Неопределени местоимения в немския език (Indefinitpronomen)

Най-често употребяваните неопределени местоимения в немския език се явяват:

jemand, einer (някой), jeder (всеки), man (не се превежда), etwas (нещо), irgendein (някой, който и да е), alle (всички), viele (много), wenige (не много, малко), einige (някои, няколко).

Неопределените местоимения се употребяват както за замяна на съществителните, така и на прилагателните.

Употреба на местоименията man, jemand, etwas, einer

Неопределеното местоимение man се употребява винаги в качеството си на подлог в неопределено-личните изречения, т. е. изречения, където действащото лице се подразбира, но не се указва. Глаголът в изречение с man стои в 3-то лице ед. ч.

В съответните изречения на български, глагола е в 3-то лице, мн. число или 2-ро лице, ед. ч.

Auf dem Sportplatz spielt man Volleyball.	На спортната площадка играят волейбол.
Mit Vergnügen fährt man am Sonntag aufs Land.	С удоволствие отиваш в неделя на село.
Man geht gern in den Wald.	С удоволствие ходиш в гората.

Местоимението man често се употребява с модални глаголи: man kann, man muss:

Neue Bücher kann man in unserer Bibliothek bestellen.	Нови книги може да се поръчат в нашата библиотека.
Diese Wörter muss man noch einmal wiederholen.	Тези думи е нужно да се повторят още веднъж.

Неопределеното местоимение jemand се склонява като определителен член, като няма множествено число:

Nominativ	jemand
Genitiv	jemandes
Dativ	jemandem
Akkusativ	jemanden

В Dativ и Akkusativ окончанията -em, -en не са задължителни:

Wir sehen jemand(en) dort.

Ние виждаме някой там.

Неопределените местоимения einer, eine, eines (един, една, едно, някой)  се употребява в изречението за замяна на съществително, което обозначава някакво неопределено лице:

Nur einer soll noch kommen.	Още един трябва да дойде.
Eine der Mitarbeiterinnen (eine von den Mitarbeiterinnen) sprach über neue Methoden im Werk.	Една от служителките говори за новите методи в завода.

Неопределеното местоимение etwas не се склонява и се употребява в значение «нещо» или «малко»:

Plötzlich erblickten wir etwas (was) in der Ferne.

Изведнъж видяхме нещо (какво?) в далечината.

Местоимение etwas може да се използва понякога с прилагателно име, което е употребено в ролята на съществително в среден род (с така наречените субстантирани прилагателни):

In dieser Ausstellung haben wir etwas ganz Neues gesehen.

На тази изложба ние видяхме нещо съвсем ново.

Местоименията jemand, etwas могат да образуват нови неопределени местоимения с наречието irgend:

• irgendjemand (irgendwer) — някой, който и да е;
• irgendwas (irgendetwas) — нещо (каквото и да е).

Irgendjemand vergaß im Seminarraum sein Heft.	Някой е забравил тетрадката си в аудиторията за семинарни занятия.
Erzähle mir irgendetwas Interessantes.	Разкажете ми нещо интересно.

Употреба на местоименията jeder, irgendein, alle, viele, wenige и einige

Местоимението jeder (-es, -e, -e) — всеки обикновено се употребява в единствено число и се склонява като определителен член:

Падеж	М. p.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	jeder	jedes	jede
Genitiv	jedes	jedes	jeder
Dativ	jedem	jedem	jeder
Akkusativ	jeden	jedes	jede

Примери:

Jeder soll morgen kommen.	Всеки е длъжен утре да дойде.
Wir kennen hier jeden.	Ние тук знаем всеки.
Jeder Mensch ist wie ein Mond: er hat eine dunkle Seite, die er niemandem zeigt.	Всеки човек, подобно на Луната, има своята неосветена страна, която на никой не показва.

Местоимението irgendein (някой, някакъв) се склонява в единствено число като неопределителен член, а в множествено се използва формата irgendwelche:

Irgendein Zug ist eben vom Bahnsteig 3 abgefahren.	Някакъв влак току що замина от 3-ти перон.
Irgendeine Zeitschrift liegt auf dem Tisch.	Някакво списание лежи на масата.
Irgendwelche Zeitschriften liegen auf dem Tisch.	Някакви списания лежат на масата.

Местоимения alle (всичко), viele (много), einige (няколко), wenige (не много) изразяват неопределено число, те се склоняват като определителен член в мн. число:

Падеж
Nominativ	alle	viele	einige, wenige
Genitiv	aller	vieler	einiger, weniger
Dativ	allen	vielen	einigen, wenigen
Akkusativ	alle	viele	einige, wenige

Примери:

Viele lernen Fremdsprachen.	Много учат чужди езици.
Nur einige (wenige) machen diese Übung richtig.	Само няколко  (не много) правят това упражнение правилно.
Er hilft nur einigen (wenigen).	Той помага само на някои (не много).
Alle (viele) Leser dieser Bibliothek nehmen oft an verschiedenen Konferenzen teil.	Всички (много) читатели на тази библиотека взимат участие в различни конференции.

Към неопределените местоимения следва да се отнесат и такива нерядко употребявани местоимения като:

mehrere — някои, няколко
Hier arbeiten mehrere Rechenmaschinen.	Тук работят няколко изчислителни машини.
sämtliche — всички
Heute wohnen sämtliche Studenten bei.	Днес присъстват всички студенти.
manche — някои; manch — някой и друг, някой
Wir sollen noch manche Probleme lösen.	Длъжни сме да решим още някои проблеми.
jederman — всеки
Jederman kann es verstehen.	Всеки може да го разбере.

Указателните местоимения в немския език (Demonstrativpronomen)

Указателните местоимения обикновено указват за някакъв предмет или за неговите качества. Те се употребяват със съществителни и заменят определителния член, изпълнявайки всички негови функции, т. е. изразяват род, число и падеж на даденото съществително.

Към указателните местоимения спадат:

• dieser, dieses, diese; diese (тази, това, този, тези);
• jener, jenes, jene; jene (онзи, онази, онова);
• solcher, solches, solche; solche (такова, такава, такива);
• derselbe, dasselbe, dieselbe; dieselben (същия, същата, същото, същите);
• derjenige, dasjenige, diejenige; diejenigen (този, тази, тези);
• der, das, die; die (този, тази, това, тези);
• es;
• selbst (самият, самата, самото, самите).

Ако съществителното име е употребено с указателните местоимения dieser (-es, -е; -е), jener (-es, -е; -е), derselbe (dasselbe, dieselbe; dieselben), derjenige (dasjenige, diejenige; diejenigen), то определителния или неопределителен член се изпуска.

Местоименията dieser (-es, -e; -e), jener (-es, -e; -e) се склоняват като определителните членове.

Склонение на местоименията dieser (-es, -е) и jener (-es, -е)

Падеж	Единствено число
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	dieser (jener) Mann	dieses (jenes) Kind	diese (jene) Frau
Genitiv	dieses (jenes) Mannes	dieses (jenes) Kindes	dieser (jener) Frau
Dativ	diesem (jenem) Mann	diesem (jenem) Kind	dieser (jener) Frau
Akkusativ	diesen (jenen) Mann	dieses (jenes) Kind	diese (jene) Frau

Падеж	Множествено число
Nominativ	diese (jene) Männer, Kinder, Frauen
Genitiv	dieser (jener) Männer, Kinder, Frauen
Dativ	diesen (jenen) Männern, Kindern, Frauen
Akkusativ	diese (jene) Männer, Kinder, Frauen

Примери:

Ich lese den Roman "Die Blechtrommel" von Günter Grass. Hast du diesen Roman gelesen?	Аз чета романа на Гюнтер Грас «Тенекиения барабан». Ти чел ли си този роман?
Die Lehrerin spricht über die Erfolge dieser Studenten.	Преподавателката говори за успехите на тези студенти.

В Nominativ и Akkusativ е възможна съкратената форма за среден род dies. Тя може да бъде заменена с указателните местоимения das или es:

Haben Sie dies (das, es) nicht gewusst?

Вие това не го ли знаете?

Местоимението der (das, die) може да се употребява вместо съществителното с цел да се избегне повторение.

Rechts an der Kasse hängt ein eleganter Mantel. Du sollst den anprobieren.	Вдясно от касата виси елегантно палто. Трябва да го премерите.
Ingrid klagt über Halsschmerzen. Sie müsste zum Arzt gehen, der verschreibt ihr eine Arznei.	Ингрид се оплаква от болка в гърлото. Тя трябва да отиде на лека, той ще и предпише лекарство.
Er erzählt über seine Arbeit und die seiner Freunde.	Той разказва за работата си и за тази на своите приятели.

Указателното местоимение der (das, die) за разлика от определителния член се произнася с ударение. Падежните форми на указателното местоимение в Genitiv и Dativ се различава от падежните форми на членовете.

Склонение на указателното местоимение der (das, die)

Падеж	Ед. число			Мн. число за трите рода
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	der	das	die	die
Genitiv	dessen		derer	deren
Dativ	dem		der	denen
Akkusativ	den	das	die	die

Mein Vater hat an den schweren Kämpfen bei Moskau teilgenommen. Er erinnert sich deren sehr oft.	Моя баща е участвал в тежките битки при Москва. Той често си спомня за тях.
Sie interessieren sich für dieses Problem und besonders für dessen schnelle Lösung.	Те се интересуват от този проблем и особено от неговото бързо решение.

Ако указателното местоимение der (das, die) е употребено в ролята на корелат  (свързваща дума) в главното изречение, то то се превежда като «този, тази, тези».

Hier sitzt die, die an unserer Universität studiert.	Тук седи тази, която учи в нашия университет.
Helfen Sie dem, der diese Hilfe braucht.	Помогнете на този, който се нуждае от тази помощ.
Die Verantwortlichkeit deren, die hier arbeiten, ist sehr groß.	Отговорността на тези, които работят тук, е много голяма.

Местоимението solcher (-es, -е) обикновено се употребява в единствено число с неопределителен член: ein solcher, ein solches, eine solche или solch ein, solch eine, в множествено число – без член.

Местоимението solcher (-es, -е) се склонява като прилагателно.

Склонение на местоимението solcher (-es, -е)

Падеж	Ед. число			Мн. число
Nominativ	ein solcher Baum	ein solches Haus	eine solche Stadt	solche Bäume, Häuser, Städte
Genitiv	eines solchen Baumes	eines solchen Hauses	einer solchen Stadt	solcher Bäume, Häuser, Städte
Dativ	einem solchen Baum	einem solchen Haus	einer solchen Stadt	solchen Bäumen, Häusern, Städten
Akkusativ	einen solchen Baum	ein solches Haus	eine solche Stadt	solche Bäume, Häuser, Städte

Указателното местоимение solch пред неопределителен член има кратка неизменяема форма:

Nominativ	solch ein Baum	solch ein Haus	solch eine Stadt
Genitiv	solch eines Baumes	solch eines Hauses	solch einer Stadt
Dativ	solch einem Baum	solch einem Haus	solch einer Stadt
Akkusativ	solch einen Baum	solch ein Haus	solch eine Stadt

Местоимението solcher често подчертава качество на предмета:

Wir dachten nie, dass er ein solcher (solch ein) begabter Musiker ist.	Никога не сме мислили, че той е толкова надарен музикант.
Solch eine Pflanze kann auch im Norden wachsen.	Такова растение може да расте и на север.
Otto Müller und Paul Schulze sind erfahrene Fachleute. Wir brauchen solche Fachleute.	Ото Мюлер и Паул Шулце са опитни специалисти. Нуждаем се от такива специалисти.

Местоимението solcher (-es, -е) може да замени съществителното име:

Das Kleid ist unmodern. Ich würde ein solches nie kaufen.

Роклята не е модерна. Аз не бих купила такава.

При сложните указателни местоимения се склоняват и двете части, като първата част се склонява като определителен член, а втората – като прилагателно след определителния член:

Падеж	Ед. число			Мн. число (за трите рода)
	М. р.	Ж. p.	Cp. p.
Nominativ	derjenige	diejenige	dasjenige	diejenigen
	derselbe	dieselbe	dasselbe	dieselben
Genitiv	desjenigen	derjenigen	desjenigen	derjenigen
	desselben	derselben	desselben	derselben
Dativ	demjenigen	derjenigen	demjenigen	denjenigen
	demselben	derselben	demselben	denselben
Akkusativ	denjenigen	diejenige	dasjenige	diejenigen
	den selben	dieselbe	dasselbe	dieselben

Примери:

Derjenige, der Deutsch spricht, kann uns helfen.	Тези, които говорят немски, могат да ни помогнат.
Sie erfüllen dieselbe Übung.	Те изпълняват същото упражнение.
Wieder kommt derjenige Schüler. Er wiederholte noch einmal dasselbe.	Отново дойде същия ученик. Той повтори още веднъж същото.

Указателното местоимение es (това) в немския език не бива да се бърка с личното. Личното местоимение es заменя съществителното в среден род и може да бъде употребено във всеки падеж. Указателното местоимение es се употребява само в Nominativ и Akkusativ:

Es stört mich.	Това ми пречи.
Gib es mir!	Дай ми това.

Указателното местоимение selbst стои след думата за която се отнася:

Der Lehrer selbst machte die Aufgabe.

Учителят сам реши тази задача.

Не бива да се бърка местоимението selbst с наречието selbst. Наречието selbst Стои пред пояснената дума, то се превежда като «даже, дори»:

Selbst sie mussten lachen.

Даже те трябваше да се засмеят (selbst — наречие).