Разговор по телефона

Телефонът, като средство за комуникация, е заел много важно и значително място в живота ни. Често използваните „обаждам се (по телефона)“, „позвънявам по телефона“, „говоря по телефона“, „звъня някому“, „свързвам се по телефона“ не винаги могат да се преведат дословно от един език на друг. Немският не прави изключение. Нека да разгледаме няколко примера.

Свързвам се по телефона/намирам някого по телефона - telefonisch erreichen (достигам посредством телефона). Глаголът "erreichen" често се използва в контекста на "достигам нещо или някой“. Изразът "как мога да стигна до гарата, центъра на гра, хотела?" на немски буквално се превежда "как да достигна/да се добера до гарата, центъра на гра, хотела?" — Wie erreiche ich den Bahnhof (die Stadtmitte, das Hotel)? Това е първото значение на "erreichen"- какво да направя за да стигна до някакво място. В нашия случай трябва да стигнем до човек посредством телефон. Този, до който достигаме или това, до което стигаме в изречението са в Akkusativ (erreichen+ Akkusativ). Немците не казват „обаждам се ДО някого“, те казват "обаждам се (къде?) – за да достигна адресата".

Пример. Търсим определен човек – ходили сме до дома му, на работата му и не сме го намерили. Не сме могли да го намерим и по телефона, не можем да се свържем с него.
Ich bin bei ihm zu Hause und auch im Büro vorbeigekommen. Aber er war nicht da. Ich konnte ihn auch nicht telefonisch erreichen.
Отбележете, че в изречението няма „да му позвъня“, а има „достигам до него посредством телефона“.

Говоря по телефона с някого — telefonieren mit + (Dativ)
telefonieren – това не е звъня на някого!!!, а точно и конкретно „разговарям с някого по телефона. Този, с който ние разговаряме по телефона, ние „управляваме“ чрез предлога mit, a този предлог изисква след себе си Dativ.

Разбира се, има и друг вариант - am Telefon sprechen
— Ich habe eine Freundin. Sie mag seher telefonieren. Sie kann mit ihren Freundinnen stundenlang am Telefon sprechen. Für mich ist es unvorstellbar, so lange mit jemandem zu televonieren.
Аз имам приятелка. Тя много обича да говори по телефота. Тя може с часове да говори по телефона със своите приятелки. За мен е немислимо толкова дълго с някого да разговарям по телефона.
— Sie hat keine Zeit für die Arbeit. Sie spricht immer am Telefon. Sie telefoniert ständig mit allen Freunden und Bekannten.
Тя няма време да работи/за работа. Винаги говори по телефона. Тя постоянно разговаря по телефона със всичките си приятели и познати.
— Wir telefonierten etwa anderthalb Stunden, aber nicht entschieden, wo wir den Abend verbringen könnten. 
Говорихме около час и половина по телефона, но така и не решихме къде да прекараме вечерта.

Звъня някому по телефона - anrufen + (Akkusativ)
Защо Akkusativ? Фразата "утре ще ТИ позвъня по телефона" вече говори за  Dativ - кому?. Но не и за немците. Глаголът "anrufen" означава "призовавам някого посредством (с помоща) на телефона". Освен това не бива да забравяте, че представката"аn- " е делима и в Präsens отива в края на изречението.
— Morgen rufe ich dich an. – Утре ще ти се обадя
— Ruf mich bitte morgen an! – Позвъни ми утре! (повелително наклонение)
— Hast du ihn gestern angerufen? – Ти звъня ли му вчера?

Променям номера на телефона - die Telefonnummer wechseln
Понякога по различни причини хората сменят операторите и телефонните си номера. Как да кажем това на приятелите си? Има ситуации, когато звъним, но отсреща се включва телефонен секретар или гласова поща.

— Hallo, Wolfgang! Peter ist am Telefon! Ich weiß nicht genau, wann du nach Berlin ankommen wirst. Meine Telefonnummer habe ich vor kurzem gewechselt. Hier ist meine neue Nummer, die 0162 4942331 lautet. Du kannst mich unter dieser Nummer erreichen. Ok, ruf mich bitte auf meinem Handy an, wenn du in Berlin ankommst.

Да направим разбор на монолога.
Употребата на "ankommen" е оправдано в случаите, когато някой някъде пристига. Нека не забравяме, че представка an- е делима.
Предлогът "nach" по отношение на град е оправдано городам оправдано, когато някой все още не е пристигнал, намира се в движение към целта или изразява намерение. Същата е ситуацията, когато става въпрос и за държави, подразбира се рпомяната на географското положение. Ако обектът вече е пристигнал, то тогава се използва предлога "in".
Du kannst mich unter dieser Nummer erreichen. - (дословно) Ти можеш да достигнеш до мен чрез този номер.
Ich bin leider nicht zu erreichen. - устойчив немски израз, означаващ „Нямам достъп/Не съм достъпен/Извън обхват съм“.
Ok, ruf mich bitte auf meinem Handy an, wenn du in Berlin ankommst.
Обърнете внимание на израза "звънни ми на мобилния телефон". Немците казват не "къда?", а използват "auf + Dativ" (на моето Handy). Добре е да се запомни това. Освен това тук виждаме не "nach Berlin", а "in Berlin" - т.е. когато (ако) ти вече бъдеш в Берлин. Подчиненото изречение със съюза "wenn" изисква обратен словоред и изпраща смисловия глагол в края на изречението, без да изменя формата си за 2-ро лице, ед. число. И при това представката  "an-" не се отделя.

Запис на телефонен секретар - Aufzeichnung auf einem Anrufbeantworter
Да си представим, че искате да направите запис на телефонният ви секретар, с който искате да съобщите на всички звънящи, че в момента не сте достъпен и ще прослушате съобщенията си по-късно.
Нужните думи са:
der Anschluss - връзка
die Nachricht – новина, съобщение, вест, известие
hinterlassen - оставям (след себе си)

Образецна на текста (един от многото вариант):
— Guten tag! Hier ist der Anschluss 32 92 14. Ich bin leider nicht zu erreichen. (Ich bin leider unerreichbar) Bitte hinterlassen Sie ihre Nachricht nach dem Signalton oder rufen Sie mich später an.
Добър ден! Това е номер 329214. В момента не съм тук (не съм достъпен). Моля оставете съобщението си след сигнала или позвънете по-късно.

ZU и глаголите

"zu" като представка.
Er machte die Tür zu. – Той затвори вратата.
Er hat das Profil zugedreht. – Той се обърна настрани/Той застана в профил.

В първото изречение "zu" стои в края и е неразбираемо какво прави там. А ето във второто се е „залепил“ към причастието Partizip II. Това са великите и могъщи немски представки, които могат да се делими и неделими. "Zu" винаги е делима и, когато глагол с представка zu се спряга, то тя, отделяйки се, отива в края на изречението. В първия пример "Er machte die Tür zu" (Präterit) тя се отделя. Ако използваме Perfekt или Plusquamperfekt, то тогава "zu" пуска "ge" между себе си и основната част на глагола: zu + ge + Partizip II.

Няколко примера:
zufügen – прибавям; причинявам, доставям (неудобство, вреда)
ein Leid zufügen - причинявам страдание, болка, мъка

Всичкизнаят израза "Es tut mir Leid“ – Съжалявам. (Това ми причинява болка, страдание)
Er hat mir ein Leid zugefügt. – Той ми е причинил страдание.
Schaden zufügen – причинявам вреда
Die Diebe haben Schaden zugefügt. – Крадците са нанесли/причинили вреда, щета. 
zusetzen – прибавям, добавям
Dem Wein Wasser zusetzen – доливам вода във виното

Предложно управление на глаголи чрез „zu“
werden + zu + Dativ — ставам нещо/някой
zum Arzt werden – ставам лекар - Er wurde Arzt. – Стана лекар.

Какво е "предложно управление на глагол"? Това е още една област от немската граматика, затрудняваща тези, чийто майчин език не е от групата на романските езици. Предложното управление е глагол + предлог, като предлога указва за падежа на съществителното след глагола. Сред големия брой глаголи в немския език има много малки „роби“ – предлозите. Те са завинаги свързани и на всякъде със своите „господари“ (глаголите), но понякога предлозите не се превеждат: zu Staub werden – ставам на прах/пепел, zum Manne werden – ставам мъж, zum Verräter werden – ставам предател. В последните два примера "zu" не се превежда.
Глаголът "gehören - принадлежа, спадам (към нещо)" чоже да се използва както с "zu", така и без нея: gehören + (zu) + Dativ
Das gehört zu mir = Das gehört mir — Това ми принадлежи.

Глаголът "gratulieren" не може да се използва без двоен Dativ и тук "zu" играе ролята на свръзка:
gratulieren + Dativ + zu + Dativ
Ich gratuliere dir zum Geburtstag! — Поздравявам те за рождения ден.

Още една знаменита фраза: Ich habe viel zu tun! – Много съм зает (дословно – имам много (неща) да правя или имам много ангажименти). "tun" е синоним на "machen" — правя. А сам оборот се явява "инфинитивен":
haben/sein + zu + Infinitiv

Още един ример със "sein", когато частицата zu не се превежда. Учителка по литература се обръща строго към учениците, посочвайки огромна книга („Война и мир“ примерно) с думите: "Dieses Buch ist zu lesen! – Тази книга трябва да се прочете!

Инфинитивен оборот с „zu“

Изречението "Радвам се да те видя" обикновено е объркващо: Ich freue mich, dich zu sehen. Втова кратко изречение има два глагола: sich freuen – радвам се (възвратен и на двата езика) и sehen – виждам/гледам. При тази конструкция се спряга първия глагол, а втория стои в края на изречението в Infinitiv:
Verb + zu + Verb Infinitiv
Представете си два овена на пътечка. И никой не иска да отстъпи на другия. И тук се появява едно малко агънце („zu“), което може да ги помири.

Sie schwören, es nie wieder zu tun. – Те се кълнат повече никога да не правят това.
Wir bitten euch, den Brief zur Post zu bringen. – Молим ви да отнесете писмото до пощата.
Ich erlaube ihm nach Hause zu gehen. – Разрешавам му да си отиде у дома.
Защо е нужно това? За да се избегнат по-сложни констукции.
Ich erlaube, dass er nach Hause geht = Ich erlaube ihm nach Hause zu gehen.
Es freut mich, Sie hier zu treffen = Es freut, dass ich Sie hier treffe

Както е видно, вариантът с частицата "zu" за немците е много удобен, докато за нас е малко непонятен. И при това е много по-опростен. Само германците могат да разберат защо се използва по-често. Това е тяхното решение и ние трябва само да го уважаваме и приемаме. Това е техният език, тяхното мислене.

Кога се използва "zu" и кога не

Има обаче и изречения с два глагола, при които „zu“ отсъства. Нека да разгледаме няколко примера:
Ich bitte dich , Hausaufgaben zu machen. – Моля те да направиш домашните си работи/задания.
Ich kann dir helfen. – Мога да ти помогна.
Ich beschloss, "Kaufland" zu besuchen. – Решила съм да посетя „Кауфланд“.
Man kann dort alles billiger kaufen. – Там всичко може да се купи по-евтино.
- Ich möchte meine Garderobe aktualisieren. – Искам да обновя гардероба си.
- Ich hаbe vor, einkaufen zu gehen. – Имам (намерение) да отида на покупки.

В някои от изреченията се поставя "zu" пред втория глагол. И това наистина е правилно. Когато в рамките на едно изречение има два глагола, които се отнасят към един подлог, то схемата при тях е: Verb + zu + Verb Infinitiv.

Нека да се обърнем и внимание къде не е необходимо използването на "zu"
1. Когато първия от глаголите е модален.
- Ich mag Fisch fangen. Ich mag das Rad fаhren. Er will schlafen. Sie möchte fernsehen. Wir dürfen hier spielen.

2. Когато на първо място е глагол глагол, изразяващ усещания (fühlen, sehen, hören)
- Ich sehe sie kommen. – Аз виждам (как) тя идва.
- Ich höre sie singen. – Аз слушам (как) тя пее
Много често на български превеждаме тези изречения с помоща на „как“. Но на немски думата "wie" в тези изречения я няма.

3. Когато първият глагол е глагол за движение:
- Ich gehe Pizza kaufen. – Аз отивам за пица.
- Ich fahre sie kennen lernen. – Отивам да се запозная с нея.

4. Глаголи-изключения - lassen, bleiben
- Ich bleibe heute zu Hause schlafen. – Оставам днес у дома да спя.
- Ich lasse meine Haare schneiden. – Постригвам се.

ZU като усилваща или непреведима част от речта

"Zu" може да ни обърква и в същото време да украсява речта, да бъде загадъчна и непреведима част от изречението, а може да бъде и незаменима:
Изразът "Das ist diе Wahrheit nur zum Teil – „Това е само част от истината“съвсем разбива всички наши стереотипи.
Ималко поезия: "Oh, wir waren dort zu zweit, an dem Strande des Meeres!.. – О, ние бяхме там двамата, на брега на морето..."

Освен това "zu" помага за построяването на безброй фразеологични конструкции:
zum mindesten – най-малкото, поне
zum wenigsten - най-малкото, поне
zum Beispiel - например
zum Schluss - в заключение
zum Gluck – за щастие
zum Mittagessen – за обед
zum mitnehmen – вземам със себе си (по отношение на храна)
zum gleichessen – тук, сега (по отношение на храна)

"Zu" все още не се „кротва“ и се ползва и по отношение на финанси, пари. В този случай показва стойност:
eine Zigarette zu dreißig Cent – цигара за 30 цента
das Kilo zu fünf Euro - килограма за пет евро

"Zu" може всичко да затваря: die Tür ist zu!, Du!.. schließ bitte die Tür zu!, Tür zu!, Zu!!!
Er arbeitet ab und zu. – Той работи понякога/от време на време.

"Zu" може да бъде и „допинг“ и да усилва значенията: zu jung – твърде млад, zu teuer – твърде скъпо, zu sehr – твърде много
Das ist doch zu sehr! – Това вече е прекалено/ твърде много!
Das Buch ist zu groß! – Книгата е твърде голяма.

"Zu" можеда е вълшебна и да показва промяна на състояние или обстоятелство:
Zum Manne heranwachsen – превръщам се в/ставам мъж
Zum Verräter werden – ставам предател
Zu Staub werden – ставам на прах

Благодарение на Юрий Спивак.