В немския
език не се използва член ...
1. …пред имена.
Ich heiße Hans.
– Казвам се Ханс.
Heike kommt auch.
– Хайке също идва.
Wo ist Fritz?
– Къде е Фриц?
2. …пред обръщени и звания.
Frau Petrova – госпожа Петрова
Professor Doktor Schmidt – професор доктор Шмид
Königin Elizabeth – кралица Елизабет
3. …пред названията на държави или места /континети, градове/.
Deutschland ist ein gastfreundliches Land.
– Германия е гостоприемна страна.
Meine Freundin kommt aus Afrika.
– Моята приятелка е от Африка.
Er wohnt in Moskau.
– Той живее в Москва.
4. ...пред названията на националности или жители на град (грешно се използва неопределителен член).
Ich bin Deutsche.
– Аз съм германка.
Du bist Russin.
– Ти си рускиня.
Er ist Moskauer.
– Той е московчанин.
5. ...при обявяване на статуса или професията.
Ich bin noch Schülerin.
– Аз съм още ученичка.
Hans arbeitet als Bäcker.
– Ханс работи като пекар.
Ihr Opa ist schon lange Rentner.
– Нейния дядо отдавна е пенсионер.
Meine Freundin ist vor Kurzem Mutter geworden.
– Моята приятелка неотдавна стана майка.
6. …пред учебни предмети и езици.
Er kennt sich gut in Mathematik aus, aber studiert Geografie.
– Той добре разбира/ добър е по/ математикака, но учи география.
Ich spreche Deutsch/Russisch.
– Аз говоря Немски/Руски.
7. …в неопределен вариант на множествено число, така както няма неопределителен чнен в множественото число.
Dort steht ein Schrank. -> Dort stehen Schränke.
– Там стои шкаф. -> Там стоят шкафове.
Hast du einen Bleistift für mich? -> Hast du Bleistifte für mich?
– Имаш ли молив за мен? -> Имаш ли моливи за мен?
Ein kleines Kind mag so etwas nicht. -> Kleine Kinder mögen so etwas nicht.
– Малкото дете не обича това. -> Малките деца не обичат това. /има разлика в българския и немския език/
Ich habe dir eine Blume mitgebracht. -> Ich habe dir Blumen mitgebracht.
– Донесох ти цвете. -> Донесох ти цветя.
8. ...понякога пред глаголи, които се превръщат в съществителни.
Laufen hält dich fit.
– Бягането те държи във форма.
Rauchen gefährdet die Gesundheit.
– Пушенето вреди на здравето.
9. ...пред абстрактни существителни, като чувства и свойства (често след предлог).
Liebe oder Hass – was ist stärker?
– Любов или ненавист – кое е по-силно?
Sie war sprachlos vor Freude.
– Тя онемя от радост.
Gibt es noch Hoffnung?
– Още има надежда?
Das schaffe ich auch ohne Hilfe.
– Направих това и без помощ.
Er hat Mut, Kraft, Intelligenz und Durchsetzungsvermögen.
– Той има смелост, сила, ум и способност да постигне своето.
Wer Kinder haben will, sollte viel Geduld mitbringen.
– Този, който иска да има деца, трябва да има търпение.
10. …пред неизчисляеми количествени понятия като цяло.
Hast du Geld bei dir?
– Имаш ли в себе си пари?
Aus Wasserkraft wird Energie gewonnen.
– От силата на водата/напора/ се добива енергия.
Brot ist das Grundnahrungsmittel.
– Хляба е основен продукт в храненето.
11. ...при указване на материали и събирателни понятия.
Papier ist aus Holz, Fenster sind aus Glas.
– Хартията е от дърво, прозореца е от стъкло.
Zum Bau von Hochhäusern braucht man Beton.
– За строителството на високи сгради е нужен бетон.
Wo wird Tabak angebaut?
– Къде се отглежда тютюн?
12. …при указване на течности.
Zum Frühstück trinkt man Tee, Kaffee oder Milch.
– На закуска пият чай, кафе или мляко.
Hier im Haus gibt es warmes Wasser.
– Тук в къщи има топла вода.
13. ...пред съществителни след указване на размера, теглото и количеството.
10 cm Schnee
– 10 см сняг
50 kg Fleisch
– 50 кг месо
drei Gläser Bier
– три чаши бира
eine große Portion Eis
– голяма порция сладолед
14. …при последващи указания за повода.
Heute ist Ostern.
– Днес е Великден.
Weihnachten ist das Fest der Liebe.
– Рождество е празник на любовта.
Zu Silvester wünsche ich mir…
– За Нова година си пожелавам...
15. …пред указване на време без предлог (често с прилагателно).
Er kommt nächste Woche vorbei.
– Той ще дойде/отскочи следващата седмица.
Letztes Jahr hat sie geheiratet.
– През миналата година тя се омъжи.
Anfang/Ende März beginnt das nächste Semester.
– В началото/края на март започва новия семестър.
16. …в големите заглавия на новините във вестниците или списанията/сайтовете/ (но в речта се използва член!).
Junges Mädchen stirbt bei Autounfall.
– Младо момиче умря при катастрофа.
Obdachloser gewinnt in Lotterie.
– Бездомни спечелиха от лотария.
17. ...в обявите във вестниците.
Einsamer Mann (40) sucht Frau für…
– Сам мъж (40) търси жена за...
Vermiete Dreizimmerwohnung 85 m². Küche, Bad,…
– Давам под наем тристайна квартира 85 м². Кухня, баня...
REAL sucht neuen Mitarbeiter.
– REAL търси нов сътрудник.
18. ...пред названията на социалните мрежи или сайтове в интернет.
auf/bei Facebook
– на/в Facebook
auf/bei Vkontakte
– на/в Вконтакт
auf/bei Youtube
– на/в Youtube
auf/bei Yahoo
– на/в Yahoo
auf/bei wetter.de
– на/в wetter.de
19. ...в устойчиви изрази, поговорки или пословици.
Ende gut, alles gut.
– Всичко е добре, когато свършва добре!
Ohne Fleiß kein Preis.
– Без болка няма печалба – нещо като българското „Който не работи, не трябва да яде“.
Ich sterbe vor Hunger.
– Умирам от глад.
Es geht um Leben und Tod.
– Въпрос на животи смърт.
Es war Liebe auf den ersten Blick.
– Това беше любов от пръв поглед.
Всички тези правила действат само в тези случаи, когато съществителните не се определят точно. Когато иде реч за определени понятия или се добавя атрибут към съществителното, то вече се използва член. Например:
das Berlin der Zwanziger Jahre = Берлин през двайсетте години
eine gute und fürsorgliche Mutter sein = да бъде добра и грижовна майка
die Liebe meines Lebens = любовта на моя живот
das teure Wasser aus dem Supermarkt = скъпата вода от супермаркета
В ресторанта и кафенето обикновено поръчваме «Ein Wasser/Orangensaft» или «Zwei Bier, bitte» вместо «Ein GLAS Wasser/Orangensaft» («Чаша вода /портокалов сок») и «Zwei GLÄSER Bier, bitte» («Две чаши бира, моля). Това е разговорния език.
Немците, когато нещо записват, понякога изпускат членовете, тъй като или нямат време или неса им необходими, или просто съкращават в разговорната реч /от бързина или ленност/, дори и когато са необходими. Решението кой член да използват /определителен или неопределителен член/, много често зависи от ситуацията, от този, който говори и този, който слуша
