Падежи в немския език

Падежите в немския език служат за свръзка на думите в изречението и изразяване на отношенията между тях.

За начало – падежите в немския език са „само“ четири.: Именителен (Nominativ), Родителен (Genitiv), Дателен (Dativ) и Винителен (Akkusativ).

Именителен падеж (Nominativ)

Именителен падеж (Nominativ)  отговаря на въпросите кой? (wer?) и  какво? (was).

Meine Mutter wohnt inHamburg.  – Wer wohnt in Hamburg?

Моята майка живее в Хамбург. – Кой живее в Хамбург?

Der Topf steht auf dem Herd. – Was steht auf dem Herd?

Тенджерата е/стои на печката. – Какво стои на печката?

Важно е да се помни, че в именителен падеж, ед. число е началната форма на думите (при именните части на речта), т. е. именно нея ние намираме в речниците. Съществителните и местоименията в именителен падеж в изреченията обикновено са в ролята на субект или части от съставното сказуемо.

Der junge Mann wartet auf seine Freundin.  – Младият мъж чака своята приятелка.

Niko ist  mein bester Freund. – Нико е моят най-добър приятел.

Родителен падеж (Genitiv)

Родителния падеж (Genitiv) се употребява в немския доволно рядко. Съществува тенденция той да бъде заменен от дателния падеж, особено в устната реч. Въпреки това, той все още се използва при конструкцията съществително + съществително в качеството си на определение (Genitivattribut) със значение за принадлежност. Съществителните в родителен падеж отговарят на въпроса чий? (wessen?):

Das ist das Auto meines Bruders. – Wessen Auto ist das?

Тази кола е на брат ми. – Чия е тази кола?

Der Mann meiner  Freundin fliegt heute nach Kanada. – Wessen Mann fliegt heute nach Kanada?

Мъжът на моята приятелка лети днес за Канада. – Чий мъж лети днес за Канада?

Заедно с това съществуват цял ред предлози, които изискват след себе си родителен падеж. Определения в родителен падеж следват след:

1.    Предлози за място: abseits (в страни от), außerhalb (вън от, извън), innerhalb (вътре, в), jenseits (отвъд), oberhalb (над, от горната страна на), unterhalb (под,); 

2.    Предлози за време:  außerhalb (извън), binnen (в течение на, в срок от), während (през време на), zeit през, по време на);

3.    Предлози за причини: aufgrund (на базата на, въз основа на ), wegen (поради, заради), infolge (в следствие), kraft (на основание);

4.    Отстъпителни предлози: trotz (въпреки, че), ungeachtet (независимо от);

5.    Модални предлози: statt, anstatt, anstelle (вместо).

С тези предлози се допуска използването на дателен падеж с множествено число, но все пак се предпочита използването на родителен падеж. Особено ако става въпрос за официална документация и кореспонденция – в тези случаи се използва единствено родителен падеж.

Не трябва да се заправя и, че някои глаголи изискват след себе си задължително употребата на родителен падеж, например, sich entsinnen (спомням си), sich schämen (срамувам се) , bezichtigen (обвинява) и др.

Ich entsinne mich unseres gemeinsamen Urlaubs sehr gern. – Спомням си с голямо удоволствие нашата съвместна почивка.

Дателен падеж. (Dativ)

Дателният падеж. (Dativ) в немския език описва обикновено лицето, вземащо участие в протичащото събитие; като правило това е адресата на действието. Отговаря на въпроса кому? На кого? (wem?).

Die Mutter hat der Tochter einen Rock gekauft. – Wem hat sie einen Rock gekauft?

Майката купи на дъщерята пола. – Кому майката купи пола?

И тук има редица предлози, които искат задължително след себе си датив : Mit, nach, aus, zu von ,bei, ab и seit, gegenüber (напротив) и entgegen (напротив).

Има, обаче, и такава група предлози, които се употребяват и с дателен падеж, и с винителен: in (в), auf (на), neben (редом), hinter (отзад), über (над), unter (под), vor (пред), zwischen (между).  За да се определи падежа на съществителното след тези предлози, се използват следните правила: ако конструкцията отговаря на въпроса къде? (wo?), то се използва дателен падеж, ако отговаря на въпроса (на)къде? (wohin?) – използва се винителен.

Ich mag auf dem Sofa liegen. – Wo mag ich liegen? – Dativ.

Аз обичам да лежа на дивана. – Къде обичам да лежа? – Дателен падеж.

Leg meine Sachen aufs Sofa. –Wohin legst du meine Sachen? – Akkusativ.

Сложи моите вещи на дивана. – Къде да ги сложа? – Винителен.

В немския език има много глаголи, които се употребяват само с датив:  gehören (принадлежа), gehorchen (слушам, подчинявам се), passieren (случвам се), verzeihen (прощавам), gratulieren (поздравявам), zustimmen (съгласувам, одобрявам) и мн. други. Затова е добре при изучаването на нови глаголи да се обръща внимание с какъв падеж се употребяват.

Винителен падеж (Akkusativ)

Винителния падеж падеж (Akkusativ) описва обикновено някакъв обект, който може да бъде лице или предмет. Отговаря на въпроса кого? (wen?),  какво? (was?) и (на)къде? (wohin?).

Er besucht heute seine Eltern. – Wen besucht er heute?

Той днес посещава своите родители.

Das Mädchen liest die Zeitschrift. – Was liest das Mädchen?

Момичето чете списание. – Какво чете момичето?

Предлозите, които се употребяват с винителен падеж обозначават направление на движението и отговарят на въпроса (на)къде? wohin?

Wir gehen heute ins Museum. – Wohin gehen wir heute?

Ние отиваме днес в музея. – Къде отиваме днес?

Съществуват и специфични предлози, които винаги изискват винителен падеж:    bis (до), durch (през, чрез), für (за), gegen (около, срещу, против), ohne (без), um ( около).