Именни форми на глагола - Partizip I и Partizip II

 Partizip I

Образува се с помоща на суфикса  -end и се употребява като определение, изменяйки се като прилагателно:

ein lesender Student – четящ студент
der arbeitende Mann – работещ човек

С частицата zu съответства на модалната конструкция haben и sein с инфинитив и се превежда като подчинено изречение.

Сравнете:

Das Buch ist zu lesen. – Книгата трябва да се прочете.
Das zu lesende Buch. - Книга, която трябва да се прочете.
Ich habe diese Ьbung zu machen. – Трябва да направя това упражнение.
Die zu machende Ьbung. - Упражнение, което трябва да направя.

Понякога се употребява като обстоятелство; тогава се превежда като деепричастие:

Ein Lied singend, ging er über die Straße. – Пеейки песен, той прекоси улицата.
Er steht singend unter der Dusche. – Той пее под душа.

 Partizip II

Образува се от болшинството глаголи с помоща на безударната представка ge- и суфикс: -t

fragen - gefragt, machen - gemacht, reisen - gereist

Силните глаголи образуват Partizip II с суфикса -en, като при това често се изменя кореновата им гласна:

lesen - gelesen, bleiben - geblieben, nehmen - genommen

Представката ge- не се използва при глаголи, имащи неделима представка или суфикс -ier:

besuchen - besucht, studieren - studiert, verstehen - verstanden, interessieren - interessiert

употребява се в качеството си на определение към съществителното:

ein gelesenes Buch – прочетена книга
der geschriebene Brief – написано писмо
die angekommene Touristen – пристигащи туристи

Употребява се в качеството си на именна част на сказуемото в Präsens и Imperfekt:

Das Cafe ist geöffnet. – Кафенето е отворено.
Das Museum war geschlossen. – Музеят беше затворен.

Понякога се използва в особени причастни обороти и се превежда като причастие в минало време:

In Göttingen angekommen, habe ich erst mein Institut besucht. – Пристигайки в Гьотинген, аз посетих само моя институт

Инфинитивни обороти. Просто за сложното!

В немския език има специални инфинитивни обороти um ... zu, ohne ... zu, anstatt ... zu, които се явяват независими подчинени конструкции и в значителна степен определят значението на главното изречение.

 Инфинитивния оборот um ... zu се използва при назоваването на цел, намерение, желание
Ich fahre nach München, um dort zu studieren — Аз отивам в Мюнхен, за да уча там.

Инфинитивния оборот ohne ... zu означава, че очакваното действие не се е случило, не се е състояло
Er verließ die Party, ohne sich zu verabschieden — Той напусна партито, без да се сбогува.

Инфинитивния оборот anstatt ... zu означава, че нещо/някой се „държи“ по различен начин от обичайното

Er ging ins Ausland, anstatt das Geschäft seines Vaters zu übernehmen - Той отиде в чужбина, вместо да поеме бизнеса на баща си

Такива инфинитивни обороти нямат собствен подлог. Те се отнасят към обозначени лица или предмети в главното изречение, изпълняващи ролята на подлог. Те могат да стоят както преди главното изречение, така и след него

Например:

Er verließ seine Heimat, um im Ausland zu studieren — Той напусна родината си, за да учи в чужбина
Um im Ausland zu studieren verließ er seine Heimat — За да учи в чужбина, той напусна родината си

Но ако подлозите в главното и подчинето изречение са различни, то тогава се използва не инфинитивен оборот, пълноценно подчинено изречение, въведено със съюзите damit, ohne ... das, anstatt ... dass.

Глагол в сегашно време (Präsens) ✌

Като начало трябва да запомним, че всеки глагол се състои от неизменяема част (корен) и изменяема част (окончание), която се променя тогава, когато променяме глагола по лице. С други думи – ние прибавяме различни окончания към корена.

Преди всичко, всеки глагол има изходна (неопределена) форма, която се нарича Infinitiv. За пример ще вземем глагола trinken – пия.

Ако вие искате да кажете: «аз пия», то от глагола trinken (пия),инфинитивна форма, се маха окончанието -en и се добавя окончание -e:
Ich trinke. 

Във формата за второ лице «ти пиеш» окончанието на инфинитива се променя на окончание -st.
Du trinkst.

Ако трябва да се каже «той (или тя, или то) пие», то окончанието на инфинитива се променя на окончание -t. 
Er (sie, es) trinkt. 

В множествено число, първо (wir - ние) и трето (sie - те) лице формата ще е една и съща форма, съвпадаща с инфинитива:
Wir trinken (ние пием), sie trinken (те пият). 

Интересен и важен е фактът, че вежливата форма в немския език произлиза от «те», а не от «вие», както е в българския език. В такъв случай, вежливото обръщение ще изглежда по следния начин (съвпада с инфинитивната форма на глагола):
Was trinken Sie? (Какво ще пиете?) 

Немската форма ihr (вие) се използва само в случай, че се обръщате към няколко човека, със всеки от които сте на «ти», т. е. при обръщение към добри познати, например приятели, деца: 
Was macht ihr? (Какво правите?) 

Още една малка сложност: понякога между корена и окончанието се слага буква  "e", без нея думата ще е непроизнесима:
arbeiten (работя): sie arbeitet, du arbeitest, ihr arbeitet;
finden (намирам): er findet, du findest, ihr findet; 
atmen (дишам): er atmet, du atmest, ihr atmet;
rechnen (смятам, изчислявам): er rechnet, du rechnest, ihr rechnet.