Сложно съставно изречение в немския език (das Satzgefüge)

Сложно съставното изречение се състои от главно изречение и едно или няколко подчинени.

Подчиненото изречение обикновено представлява разширена част на главното изречение.

Er erzählte über sein Studium an der Universität.	Той разказваше (за какво?) за своето обучение (допълнение) в университета.
Er erzählte, wie er an der Universität studierte.	Той разказваше (за какво?), как е учил в университета (подчинено допълнително изречение).

В зависимост от функцията им в състава на сложно съставното изречение, подчинените изречения се делят на:

1.     Подчинено предложно;

2.     Подчинено сказуемо (предикатно подчинено);

3.     Подчинено допълнително;

4.     Подчинено определително;

5.     Подчинено обстоятелствено за:

o    место,

o    време,

o    условие,

o    цел,

o    причина,

o    следствие,

o    вида на действието,

o    сравнение,

o    отстъпително.

Видът на подчиненото изречение се установява обикновено по въпроса, на който то отговаря; по съюза или съюзната дума, съединяваща подчиненото с главното изречение.

Някои видове подчинени изречения в немския език могат да се присъединяват към главното изречение и без съюз, например условните, отстъпителните, допълнителните.

Средства за свръзка между главното и подчиненото изречение в немския език

В немския език съществуват три различни начина за съединяване на главното и подчиненото изречение:

1.     посредством подчинителните съюзи dass, weil, da, damit, indem и др.;

2.     посредством съюзни думи:

o    относителните местоимения der, die, das; welcher, welches, welche; wer, was;

o    относителните наречия wo, woher, wohin и местоименни наречия woraus, worüber, womit и т. д.;

3.     без съюзна дума.

Съответно се различават съюзни и безсъюзни подчинени изречения.

съюзни
Mein Freund schreibt, dass er bald nach München kommt.	Мой приятел пише, че скоро ще дойде в Мюнхен.
Er musste seine Reise verlegen, weil er sehr beschäftigt war.	Той е принуден да отложи пътуването, тъй като е много зает.
безсъюзни
Ich hoffe, du nimmst auch daran teil.	Надявам се ти също да участваш.
Hat er die Arbeit beendet, so soll er mich benachrichtigen.	Ако той завърши работа, той трябва да ме уведоми /да ми съобщи/.

Място на подчиненото изречение и словоред на главното в немския език

Мястото на подчиненото изречение е прието да се определя спрямо главното. Съответно – различават се подчинени изречения, стоящи преди главното, след главното и вътре в главното изречение.

Мястото на подчиненото изречение се определя, по правило, от неговите синтактични функции, т. е. зависи от това към коя част от главното изречение можем да го отнесем или в качеството си на коя част можем да го разглеждаме. Мястото на подчиненото изречение не влияе на неговия словоред, но то влияе на словореда в главното.

Ако подчиненото изречение предшества главното, то главното изречение започва със сказуемо или неговата изменяема част. В този случай подчиненото изречение се разглежда като частта, заемаща първо място, а на второ място, съгласно правилата за словоред в простите изречения се заема от сказуемото (на главното изречение) или неговата изменяема част.

Obwohl alle schon sehr müde waren, wollte keiner seinen Posten verlassen.

Въпреки, че всички бяха много уморени, никой не искаше да напусне своя пост.

Ако главното изречение стои след подчиненото и започва с корелат*, то сказуемото стои след корелата:

Was du jetzt eben erfahren hast, davon soll keiner wissen.

За това, което сега научи, никой не трябва да знае.

Словоред в подчинените изречения в немския език

Словореда в подчиненото изречение зависи от средствата и начина, по който то се свързва с главното.

Словореда на подчинените изречения има ред особености, отличаващи го от главното изречение.

1.     Подчиненото изречение започва с подчинителен съюз или съюзна дума.

2.     Сказуемото или неговата изменяема част стои на последно място в немското изречение, а неизменяемата част на сказуемото – на предпоследно. В този случай подчиненото изречение се явява „заключено“ в рамка между съюза (или съюзната дума) и изменяемата част на сказуемото:

Ich hoffe, dass er sein Wort halten wird.

Надявам се, че той ще удържи на думата си.

Ако неизменяемата част на сказуемото е изразена не от един, а от два глагола, то на предпоследно място стои обикновено партицип II или инфинитива на спомагателния глагол, а партицип II на смисловия глагол стои на трето място от края на изречението.

Er wies darauf hin, dass die Wiederherstellung der deutschen Industrie auch nach dem ersten Weltkrieg durch das amerikanische Kapital gefördert worden war.

Той посочи, че възстановяването на немската промишленост и след края на Първата световна война е било ускорено от американски капитали.

3.     В подчиненото изречение делимата представка на глагола не се отделя.

Сравнете:

Er gab mir das Buch zurück.	Той ми върна книгата.
Als er mir das Buch zurückgab, dankte er mir.	Когато той ми върна книгата, ми благодари.

4.     Подлогът често стои съвсем непосредствено след съюза или съюзната дума.

Er widmete viel Zeit dem Wintersport, obwohl er sehr beschäftigt war.

Той отделя много време на зимните спортове, въпреки, че е много зает.

5.     Възвратното местоимение sich или заменящото го лично местоимение в акузатив, стои след подлога, изразен чрез лично местоимение, или след него, ако е изразен чрез съществително име.

Der Kranke beschwert sich bei dem Arzt, dass er sich nicht wohl fühle.	Болният се оплаква на лекаря, че не се чувства добре /комфортно/.
Der Arzt fragt, warum sich der Kranke früher nicht gemeldet habe.	Лекарят пита, защо болният не е дошъл по-рано.

6.     Отрицанието nicht, отнасящо се към сказуемото, стои преди него.

Er teilt mit, dass er an der bevorstehenden Sitzung nicht teilnehmen wird (nicht teilnimmt).

Той обяви, че няма да присъства на предстоящото заседание (няма да участва).

Отрицанието nicht, отнасящо се към някоя друга част от изречението, заема в подчиненото изречение същото място, както и в самостоятелно изречение.

Sie behauptet, dass ihre Eltern nicht morgen kommen.

Тя твърди /потвърди/, че родителите и няма да дойдат утре.

Безсъюзните подчинени изречения в немския език запазват словореда на простото разширено изречение.

Es ist klar, er kommt heute nicht.

Ясно е, че той днес няма да дойде.

Изключение правят безсъюзните отстъпателни и условните подчинени изречения. В тях сказуемото или неговата изменяема част заема първо място, а неизменяемата част на сказуемото стои на последно място.

Hat er die Arbeit beendet, so soll er mich benachrichtigen.

Ако той свърши работа, е длъжен да ме уведоми.

Различни степени на подчинените изречения в немския език

Подчинените изречения в немския език могат да бъдат първа, втора, трета (понякога четвърта и по-висока).

Подчиненото изречение от 1-ва степен се отнася непосредствено към главното изречение или към един от неговите членове:

Er sagte, dass er an der bevorstehenden Sitzung nicht teilnimmt.

Той казва, че няма да участва в предстоящото заседание.

Подчиненото изречение от 2-ра степен се отнася не към главното изречение, а към подчиненото от първа степен (или към една от неговата част).

Er sagt, dass er an der Sitzung, die am nächsten Dienstag stattfindet, nicht teilnimmt.

Той казва, че в заседанието, което ще се състои следващия вторник, няма да участва.

Подчинените изречения от 3-та степен се отнасят към подчиненото изречение от втора степен и т. н.

---

* Корелати се наричат свързващите думи, които, влизайки в състава на главното изречение , указват за наличието на подчинено изречение и усилват връзката между главното и подчиненото изречения. В качеството си на корелати се употребяват указателните местоимения der, die, das, die, безличното местоимение es, местоименните наречия darüber, davon, daran и т. н., наречията so, dort, da и т. н.

Падежи в немския език

Падежите в немския език служат за свръзка на думите в изречението и изразяване на отношенията между тях.

За начало – падежите в немския език са „само“ четири.: Именителен (Nominativ), Родителен (Genitiv), Дателен (Dativ) и Винителен (Akkusativ).

Именителен падеж (Nominativ)

Именителен падеж (Nominativ)  отговаря на въпросите кой? (wer?) и  какво? (was).

Meine Mutter wohnt inHamburg.  – Wer wohnt in Hamburg?

Моята майка живее в Хамбург. – Кой живее в Хамбург?

Der Topf steht auf dem Herd. – Was steht auf dem Herd?

Тенджерата е/стои на печката. – Какво стои на печката?

Важно е да се помни, че в именителен падеж, ед. число е началната форма на думите (при именните части на речта), т. е. именно нея ние намираме в речниците. Съществителните и местоименията в именителен падеж в изреченията обикновено са в ролята на субект или части от съставното сказуемо.

Der junge Mann wartet auf seine Freundin.  – Младият мъж чака своята приятелка.

Niko ist  mein bester Freund. – Нико е моят най-добър приятел.

Родителен падеж (Genitiv)

Родителния падеж (Genitiv) се употребява в немския доволно рядко. Съществува тенденция той да бъде заменен от дателния падеж, особено в устната реч. Въпреки това, той все още се използва при конструкцията съществително + съществително в качеството си на определение (Genitivattribut) със значение за принадлежност. Съществителните в родителен падеж отговарят на въпроса чий? (wessen?):

Das ist das Auto meines Bruders. – Wessen Auto ist das?

Тази кола е на брат ми. – Чия е тази кола?

Der Mann meiner  Freundin fliegt heute nach Kanada. – Wessen Mann fliegt heute nach Kanada?

Мъжът на моята приятелка лети днес за Канада. – Чий мъж лети днес за Канада?

Заедно с това съществуват цял ред предлози, които изискват след себе си родителен падеж. Определения в родителен падеж следват след:

1.    Предлози за място: abseits (в страни от), außerhalb (вън от, извън), innerhalb (вътре, в), jenseits (отвъд), oberhalb (над, от горната страна на), unterhalb (под,); 

2.    Предлози за време:  außerhalb (извън), binnen (в течение на, в срок от), während (през време на), zeit през, по време на);

3.    Предлози за причини: aufgrund (на базата на, въз основа на ), wegen (поради, заради), infolge (в следствие), kraft (на основание);

4.    Отстъпителни предлози: trotz (въпреки, че), ungeachtet (независимо от);

5.    Модални предлози: statt, anstatt, anstelle (вместо).

С тези предлози се допуска използването на дателен падеж с множествено число, но все пак се предпочита използването на родителен падеж. Особено ако става въпрос за официална документация и кореспонденция – в тези случаи се използва единствено родителен падеж.

Не трябва да се заправя и, че някои глаголи изискват след себе си задължително употребата на родителен падеж, например, sich entsinnen (спомням си), sich schämen (срамувам се) , bezichtigen (обвинява) и др.

Ich entsinne mich unseres gemeinsamen Urlaubs sehr gern. – Спомням си с голямо удоволствие нашата съвместна почивка.

Дателен падеж. (Dativ)

Дателният падеж. (Dativ) в немския език описва обикновено лицето, вземащо участие в протичащото събитие; като правило това е адресата на действието. Отговаря на въпроса кому? На кого? (wem?).

Die Mutter hat der Tochter einen Rock gekauft. – Wem hat sie einen Rock gekauft?

Майката купи на дъщерята пола. – Кому майката купи пола?

И тук има редица предлози, които искат задължително след себе си датив : Mit, nach, aus, zu von ,bei, ab и seit, gegenüber (напротив) и entgegen (напротив).

Има, обаче, и такава група предлози, които се употребяват и с дателен падеж, и с винителен: in (в), auf (на), neben (редом), hinter (отзад), über (над), unter (под), vor (пред), zwischen (между).  За да се определи падежа на съществителното след тези предлози, се използват следните правила: ако конструкцията отговаря на въпроса къде? (wo?), то се използва дателен падеж, ако отговаря на въпроса (на)къде? (wohin?) – използва се винителен.

Ich mag auf dem Sofa liegen. – Wo mag ich liegen? – Dativ.

Аз обичам да лежа на дивана. – Къде обичам да лежа? – Дателен падеж.

Leg meine Sachen aufs Sofa. –Wohin legst du meine Sachen? – Akkusativ.

Сложи моите вещи на дивана. – Къде да ги сложа? – Винителен.

В немския език има много глаголи, които се употребяват само с датив:  gehören (принадлежа), gehorchen (слушам, подчинявам се), passieren (случвам се), verzeihen (прощавам), gratulieren (поздравявам), zustimmen (съгласувам, одобрявам) и мн. други. Затова е добре при изучаването на нови глаголи да се обръща внимание с какъв падеж се употребяват.

Винителен падеж (Akkusativ)

Винителния падеж падеж (Akkusativ) описва обикновено някакъв обект, който може да бъде лице или предмет. Отговаря на въпроса кого? (wen?),  какво? (was?) и (на)къде? (wohin?).

Er besucht heute seine Eltern. – Wen besucht er heute?

Той днес посещава своите родители.

Das Mädchen liest die Zeitschrift. – Was liest das Mädchen?

Момичето чете списание. – Какво чете момичето?

Предлозите, които се употребяват с винителен падеж обозначават направление на движението и отговарят на въпроса (на)къде? wohin?

Wir gehen heute ins Museum. – Wohin gehen wir heute?

Ние отиваме днес в музея. – Къде отиваме днес?

Съществуват и специфични предлози, които винаги изискват винителен падеж:    bis (до), durch (през, чрез), für (за), gegen (около, срещу, против), ohne (без), um ( около).