Jahreszeiten

Лексика

die Jahreszeit, -en Meine Lieblingsjahreszeit ist der Sommer.	Годишно време, сезон Моят любим сезон е лятото.
der Winter, - Im Winter ist es kalt.	зима През зимата е студено.
der Frühling, -e Im Frühling ist alles schön.	пролет През пролетта всичко е красиво.
der Sommer, - Im Sommer ist es heiß.	лято Лятото е горещо.
der Herbst, -e Im Herbst regnet es oft.	есен През есента често вали дъжд.
das Wetter Das Wetter ist heute schön.	време Времето днес е добро.
die Sonne Die Sonne scheint hell.	слънце Слънцето свети ярко.
der Wind Es weht ein starker Wind.	вятър Духа силен вятър.
der Regen, - Regen fällt.	дъжд Вали дъжд.
der Schnee Überall liegt Schnee.	сняг Навсякъде има/лежи сняг.
der Frost, Fröste Für morgen ist Frost angesagt.	Мраз За утре обещават мраз.
die Kälte Bei dieser Kälte muss man die Wohnung gut heizen.	студ При такъв студ трябва жилището да се отоплява.
die Wolke, -n Die Wolken ziehen am Himmel.	облак Облакът плува по небето.
der Reif Reif bedeckt die Bäume.	Скреж, слана Сланата покрива цветята .
es schneit Es hat die ganze Nacht geschneit.	Вали сняг Цяла нощ вали сняг.
es regnet Es regnet in Strömen.	Вали дъжд Вали като из ведро.
kalt Es ist kalt.	студено Студено е.
warm Heute ist es warm.	топло Днес е топло.
heiß Es ist heiß.	горещо Горещо е.
nass Nach dem Regen waren meine Schuhe ganz nass.	мокро След дъжда обувките ми бяха съвсем мокри.
dunkel Es wird langsam dunkel.	Мрачно, тъмно Започва да се стъмва.
hell am hellen Tag	светло светъл ден
windig Am Meer ist es immer windig.	ветровито На морето винаги е ветровито.
sonnig Heute ist es sonnig.	слънчево Днес е слънчево.
wolkig Das Wetter wird heiter bis wolkig.	облачно Времето ще бъде ясно до облачно.
trübe Es ist ein trüber Tag.	сумрачен Сумрачен ден е.
zufrieren (fror zu, ist zugefroren) Die Seen und Flüsse sind zugefroren.	замръзвам Езерата и реките замръзват.
erwachen Im Frühling erwacht die Natur.	Събуждам се През пролетта природата се събужда.
scheinen (schien, hat geschienen) Die Sonne schien den ganzen Tag.	Свети, грее Слънцето грее цял ден.
tauen Der Schnee ist getaut.	Топя се Снегът се топи.

Сравнителни степени при наречията

Немските наречия, показващи качествен пирзнак, могат да образуват сравнителни степени. Образуването на сравнителни степени при наречията може да се сравни с образуването на степените при прилагателните.

Сравнителни степени наречията в немския език образуват с помоща на окончанието « –er» и се употребяват в неизменяема форма, т. е. се склоняват / спрягат в различните падежи:

Ihre Tasche war wesentlich leichter, als er sich vorgestellt hatte. – Нейната чанта беше съществено по-лека, отколкото той си предстовяше.

Ihre Mutter war jünger, als ihr Mann. – Майка и беше по-млада от съпруга си.

Превъзходните степени немските наречия образуват с помоща на представката «am» и окончанието «-sten», например:

Der Deutschunterricht war am interessantesten gestern. – Урокът по немски беше най-интересен вчера.

Der Sonnenuntergang war am schönsten gegen 21.00. – Залезът е най-красив около 21.00 ч.

В немският има такива наречия, които указват на определен вид действия. Те образуват превъзходна степен с помоща на представката «auf» и окончание «-ste», например:

Diese Frage hat er aufs beste beantwortet. – Той отговори на този въпрос по най-добрия начин.

Otto hat sich aufs schlimmste benommen. – Ото се прояви по най-лошия начин.

Някои немски наречия са изключение от тези правила. Обикновено те се учат наизуст:

gern — lieber — am liebsten
bald — eher — am ehesten – скоро – по-скоро – най-скоро
wenig — wehiger — am wenigsten – малко – по-малко – най-малко
oft / häufug – öfter / häufiger — am häufigsten – често – по-често – най-често
viel — mehr — am meisten – много – по-много – най-много
gut — besser — am besten – добър – по-добър – най-добър

Възвратни местоимения в немския език

В немския език има три типа възвратни местоимения.

1. Възвратното местоимение «sich» като «се; себе си, си»

Това местоимение се използва в немската реч във функцията на пряко допълнение, т. е. използва се в акузатив. Въпросите, които могат да се зададат към него са „кого?” и „какво?”. Нека да разледаме изменението на това местоимение по лица в конкретни примери: 

слушам, чувам - hören
надсмивам се - auslachen

Слушам / чувам се по радиото. – Ich höre mich im Rundfunk.
Винаги се надсмивам над себе си. – Ich lache mich immer aus.

Ти се слушаш по радиото. – Du hörst dich im Rundfunk.
Винаги се надсмиваш над себе си. – Du lachst dich immer aus.

Той се слуша по радиото. – Er hört sich im Rundfunk.
Той винаги се надсмива над себе си. – Er lacht sich immer aus.

Ние се слушаме по радиото. – Wir hören uns im Radio.
Ние винаги се надсмиваме над себе си. – Wir lachen uns immer aus.

Вие се слушате по радиото. – Ihr hört euch im Rundfunk.
Вие винаги се надсмивате над себе си. – Ihr lacht euch immer aus.

Те се слушат по радиото. – Sie hören sich im Rundfunk.
Те винаги се надсмиват над себе си. – Sie lachen sich immer aus.

2. Местоимение «sich» в значение на «ми; на мен»

Това местоимение се използва в речта в ролята на непряко допълнение, т.е спряга се в дателен падеж. Въпросите, които се отнасят към него са „на кого”. Често след него се използва пряко допълнение. Примери: 

набавям, вземам - besorgen
строя - bauen

Аз си набавям / вземам нови учебници. – Ich besorge mir neue Lehrbücher.
Аз си строя беседка. – Ich baue mir eine Gartenlaube.

Ти си набавяш нови учебници. – Du besorgst dir neue Lehrbücher.
Ти си строиш беседка. – Du baust dir eine Gartenlaube.

Той си взима нови учебници. – Er besorgt sich neue Lehrbücher.
Той си строи беседка. – Er baut sich eine Gartenlaube.

Ние си набавяме нови учебници. – Wir besorgen uns neue Lehrbücher.
Ние си строим беседка. – Wir bauen uns eine Gartenlaube.

Вие си набавяте нови учебници. - Ihr besorgt euch neue Lehrbücher.
Вие си строите беседка. – Ihr baut euch eine Gartenlaube.

Те си набавят нови учебници. – Sie besorgen sich neue Lehrbücher.
Те си строят беседка. – Sie bauen sich eine Gartenlaube.

3. Чисто възвратни немски глаголи

Възвратната частица «sich»  не се слива с немските глаголи и винаги се пише отделно. В инфинитивната форма частицата заема място преди глагола, а в личните форми – след него. Възвратната частица изглежда точно така, както и възвратното местоимение «sich». Но тя е неделима част от възвратните глаголи – те не могат да се използват самостоятелно, без нея. 

бръсна се– sich rasieren
отправям се – sich begeben

Бръсна се. = Аз бръсна себе си. – Ich rasiere mich.
Накъде се отправям? - Wohin begebe ich mich?

Ти се бръснеш. – Du rasierst dich.
Накъде се отправяш? – Wohin begibst du dich?

Той се бръсне. – Er rasiert sich.
Накъде се отправя? – Wohin begibt er sich?

Ние се бръснем. – Wir rasieren uns.
Накъде се отправяме? – Wohin begeben wir uns?

Вие се бръснете. – Ihr rasiert euch.
Накъде се отправяте? – Wohin begebt ihr euch?

Те се бръснат. – Sie rasieren sich.
Накъде се отправят? – Wohin begeben sie sich?

Трябва да се отбележи, че не винаги съвпадат възвратните глаголи на български и немски: 

случвам се; минавам /през нещо/; прекосявам, пресичам; пасирам - passieren

отдъхвам – sich erholen

усмихвам се – lächel

бързам, побързам – sich beeilen

наслаждавам се - genießen

закъснявам – sich verspäten

пипам, опипвам – sich tasten

надявам се - hoffen

благодаря – sich bedanken

харесвам се - gefallen

разочаровам се - resignieren

скучая – sich langweilen

срещам се - begegnen

възхищавам се - bewundern

търпя – sich gedulden

смея се - lachen

боря се - kämpfen

запомням – sich merken