Отрицанието в немския език често се изразява чрез частицата
"nicht". Тази частица може да се ползва както в цяло изречение, за да
го направи отрицателно, така и в отделни изрази.
В изречението "nicht" винаги стои след:
- след спрегнатата форма на глагола,
- след съществително име, което е директен или индиректен обект в изречението,
- след местоимение, което е директен или индиректен обект в изречението,
- и след наречие за време.
Възможни конструкции на изреченията и мястото на "nicht"
в тях:
Подлог + сказуемо.
пр. Sie liest. -> Sie liest nicht.
Подлог + сказуемо + директен обект (съществително име или
местоимение).
пр. Wir freuten uns. -> Wir freuten uns nicht.
Подлог + сказуемо + директен обект (съществително име или
местоимение) + индиректен обект (съществително име или местоимение).
пр. Sie gab es dem Kind. -> Sie gab es dem Kind nicht.
Подлог + сказуемо + индиректен обект (съществително име или
местоимение) + директен обект (съществително име или местоимение).
пр. Ich gab dem Jungen die Birne. -> Ich gab dem Jungen die Birne nicht.
5. Подлог + сказуемо + обект + наречие за време.
пр. Er besuchte uns heute. -> Er besuchte uns heute nicht.
В изречението "nicht" винаги стои пред:
- предикатни прилагателни и съществителни имена,
- делими представки,
- непроменяеми глаголни форми (минало причастие, зависими инфинитиви, двойни
инфинитиви),
- наречия (с изключение на тези за време),
- фраза, съдържаща предлог.
Пред предикатни прилагателни и съществителни имена.
пр. Er ist krank. -> Er ist nicht krank.
Das sind meine Kinder. -> Das sind nicht meine Kinder.
Пред делими представки на глаголите.
пр. Das Flugzeug flog ab. -> Das Flugzeug flog nicht ab.
Пред непроменяеми глаголни форми (минало причастие, зависими
инфинитиви, двойни инфинитиви).
пр. Sie sind gefahren. -> Sie sind nicht gefahren.
Wir hören sie lachen. -> Wir hören sie nicht lachen.
Ich darf kommen. -> Ich darf nicht kommen.
Ich hoffe, es zu sehen. -> Ich hoffe, es nicht zu sehen.
Er hat es machen wollen. -> Er hat es nicht machen wollen.
Пред наречие за време или пред фраза, съдържаща предлог.
пр. Er wohnte hier. -> Er wohnte nicht hier.
Wir sind im Wohnzimmer. -> Wir sind nicht im Wohnzimmer.
Ich freue mich darauf. -> Ich freue mich nicht darauf.
Когато в едно изречение имаме минало причастие и наречие за
време или фраза, съдържаща предлог, "nicht" застава пред наречието
или предлога.
пр. Ich habe im Sand gelegen. -> Ich habe nicht im Sand gelegen.
Sie hat dort gespielt. -> Sie hat nicht dort gespielt.
"Nicht" в подчинени изречения
Както вече знаем в подчиненото изречение глагола е на последно място. Частицата
"nicht" трябва да застане пред глагола или пред глаголната
комбинация.
пр. Ich weiß, daß er arbeitet. -> Ich weiß, daß er nicht arbeitet.
Употреба на "nicht" заедно с "sondern" (но,
вместо това)
Когато ползваме "nicht", за да направим едно сложно изречение
отрицателно, ние го поставяме пред елемента от изречението, който
"nicht" трябва да направи отрицателен. В този случай обикновено
първото просто изречение, в което има "nicht" е следвано от просто
изречение, което започва с "sondern". Простото изречение с
"sondern" се ползва, за да се покаже контраст с твърдението в първото
просто изречение. Обърнете внимание, че елементите, които се ползват в първото
просто изречение, където имаме "nicht", не се ползват повторно и във
второто, където е "sondern". В българския език тези елементи се
повтарят.
пр. Er hat nicht sie besucht, sondern ihre Schwester. (Той не я посети, но
посети нейната сестра.)
Забележка: В примера на немски език "hat besucht" се ползва само в
първото просто изречение, а в българския превод "посети" го има и в
двете изречения.
"Nicht" във въпросителни изречения
Правилата за поставянето на "nicht" във въпросителни изречения
съвпадат с правилата за поставянето му във отрицателните изречения.
пр. Arbeitest du? -> Arbeitest du nicht?
Gehst du mit? -> Gehst du nicht mit?
Hast du ihn dort kennengelernt? -> Hast du ihn nicht dort kennengelernt?
Как да отговоряме на положителни и на отрицателни въпроси?
Когато имаме зададен положителен въпрос, чийто отговор също е
положителен, ползваме частицата "ja" (да).
пр. Fährst du nach Hause? - Ja, ich fahre nach Hause.
Когато имаме зададен положителен въпрос, чийто отговор е
отрицателен, ползваме частицата "nein" в началото на изречението и
частицата "nicht" след глагола в изречението.
пр. Fährst du nach Hause? - Nein, ich fahre nicht nach Hause.
Когато имаме отрицателен въпрос и отговора е положителен,
ползваме "doch" (о, да, напротив) вместо "ja".
пр. Fährst du nicht nach Hause? - Doch, ich fahre nach Hause.
Отрицателна форма на глагола "brauchen"
Отрицателната форма на "brauchen" се образува от
"brauchen+nicht zu" и се ползва със значение "не трябва, не е
нужно, не е необходимо", като противоположно на müssen (трябва).
пр. Muß er hier bleiben? - Nein, er braucht nicht hier zu bleiben.
(Той трябва ли да остане тук? - Не, не е нужно той да остава тук.)
Други отрицателни думи
За тях важат същите правила като за "nicht". Думите са
следните:
gar nicht - съвсем не
пр. Das ist gar nicht teuer. (Това съвсем не е скъпо.)
nicht mehr - вече не
пр. Er wohnen nicht mehr hier. (Той вече не живее тук.)
nie - никога
пр. Er hilft uns nie. (Той никога не ни помага.)
noch nicht - още не, все още не
пр. Wir haben uns noch nicht umgezogen. (Ние още не сме се преоблекли.)
noch nie - никога повече
пр. Wir waren noch nie dort. (Ние повече никога не бяхме там.)
Частицата "kein-"
Частицата "kein-" стои пред съществително, което е
обект в изречението. Ползва се когато съществителното в положително изречение
има или няма неопределителен член (ein, eine). Наставката на "kein-"
е същата като на неопределителния член.
пр. Er hat einen Bruder. -> Er hat keinen Bruder.
Wir trinken Milch. -> Er hat keine Milch.
Когато пред съществителното в положителното изречение има
определителен член (der, die, das) или пред него има показателно или
притежателно местоимение (dies-, mein-, dein-), за да стане отрицателно
изречението се ползва отрицателната частица "nicht".
пр. Dieses Bier schmecht gut. -> Dieses Bier schmeckt nicht gut.
Meine Tochter ist hier. -> Meine Tochter ist nicht hier.
Der Hund bellt. -> Der Hund nicht bellt.
Местоименията "nichts" (нищо) и "niemand" (никой, никого)
Те се ползват само за единствено число. За "nichts" няма окончания
според рода и числото, а за "niemand" не се изисква окончание, освен
в някои случаи (пр. Ich habe niemanden gesehen.). След "nichts" може
да има прилагателно, което се ползва като съществително в среден род.
пр. Er hat nichts gekauft. (Той не е купил нищо.)
Er gab mir nichts Kostbares. (Той не ми даде нищо стойностно.)
Ich kenne niemand. (Аз не познавам никого.)
