Определение в немския език (das Attribut)

Определението в немския език обозначава качество, признак или принадлежност на предмета и отговаря на въпросите was für ein? welcher? (Какъв?, що за?), wessen? (чий?), wieviel? (колко?), der wievielte? (кой по ред?).

Определението може да се отнася към различните части от изречението, изразени със съществително, образувайки с тях една група – групата на съществителното.

Определението може да бъде изразено чрез прилагателно, причастие, числително, местоимение, съществително, инфинитивна група.

Vor meinen Augen entsteht ein altes Bild.	Пред очите ми се появи стара картина.
Er sprach mit schneidender Ironie.	Той говори с рязка ирония.
Das Kind lag mit geschlossenen Augen.	Детето лежи със затворени очи.
Tausend Menschen standen auf diesem Platz.	Хиляди хора стояха на този площад.
Die Straßen der Stadt waren schön.	Улиците на града бяха красиви.
Deine Gewohnheit, Briefe mit dem Bleistift zu schreiben, ist nicht gut.	Имаш лошия навик да пишеш писма с молив.

Според мястото спрямо определяната дума, определенията се делят на съгласувани, които стоят преди определяната дума, и несъгласувани определения, които стоят след определяната дума.

Съгласувани определения в немския език

Различават се два вида:

• определения, заменящи определителния или неопределителен член и стоящи на неговото място.

Към тях се отнасят местоименията:

• diese Experimente — тези опити,
• unsere Erfahrung — нашия опит,
• alle Mitglieder — всички членове;
• 
  
• определения, които стоят между членовете или думата, която ги заменя, и определяното съществително и се съгласува с тях по род, число и падеж.

Такива определения могат да бъдат изразени чрез прилагателни, редни числителни, причастия:

• ein neuer Betrieb — ново предприятие,
• der erste April — първи април,
• die gekauften Waren — закупените стоки.

Съгласуваните определения не се съгласуват със съществителното, ако:

• ако то е изразено с количествено числително; със определяното съществително по род, число и падеж се съгласува единствено числителното ein.

Die Reise dauerte zehn Tage.	Пътуването продължи 10 дена
Ein Student fehlt heute.	Днес отсъства един студент.
Paul hat nur auf eine Frage geantwortet.	Паул отговори само на един въпрос.

• Ако то е изразено чрез собствено име в генитив:
• Heines Werke — произведенията на Хайне;
• Einsteins Theorie — теорията на Айнщайн;
• Pauls Mutter — майката на Паул.

• В наименованията на учреждения, улици, площади, паметници и т.н.:
• das Goethe-Museum — музеят на Гьоте;
• die Albert-Einstein-Straße — улица Алберт Айнщайн;
• das Wagner-Denkmal — паметника на Вагнер;
• der Disney-Film — филм на Дисни.

Определение, изразено с причастие I с частицата zu

Този вид определения се отнасят към съгласуваните определения. Определяното съществително е предмет, който трябва да е изложен на действието:

• die zu untersuchende Erscheinung
• der zu bauende Kanal
• das zu lösende Problem

Партицип I c zu в качеството си на определение се превежда на български като:

• определително подчинено изречение със сказуемо, изразено от конструкцията «нужно е», «необходимо е», «следва да» + неопределена форма на глагола или «трябва да бъде» + страдателно причастие за минало време в кратка форма:
• явление, което трябва да бъде изследвано (да бъде изследвано),
• канал, който е необходимо да бъде построен (конструиран) (да бъде построен),
• проблем, който следва да бъде решен (да бъде решен);
• причастен оборот с думата «подлежи» и съществително:
• явление, подлежащо на изследване,
• канал, подлежащ на построяване,
• проблем, подлежащ на решение;

Несъгласувано определение в немския език

Тези определения стоят след определяното съществително и не се съгласуват с тях нито по род, нито по число, нито по падеж. Те могат да бъдат изразени чрез:

• съществителни (или група от съществителни) в генитив или съществително с предлог:
• das Bild eines Malers — картината на художника,
• eine Novelle von Stefan Zweig — новелата на Стефан Цвайг,
• eine Siedlung an der Küste — селище на брега;

Особен случай на несъгласувано определение се явява определение, където има употреба на собствени имена (в названието на градове, местности и др.). В този случай обикновено собственото име е в несклоняема форма:

an der Universität München — в Мюнхенския университет.

• наречие (като с предлог, така и без него):
• das Fernsehprogramm für heute — днешната програма на телевизията,
• das Theater dort — театъра там;
• 
  
• количествени числителни (при номерация):

Wohnung 20 liegt oben.

Апартамент 20 се намира нагоре.

В ролята на несъгласувано определение понякога могат да се употребяват и прилагателни (по-рядко – причастия). В този случай те са в неизменяема форма.

In unserem Garten wachsen verschiedene Blumen: rot, weiß, gelb.

В нашата градина растат различни цветя: червени, бели, жълти.

Особен вид определение се явява т. нар. „заявление“. То дава на определяното съществително по-точно обозначение или ново название.

Във функцията на „заявление“ се употребява съществително, което се съгласува с определяното съществително или субстантирована част на речта, в падеж и число. В писмената реч се отделя със запетаи.

München, die Hauptstadt von Bayern, ist eine der schönsten Städte der Welt.

Мюнхен, столицата на Бавария, е един от най-красивите градове в света.

Определяното съществително München и определението die Hauptstadt von Bayern са в номинатив.

Benz, der große deutsche Ingenieur, war der Sohn eines Lokomotivführers.	Бенц, великият немски инженер, бил син на локомотивен машинист.
Die Werke dieses Wissenschaftlers, des Bahnbrechers auf dem Gebiet der Erschließung von Kosmos, begann ich erst an der Universität zu lesen.	Произведенията на този учен, пионер в областта на разработването /развитието на космоса, започнах да чета едва в университета.