Зависими инфинитиви Аbhängig Infinitiv

Глаголите hören (слушам), sehen (виждам), helfen (помагам) lassen (оставям) могат да се ползват самостоятелно или в комбинация с други глаголи. Обикновените глаголи, които се ползват заедно с тях и се подреждат в края на изречението, са в инфинитивна форма и се наричат "зависими инфинитиви".

Четирите глагола (hören, sehen, helfen, lassen) запазват значението си и при единия вид употреба и при другия, изключение прави само глагола lassen, който при самостоятелна употреба означава "оставям, изоставям", а когато е в комбинация с друг глагол - "позволявам, пускам".

Вижте следните примерни изречения с употребата на четирите глагола:
Ich lasse den Mantel hier. (Оставям си палтото тук.)
Ich lasse Mark kommen. (Позволявам на Марк да дойде.)
Wir hören Musik. (Ние слушаме музика.)
Wir hören Emma singen. (Ние слушаме Ема да пее.)
Er sah die Parade. (Той видя парада.)
Er sah Emma kommen. (Той видя Ема да идва.)
Hilfst du Mark? (Помогна ли на Марк?)
Hilfst du Mark reinigen? (Помогна ли на Марк да почисти?)

Сегашно перфектно и минало перфектно време

Глаголите hören, sehen, helfen и lassen могат да се ползват и в сегашно перфектно и минало перфектно време чрез т.нар. двойна инфинитивна конструкция. Ако си ползваме дадения глагол
самостоятелно, а не в комбинация с друг глагол, тогава перфектното време се образува по обикновения начин.

Вижте примерите:
Ich habe das Lied gehört. (Аз съм чувал песента.) - тук имаме самостоятелна употреба на hören
Ich habe sie schreien hören. (Аз съм я чул да вика.) - тук е ползван и глагола schreien в комбинация с hören и се ползва двоен инфинитив ("schreien hören")

Бъдеще време

Тук принципът е същия. При самостоятелна употреба на някой от четирите глаголи - ползваме спрегнатия глагол werden + инфинитива на главния глагол в края на изречението. Когато някой
от hören, sehen, helfen и lassen е в комбинация с друг глагол, имаме werden + двоен ифинитив в края на изречението.
Вижте примерите:
Ich werde die Sängerin hören. (Аз ще слушам певицата.) - тук имаме самостоятелна употреба на hören
Ich werde das Kind weinen hören. (Аз ще чуя детето да плаче.) - тук е ползван и глагола weinen в комбинация с hören и се ползва двоен инфинитив ("weinen hören")

Подчинени изречения

Когато имаме двоен инфинитив в подчинено изречение, спрегнатата форма на haben или werden не отива на последна позиция, както може да се очаква, а застава пред двойния инфинитив.
пр. Er sagt, daß er hat kommen dürfen.
Ich bin glücklich, weil ich Emma werde singen hören.

Кога зависимите инфинитиви се ползват с частичката "zu"?
По принцип зависимите инфинитиви никога не се ползват с zu, когато се ползват в бъдеще време или са в комбинация с модални глаголи или с глаголите hören, sehen, helfen и lassen. Има и случаи
обаче, в които се ползва zu. Те са:

1. След някои предлози:
- an(statt)...zu
пр. Wir haben gemalt, anstatt zu studieren. (Ние боядисвахме, вместо да учим.)
- ohne...zu
пр. Er kam ins Zimmer, ohne zu klopfen. (Той влезе в стаята, без да почука.)
- um...zu
пр. Sie ging hinaus, um den Brief zu lesen. (Тя отиде да прочете писмото.)
Забележка: Когато е по този начин zu се превежда "да" (zu lesen - да прочете).
Когато зависимия инфинитив е глагол с делима представка, zu застава между представката и главната част на глагола.
пр. Er telefonierte, um uns einzuladen. (Той ни се обади, за да ни покани.)

2. След частици с da(r)- :
примери:
Ich warte darauf, das Auto zu sehen. (Аз чаках, за да видя колата.)
Er hofft darauf, sein Geld wiederzufingen. (Той се надяваше да си върне парите.)
Забележка: На български "darauf" не се превежда.

3. Пред определени глаголи, които се ползват като зависими инфинитиви:
anfangen, aufhören, bitten, erlauben, etwas schön (nett или др.) finden, helfen, hofen, vergessen, versprechen, vorschlagen, wünschen.
примери:
Er hörte auf, Golf zu spielen. (Той спря да играе голф.)
Sie findet es dumm, ihn zu fragen. (Тя смяташе, че е глупаво да го
пита.)

4. При съчетанието от глагола brauchen + nicht zu + зависим инфинитив.
То означава "не е нужно да...". Тази форма се ползва вместо отрицателната форма на müssen.
пр. Muß ich kommen? - Nein, du brauchst nicht zu kommen.
Muß ich deinem Vater helfen? - Nein, du brauchst ihm nicht zu helfen.