Диалог: Събеседване за работа (Vorstellungsgespräch)

— Guten Tag , Frau Moritz! Bitte nehmen Sie Platz!

— Guten Tag! Danke!

— Also, Frau Moritz, Sie bewerben sich um die Stellung der Fremdsprachensekretärin bei unserer Firma. Stimmt das?

— Ja, genau.

— Bitte, erzählen Sie mir etwas über sich.

— Na, ich bin 30 Jahre alt. Ich komme aus Leipzig her. Nach der Schulabsolvierung, um meine Sprachkenntnissen in Englisch zu verbessern, habe ich zwei Jahre lang als Kindermädchen in einer Gastfamilie in England gearbeitet. Danach habe ich mich um einen Studienplatz an der Uni Leipzig abgelegt. Nach dem Studium arbeitete ich bei einer Computerfirma als Sekretärin. Jetzt bin ich nach Berlin übergesiedelt und deshalb muss mir eine neue Stellung suchen.

— Klar. Es heißt, dass Sie Englisch gut beherrschen, stimmt das?

— Ich kann Englisch in Schrift und Mund. Außerdem spreche ich fließend Russisch, kann etwas Französisch und Spanisch. Ich reise sehr gern und die Sprachen sind meine Hobbys.

— Sehr gut. Wie sieht es mit ihren Computerkenntnissen aus? Welche Programme können Sie anwenden?

— Ich kenne gut MS-Office, besonders MS Word, Excel und Power Point.

— Ausgezeichnet! Und letzte Frage, was halten Sie für Ihre besondere Vorteile?

— Na, ich bin kreativ, teamfähig, organisiert, verantwortlich und nervenstark.

— Sehr gut.

— Darf ich etwas fragen?

— Ja, natürlich.

— Bietet die Stellung Fortbildungs- und Aufstiegsmöglichkeiten an?

— Ja, selbstverständlich ist unsere Firma daran interessiert, dass die Professionalität unserer Mitarbeiter sich erhöht.

— Das freut mich sehr. Das und ein gutes Arbeitsklima sind für mich wichtiger als ein hohes Gehalt.

— Seien Sie ruhig, wir haben ein einmütiges, kreatives und sehr professionelle Kollektiv. Und das Gehalt enttäuscht Sie nicht. Also, ich meine Sie passen uns. Können Sie am Montag die Arbeit beginnen?

— Ja, freilich! Ich bin so froh die Stellung bekommen!

— Einverstanden. Bis Montag dann!

— Bis Montag! Vielen Dank! Auf Wiedersehen!

Интервю за работа.

— Добър ден, госпожо Мориц! Седнете, моля!

— Здравейте! Благодаря!

— И така, Вие сте подали документи за длъжност секретар с чужди езици?

— Да, точно така.

— Моля, разкажете ми нещо за себе си.

— На 30 години съм. От Лайпциг. След завършване на училище, за да подобря знанията си по английски език, две години работех като детегледачка в семейство домакин (при което живее ученик или студент от чужбина). След това постъпих в университета в Лайпциг. След дипломирането си съм работила като секретарка в компютърна фирма. Сега се преместих в Берлин и затова търся ново работно място.

— Ясно. Значи вие добре владеете английски език, нали така?

— Да, владея писмено и говоримо английски език, освен това  свободно говоря руски, и малко френски и испански. Много обичам да пътувам и езиците са мое хоби.

— Много добре. А компютърните ви умения? С какви програми можете да работите?

— Знам добре MS-Office, особено Word, Excel и Power Point.

— Отлично! И последен въпрос. Кои мислите, че са вашите предимства?

— Креативна съм, умея да работя в екип, организирана, отговорна и устойчива на стрес.

— Много добре.

— Може ли да попитам нещо?

— Да, разбира се.

— Тази длъжност предполага ли възможности за допълнително обучение и кариерно развитие?

— Да, разбира се, нашата фирма е заинтересована за развитие на професионализма на служителите ни.

— Това ме радва. Това и добрата работна атмосфера са по-важни за мен, от високата заплата.

— Не се притеснявайте, имаме задружен, творчески и много професионален колектив. И заплатата няма да ви разочарова. И така, мисля, че ни подхождате. Можете ли да започнете в понеделник?

— Да, разбира се! Радвам се, че получих местото!

— Разбрахме се. Тогава до понеделник?

— До понеделник! Много благодаря! Довиждане!

Сложноподчинените изречения в немския език (обща информация)

Целта на тази статия не е да бъдат разгледани всички многобройни типове немски сложноподчинени изречения. Тук е важно да разгледаме общата информация за изреченията от този тип и техните основни особености: несамостоятелния характер на подчинените изречения; наличието на характерни рамкови конструкции с присъщия им словоред, а също така и функцията и ролята на съюзите и съюзните думи в подчинените изречения.

Сложноподчинените изречения (das Satzgefüge) представляват особена граматическа структура, която се образува от главно изречение (der Hauptsatz) и, по правило, едно или (рядко) няколко подчинени изречения (der Nebensatz). Главното изречение винаги има независим, самостоятелен характер, а в същото време подчиненото изречение винаги е подчинено на главното. Дадената подчинителна връзка може да бъде изразена по два начина:

-       с подчинителен съюз – съединяващ главното с придатъчното изречение;

-       съюзни думи – относителни местоимения или наречия.

Ако съюзите изпълняват изключително служебни (присъединителни) функции, то наречията и местоименията освен, че обезпечават връзката между придатъчното и главното изречение, едновременно с това се явяват и член на даденото подчинено изречение. Например:

Katharina war begeistert, dass sie so schnell alles besorgt hat. – Катарина беше във възторг, че тя толкова бързо нареди всичко. (Тук съюза dass изпълнява чисто присъединителни функции).
Klaus wollte wissen, wer sein Boot gestohlen hat. – Клаус искаше да знае кой открадна неговата лодка. (Тук съюзната дума wer е в ролята на подлог в подчиненото изрече и съединява главното с подчиненото).
Otto wusste genau, wann seine Verwandten ankommen. – Ото знаеше точно кога пристигат неговите роднини. (Тук относителното местоимение wann, като съюзна дума, е в ролята на обстоятелство в подчиненото изречение и съединява двете изречения в едно цяло).

Подчинените изречения могат да определят или допълват един от членовете на главното изречение или главното изречение като цяло. Например:

Aus den alten Flaschen, die üblicherweise weggeschmissen werden, hat er eine schöne Figur gebastelt. – От старите бутилки, които обикновено се изхвърлят, той измайстори красива фигура (подчинено определително към съществителното Flaschen).

Главните изречения представляват сами по себе си независими самостоятелни изречения с характерния за обикновено просто изречение словоред – прав (с подлог на първо място) или обратен (с подлог след сказуемото и допълнение или обстоятелство на първо място). В подчиненото изречение словореда има своите отличителни особености: първо място заемат съюзните думи или съюзите, а последното място остава за сказуемото. В случаите със сложно съставно сказуемо предпоследно място заема именната или неизменяемата глаголна част, а последно място- спомагателния глагол в лична форма, например:

Helga erzählte den Touristen, was sie in erster Linie besichtigen werden. – Хелга разказа на туристите, какво ще посетят на първо място. (Тук главното изречение е с прав словоред; а подчиненото е присъединено с помоща на съюзната дума was, което в дадения случай заема първо място в подчиненото изречение и се явява допълнение. Сказуемото в подчиненото изречение е в самият му край, като неизменяемата му част е на предпоследно място, а изменяемата – на последно).
Horst bestätigte, dass er diesen Abend zu Hause verbracht hat. – Хорст потвърди, че тази вечер той е прекарал у дома. (В този пример ситуацията е аналогична на предишната разгледана, с тази разлика, че подчиненото изречение е съединено с главното посредством съюза dass, който изпълнява чисто служебни функции и не влиза в ролята на член от изречението).

Ако в подчиненото изречение фигурира глагол с делима приставка, то тя не се дели, например:
Der Projektleiter hat erklärt, dass die weiteren Sozialanlagen direkt auf der Baustelle zusammengebaut werden. — Ръководителят на проекта съобщи, че следващите социални съоръжения ще се сглобяват директно на строителната площадка.

От примерите по-горе е видно, че съюзните думи (или съюзите) образуват в подчиненото изречение особена рамкова конструкция, в която се разполагат всички останали членове на изречението.

В случаите, когато съюзните думи изпълняват ролята на подлог в подчиненото изречение, след тях следват всички останали членове в обичайния за подчинено изречение словоред, формирайки рамкова конструкция. Ако съюзната дума се явява допълнение, след него, по правило, следва подлога на подчиненото изречение. Например:
Die Tomaten, die in diesem Jahr so schlecht wachsen, hat seine Mutter gepflanzt. – Доматите, които тази година растат лошо, посади неговата майка (съюзната дума die е в ролята на подлог в подчиненото изречение).
Die Tomaten, die seine Mutter in diesem Jahr gepflanzt hat, wachsen sehr langsam. – Доматите, които неговата майка посади тази година, растат много бавно. (Die Tomaten – подлог в главното изречение, подчиненото изречение е в ролята на определение към него – е на първо място в главното изречение; wachsen — просто глаголно сказуемо, заема второ място в главното изречение. Словореда в отделеното подчинено изречение е в характерната рамкова конструкция със съюзна дума die, в ролята на допълнение на първо място, следвана от подлог, обстоятелство за време и просто глаголно сказуемо в края на рамката).

Още една особеност на сложноподчинените изречения се явява и честото присъствие на така наречения корелат в главното изречение, който се отнася към съюза в подчиненото изречение. Корелата се явява указател за това, което следва в подчиненото изречение и усилва неговата връзка с главното. Например:
Sein Arzt fragte ihn danach, ob er irgendwelche Schmerzen im Rücken hatte. – Неговия лекар го попита, дали има някакви болки в гърба.
Dein Bruder kann erst dann angestellt werden, wenn er mit seiner wissenschaftlichen Arbeit fertig ist. – Твоя брат може да бъде назначен на щат/служба само тогава, когато завърши своята научна работа.

Въпросителните изречения в немския език

Въпросителните изречения в немския език се делят на два типа – въпросителни изречения, започващи с въпросителна дума и въпросителни изречения, без използването на въпросителна дума.

Въпросителните думи в немският език са: wer — кой, was — какво, wie – как, колко, wo — къде, wohin — (на)къде, woher — откъде, wann — кога, warum — защо, wessen — чий, wem — кому, на кого, wen – кого.

Словореда при този вид въпросителни изречения е следния: Въпросителна дума + сказуемо (или неговата спрегаема част) + подлог + други членове на изречението и, ако има, неспрегаема част на сказуемото:

Wer ist das? – кой е това?

Was hat euch am besten gefallen? – Какво най-много ви хареса?

Wie fühlen Sie sich? – Как се чувствате?

Wo habt ihr die Elefanten gesehen? – Къде вие видяхте слонове?

Wohin reist ihr in diesem Sommer? – (На)Къде пътувате това лято?

Woher kommen Sie? – Откъде сте?

Wann kommt er aus Kenia zurück? – Кога се връща той от Кения?

Warum sind sie so spät gekommen? – Защо те дойдоха толкова късно?  

Wessen Buch ist das? – Чия е тази книга?

Wem muss er helfen? – Кому той трябва да помогне?

Wen habt ihr um Rat gebeten? – Кого вие помолихте за помощ?

Съществуват въпросителни изречения, в които въпросителната дума заедно със съществително образуват въпросителен израз:

— wie viel или wie viele при въпрос за конкретно число. След wie viel следва съществително в единствено число, без определителен член, а след wie vielе — съществително в множествено число без определителен член: Wie viele Stunden seid ihr gewandert? – Колко часа пътувахте?  Wie viel Geld brauchst du? – Колко пари ти трябват?

— welcher, -e, -es, Pl. –e при въпрос за конкретно лице или предмет; когато иде реч за избор от различни лица или предмети: Welches Hotel hat euch am besten gefallen? – Кой хотел ви хареса повече?

— was für ein, -e, -; Pl. при въпрос за свойства на лица или предмети: Was für ein Zimmer habt ihr genommen? – Каква/Що за стая взехте?

Въпросително изречение се образува същи така и с думата wie+: lange — дълго, oft — често, alt — стар, dick — дебел, groß — голям, hoch — висок, lang — дълъг, schwer — тежък, tief — дълбок и други: Wie lange waren Sie in Italien? – Колко дълго бяхте в Италия? Wie oft besucht er seine Oma? – Колко често посещавате вашата баба?  Wie hoch kannst du springen? – Колко високо можеш да скочиш?  Wie alt bist du? – На  колко години си?

Въпросително изречение без въпросителна дума се образува по следния начин: сказуемо (неговата спрегаема част), подлог, други членове на изречението и, ако има, неспрегаемата част на сказуемото: Kennst du diesen Mann? – Знаеш ли този мъж?  Habt ihr mich nicht verstanden? – Не ме ли познахте?  Darf ich raus gehen? – Може ли да вляза?

На такива въпроси много често се отговаря с да или не: Kannst du mir helfen? – Ja, natürlich. – Можеш ли да ми помогнеш? – Да, разбира се. Schläfst du schon? – Nein, ich sehe noch den Film. – Спиш ли вече? – Не, още гледам филм.