26-те най-важни подсилващи наречия в немския език

überhaupt nicht – въобще/изобщо не gar nicht - съвсем не kaum – едва ли nicht besonders - не особено halbwegs – до известна степен; наполовина einigermaßen – повече или по-малко etwas – не много, малко relativ - относително vergleichsweise - сравнително recht – наистина; твърде, доста besonders – особено; изрично; специално ganz - съвсем ziemlich – значително; доста völlig – напълно; съвършено; съвсем ungemein – извънредно; изключително unglaublich - невероятно sehr - много außergewöhnlich – необичайно; извънредно außerordentlich - необикновен, изключителен äußerst - изключително überaus – извънредно много; в най-висша степен ausgesprochen – явно; ясно изразен, определен,  höchst - изключително absolut - абсолютно total – тотално; съвсем extrem – краен; извънреден  (!) Съвет за начинаещите Не е нужно да се опитвате да запомните и използвате всички гореизброени наречи. Най-важните наречия са оцветени в синьо.

Модални глаголи

Прието е да се счита, че модалните глаголи в немския език, както впрочем и в другите германски езици, изразяват отношението между субекта и предиката (сказуемото). Това е така, но модалните глаголи могат да изразяват и субективната оценка на говорещия по отношение на съдържанието на изказването.

Нека да разгледаме обективното използване на модалните глаголи и възможността да ги перефразираме, и също така ще се спрем на глаголите, които са сходни с модалните.

Модалните глаголи са:  müssen и sollen (изразяват задължение, необходимост), dürfen и  können (изразяват възможност да се изпълни действие),  wollen и mögen (изразяват желанието да се изпълни действие).  Понякога в качеството си на отделен глагол може да се срещне формата möchten, но това не е различен глагол, а конюнктив от mögen. Спомагателните глаголи sein, werden, haben също често се разглеждат заедно с модалните, доколкото в изречението те „водят“ след себе си, също както модалните глаголи. Общото между всички гореспоменати глаголи е в това, че формата за трето лие ед. ч. Съвпада с формата за първо лице, а в изречението те изискват наличието на смислов глагол, НО без характерната глаголна частица zu.

Глаголът müssen изразява обективната необходимост, основана на външни обстоятелства, ясни регламенти или на собствена воля.

Entschuldigung! Ich muss gerade mal niesen. – Извинете. Трябва да кихна.

Bei einer Krankheit muss die Krankenversicherung die Kosten für Behandlung übernehmen. – При болест /заболяване/ Здравната каса трябва да покрие разходите за лечение.

Ich muss meinen Eltern helfen. – Трябва да могна на моите родители.

ВНИМАНИЕ! Отрицателната форма на глагола nicht müssen изразява не забрана, а отсъствие на необходимост.

Du musst das Auto nicht reparieren = Du brauchst das Auto nicht zu reparieren.

Ти не си длъжен да ремонтираш колата. /но ако искаш – можеш/

Обичайно в речта този глагол може да бъде заместен от глаголната конструкция haben+zu+инфинитив или sein+zu+инфинитив, а също и от безлични предложения, например:

Ich habe meinen Eltern zu helfen.

Das Auto ist zu reparieren.

Es ist erforderlich,… - Необходимо е ...

Es ist notwendig,… - Необходимо е ...

Ich bin gezwungen… - Принуден съм...

Глаголът sollen изразява ангажименти/обвързаности, основани на волята на трети лица:  закони, обществени норми, общоприети правила, заповеди и т. н. Но за разлика от müssen, глаголът sollen позволява лицето само да реши дали да ги следва или не

Meine Eltern wollen, dass ich Medizin studiere = Ich soll Medizin studieren.

Du sollst deinen Kollegen gegenüber höfflich sein. – Трява да си любезен с колегата си.

Sollen може също така да се замени от haben+zu+инфинитив или от сложноподчинено изречение:

Es wird von jemandem erwartet/gefordert/verlangt, dass… - Очаква се/изисква се от някого/настоява, че ...

 Формата за подчинително наклонение на sollten изразява съвет, призив, препоръка.

Du solltest zum Arzt gehen!

Du solltest lauter reden!

Глаголът wollen изразява твърдо намерение, категорично желание, основани на собствената воля.

Ich will Lehrerin werden. – Искам да бъда учител.

Ich will umziehen. – Искам да се движа.

За да избегнете употребата на глагола, може да го замените със следните конструкции:

Er hat vor/ hat Absicht/ ist bereit/ ist entschlossen zu…. - Той планира  / има намерение / желание / се определя за ....

Подобно значение има и глагола mögen – изразява желание, потребност. Но той обикновено се използва в друг контекст: сегашното време на глагола Ich mag изразява по-скоро любов или симпатия, предпочитание: Ich mag am liebsten Fleisch. Ich mag meinen kleinen Bruder. В минало време (ich mochte) се използва доволно рядко – обикновена за тези цели се използва съответната форма на wollen (ich wollte). Но затова пък конюнктивните форми на глагола се използват доволно често. И така, Konjunktiv I möge се използва за изразяване на призив или пожелание: Möge er glücklich sein! (Може/Нека да бъде щастлив)  Möge er mir dieses Buch verkaufen (Нека да ми продаде тази книга).

Най-разпостранената форма möchten изразява вежливо желание или молба: Ich möchte  gern dieses Buch haben. Ich möchte Geld überweisen.

Können също има няколко значения:

• Възможност да извършиш действие, основано на някакви навици, умения  (придобити или вродени). В българския език на този глагол съответства глагола мога.  Sie kann schön singen. Mein Bruder kann noch nicht lesen. Можем да го заменим с фразите: Er ist imstande, fähig, begabt… - Той е в състояние, има дарба...
• Възможност да извършиш действие, основано на обективни обстоятелства:

 Endlich liegt es genug Snee. Wir können Ski fahren.

Er hat alle Prüfungen bestanden. Jetzt kann er sich ausruhen.

• Действие въз основа на разрешение /много е близко до значението на глагола dürfen. Er kann alles machen, was er will. Wir können am Nachmittag draußen spielen. (Unsere Eltern haben es erlauben).
•  Подчинителната форма конюнктив II könnten често се използва за вежлив въпрос: Könnten Sie mir bitte helfen? Könntest Du mich bitte vom Hauptbahnhof abholen?

Глаголът dürfen изразява възможност, основана на разрешение или позволение от трети лица или право.

In diesem Raum  darf man rauchen.

Darf ich heute dein Auto nehmen?

Тази форма може да се замени от: Es ist erlaubt/gestattet zu…. Wir haben Recht/ Möglichkeit zu…

ВНИМАНИЕ! Отрицателната форма на глагола – nicht dürfen – изразява строга забрана или предписание. Hier darf man nicht rauchen. – Тук не се пуши.

Man darf während des Sturms in Ozean  nicht schwimmen. – По време на буря не може да се плува.

Разглеждайке модалните глаголи в немския, трябва да се спрем и на няколко глагола, които не са модални, но в изреченията се използват по правилата за модалните. Така, например lassen забравям, изоставям, оставям; и като модален – позволявам, допускам, разрешавам.

 Ich habe mein Handy reparieren lassen.

Ich habe ihn hereinkommen lassen.

В простите и придатъчни изречения  lassen влиза в двойка с инфинитивната форма на основния глагол. Такива са и глаголите: hören, sehen, helfen.

Ich höre ihn atmen, lachen, gehen. – Аз слушам как той диша, смее се, ходи.

Ich hörte ihn atmen, lachen, gehen.

Ich habe ihn atmen, lachen, gehen hören.

Глаголите bleiben, gehen, lehren, lernen се употребяват като модални само в сегашно време и имперфект, а в перфект и плюсквамперфект – като обикновени глаголи (haben/hatten+PartizipII).

Ich lehre Kinder tanzen und singen. – Аз уча децата да пеят и танцуват..

Ich lehrte Kinder tanzen und singen.

Ich habe Kinder tanzen und singen gelehrt.

Ich hatte Kinder tanzen und singen gelehrt. – Аз съм научил децата да пеят и танцуват.

Употреба на сравнителните степени на прилагателните

Прилагателните в сравнителна и превъзходна степен се употребяват в изреченията в качеството си на определения или предикатив (именна част към сказуемото).

Следващите примери показват използването на сравнителната и превъзходната степен в качеството им на предикатив :

Dieser Weg ist länger. – Този път е по-дълъг.

Dieser Film ist am interessantesten. – Този филм е най-интересен.

Das ist der interessanteste Film. – Това е най-интересния филм. – В този случай пълната форма на прилагателното се употребява като именна част на сказуемотои като определение към съществителното.

Ако прилагателното е в ролята на определение, то то се съгласува с определяемата дума в род, число и падеж, т. е. употребява се в пълна форма. Сравнителната степен се склонява също като положителната в зависимост от съпровождащия определителен или неопределителен член или местоимение, например :

Nom.der weitere Weg                                    Nom.ein weiterer Weg

Gen.des weiteren Weges                               Gen. eines weiteren Weges

Dat.dem weiteren Weg                                   Dat.einem weiteren Weg

Akk. den weiteren Weg                                  Akk.einen weiteren Weg

При сравняването на два предмета с равна степен на качествата, се употребява прилагателно в положителна степен и наречията (eben)so «също; също както» и wie «както», например :

Bis zu diesem Dorf ist es (eben)so weit wie bis zu jener Stadt.

До това село е също толкова далече, както и този град.

При сравняването на два предмета с различна степен на качеството се употребява прилагателно в сравнителна степен и наречието als «от; отколкото», например :

Bis zu diesem Dorf ist es weiter als bis zu jener Stadt.

До това село е по-далече, отколкото до града..

За изразяване на нарастваща степен на качеството се използва наречието immer в значение на  «все» с прилагателно в сравнителна степен:

Es wird immer dunkler. – Става все по-тъмно.

За усилване на качествата могат да се използват различни наречия, като на-често употребяваните са viel и weit в значении «много», с прилагателно в сравнителна степен:

Dieses Gebäude ist viel (weit) schöner. – Тази сграда е много по-красива.

За умаляване степента на качеството обичайно се използва наречието weniger с положителната степен на прилагателното:

Dieses Gebäude ist weniger schön. – Тази сграда е по-малко красива.

Понякога сравнителната степен се използва, за да смекчи или ограничи степента на качеството, за да намери средна величина между две противоположности :

ein älterer Mann – възрастен мъж

Сравнителната степен на прилагателното letzt се използва, когато става дума за два предмета, назовани по-горе, за да се различат :

Er bekam zwei Briefe. Den letzteren legte er in die Tasche.

Той получи две писма. Последното сложи в джоба си.

В качеството си на определение превъзходната степен на прилагателното се склонява чрез слабото склонение, така както съществителното с определение в превъзходна степен се употребява с определителен член :

Nom. der beste Student

Gen. des besten Studenten

Dat. dem besten Studenten

Akk. den besten Studenten

Вместо определителен член може да се използва местоимение, например притежателно:

Nom. mein bester Freund

Gen. meines besten Freundes