Определение в немския език (das Attribut)

Определението в немския език обозначава качество, признак или принадлежност на предмета и отговаря на въпросите was für ein? welcher? (Какъв?, що за?), wessen? (чий?), wieviel? (колко?), der wievielte? (кой по ред?).

Определението може да се отнася към различните части от изречението, изразени със съществително, образувайки с тях една група – групата на съществителното.

Определението може да бъде изразено чрез прилагателно, причастие, числително, местоимение, съществително, инфинитивна група.

Vor meinen Augen entsteht ein altes Bild.	Пред очите ми се появи стара картина.
Er sprach mit schneidender Ironie.	Той говори с рязка ирония.
Das Kind lag mit geschlossenen Augen.	Детето лежи със затворени очи.
Tausend Menschen standen auf diesem Platz.	Хиляди хора стояха на този площад.
Die Straßen der Stadt waren schön.	Улиците на града бяха красиви.
Deine Gewohnheit, Briefe mit dem Bleistift zu schreiben, ist nicht gut.	Имаш лошия навик да пишеш писма с молив.

Според мястото спрямо определяната дума, определенията се делят на съгласувани, които стоят преди определяната дума, и несъгласувани определения, които стоят след определяната дума.

Съгласувани определения в немския език

Различават се два вида:

• определения, заменящи определителния или неопределителен член и стоящи на неговото място.

Към тях се отнасят местоименията:

• diese Experimente — тези опити,
• unsere Erfahrung — нашия опит,
• alle Mitglieder — всички членове;
• 
  
• определения, които стоят между членовете или думата, която ги заменя, и определяното съществително и се съгласува с тях по род, число и падеж.

Такива определения могат да бъдат изразени чрез прилагателни, редни числителни, причастия:

• ein neuer Betrieb — ново предприятие,
• der erste April — първи април,
• die gekauften Waren — закупените стоки.

Съгласуваните определения не се съгласуват със съществителното, ако:

• ако то е изразено с количествено числително; със определяното съществително по род, число и падеж се съгласува единствено числителното ein.

Die Reise dauerte zehn Tage.	Пътуването продължи 10 дена
Ein Student fehlt heute.	Днес отсъства един студент.
Paul hat nur auf eine Frage geantwortet.	Паул отговори само на един въпрос.

• Ако то е изразено чрез собствено име в генитив:
• Heines Werke — произведенията на Хайне;
• Einsteins Theorie — теорията на Айнщайн;
• Pauls Mutter — майката на Паул.

• В наименованията на учреждения, улици, площади, паметници и т.н.:
• das Goethe-Museum — музеят на Гьоте;
• die Albert-Einstein-Straße — улица Алберт Айнщайн;
• das Wagner-Denkmal — паметника на Вагнер;
• der Disney-Film — филм на Дисни.

Определение, изразено с причастие I с частицата zu

Този вид определения се отнасят към съгласуваните определения. Определяното съществително е предмет, който трябва да е изложен на действието:

• die zu untersuchende Erscheinung
• der zu bauende Kanal
• das zu lösende Problem

Партицип I c zu в качеството си на определение се превежда на български като:

• определително подчинено изречение със сказуемо, изразено от конструкцията «нужно е», «необходимо е», «следва да» + неопределена форма на глагола или «трябва да бъде» + страдателно причастие за минало време в кратка форма:
• явление, което трябва да бъде изследвано (да бъде изследвано),
• канал, който е необходимо да бъде построен (конструиран) (да бъде построен),
• проблем, който следва да бъде решен (да бъде решен);
• причастен оборот с думата «подлежи» и съществително:
• явление, подлежащо на изследване,
• канал, подлежащ на построяване,
• проблем, подлежащ на решение;

Несъгласувано определение в немския език

Тези определения стоят след определяното съществително и не се съгласуват с тях нито по род, нито по число, нито по падеж. Те могат да бъдат изразени чрез:

• съществителни (или група от съществителни) в генитив или съществително с предлог:
• das Bild eines Malers — картината на художника,
• eine Novelle von Stefan Zweig — новелата на Стефан Цвайг,
• eine Siedlung an der Küste — селище на брега;

Особен случай на несъгласувано определение се явява определение, където има употреба на собствени имена (в названието на градове, местности и др.). В този случай обикновено собственото име е в несклоняема форма:

an der Universität München — в Мюнхенския университет.

• наречие (като с предлог, така и без него):
• das Fernsehprogramm für heute — днешната програма на телевизията,
• das Theater dort — театъра там;
• 
  
• количествени числителни (при номерация):

Wohnung 20 liegt oben.

Апартамент 20 се намира нагоре.

В ролята на несъгласувано определение понякога могат да се употребяват и прилагателни (по-рядко – причастия). В този случай те са в неизменяема форма.

In unserem Garten wachsen verschiedene Blumen: rot, weiß, gelb.

В нашата градина растат различни цветя: червени, бели, жълти.

Особен вид определение се явява т. нар. „заявление“. То дава на определяното съществително по-точно обозначение или ново название.

Във функцията на „заявление“ се употребява съществително, което се съгласува с определяното съществително или субстантирована част на речта, в падеж и число. В писмената реч се отделя със запетаи.

München, die Hauptstadt von Bayern, ist eine der schönsten Städte der Welt.

Мюнхен, столицата на Бавария, е един от най-красивите градове в света.

Определяното съществително München и определението die Hauptstadt von Bayern са в номинатив.

Benz, der große deutsche Ingenieur, war der Sohn eines Lokomotivführers.	Бенц, великият немски инженер, бил син на локомотивен машинист.
Die Werke dieses Wissenschaftlers, des Bahnbrechers auf dem Gebiet der Erschließung von Kosmos, begann ich erst an der Universität zu lesen.	Произведенията на този учен, пионер в областта на разработването /развитието на космоса, започнах да чета едва в университета.

Обстоятелство (das Adverbiale)

Обстоятелството в немския език е второстепенен член на изречението, който пояснява сказуемото, т. е. влиза в състава на групата на сказуемото. То разкрива при какви обстоятелства се извършва дадено действие, указва за местото, времето, причината, целта и условие на действието.

Функцията на обстоятелство в немския език най-често се изпълнява от наречия и съществителни с предлог. Могат да бъдат употребени и причастия, местоименни наречия, ифинитив, инфинитивни групи и обороти, а също и придатъчни изречения.

В зависимост от значението се различават следните видове обстоятелства:

• обстоятелство за място,
• обстоятелство за време,
• обстоятелство за вида на действието,
• обстоятелство за причина,
• обстоятелство за цел,
• обстоятелство за условие,
• отстъпителни обстоятелства,
• обстоятелство за модалност.

Обстоятелство за място

Обстоятелството за  място в немския език указва за местото или направление на действието. Отговаря на въпросите - wo? (къде?), wohin? ((на)къде?), woher? (откъде?).

Обстоятелството за място може да бъде изразено чрез наречие (в това число и местоименно) или предложна група.

Dort sitzen unsere Gäste (wo?).	Там седят нашите гости.
Sie kamen nach Moskau zum Fest (wohin?).	Те дойдоха в Москва за празника.
Sie kamen aus verschiedenen Ländern (woher?).	Те дойдоха от различни страни.
Dieses Haus wurde voriges Jahr gebaut. Darin wohnen viele Mitarbeiter unseres Betriebes (wo?).	Тази къща беше построена миналата година. В нея живеят много служители на нашето предприятие.

Обстоятелство за време

Обстоятелството за време указва времето или продължителността за извършване на действието, начало или край на действието, а също така и повторяемост.

Обстоятелството за време отговаря на въпросите wann? (кога?), wie lange? (колко дълго?), seit wann? (от кога?), bis wann? (до кога?), wie oft? (колко често?).

То може да бъде изразено чрез наречие за време, предложна група, съществително в родителен, дателен или винителен падеж.

Die Kinder gehen täglich in die Schule (wie oft?).	Децата ежедневно ходят на училище.
Es geschah eines Morgens (wann?).	Това се случи една сутрин.
Den ganzen Tag blieb der Himmel klar (wie lange?).	Целия ден небето остана ясно.
Am Abend begann es aber zu schneien (wann?).	Вечерта, обаче, заваля сняг.

Обстоятелство за вида на действието

Обстоятелството за вида на действието се явява качествена и количествена характеристика на действието. Към него се отнася и обстоятелството за сравнение.

Обстоятелството за вида на действието отговаря на въпросите wie? (как?), auf welche Weise? (как?).

Обстоятелство за вида на действието могат да бъдат наречия, предложни групи, причастия, инфинитивни обороти.

Wir gingen zusammen nach Hause.	Ние отидохме в къщи заедно.
Das Auto fuhr mit großer Geschwindigkeit.	Автомобилът вървеше /се движеше с висока скорост.
Das geschah folgendermaßen.	Това се случи така /както следва/ .
Getrost ging er nach Hause.	Спокойно той отиде у дома.
Sie schwieg eine Weile, statt sofort zu antworten.	Тя помълча малко, вместо да отговори веднага.
Er ging, ohne mich zu bemerken.	Той вървеше без да ме забележи.

Обстоятелството за сравнения в немския език изразява сравнение по признак или качество. Ако качествата или признаците на сравнение са еднакви, то се използва съюза wie:

Morgen werde ich so früh aufstehen wie heute.

Утре ще стана също толкова рано, както днес.

При обозначаване на по-висока степен на качествата или признаците, се използва als:

Du antwortest besser als er.

Ти отговаряш по-добре от него.

Обстоятелството за сравнение в немския не се отделя със запетая.

Обстоятелство за причина в немския

Обстоятелството за причина указва причина за действието или състоянието и отговаря на въпросите warum? (защо?), weshalb? weswegen? (поради какво? защо?), aus welchem Grunde? (по каква причина?).

Обстоятелството за причина може да бъде изразено чрез предложна група, наречие или местоименно наречие.

Wegen seiner politischen Ansichten wurde Heine von der Regierung verfolgt.	Правителството преследвало Хайне  за неговите политически възгледи.
Eben deswegen bin ich zu dir gekommen.	Именно затова аз дойдох при теб.
Darum muss man diese Ursachen berücksichtigen.	Затова трябва да се помисли за тези причини.

Обстоятелство за цел

Обстоятелството за цел в немския език указва целта на действието и отговаря на въпросите wozu? (за какво?), zu welchem Zweck? wofür? (за какво?).

Обстоятелство за цел може да бъдат местоименните наречия wofür, wozu, dafür, dazu или предложна група, а също така и инфинитиви и инфинитивни обороти.

Die Dämme sind dort zum Schutz gegen die Meereswellen errichtet.	Язовирите са построени там, за да предпазват от морските вълни.
Zwecks Erhöhung ihrer Gewinne kürzen die Unternehmen den Arbeitslohn ab.	За да повишат печалбите си, фирмите намаляват работните заплати.
Dazu (dafür) brauchen wir heute viel Zeit.	За това днес ни трябва много време.
Ich gehe in die Bibliothek, um dort an meinem Referat zu arbeiten.	Отивам в библиотеката, за да поработя там над своя доклад.

Обстоятелство за условие

Обстоятелството за условие в немския език обозначава условието, при което се извършва дадено действие и отговаря на въпроса unter welchen Umständen? (при какви обстоятелства?), unter welcher Bedingung? (при какво условие?). Често бива изразявано чрез предложна група.

Bei größerem Fleiß könnte er diese Prüfung besser ablegen.

При повече старание той може да се представи на този изпит по-добре.

Отстъпителни обстоятелства в немския език

Отстъпителните обстоятелства са близки до обстоятелствата за условие. Те представляват условие, което не може да повлияе на извършването на действието и отговарят на въпроса trotz welcher Umstände? (въпреки тези обстоятелства?). Отстъпителните обстоятелства могат да бъдат изразени с предложни групи или наречия.

Trotz großer Kälte fuhren sie aufs Land.	Въпреки големия студ, те отидоха на село/в провинцията.
Trotzdem halfen wir ihm oft.	Независимо от това, ние често му помагахме.

Обстоятелство за модалност

Обстоятелството за модалност изразява оценка, изказана в изречението като цяло. Тъй като то се отнася за цялото изречение, то в този случай трудно е да се каже на кой конкретен въпрос отговаря.

Това обстоятелство може да бъде изразено с помоща на различни наречия:

• bestimmt (определено),
• hoffentlich (да се надяваме),
• vielleicht (може би,),
• wahrscheinlich (вероятно),
• gewiss (навярно, несъмнено),
• wirklich (действително).

В ,fлята на такива обстоятелства се употребяват словосъчетания от типа:

• meiner Meinung nach (по мое мнение),
• zu seinem Erstaunen (за негова изненада),
• allem Anschein nach (очевидно) и др.

Ich habe bestimmt vieles falsch gemacht.	Аз определено направих много грешки.
Meiner Meinung nach ist das möglich.	Според мен това е възможно.
Allem Anschein nach ist der Laden geschlossen.	Очевидно магазинът е затворен.

Допълнение в немския език (das Objekt)

Допълнението е част от изречението, което се отнася към сказуемото. Пояснявайки сказуемото, допълнението в немския език образува с него т. нар. Група на сказуемото. Връзката между допълнението и сказуемото често е толкова тясна, че при отсъствието на допълнение понякога сказуемото губи своя смисъл.

Er versetzte einen Schlag.	Той нанесе удар.
Ich erhielt einen Brief.	Аз получих писмо.

В ролята на допълнение могат да бъдат: съществително, местоимение, инфинитив или инфинитивна група, подчинено изречение.
В зависимост от формата и връзката между допълнението и сказуемото, допълненията биват преки и косвени.

Пряко допълнение в немския език

Прякото допълнение в немския език пояснява преходния глагол. Отговаря на въпросите wen? was? (кого? какво?) и може да бъде изразено със съществително или местоимение във винителен падеж.

Der Lehrer fragt einen Schüler.	Учителят пита ученика.
Ich sehe ihn täglich.	Аз го виждам ежедневно.

Косвено допълнение в немския език

Косвеното допълнение в немския език в болшинството от случаите отговаря на въпроса wem? (кому?) и бива изразено чрез съществително или местоимение в дателен падеж.

Er hilft dem Freund.	Той помага на приятел.
Wir sagten ihm nichts.	Ние нищо не му казваме.

Косвеното допълнение в немския език е може да се използва и при именно сказуемо, предикат, който е изразен и чрез прилагателно.

Das Kind ist seinem Vater ähnlich.

Детето прилича на своя баща.

В изречението косвеното допълнение може да се употребява в съчетание с пряко допълнение.

Er wiederholte ihm (Dat.) seine Erzählung (Akk.) noch einmal.

Той още веднъж му повтори своя разказ.

Допълнение в генитив/родителен падеж в немския се среща рядко.

„Предложно“ допълнение

Предложното допълнение в немския език е изразено чрез съществително или местоимение с предлог.

Er dachte an seinen Bruder.	Той мисли за своя брат.
Er wartete auf seinen Freund.	Той чака своя приятел.
Er wartete auf ihn vor dem Theater.	Той го чака пред театъра.

Употребата на предлога при предложното допълнение зависи от управление на глагола или прилагателното, което често се явява неразделна част от сказуемото.

Wir erinnern uns an die Sommerferien. (sich erinnern an + Akk.)	Ние си спомняме за летните ваканции.
Er beschäftigt sich mit diesem Problem. (sich beschäftigen mit + Dat.)	Той се занимава с този проблем.
Die Studenten unserer Fakultät sind für die Durchführung dieser Konferenz verantwortlich. (verantwortlich sein für + Akk.)	Студентите от нашия факултет отговарят за провеждането на тази конференция.

Падежа на съществителното зависи от управлението на предлога: mit — дателен, für — винителен, an — винителен или дателен и т. н.
Предложното допълнение може да бъде изразено и чрез местоименно наречие:

Ich warte darauf schon 10 Minuten.

Аз чакам това вече 10 минути.

Прякото, косвеното и предложното допълнение, както и подлога, могат да бъдат изразени чрез различни субстантировани части на изречението.
,

Was gibt es Neues?	Какво ново?
Ich bin mit dem Gesagten einverstanden.	Съгласен съм с казаното.

Инфинитив във функцията на допълнение

С функция на допълнение може да бъде употребен и инфинитив, със или без  zu.

Gestatten Sie einzutreten.	Разрешете да влезна.
Das Kind lernt lesen.	Детето се учи да чете.

Сказуемото, изразено с глаголите hören (слушам), sehen (гледам), fühlen (чувствам), изискват, освен допълнение, и глагол в инфинитив, както и пряко допълнение. Такова допълнение се нарича „конструкция на винителен падеж и инфинитив“.

Wir hörten unsere Freunde singen.	Ние слушахме как пеят нашите приятели. (Ние слушахме пеенето на нашите приятели.)
Ich sah sie marschieren.	Видях как те маршируват.
Man fühlt ihn zittern.	Чувстваш как той трепели.

В качеството си на допълнение може да се употребява и инфинитивна група. Обикновено то стои след местоимението es или местоименното наречие, изпълняващо функцията на корелат.

Markus liebte es, einen langen Spaziergang zu unternehmen.

Маркус обича да прави дълга разходка.

Такова допълнение може да стои и след именно сказуемо.

Ich bin bereit, dir bei dieser Arbeit zu helfen.

Аз съм готов да ти помогна в тази работа.