Въпросителните изречения в немския език

Въпросителните изречения в немския език се делят на два типа – въпросителни изречения, започващи с въпросителна дума и въпросителни изречения, без използването на въпросителна дума.

Въпросителните думи в немският език са: wer — кой, was — какво, wie – как, колко, wo — къде, wohin — (на)къде, woher — откъде, wann — кога, warum — защо, wessen — чий, wem — кому, на кого, wen – кого.

Словореда при този вид въпросителни изречения е следния: Въпросителна дума + сказуемо (или неговата спрегаема част) + подлог + други членове на изречението и, ако има, неспрегаема част на сказуемото:

Wer ist das? – кой е това?

Was hat euch am besten gefallen? – Какво най-много ви хареса?

Wie fühlen Sie sich? – Как се чувствате?

Wo habt ihr die Elefanten gesehen? – Къде вие видяхте слонове?

Wohin reist ihr in diesem Sommer? – (На)Къде пътувате това лято?

Woher kommen Sie? – Откъде сте?

Wann kommt er aus Kenia zurück? – Кога се връща той от Кения?

Warum sind sie so spät gekommen? – Защо те дойдоха толкова късно?  

Wessen Buch ist das? – Чия е тази книга?

Wem muss er helfen? – Кому той трябва да помогне?

Wen habt ihr um Rat gebeten? – Кого вие помолихте за помощ?

Съществуват въпросителни изречения, в които въпросителната дума заедно със съществително образуват въпросителен израз:

— wie viel или wie viele при въпрос за конкретно число. След wie viel следва съществително в единствено число, без определителен член, а след wie vielе — съществително в множествено число без определителен член: Wie viele Stunden seid ihr gewandert? – Колко часа пътувахте?  Wie viel Geld brauchst du? – Колко пари ти трябват?

— welcher, -e, -es, Pl. –e при въпрос за конкретно лице или предмет; когато иде реч за избор от различни лица или предмети: Welches Hotel hat euch am besten gefallen? – Кой хотел ви хареса повече?

— was für ein, -e, -; Pl. при въпрос за свойства на лица или предмети: Was für ein Zimmer habt ihr genommen? – Каква/Що за стая взехте?

Въпросително изречение се образува същи така и с думата wie+: lange — дълго, oft — често, alt — стар, dick — дебел, groß — голям, hoch — висок, lang — дълъг, schwer — тежък, tief — дълбок и други: Wie lange waren Sie in Italien? – Колко дълго бяхте в Италия? Wie oft besucht er seine Oma? – Колко често посещавате вашата баба?  Wie hoch kannst du springen? – Колко високо можеш да скочиш?  Wie alt bist du? – На  колко години си?

Въпросително изречение без въпросителна дума се образува по следния начин: сказуемо (неговата спрегаема част), подлог, други членове на изречението и, ако има, неспрегаемата част на сказуемото: Kennst du diesen Mann? – Знаеш ли този мъж?  Habt ihr mich nicht verstanden? – Не ме ли познахте?  Darf ich raus gehen? – Може ли да вляза?

На такива въпроси много често се отговаря с да или не: Kannst du mir helfen? – Ja, natürlich. – Можеш ли да ми помогнеш? – Да, разбира се. Schläfst du schon? – Nein, ich sehe noch den Film. – Спиш ли вече? – Не, още гледам филм.