ZU в ролята на предлог

В немският език малката частица ZU обикновено причинява много главоболия на изучаващите езика. Кой не знае крилата фраза "Kom zu mir!!!"? В това изречение виждаме първото и основно значение на "zu" – това е и основната роля на частицата –предлогът ZU означава "към", "на", "в".

Zur Tür gehen – отивам към вратата
Zum Himmel blicken – гледам в/към небето
Zum Martkt gehen – отивам на пазара, zur Schule gehen – отивам на училище, zur Arbeit gehen – отивам на работа, zu Bett gehen – лягам да спя(отивам в леглото), zur Ruhe gehen – отивам на спокойствие (да си почина, да полегна).

"Zu" може да стане „нагъл“ и да конкурира предлога "in". Например, мой приятел е роден в Берлин и аз говоря за него: "Er wurde zu Berlin geboren!". Описвайки Кьолн и неговата знаменита катедрала, може да се каже: "Der Dom zu Köln. – Кьолнската катедрала".

Освен това "zu" минава и през времето и всъщност го указва: zur Mitternacht - в полунощ, zu Weinachten - на Коледа, zum Geburtstag – за рожден ден; или, например, в далечните времена — zu (den) Zeiten Bismarks/ zu Bismarkszeiten – по времето на Бисмарк. Понякога ние казваме "zur Unzeit - не навреме, в лошо време (представката "un-" в немския език винаги показва антоним).
alles zu seiner Zeit – всичко има своето свреме / всяко нещо с времето си
zum ersten Mal – за първи път
Von Tag zu Tag – от ден на ден

"Zu" може да показва посока, цел, за какво служи този или онзи обект:
Wasser zum Trinken – питейна вода (вода за пиене)
Der Mensch ist zum Singen geboren. – Мъжът е роден певец (букв. Роден за пеене)
Er ist zum Heiraten zu jung. – Той е твърде млад за женитба.

"Zu" може да пояснява начин на предвижване: zu Fuß - пеша, zu Pferde - на кон, zu Schiff – с кораб. Er geht zu Fuß – Той идва пеша/пешком.
А изразът "Das ist diе Wahrheit nur zum Teil“ (Това е само част от истината) е напълно съотносим към употребата на частицата ZU.

По материали на Юрий Спивак.