"Ich möchte gerne einen Kaffee." — ⭕Falsch!
"Ich hätte gerne einen Kaffee." — 🔘Richtig.
"Ich möchte gerne ein Stück Strudel (Schokotorte)." — ⭕Falsch!
"Ich hätte gerne ein Stück Strudel." — 🔘Richtig.

Ще попитате защо?
Необходимо е да знаем, че "möchten" е форма в Konjunktiv II на глагола "mögen" — искам; обичам нещо, което ми харесва; увличам се по нещо. Използвайки модален глагол, не трябва да забравяме, че неговата главна функция е да покаже отношение към действието (модалност), а не самото действие. Той помага на основния (смисловия) глагол да „извърши“ това действие.

— Ich möchte wissen. Ich möchte sagen. Ich möchte fragen.

В тези изречения виждаме, че това е вежлива молба нещо да направим, т. е. да се извърши някакво действие .
Но няма да чуем "Ich hätte gerne wissen (sagen, fragen uws.).

🔵 Конструкцията "gern haben" се използва като вежливо желание да имаш нещо, т. е. изразява отношение към обекта – „с удоволствие бих имал чашка кафе (за да я изпия

Затова в сферата на обслужването толкова често чуваме Konjunktiv II от типа "haben + gern" — "hätte gern(e)" :
— Ich hätte gerne... einen Tee, ein Stück Pizza, ein Glas Wasser, ein Bier...

❗Но не всичко е така просто❗

🔸 "Бих искал да резервирам стая във вашия хотел."; „Бих искал да резервирам маса в ресторанта Ви.“.

"Ich hätte gerne eine Reservierung machen, bitte." — ⭕Falsch!
"Ich würde gerne eine Reservierung machen, bitte." — 🔘Richtig.

Формата "WÜRDEN + Infinitiv" ни избавя от наизустяването и запомнянето на оригиналните форми на глаголите в Konjunktiv II. И се явява спасение и вълшебна пръчица.

Естествено, има и глаголи, при които е предпочитано да се използват в тяхната Original-Konjunktivform :
🔹sein — war — wäre — Ich wäre... (Ich würde sein... — man benutz nicht)
🔹haben — hatte — hätte
🔹mögen — mochte — möchte
🔹können — konnte — könnte
🔹müssen — musste — müsste
🔹dürfen — durfte — dürfte
🔹wollen — wollte — wollte❗(формата в Indikativ е идентична и при Konjunktiv II)
🔹sollen — sollte — sollte❗( формата в Indikativ е идентична и при Konjunktiv II)
🔹brauchen — brauchte — bräuchte
🔹kommen — kam — käme
🔹wissen — wusste — wüsste

По-горе казах, че е предпочитано. Но това не означава, че това е изключително правило.

🔷 Да обърнем внимание на глагола "wissen".
Той може да се използва както и в своята форма в Konjunktiv II, така и с конструкцията "würden + Infinitiv" :
🔸 Ich würde gerne wissen,... oder Ich wüsste gerne...

— Ich wüsste gerne, was du darüber denkst. / Ich würde gerne wissen, was du dazu denkst. — Бих искал да знам какво мислиш за това.
— Ich würde gerne vorher darüber wissen. ( = Ich würde gerne vorher Bescheid wissen.) — Бих искал да знам за това по-рано.
— Wenn du zu mir kämst, wüsste ich das im Voraus. — Ако ти беше дошъл при мен, щях да знам по-рано за това.
— Wenn ich das vorher wüsste, hätte ich keinen Fehler. — Ако знаех по-рано за товя, нямаше да сгреша.

В речта може да има и обороти, при които е възможно прилагането на Original-Konjunktivform и към други глаголи.

🔷 Глаголът "wünschen" често се приема и като "пожелание" в пряката реч (Indikativ):
— Ich wünsche dir (Ihnen) schönen Tag.

Изразът  "иска ми се...; бих искал..." се среща доволно рядко, но все пак се използва (wünschen — wunschte — wünschte) :
— Ich wünschte, dass... — Бих искал да...
— Ich wünschte, ich hätte gewusst, dass... — Бих искал да знам, че...
— Ich wünschte, ich hätte das früher gelernt. — Бих искал да знам за това по-рано. /Ще ми се да знаех за това по-рано.
— Ich wünschte, das wäre nicht passiert. — Бих искал/Ще ми се това да не се беше случвало.
В тази форма е трудно да се използва конструкцията "würden + Infinitiv". Затова "wünschen" се заменя с  Original-Konjunktivform.

🔵 А как е с другите глаголи? Коя форма за Konjunktiv II да се използва – оригиналната (Original-Konjunktivform) или конструкцията "würden + Infinitiv"?

🔶 Понякога една и съща форма за конюнктив може да има различни отенъци и нюанси:
— Prüfen Sie bitte meine Hausaufgabe! — Проверете, моля, моята домашна работа! (Звучи малко грубо и заповедно, като упорита молба или заповед.)
— Könnten Sie bitte meine Hausaufgabe prüfen? — Бихте ли могли да проверите домашната ми работа? (Това звучи учтиво.)
— Korrigieren Sie bitte meinen Text! — (грубо, но все па се използва).
— Könnten Sie bitte meinen Text korrigieren? — (това звучи много любезно.).

Езикът е като жив организъм. Не можеш да сложиш всичко във форми и правила. Както не можеш и да напишеш формула за любовта J

Perfekt mit SEIN

Във всекидневната си реч често си разказваме нещо един на друг. И тези разкази в основата си са в минало време. В разговорния немски език (Umgangssprache) доминира сложното минало време Perfekt, като за построяването на времевата конструкция е необходим не само смислов глагол, но и спомагателен. Тома е така нареченото сложно сказуемо, състоящо се от две части.

👉 Първата част (спомагателен глагол "sein" или "haben") стоят в началото на изречението. Неговата форма зависи от подлога.
👉 Втората част (основния, смисловия глагол) с формата си Partizip II стои в края на изречението (пред точката).

Perfekt = sein/haben + Partizip II

Избирането на спомагателен глагол за начинаещите е доста трудно. Едни глаголи изискват в качеството си на помощник "haben" , а други не могат „да живеят“ без "sein". Днес ще разгледаме сложно минало време със спомагателния глагол "sein".

🔴 SEIN

📌 Ortswechsel — А ➡️ В (глаголи, с чиято помощ променяме своето географско положение): gehen, laufen, kommen, fahren, reiten, rennen, fliegen, klettern, steigen, reisen, wandern, schwimmen, fallen, zurückkehren и т. н. Такива глаголи предполагат движение (преместване) от т. А до т. В.

– Wir sind gestern um 17:45 Uhr mit dem Flugzeug in Hamburg angekommen. – Ние пристигнахме вчера в 17:45 със самолета от Хамбург.
— Bist du an diesem Tag nach Hamburg geflogen? – В този ден летя ли до Хамбург?
— Gestern Abend bin ich dort ins Theater gegangen. – Вчера вечерта ходих в театъра.
— Bist du zum ersten Mal nach Hamburg geflogen? – За първи път ли летя до Хамбург?
– Wir sind das erste Mal im Leben geflogen. – Ние летяхме за първи път до Хамбург.
— Einmal bin ich mit dem Auto nach Hamburg gefahren. – Веднъж пътувах до Хамбург с кола.
— Letzten Monat sind wir mit den Kindern ans Meer gefahren. – Миналият месец ходихме с децата на море.
– Sie sind im Meer geschwommen. – Те плаваха по море.
— Außerdem sind wir auf einem Boot auf dem Meer gesegelt. – Освен това плавахме с лодка по море.

 – Seid ihr mit dem Bus gereist? – С автобус ли пътувахте?
– Wir sind ins Gebirge gegangen und durch ein wunderschönes grünes Tal gewandert. – Отидохме в планината и се разходихме през красива зелена долина.
— Seid ihr die Berge bestiegen? – Изкачихте ли планината?
— Zweimal sind wir auf Felsen geklettert. – Два пъти се изкачвахме(катерехме) по скали.
— Aber einen Felswand konnten wir nicht schaffen. Wir sind mehrmals am Anfang gefallen. – Но една отвесна скала не можахме да преодолеем. Няколко пъти  падахме в началото.
— Deshalb sind wir zurückgekehrt. – Затова се върнахме.

🔵 А танцуването например, или местенето на мебели в пространството не се приема като движение от А до В. Това е просто изпълняване на някакво действие или извършване на някаква работа. Затова глаголите "tanzen" или "schieben" в Perfekt използват спомагателния глагол  "haben".

— Gestern den ganzen Abend habe ich auf der Party getanzt. – Вчера на партито танцувах цяла вечер.
— Heute haben wir den ganzen Tag Möbel in der Wohnung geschoben. – Днес цял ден местихме мебели в жилището (квартирата).

📌 Zustandswechsel — промяна на състоянието: einschlafen, aufwachen, erwachen, aufstehen, geboren, sterben, aufblühen, verblühen, erscheinen и др.

– Ich bin in einer kleinen Stadt geboren. – Роден съм в малък град.
– Er ist letztes Jahr gestorben. – Той умря миналата година.
– Wir sind um Mitternacht eingeschlafen. – Заспахме около полунощ.
— Meistens bin ich um 6:00 Uhr erwacht. Aber heute ist Samstag, deswegen bin ich erst um 8:30 Uhr aufgewacht. – Често(повечето пъти) се събуждам в 6:00. Но днес е събота и затова се събудих в 8:30.

🔵 Глаголите "schlafen", "verschlafen" и "sich ausschlafen" се отнася за извършване на действие и затова в Perfekt се използват заедно с "haben".

— Ich habe geschlafen. – Аз спах.
— Ich habe verschlafen. – Успах се.
— Heute habe ich mich gut ausgeschlafen. – Днес добре се наспах.

Още примери с "sein" :
— Mein Sohn ist erst zum Frühstück aufgestanden. – Синът ми стана за закуска.
— Er ist gegen 9:00 Uhr erschienen. – Той се появи около 9:00 часа.

📌 Andere Verben — други глаголи (глаголите sein, werden, bleiben, geschehen, passieren, gelingen, misslingen, begegnen, например)
Ако глаголът "haben" винаги дружи със спомагателния глагол "haben", то и "sein" избира за себе си за помощник.  Гледайки от него, "werden" също взима "sein", тъй като в Perfekt има само два спомагателни глагола.

— Er ist mehrmals in Deutschland gewesen. – Той много пъти е бил в Германия.
— Nach dem Abitur ist er ein Student geworden. – След като завърши училище той стана студент.
— Wir sind zu Hause geblieben. – Останахме вкъщи.
— Heute Morgen bin ich meinem Nachbarn begegnet. – Днес сутринта срещнах съседа си.
— Ja, das ist dir gelungen! ( = Du hast es geschafft.) – Да, успя! Ти го направи!
— Es ist uns misslungen, die Premiere des Films zu sehen. – Не можахме да гледаме премиерата на филма.
— Was ist denn hier passiert? Was ist geschehen? = Also, was ist los? – Какво става тук / Какво се е случило тук?

Глаголът irren и неговите производни

1.    ОБЪРКВАМ СЕ, ЗАБЛУЖДАВАМ СЕ при избора на нещо

sich irren – греша, заблуждавам се, лъжа се

der Irrtum – грешка, заблуждение, неправилност, (синоним – der Fehler - грешка, погрешност)

Всеки път, когато признаваме за невярност или погрешност на действията си, ние казваме, че сме направили грешка:

– Ich habe einen Fehler gemacht! Das war mein Fehler, das ist falsch! – Направих грешка! Това беше моя грешка, това е неправилно!
der Fehlertritt – грешна стъпка

Но!!! Ако това е било неправилен ИЗБОР, то на вас ще ви кажат:
– Sie irren sich!!! Wenn Sie dies tun, dann machen Sie einen Fehler! – Вие грешите!!! Ако направите това, ще сгрешите!
– Ich irre mich selten. – Аз рядко греша.

Изказвате неправилно разсъждение:
– Ich habe mich geirrt: Das Konzert ist am Sonntag, nicht am Samstag. – Не бях прав: концерта е в неделя, а не в събота.
– Ich habe mich schon oft geirrt. – Често греша. (Много пъти не съм бил прав).

Изказвайки свое мнение:
– Ich kann mich irren, aber das wird zu eine Katastrofe führen. – Може и да греша, но това ще доведе до катастрофа. – казано по дзруг начин "aber es kann zu einem Fehler führen".
– Wenn ich mich nicht irre, hat sie nächste Woche einen Geburtstag. – Ако не греша, следващата седмица тя има рожден ден.

Възможно е да се объркаме или заблудимв своите предпочитания:
– Er irrt sich. Er hat sich geirrt, sie für eine berühmte Schauspielerin behalten. – Той греши. Той се заблуждава, считайки я за знаменита актриса.
– Ich dachte, er ist mein bester Freund, aber ich hatte mich geirrt. – Мислех, че той е мой добър приятел, но грешах.
– Ich habe mich geirrt, er war nicht das, wofür er sich verraten hat. – Заблудих се в него, той не е това, за което се представя.
– Ich habe mich in meinem Urteil über ihn gründlich geirrt. – Моето мнение за него беше погрешно.

das Urteil - мнение, преценка, съждение;
– nach meinem Urteil – по мое мнение;
– sein Urteil über etwas abgeben – изказвам мнение за нещо;
– sich (Dat.) ein Urteil über edn/etw. bilden – създавам си мнение за нещо/някой.

Разбира се, можете да изразите мнение и по други начини: meinen – считам, имам предвид; die Meinung - мнение.
– Ich bin der Meinung, dass du dich irrst. – Мисля, че се заблуждаваш. / На мнение съм, че грешиш.
– Ich meine, dein Urteil ist falsch. – Мисля/Считам, че съждението ти е невярно.
– Ich habe mir ein gutes Urteil über ihn. – Имам добро мнение/добра преценка за него.
– Er hat sich ein schlechtes Urteil darüber. Zuvor hatte er sich in seinеm Urteil eifach geirrt. – Той има лошо мнение/преценка за това. По-рано той просто се заблуждаваше.

Използвайки глагола "irren" имаме предвид, че ние блуждаем, лутаме се, заблуждаваме се в своите собствени мисли, мнения, преценки, избори.

Често въвеждаме в заблуждение други хора, а понякога и нас ни заблуждават. За тези действия отговаря глагола "verwirren".

А ако се лутаме/заблуждаваме се в чужд град или в гората, ако губим ориентир или объркаме пътя и не намираме изхад? Тук ще ни помогне глагола "sich verirren".

SICH VERIRREN – заблуждавам се, губя се (на непознато място)

Тъй като за този факт се съобщава, когато вече се е случило, то най-често се употребяват формите за минало време на този глагол:
ich verirre mich (Präsens) — verirrte mich (Präterit) — habe mich verirrt (Perfekt)

– Ich habe mich (im Wald) verirrt. – Загубих се (в гората). - (war man vorher nicht im Wald; hat man erst im Wald Orientierungsprobleme bekommen; hat man sich im Wald verirrt)

В приказките децата често се губят (заблуждават се в гората) и тази история започва така: – Hänsel und Gretel verirrten sich im Wald.
– Ich kenne diese Stadt nicht. Ich habe mich in einer unbekannten Stadt verirrt. – Аз не познавам този град. Заблудих се в непознат град.
– Ohne deine Hilfe kann ich mich verirren. – Без твоята помощ може да се заблудя/изгубя.
– Als ich neu in Köln war, habe ich mich ständig in der Altstadt verirrt. – Когато бях за първи път в Кьолн, аз постоянно се лутах в стария град.

Има и ситуации, когато с тези глаголи може да се обясни, че ние сме сгрешили, объркали (место, цел):
– Ich habe mich in die Damentoilette verirrt (als Mann). – Обърках вратата и попаднах в дамската тоалетна.

Разбира се, има и алтернативни глаголи и изрази за такима ситуации:
– den falschen Weg nehmen – избрах грешен път
– das falsche Ziel nehmen / ein falsches Ziel wählen – избрах грешна цел
– den Ausgang nicht finden – не намерих изход
– die Orientierung verlieren – изгубих ориентир

Тъй като глагола "verlieren" означава "губя ", а "sich verlieren" - " губя се ", то "sich verirren" в тяхната компания се превежда като „блуждая, заблуждавам се, лутам се“. Да ги сравним:
– Was hast du dort verloren? – Какво загуби там?
– Ich verliere meine Geduld! – Губя търпението си!
– Ich habe mich in einer großen Stadt verloren. – Изгубих се в големия град.
– Olga ist immer noch nicht da. Ob sie sich schon wieder verirrt hat? – Олга все още я няма. Тя отново се лута (изгубила се е )?
– In diesen kleinen Gässchen (die Gasse) verirrt man sich leicht. – В тези малки улички е лесно да се загубиш / заблудиш.
– Wir verirren uns seit einer Stunden durch unbekannte Strassen. – Цасове се лутахме по непознатите улици.

VERWIRREN – обърквам, заплитам, смущавам някого, заблуждавам някого.

– Du verwirrst mich. – Ти ме лъжеш (заблуждаваш ми). – (=Du tust also etwas, was mich verwirrt = konfus macht, ich verstehe dein Verhalten nicht.) - (= Т.е., ти правиш нещо, за да ме заблудиш = смутен съм, не разбирам поведението ти.)
– Du verwirrst mich mit deinen komplizierten Erklärungen. – Ти ме объркваш с твоите сложни обяснения.
– Sie hat uns durch ihre Unwarheit verwirrt. – Тя ни е въвела в заблуда със своята лъжа.

etwas verwirrt jеmanden – някой заблуждава някого
– Falsche Zeugenaussagen über das Verbrechen haben die Polizei verwirrt. – Фалшивите показания на свидетеля за престъплението объркаха полицията.
– Information über den neuen Fahrplan des Zuges hat uns verwirrtrt. – Информация за новото разписание на влаковете ни подведе.
– Diese Darstellung der Adjektivdeklination verwirrt mich. – Тази презентация за склоненията на прилагателните ме обърка.

В зависимост от контекста, глагола "verwirren" може да има и значение "смущавам":
– Das Drehbuch dieses Films verwirrte ihn. – Сценалият на този филм го смути.
– Sein Auftreten verwirrte mich. – Неговата външност ме смути.

Глаголите "виждам", "гледам" - II част

Глаголите ansehen/anschauen/angucken без SICH - гледам, поглеждам към нещо/някого имат значение на "хвърлям/отправям към някого поглед". Често се употребяват с наречие – „Как гледаш на ...?“. Например, поглеждам/гледам на човека ernst (сериозно), freundlich (дружелюбно), böse (лошо), fragend (въпросително) и т. н.

an[schauen (Akk.) – взирам се, сърцезавам, гледам на някого (за разлика от "ansehen", по-често се употребява за хора)

— Sie schaute den jungen Mann schüchtern an.  – Тя срамежливо погледна към младия мъж.
— Papa schaute Mama freundlich an. – Татко погледна ласкаво към мама.
— Ihre Mutter schaut sie mit versteinertem Gesicht an. – Мама погледна към нея с каменно лице.
— Warum schaust du mich nicht an, wenn du mit mir sprichst? – Защо не гледаш към чем, когато ми говориш?

zu[schauen/zu[sehen + (Dat.) - наблюдавам, гледам вглъбено в качеството си на зрител. От тук и "der Zuschauer - зрител". Употребява се без предлог с допълнение в Dativ, т.е. обекта на наблюдение трябва да е в Dativ. Обикновено казваме "Аз гледам/наблюдавам играещите деца“— Ich schaue den Kindern bei Spielen zu.

— Ich schaue ihm bei der Arbeit zu. – Аз гледам как той работи(наблюдавам го по време на работа)
— Er schaut ihr beim Tennis zu. – Той гледа как тя играе тенис.

В тези изречения глаголите zuschauen и zusehen могат да се заменят един с друг. Глаголът "zusehen" при това може и да означава „гледам безучастно, без да правя нещо или да вземам мерки“, особено с модалните глаголи müssen/können:
tatenlos/untätig zusehen müssen/können

— Wir können nicht einfach untätig zusehen! – Не може просто да гледаме и нищо да не правим!
— Ich muss nicht es tatenlos zusehen – Аз не трябва/бива просто да наблюдавам това.
— Sie konnte es nicht einfach zusehen, sie fing an zu handeln – Тя не можеше просто да наблюдава и започна да действа.

gucken (разговорно!, не Hochdeutsch) - в болшинството от случаите се употребява като: обръщам внимание, хвърлям поглед, поглеждам от време на време (в огледалото, през прозореца, към телевизора), т. е. непродължително време. Има същото значение и като и "schauen", но в разговорен вариант. В Северна Германия съществува и варианта kucken.

— auf die Uhr gucken – поглеждам към часовника
— jemandem über die Schulter gucken – поглеждам през рамо към нещо/някого
— Guck mal ! - смотри! Guck mal, was sie macht! – Виж какво прави тя!
— Wo guckst du hin? – Къде гледаш (зяпаш)?
— Lass uns das Fußballspiel gucken! – Дай да погледаме футбол!
— Er hat einen schönen Körper, aber er muss nicht ständig in den Spiegel gucken – Той има красиво тяло, но не му е необходимо постоянно да гледа в огледалото.

blicken (Akk.) – гледам, поглеждам; изглеждам; отправям осъзнато поглед нанякъде, съпроводено с обстоятелство за място или указано „как гледам“:

— zur Seite blicken – поглеждам в страни; geradeaus blicken – поглеждам направо
— Еr blickte verdrießlich aus dem Fenster. – Той погледна мрачно към/през прозореца.
— Er blickte ihr direkt in die Augen. – Той я погледна право в очите.
— Er blinkte verwirrt und senkte die Augen. – Той погледна смутено и отмести поглед.

durchblicken – гледам през, виждам, разгадавам, взирам се
der Blick – поглед, взор, гледка, изглед.
der Augenblick - миг
— Sie blickt (schaut) glücklich in die blühenden Gesichter ihrer Kinder – Тя щастливо гледаше към цъфтящите лица на децата си.

an[blicken - поглеждам (позобно на ansehen/anschauen/angucken). Употребява се най-често по отношение на одушевени предмети:

— Er blickte Olga lächelnd an. – Той с усмивка погледна към Олга.

И последно, глаголи, близки по значение с "sehen", но които е трудно да бъдат объкани с него:

beobachten - наблюдавам, внимателно следя за развитието на събитията:

— die Entwicklung beobachten – наблюдавам/следя за развитие
— einen Patienten beobachten – следя за пациенти

betrachten – разглеждам, оглеждам (и в преносен смисъл), внимателно, изучавам с поглед

— jemanden (някого), etwas neugierig (нещо с любопитство), von oben bis unten (от горе до долу) betrachten
— sich im Spiegel betrachten (оглеждам се в огледало)
— jemanden als sein(en) Freund betrachten – разглеждам някой като свой приятел

"wohl" – 5 значения на тази дума

Да започнем с това, че das Wohl е съществително, означаващо благо, добро, щастие. По пътя на логиката, като наречие "wohl" трябва да означава нещо хубаво. Но тази дума, в качеството си на наречие, прилагателно или частица, може до има минимум 5 значения.

1. gut - добре; wohl - добре. Те са синоними. Ако wohl в изречението е в качеството си на самостоятелна част от речта, то тогава означава, че се намираме в добро физическо или духовно състояние или в някакво друго приемливо състояние:
— Ich fühle mich wol – чувствам се добре
— Ich fühle mich heute nicht wohl = Ich fühle mich heute nicht gut - днес се чувствам не много добре
— Seine Zaubertricks sind jedem wohl bekannt – Неговите фокуси са добре известни на всички.

Когато пожелаваме на някой „Всичко хубаво“, на немски казваме "Leb wohl!" (повелително наклонение, дословно "живей добре!").
— Leben Sie wohl! – Всичко добро! Довиждане!

Популярния дред немците тост "Zum Wohl!!!" в контекста си звучи "Нека всичко бъде добре!", "Наздраве!".

2. wohl - вероятно, навярно, май, може би, сигурно...
— Das wird wohl das Beste sein – Това, навярно, е най-доброто.
— Das kann man wohl sagen – Това май може да се каже така.
— Wir werden heute wohl nicht im Restaurant essen – Днес, вероятно, няма да ядем в ресторант.

3. wohl можеда се използва и за усилване:
— Das weiß ich wohl! Das weiß ich doch! – Но аз това го знам! Частиците "wohl" и "doch" тук нямат смисъл, а се използват за усилване на възклицанието.
— Du hast wohl viel Geld. – Ти имаш (твърде) много пари. Тук "wohl" не се превежда, а се използва за усилване на смисъла.

4. wohl oder übel – за добро или лошо, волю-неволю, така или иначе.
— Du sollst das tun, wohl oder übel ! – Така или иначе, ти трябва да направиш това!

5. В ролята на съществително:
das Wohl - добро, щастие, благополучие;

das eigene Wohl – собствено добро
Um das eigene Wohl besorgt sein – тревожа се за собственото си благо
besorgen - свършвам, изпълнявам, уреждам
um besorgt sein - да се занимавате с нещо, да създавате определени действия или условия около или близо до нещо

Jawohl! - Да!/Тъй вярно! – от военната лексика

Как да кажем на немски "започвам". Глаголите beginnen и anfangen.

Кога и къде да ги използваме? Как да ги различаваме? По принцип те са синоними. Ето няколко примера:
Mein Arbeitstag beginnt ziemlich früh – Моят работен ден започва достатъчно рано.
Ich fange an, bei einer Firma zu arbeiten – Аз започвам работа в една фирма.

Нека да разгледаме двата глагола стъпка по стъпка.

Започваме с beginnen – започвам, подемам, предприемам (der Beginn - начало; zu Beginn – в началото, като за начало). Веднага трябва да отбележим, че този глагол е неправилен, което е видно и по неговите времеви форми:
beginnen - begann (ich) - begonnen (h)

Употребява се преимуществено по отношение на неодушевени предмети, когато става въпрос за началото на някакъв процес или събитие.

Събранието започва днес в седем вечерта. – Die Versammlung beginnt heute um 7 abends.
Изложбата започва утре. – Die Ausstellung wird morgen beginnen.
Филмът вече отдавна започна. – Der Film hat schon lange begonnen.
Дъждовният сезон в много азиатски държави започва през лятото. – Die Regenzeit in vielen asiatischen Ländern beginnt im Sommer.

При всеки отнас денят започва по различно време и това се явява относително периодично и относително постоянно явление (например през седмицата).
Wann beginnt dein/Ihr/euer Arbeitstag? - кога започва твоя/Вашия/вашия работен ден?
Wann begann gestern dein/Ihr/euer Arbeitstag? - кога започна вчера твоя/Вашия/вашия работен ден?
Wann hat heute dein/Ihr/euer Arbeitstag begonnen? – кога започна днес твоя/Вашия/вашия работен ден?

В тези примери е видно как се изменя глагола в различните времеви форми.

Beginnen има също и предложно управление:
beginnen mit... (D) – използва се в тези случаи, когато се  „появява“ лице, насочено към обекта.
Аз започвам работа (бълг.) — Аз започвам „с“ работа (нем.) - Ich beginne mit der Arbeit...
Ich beginne mit dem Arbeitstag um... – Аз започвам работния ден в ...
Herr Müller beginnt mit seiner Arbeit erst morgen. - Господин Мюлер започва своята работа едва утре.
Frau Klein hat gestern mit ihrer Arbeit begonnen. - Госпожа Кляйн започна работата си вчера.
Ich begann heute um 8:00 Uhr mit meinem Arbeitstag. – Започнах работния си ден днес в 8:00 час.
Wann hast du heute mit deinem Arbeitstag begonnen? – Ти кога днес започна работния си ден?
Ich begann mit meinem Arbeitstag heute um 8:00 Uhr – Аз започнах с работния си ден днес в  8 часа.

beginnen може да се управлява и от друг предлог ако става въпрос за това, в качеството си на какъв започва да действа субекта. Например някакъв служител започва работа в качеството си на специалист или обикновен работник, а някой юноша започва да следва в университет.
beginnen als... (N) – започвам като... (в качеството си на...)

Herr Weber hat als einfacher Arbeiter begonnen. – Г-н Вебер започна работа като обикновен работник.  работать как простой рабочий
Herr Weber begann als einfacher Arbeiter. – Г-н Вебер започна като обикновен работник.
Меin Sohn hat als Student begonnen, und jetzt macht er die Aspirantur – Моят син започна като студент, а сега ще прави/защитава аспирантура. (besonderer Ausbildungsgang für Dissertanten an der Hochschule - пециален курс за обучение на докторанти в университета).
Sie begann als Schauspielerin in einem kleinen Provinztheater – Тя запона като актриса в малък провинциален театър.

Затова, задавайки въпрос, е необходимо да се отчетат обстоятелствата при употребата на глагола с помоща на останалите части на изречението.

Глаголът anfangen също се превежда като „започвам“, но се използва при одушевени предмети. Но може да има и изключения, когато anfangen указва за някакво действие или процес, които започват от нулата, а не са постоянни. Например работния ден, заниятията в училище/университета, новините по ТВ започват ежедневно и имат някаква периодичност.
Но, ако ние започваме нещо съвсем от начало, или стартираме някакъв процес, то тогава се използва anfangen.

an][fangen – започвам, пристъпвам към.

fange an (ich) – fing an (ich) – angefangen (h)

Не забравяйте, че "an-" в глагола anfangen се явява делима представка и, по правило, стои в края на изречението.

Ich fange nächste Woche an – аз започвам (от) следващата седмица. = Ich starte nächste Woche. (смисъла не се променя).

Er hat einen neuen Job gefunden und fängt bereits morgen an – Той намери нова работа и започва утре.

neu anfangen – започвам отначало
von vorn(е) anfangen – заповам с начало
klein anfangen – започвам с малко
je eher wir anfangen, desto besser – колкото по-рано започнем, толкова по-добре

Ако, например, в изречението в сегашно време има два глагола и anfangen е първият глагол, то престадвката "an-" се отделя, но не се слага в края на изречението: es fängt an zu regnen – започва да вали дъжд.

Morgen fange ich an, Sport zu treiben. – Утре започвам да се занимавам със спорт. Nächsten Monat fängt sie an, an der Universität zu studieren – Следващия месец тя започва да учи в университета.

Както е видно, в изреченията с два глагола "an-" остава в края на първата (главната) част, а пред втория глагол поставяме частицата "zu". Глаголът anfangen често изисква вторият глагол в изречението да бъде в инфинитив: “Аз започвам работа. - Ich fange an zu arbeiten”; “Те започват да говорят на немски - Sie fangen an Deutsch zu schprechen”.

В Präterit се случва същото: “Аз започнах да работя - Ich fing an zu arbeiten”; “Те започнаха да говорят на немски - Sie fingen an Deutsch zu schprechen”.

В Perfekt да се състави конструкция с два такива глагола е невъзможно, затова често инфинитивния глагол приема формата на съществително. Например изречението "Той започна живота си на ново" приема такъв алтернативен вариант "Er hat ein neues Leben angefangen – той започна нов живот", "Тя започна да пуши – Sie hat mit dem Rauchen angefangen".

Но, ако указваме, че именно ние започваме (действие, работа, процес), то глаголът получава предложно управление – какво точно започваме ние.

anfangen mit... (D) – започвам с...

Ich fange heute mit dem neuen Job an. – Днес заповам нова работа.
Fängst du morgen mit dem Deutsch an? – Ти започваш ли утре немски?
Sie fängt nächste Woche mit dem Jura(das) an. – Тя започва следващата седмица да учи право.
Jura studieren – Изучават право.
Sie fängt an, nächste Woche (das) Jura zu studieren/Sie beginnt nächste Woche, um Jura zu studieren

Предлози за направление/посока на движението (nach, in, an, auf, zu)

Как да кажем "Аз отивам в Германия, в Швейцария, в Берлин, на море, на гарата, на работа, в аптеката, в училище, при родителите ми, при приятели“? Да разгледаме всички тези случаи подробно и ще се опитаме да ги класифицираче.

Случай първи: когато ние се отправяме към дадена страна, например в Германия или Полша. Използва се предлогът "nach", който указва за смяна на географско положение.
Ich fahre...NACH
1. ...nach Deutschland/Polen/Russland
Този предлог може да се използва и с градове.
2. ...nach Berlin/Warschau/Kiеw/Wien
Използва се и с континенти.
3. ...nach Europa/Asien/Аmerika

Болшинството страни в немския език се използват без определителен член.  Това са страните, които имат среден род.  Например: Deutschland, Holland, Grichenland, Finnland, Russland (das Land - страна); Österreich, Frankreich (das Reich - империя), а също и Belgien, Dänemark и др. Без член са и тези страни, чиито имена се явяват собствени, например Polen, Spanien, Italien и др.

Случай втори: предлогът, който се използва при страните от мъжки, женски род и множествено число е "in". Това са der Vatikan, der Iran, der Irak и болшинството страни от африканския континент африканского континента), женски род - die Schweiz, die Ukraine, die Türkei и др.; множествено число (die Niederlanden, die Philippinen, die USA и др., в това число и островите).

Ich fahre...IN
1. ...in die Schweiz/Ukraine/Slowakei
2. ...in den Vatikan/Iran
3. ...in die USA/Niederlande

Трети случай – това е предлогът "an". Той се използва за направление на движението, когато говорим за вода и водоеми.

Ich fahre...AN
1. ...an die Nordsee/Ostsee; ...ans Meer/Mittelmeer - това са морета
2. ...an den See/Bodensee - это озёра
3. ...an den Fluß; ...an die Elbe/Spree; ...an den Dnjepr/Rein - това са реки

Четвърти случай - предлогът "auf". Тук е много лесно, защото съвпада с нашето „отивам на...“. "АЗ отивам НА остров" – на немски е "Ich fahre AUF Insel".
Ich fahre...AUF
1. ...auf eine Insel - остров (die Insel)
2. ...auf die Kanarischen Insel - мн.число (Канарските острови)
3. ...auf die Krim

Пети случай - с предлога "zu". Използва се когато става въпрос за одушевени лица, имена и т. н.
Ich fahre...ZU
1. ...zu Marta/Alex - имена
2. ...zu Oma/Opa/Onkel – членове на семейството, роднини, хора (тук немците не използват членуване, но ако кажем zum Fater/Onkel, zur Mutter/Schwester, то това не се счита за грешка)
3. ...zur Schule; ...zum Bahnhof; ...zur Arbeit. Предлогът "zu" се явява някакъв универсален заместител на всички предлози за посока на движението, освен при случаите с "nach". Затова с него можем да заменим in, an, auf и това няма да е грешно.

Ich fahre ans Meer. Но!!! Ich fahre zum Meer - може, ако морето се явява целта на моето пътуване.
Ich fahre in die Apofheke/ zur Apotheke – отивам в аптеката/отивам до аптеката - може да се каже тогава, когато аптеката се явява крайна точка на посещението.
Ich fahre in die Schule/Ich fahre zur Schule – отивам в училище/ отивам на(до) училище (цел)
Ich fahre auf die Arbeit/Ich fahre zur Arbeit – отивам на работа (моята)/отивам до (моята) работа
Ich fahre ins Theater/Ich fahre zum Theater – отивам в театъра (на премиера или концерт)/ Отивам до театъра (крайна точка на маршрута, цел)
Ich fahre auf den Bahnhof/Ich fahre zum Bahnhof/Ich fahre an den Bahnhof – тук има цели три варианта всеки от тях има своето място. В случая "zu", като един от тях , също указва за определена цел (посрещам или откарвам/докарвам някого).

Необходимо е да припомним, че посоката на движението е акузативна конструкция, отговаряща на въпроса „къде“. Но когато се използват предлозите "nach" или "zu", те изискват след себе си Dativ.

Отрицание в немският език - II част

Отрицателните местоимения в немския език са:
niemand - никой
nichts - нищо
kein – нито един, не, никакъв
keiner - никой
Отрицателните местоимения "niemand" и "nichts" имат значение, противоположно на "jemand" и "etwas".
Отрицателното местоимение "niemand" заменя существителното, обозначаващо одушевен предмет и се склонява като другите местоимения:
Niemand singt. – Никой не пее.
Ich werde es niemandem sagen – Няма да кажа на никого.

Отрицателното местоимение "nichts" заменя съществително, означаващо неодушевен предмет, но не се склонява.
Nichts rührt sich. – Нищо не се клати.
Wir hören nicht.s – Нищо не чуваме.

Особеностите на теци отрицания са в това, че с една дума имаме две отрицания. Използвайки "niemand" и "nichts" в изреченията, трябва да обърнем внимание къде се поставят.
Никой не дойде. - Niemand ist gekommen.
Никой не говори. - Niemand hat gesagt.
Никой нищо не каза (букв. Някой нищо не каза). - Jemand hat nichts gesagt.
Никой нищо не каза. - Niemand hat nichts gesagt
"Никой" изглежда като местоимение за 3-то лице, ед.число (той, тя, то), т.е. никой от тях. Затова при "niemand" и "jemand" няма множествено число. Ние не казваме „Никои не дойдоха“.
Никой не дойде (асоциираме с "er"/"der") - Nominativ

Ето и отрицанието в другите падежи:
Akkusativ Ich habe niemand(en) gesehen. (и двата варианта са правилни, т.к. в този падеж der се изменя, а die и das - не)
Dativ Ich habe niemandem gesagt. – Никому не казах. ( асоциираме с "ihm"/"dem")

"Нищо" - nichts (играе ролята на подлог).
Днес нищо не се случи. - Heute ist nichts passiert.
passieren - случвам се (това е глагол-изключение и в Perfekt спомагателния му глагол е "sein").

При мен днес нямаше нищо интересно - (няколко варианта)
Ich habe heute nichts Interessantes gehabt. (Perfekt)
Heute habe ich nichts interessantes gehabt. (Perfekt)
Heute hаtte ich nichts Interessantes. (Präterit)
interessant - интересно (наречие), интересен (прилагателное)
das Interessantes - интересно (има се предвид 3-то лице, ед. число, като местоимение "es")

Да вземем за пример глаголът "anrufen" – звъня; обаждам се (по телефона). Да не забравяме, че този глагол се управлява от Akkusativ и представката "an-" е делима (Ich rufe dich an.).
Niemаnd hat mich angerufen – Никой не ми е звънял.

Още примери:
besonder - особен (прилагателно) / das Besonderes – особено нещо (съществително).
Ich habe nichts Besonderes (Interessantes, Neues) gesehen. – Не видях нищо особено (интересно, ново).
Du hast mir niemals über die Reise gesagt. – Ти никога не ми (раз)каза за пътуването.
Niemand hat mir darüber mitgeteilt. – Никой не ми съобщи за това. 
(mitteilen – съобщавам някому за нещо)
Ich habe nichts darüber gewusst – Нищо не знам за това.
(wissen – знам нещо, kennen – познавам някой)

На въпросите "какво, къде, кога", на немски "was, wo, wann", отговаряме с „нищо, никъде, никога“ — nichts, nirgends/nirgendwo, nie/niemals
nie - никога
niemals – нито веднъж

Това са вече наречия. И те могат да бъдат дори в следния вид: Никога! Когато ми цъфнат налъмите! — Wenn's Kаtzen hagelt! Но в немското изречение нито има налъми, нито цъфтят. В немският език един от синонимите на „никога“ изразът «Wenn`s Katzen hagelt» = Когато завалят котки от небето» (дословен превод).
Тези отрицания не играят ролята на подлог, с тяхне се съгласуват съществителните.
Никога не съм бил в Италия. (това е Perfekt и ще има два глагола – спомагателен "sein" и смислов)
Ich bin nie in Italien gewesen.- Никога не съм бил в Италия.
Ich bin nicht in Italien gewesen... – Не съм бил в Италия.
Ich bin niemals in Italien gewesen. – Нито веднъж не съм бил в Италия.
Може да се използва и по-краткия вариант с Präterit
Ich war nie in Italien / Ich war niemals in Italien