Сегашно време на глаголите в немския език (Präsens)

За да покаже кой именно действа, глагола се изменя по лице, прибавяйки лично окончание към корен на си (неизменяемата част). Той има и изходна, неутрална, неопределена форма – Infinitiv: trinken – пия.

Ако искате да кажете: аз пия, то от глагола trinken (пия), т. е. от неутралната, изходна форма, трябва да се „махне“ -n: ich trinke. Той (или тя, или то) пие ще бъде er (sie, es) trinkt —към корена на глагола се добавя окончанието –t. Ако ти пиеш, то става малко по-сложно: налага се пред -t да поставиш и -s: du trinkst. А в множествено число е „лесно да се пие“ – има една и съща форма за всички лица – изходната: wir trinken (ние пием), sie trinken (те пият). Ако е вежливо обръщение – същата изходна форма: Was trinken Sie? – Какво пиете?

Интересното в немския език е, че вежливата форма произхожда от те, а не от вие, както е в българския. Sie се използва и при група от хора, които са ни непознати или се обръщаме към всеки един от тях на „вие“. Немската форма ihr (вие) се използва само когато говорещия е на «ти със всеки от групата, т. е. при обръщане към домашните, приятелите, децата...

Was macht ihr? – Какво правите? (обръщение към „свои").

Was machen Sie? – Какво правите? (вежливо обръщение към един човек или група от хора).

Сравнете:

Herr Schmidt, kennen Sie meine Frau? – Господин Шмид, познавате ли моята жена?

Robert, kennst du dieses Mädchen? – Роберт, познаваш ли това момиче?

Freunde, kennt ihr diese Kneipe? – Приятели, знаете ли тази кръчма?

Kinder, kennt ihr dieses Spiel? – Деца, знаете ли тази игра?

Както виждате, личното окончание на глагола след ihr е такова, както и след er (лесно се запомня, до колкото двете местоимения са съзвучни): er trinkt, ihr trinkt.

И така:

ich trinke Bier. trinken (пить). wir, sie, Sie trinken.

er (sie, es) trinkt. ihr trinkt.

du trinkst.

Глаголите, при които коренът окончава на -t или на -d, а също и на съгласен звук (освен l, r) - -m, – n, пред окончанието -t и -st се вмъква -e, за да се произнася по-леко:

arbeiten (работят): sie arbeitet, du arbeitest, ihr arbeitet;

finden (намирам): er findet, du findest, ihr findet;

atmen (дишам): er atmet, du atmest, ihr atmet;

rechnen (броя, изчислявам): er rechnet, du rechnest, ihr rechnet.

До колкото по друг начин е невъзможно да се произнесе, не е необходимо да се запомни това правило. Още едно „ненужно“ правило: ако коренът окончава на -s и на родствени нему звуци (ß, x, z), то от личното окончание за 2-ро лице (ти) – st остава едно -t:

reisen (пътешествам): du reist; sitzen (седя): du sitzt.

В немският език не всички глаголи окончават на -en, има и такива, които завършват на -eln и на -ern:

handeln (действам, търгувам), lächeln (усмихвам се), sammeln (събирам);

ändern (сменям), verbessern (подобрявам), wandern (пътувам пеша, скитам).

Глаголите, завършващи на -eln обикновено губят -е– в формата за аз, а също и в случай на молба или каповед. Глаголите окончаващи на -ern това -е–го запазват:

ich handle, ich lächle, ich sammle;

handle! lächle! sammle!

ich ändere, ich verbessere, ich wandere;

ändere! verbessere! wandere!

Ако коренът на глагола окончава на гласен звук или на h, то след него може да се изпусне -е от окончанието -en:

Wir geh(e)n und schrei(e)n. – Ние идваме и викаме.

Глаголът tu(e)n (правя) най-често се използва без -е:

ich tu(e), du tust, er tut; wir tu(e)n, ihr tu(e)t, sie tu(e)n.