Употреба на сравнителните степени на прилагателните

Прилагателните в сравнителна и превъзходна степен се употребяват в изреченията в качеството си на определения или предикатив (именна част към сказуемото).

Следващите примери показват използването на сравнителната и превъзходната степен в качеството им на предикатив :

Dieser Weg ist länger. – Този път е по-дълъг.

Dieser Film ist am interessantesten. – Този филм е най-интересен.

Das ist der interessanteste Film. – Това е най-интересния филм. – В този случай пълната форма на прилагателното се употребява като именна част на сказуемотои като определение към съществителното.

Ако прилагателното е в ролята на определение, то то се съгласува с определяемата дума в род, число и падеж, т. е. употребява се в пълна форма. Сравнителната степен се склонява също като положителната в зависимост от съпровождащия определителен или неопределителен член или местоимение, например :

Nom.der weitere Weg                                    Nom.ein weiterer Weg

Gen.des weiteren Weges                               Gen. eines weiteren Weges

Dat.dem weiteren Weg                                   Dat.einem weiteren Weg

Akk. den weiteren Weg                                  Akk.einen weiteren Weg

При сравняването на два предмета с равна степен на качествата, се употребява прилагателно в положителна степен и наречията (eben)so «също; също както» и wie «както», например :

Bis zu diesem Dorf ist es (eben)so weit wie bis zu jener Stadt.

До това село е също толкова далече, както и този град.

При сравняването на два предмета с различна степен на качеството се употребява прилагателно в сравнителна степен и наречието als «от; отколкото», например :

Bis zu diesem Dorf ist es weiter als bis zu jener Stadt.

До това село е по-далече, отколкото до града..

За изразяване на нарастваща степен на качеството се използва наречието immer в значение на  «все» с прилагателно в сравнителна степен:

Es wird immer dunkler. – Става все по-тъмно.

За усилване на качествата могат да се използват различни наречия, като на-често употребяваните са viel и weit в значении «много», с прилагателно в сравнителна степен:

Dieses Gebäude ist viel (weit) schöner. – Тази сграда е много по-красива.

За умаляване степента на качеството обичайно се използва наречието weniger с положителната степен на прилагателното:

Dieses Gebäude ist weniger schön. – Тази сграда е по-малко красива.

Понякога сравнителната степен се използва, за да смекчи или ограничи степента на качеството, за да намери средна величина между две противоположности :

ein älterer Mann – възрастен мъж

Сравнителната степен на прилагателното letzt се използва, когато става дума за два предмета, назовани по-горе, за да се различат :

Er bekam zwei Briefe. Den letzteren legte er in die Tasche.

Той получи две писма. Последното сложи в джоба си.

В качеството си на определение превъзходната степен на прилагателното се склонява чрез слабото склонение, така както съществителното с определение в превъзходна степен се употребява с определителен член :

Nom. der beste Student

Gen. des besten Studenten

Dat. dem besten Studenten

Akk. den besten Studenten

Вместо определителен член може да се използва местоимение, например притежателно:

Nom. mein bester Freund

Gen. meines besten Freundes

Сравнителни степени на прилагателните – 1 част

Dieses Haus ist modern. Тази къща е съвременна.

Jenes Haus ist moderner. Тази къща е по-съвременна.

Das ist das modernste Haus. Това е най-съвременната къща.

Качествените прилагателни в немския език иват три степени на сравнение: положителна (der Positiv) , сравнителна (der Komparativ) и превъзходна (der Superlativ) .

В изречението  Dieses Haus ist modern прилагателното просто показва качество на предмета (тази къща). Тази форма се нарича изходна или положителна степен. Тя изразява качество на предмета или процеса, без те да се отнасят към други предмети или процеси.

В изречението Jenes Haus ist moderner се има предвид, че тази къща притежава даденото качество в по-голямо „количество“, отколкото някоя друга. Тази форма се нарича сравнителна степен.

В изречението Das ist das modernste Haus прилагателното показва, че предмета притежава висша степен на качеството. Тази форма се нарича превъзходна степен.

Образуване на сравнителните форми

Сравнителната степен се образува от основната  положителна степен с помоща на суфикса – er. Превъзходната степен се образува от основната положителна с помоща на суфикса –(e)st. Прилагателните, окончаващи на  –d,-t,-s, -β,-z,-sch, получават –e между корена и суфикса –st. Например : weit- weit-e-st.

Превъзходната степен има две форми :

1) Първата форма на превъзходната степен се образува с помоща на  am + -ste-n: klein- am kleinsten; (малък – най-малък) fleißig- am fleißigsten; (прилежен – най-прилежен); am ältesten; (най-стар);

2) Втората форма се образува по правилото по-горе – с помоща на суфикса –(e)st,  и се употребява ако прилагателното стои пред съществително и играе ролята на определение. В този случай прилагателното се склонява и употребява заедно с пълния член, например : der kleinste Haus (най-малката къща), der fleißigste Student ( най-прилежния студент); der älteste Sohn (най-стария син).

Прилагателните с коренови съгласни –a,-o,-u при образуването на сравнителна и превъзходна степен, съответната съгласна се заменя със умлаут:

stark — stärker — am stärksten;

lang- länger- am längsten;

warm- wärmer- am wärmsten;

kalt- kälter- am kältesten;

groß- größer- am größten;

kurz- kürzer- am kürzesten;

jung- jünger- am jüngsten.

Без умлаут сравнителни степени образуват:

1) Прилагателни с дифтонг –au :

laut- lauter- am lautesten ( шумен)

grau- grauer- am grausten ( сив)

faul- fauler- am faulsten ( ленив)

blau- blauer- am blausten ( син)

2) Прилагателни със суфикс –el, -er, — en, -e, — bar, -sam, -ig, — lich, — haft:

dunkel – dunkler- am dunkelsten (тъмен)

mager – magerer- am magersten ( слаб)

munter – munterer – am muntersten (бодър)

tapfer- tapferer – am tapfersten ( храбър)

offen- offener – am offensten ( открит)

modern – moderner – am modernsten ( съвременен, модерен)

gerade – gerader- am geradesten (прям)

dankbar – dankbarer – am dankbarsten ( благодарен)

langsam – langsamer- am langsamsten ( бавен)

sparsam – sparsamer – am sparsamsten (икономичен)

mutig- mutiger – am mutigsten (мъжествен)

frostig – frostiger – am frostigsten ( хладен)

artig – artiger – am artigsten (послушен)

stattlich – stattlicher – am stattlichsten (виден)

boshaft – boshafter — am boshaftesten ( злобен)

3) Следващите прилагателни.:

brav-braver – am bravsten (добър)

bunt- bunter – am buntesten ( пъстър)

dumpf- dumpfer – am dumpfsten ( глух, приглушен)

falsch – falscher – am falschesten ( фалшив, неправилен)

flach – flacher – am flachsten (плосък)

froh – froher – am frohesten ( радостен)

klar- klarer – am klarsten (ясен)

knapp- knapper – am knappsten (тесен)

rasch – rascher – am raschesten (бърз)

rot-roter – am rotesten ( червен)

rund- runder – am rundesten (кръгъл)

sanft – sanfter – am sanftesten ( мек, нежен, кротък)

satt- satter – am sattesten (сит)

schlank – schlanker – am schlanksten ( строен)

stolz- stolzer- am stolzesten (горд)

voll- voller – am vollsten (пълен)

wahr – wahrer – am wahrsten (истински)

zart – zarter – am zartesten (нежен)

Не по общите правила са следните прилагателни:

gut- besser – am besten, der beste (добър)

groβ – gröβer – am gröβten, der gröβte (голям)

nah – näher – am nächsten, der nächste (близък)

hoch – höher – am höchsten, der höchste ( висок)

Степени на прилагателните в немския език

Различават се две степени на прилагателните в немския език: сравнителна и превъзходна. Основна се явява превъзходната степен: schön – schöner – am schönsten (красив – по-красив – най-красив); jung – jünger – am jüngsten (млад – по-млад – най-млад.

Сравнителната степен указва за разлика между два сравнявани обекта. В изречението след прилагателно в сравнителна степен стои als (wie в изречение се употребява само след прилагателно, без то да е степенувано). Сравнителна степен се образува с помоща на суфикса –er: Er springt höher als sein Bruder. – Той скача по-високо от своя братОн прыгает выше, чем его брат. Er springt so hoch wie sein Bruder. — Той скача толкова високо, колкото брат си.

Сравнителната степен в ролята на определение има суфикс –er и окончание в зависимост от типа на склонението: Heute ist der stärkere Wind. – Днес вятъра е по-силен. Eine ältere Schwester – по-голяма сестра.

Сравнителната степен в ролята на обстоятелство има само суфикс –er: In Hamburg regnet es stärker als in Hannover. – В Хамбург дъждът е по-силен, отколкото в Хановер.

За усилване на сравненията служат наречията: viel (много), weit (далече), bedeutend (значително) и други: Er ist viel jünger, als ich gedacht habe. – Той е много по-млад, отколкото аз мислех.

За отслабва не на сравненията се употребяван наречията: etwas (малко), ein wenig (малко) и други: Dieses Auto ist etwas billiger. – Този автомобил е малко по-евтин.

Превъзходната степен се употребява винаги с определен член. Образува се с помоща на суфикса – (е)st: stark – am stärksten (силен – най-силен); schwach  — am schwächsten (слаб – най-слаб).

Превъзходната степен в ролята на опрделение  има суфикс – (е)st и окончание в зависимост от тина на склонението на прилагателното: der längste Tag des Jahres – най-дългия ден в годината, die wichtigste Prüfung – най-важния изпит.

Предикативната превъзходна степен се опразува винаги с am … sten: Toni war in unserer Klasse am höchsten. – Тони беше най-високия в нашия клас.

Някои прилагателни с коренови гласни а, о, u се променят с умлаут:

Lang – länger – längst-, am längsten          дълъг – по-дълъг – най-дълъг

Alt – älter – ältest -, am ältesten                 стар – по-стар – най-стар

Jung – jünger – jüngst-, am jüngsten          млад – по-млад – най-млад

Dumm – dümmer – dümmst- am dümmsten глупав – по-глупав – най-глупав

Без умлаут остават прилагателните с дифтонг аu и следните прилагателни: blank — блестящ, brav — кротък, добър; bunt — цветен, froh — доволен, falsch — неправилен, flach — плосък, hohl — кух, празен; kahl — гол, плешив; klar — ясен, разбираем; knapp — тесен, matt — матов, platt — плосък, спелскан; plump — груб, rasch — бърз, roh — суров, sanft — мек, satt — сит, schlaff — вял, отпуснат; schlank — строен, starr – неподвижен, stolz — горд, stumpf – тъп, toll – прекрасен, чудесен, невероятен; voll – пълен.

Някои прилагателни образуват сравнителна степен неправилно:

Hoch – höher – höchst-, am höchsten      висок – по-висок – най-висок

Nah – näher – nächst-, am nächsten        близък – по-близък – най-близък

Gut – besser – best-, am besten                добър – по-добър – най-добър

Прилагателни, окончаващи на -d, -t, -tz, -z, -sch, -ss, -ß образуват превъзходна степен с –est:

sanft – sanfter – sanftest-, am sanftesten  мек – по-мек – най-мек

süß – süßer – süßest-, am süßesten           сладък – по-сладък – най-сладък