Степени на прилагателните в немския език

Различават се две степени на прилагателните в немския език: сравнителна и превъзходна. Основна се явява превъзходната степен: schön – schöner – am schönsten (красив – по-красив – най-красив); jung – jünger – am jüngsten (млад – по-млад – най-млад.

Сравнителната степен указва за разлика между два сравнявани обекта. В изречението след прилагателно в сравнителна степен стои als (wie в изречение се употребява само след прилагателно, без то да е степенувано). Сравнителна степен се образува с помоща на суфикса –er: Er springt höher als sein Bruder. – Той скача по-високо от своя братОн прыгает выше, чем его брат. Er springt so hoch wie sein Bruder. — Той скача толкова високо, колкото брат си.

Сравнителната степен в ролята на определение има суфикс –er и окончание в зависимост от типа на склонението: Heute ist der stärkere Wind. – Днес вятъра е по-силен. Eine ältere Schwester – по-голяма сестра.

Сравнителната степен в ролята на обстоятелство има само суфикс –er: In Hamburg regnet es stärker als in Hannover. – В Хамбург дъждът е по-силен, отколкото в Хановер.

За усилване на сравненията служат наречията: viel (много), weit (далече), bedeutend (значително) и други: Er ist viel jünger, als ich gedacht habe. – Той е много по-млад, отколкото аз мислех.

За отслабва не на сравненията се употребяван наречията: etwas (малко), ein wenig (малко) и други: Dieses Auto ist etwas billiger. – Този автомобил е малко по-евтин.

Превъзходната степен се употребява винаги с определен член. Образува се с помоща на суфикса – (е)st: stark – am stärksten (силен – най-силен); schwach  — am schwächsten (слаб – най-слаб).

Превъзходната степен в ролята на опрделение  има суфикс – (е)st и окончание в зависимост от тина на склонението на прилагателното: der längste Tag des Jahres – най-дългия ден в годината, die wichtigste Prüfung – най-важния изпит.

Предикативната превъзходна степен се опразува винаги с am … sten: Toni war in unserer Klasse am höchsten. – Тони беше най-високия в нашия клас.

Някои прилагателни с коренови гласни а, о, u се променят с умлаут:

Lang – länger – längst-, am längsten          дълъг – по-дълъг – най-дълъг

Alt – älter – ältest -, am ältesten                 стар – по-стар – най-стар

Jung – jünger – jüngst-, am jüngsten          млад – по-млад – най-млад

Dumm – dümmer – dümmst- am dümmsten глупав – по-глупав – най-глупав

Без умлаут остават прилагателните с дифтонг аu и следните прилагателни: blank — блестящ, brav — кротък, добър; bunt — цветен, froh — доволен, falsch — неправилен, flach — плосък, hohl — кух, празен; kahl — гол, плешив; klar — ясен, разбираем; knapp — тесен, matt — матов, platt — плосък, спелскан; plump — груб, rasch — бърз, roh — суров, sanft — мек, satt — сит, schlaff — вял, отпуснат; schlank — строен, starr – неподвижен, stolz — горд, stumpf – тъп, toll – прекрасен, чудесен, невероятен; voll – пълен.

Някои прилагателни образуват сравнителна степен неправилно:

Hoch – höher – höchst-, am höchsten      висок – по-висок – най-висок

Nah – näher – nächst-, am nächsten        близък – по-близък – най-близък

Gut – besser – best-, am besten                добър – по-добър – най-добър

Прилагателни, окончаващи на -d, -t, -tz, -z, -sch, -ss, -ß образуват превъзходна степен с –est:

sanft – sanfter – sanftest-, am sanftesten  мек – по-мек – най-мек

süß – süßer – süßest-, am süßesten           сладък – по-сладък – най-сладък