Отрицание в немския език (nicht или kein)

Отрицанието в немския език може да се изрази посредством думите «не – nein», «не – nicht» и «никакъв – kein», например:

·         Hast du eine leichtere Aufgabe? – Nein, ich habe keine (leichtere Aufgabe). – Имаш ли по-лесна задача? – Не, нямам (по-лесна задача).

·         Hast du Otto nicht besucht? – Doch, ich habe ihn besucht. – Ти не посети ли Ото? Ты не навестил Отто? – Да, посетих го.

·         Unsere Mutter hat heute keine Früchte gekauft. – Майка ни не е купила днес никакви плодове.

·         Deinen Kater haben wir nicht gesehen. – Не видяхме котката ти.

При отрицание на съществителни имена, «eine, ein» подлежит се заменя с «keine, kein», и това е много лесно за запомняне. Когато се заменя определителен член или заменящите го притежателни местоимения, в речта се използва частицата «nicht», която обикновено заема място в края на изречението, например:

·         Mein Bruder hat keine Zeitschriften. – В моя брат няма(никакви) списания.

·         Das ist keine Pilzsuppe. – Това не е гъбена супа.

·         Mein Bruder hat die Zeitschriften nicht. – Моя брат няма списанията (точно определени списания).

·         Die Pilzsuppe hat sie heute nicht zubereitet. – Тя не е приготвила днес гъбената супа.

«Nicht» е стандартното отрицание за глаголите за разлика от «kein», който се употребява със съществителните имена. Когато присъства необходимот да се акцентира че някакъв предмет не е такъв, а друг, то частицата «nicht» заема място непосредствено пред тази дума, която подчертава. При това логическото ударение подчертава определителния член, например:

·         Seine Schwester hat nicht die Kopfhörer (sondern andere). – Моята сестра няма тези обеци (а други)/Буквално: Моята сестра има не тези обеци.

·         Peter hat nicht die Suppe gewählt (sondern eine andere). – Петер избра не тази супа (а друга).

Когато в изреченията се използват обстоятелства, характеризиращи вида на действието или някакви качества на предметите, то «nicht» винаги заема място пред тях, например:

·         Der Bericht von Otto ist nicht ausführlich. – Отчетът на Ото не е подробен.

·         Deine Katzen sind nicht gepflegt. – Твоите котки не са поддържани/не са гледани.

·         Schweinefleisch wirst du nicht lange braten. – Печеш свинското не дълго/Няма да печеш свинското дълго.

·         Diese Blume wird nicht oft gegossen. – Тези цветя не се поливат често.

Някои качества в речта се предават чрез съществителни имена. Тогава за тях действат същите правила, например:

·         Jennifer ist nicht meine Freundin. – Дженифър не е моя приятелка.

·         Thomas ist nicht sein Vater. – Томас не е негов баща.

Обстоятелствата за място и  места, и съчетанията с местоимения също не „позволяват“ частицата «nicht» да бъде в края на изказването и я „принуждават“ да заеме място пред тях, например:

·         Wir gehen nicht in den Wald. – Ние не отиваме в гората.

·         Deine Frau denkt nicht über unsere Pläne. – Твоята жена не мисли за нашите планове.

Когато немските съществителни се употребяват пез какъвто и да е член, изреченията ще изглеждат по следния начин:

·         Trinkst du Weißwein? – Nein, ich trinke kein Weißwein. – Ти пиеш ли бяло вино? – Не, не пия бяло вино.

·         Spricht dein Bruder English? – Nein, mein Bruder spricht kein English. – Говори ли брат ти английски? Не, моя брат не говори английски.

Неопределителния член «ein» и частицата «nicht» могат да се използват в едно изречение едновременно само в случай, когато има необходимост да се отдели съществителното, което при това се изнася в самото начало на изречението, например:

·         Einen Regenschirm haben wir nicht gekauft. – Чадър не купихме.

·         Eine Decke braucht er nicht. – Одеало не му трябва.

·         Zigaretten raucht er nicht. – Той не пуши цигари.

Употреба на времевите форми на Perfekt и Präteritum

Съществуват основни правила, въз основа на които се избира времевата форма за Perfekt или Präteritum за оформяне на изказването. Когато събитието сепредава в рамките на разговорната реч, то (по правило)  се употребява формата за форма Perfekt. При писмената форма много по-предпочитана се явява формата за Präteritum. Изборът на една от двете форми не се отразява на смисъла на изречението – и двете форми предават процесите и действията в минало време.

Изучавайки правилата за използване на времената в съвремения немски език следва да се запомнят някои основни момента:

Когато в глаголната при Präteritum, предвид спецификата на образуването и, много следващи един след друг сходни звуци, усложняващи произношението на дадената дума, то формата за Perfekt може да се използва и в устната, и в писмената реч, например:

·         Du gossest alle Pflanzen am Nachmittag (1). – Du hast alle Pflanzen am Nachmittag gegossen (2). – Ти поливаше всички растения през втората половина на деня. (В дадената ситуация следва да се избереи за писмената реч именно втория вариант, тъй като времевата форма на глагола в първия вариант не е удобна за произношение).

·         Ihr schadetet meinem Bruder nicht (1). – Ihr habt meinem Bruder nicht geschadet (2). – Вие не навредихте на моя брат. (Тук ситуацията е напълно аналогична на първия пример).

При използването в изреченията на времевите наречия immer, oft, noch nie, schon, bereits и някои други с аналогични смислови отенъци, препоръчително е използването на времевата форма за Perfekt за построяването и на устни и на писмени изказвания, например:

·         Diese Zeitschrift hat Horst schon gelesen. – Това списание Хорст вече го е прочетел.

·         In diesem Restaurant hat meine Tochter immer Schweinebraten bestellt. – В този ресторант моята дъщеря винаги е поръчвала печено свинско.

·         In Bremen hat er immer in diesem Hotel übernachtet. – В Бремен той винаги е нощувал в този хотел.

·         Barbara ist noch nie in den USA gewesen. – Барбара за сега никога не е ходила в САЩ.

За глаголите sein и haben при самостоятелна употреба, а също и при всички модални глаголи е характерно използването на времевата форма за Präteritum и в писменната, и в разговорната реч. Perfekt при тях не се получава съвсем коректно, например:

·         Petra musste vorgestern ihre Flugtickets kaufen. – Петра трябваше завчера да купи самолетните си билети.

·         Jennifer war in Hongkong Ende Sommer 2002. – Дженифър беше в Хонконг в края на лятото на 2002 година.

При редица немски глагола никога не се използва времевата форма за Perfekt, например:

·         Dieser Mann stammte aus Südfrankreich. – Тожи мъж е бил родом от Южна Франция

·         Hier mündete der Fluss in den Finnischen Meerbusen. – Тук реката се вливаше във Финския залив.

·         Peter verlautete hier sehr schnell. – Петер тук бързо стана известен.

·         Dies gereichte ihr zur Ehre. – Това и правеше чест.

·         Eva rief alle Mitarbeiter an, die es anging. – Ева се обади на всички сътрудници, които това ги касаеше.

·         Zu dieser Zeit sprossen im Feld verschiedene schöne Blumen. – По това в полето разцъвтяха много красиви цветя.

В разговорната реч на северните и южните немци също има съществени разлики. За Северна Германия е характерно преобладаващото използване на времевите форми в Präteritum, докато на юг предпочитаната форма е Perfekt. Präteritum винаги придава на речта известна възвишеност, доколкото това се явява т. нар. книжна форма. Излишната злоупотреба на тази форма в рамките на неформалното общуване прави речта неестествена и излишно „напудрена“.