Ежедневно
споделяме своите планове за бъдещето с близките ни или със самите нас. Но много
рядко се замисляме на коя страница от граматиката отваряме в тези случаи. А
главното е – защо отдаваме предпочитание на тази или друга граматическа
конструкция.
Обръщали ли
сте внимание, че на уроците по чужд език ние автоматично свързваме граматичното
време Präsens (или
Present Simple в английския) със сегашното време,
а учителите активно поддържат тази заблуда? И защо, при задълбоченото изучаване
на език, изведнъж ни удивлява информацията,
че “сегашното” време Präsens в граматиката често се използва за изразяване на бъдеще време? Дори и в българския език може да се
срещнат доста такива примери:
“Аз отивам днес
вечерта на кино” или “Аз ще
отида/ходя днес вечерта на кино“? И има ли разлика? Защо в немския почти винаги е “Ich gehe heute
Abend ins Kino“, а не “Ich werde heute
Abend ins Kino gehen“?
Същественото
отличие при първия вариант спрямо втория е конкретността,
реалния план, а не предположение или неосъществими мечти. Именно тази
конкретност, касаеща настоящето или бъдещето,
и се явява причина за използване на Präsens от говорещия/разказвача. Разбира
се, решаващо в дадения случай се явява позицията на автора; увереността в
осъществяването на замисленото и абстрахирайки се от принципа “искаш ли да
разсмееш Бог, разкажи му за плановете си”.
И така,
областта на използване и действие на Präsens, освен връзката с настоящето, често се
пресича и с Futur и Präteritum:
1. Казаното има непосредствено отношение към извършващото се в
дадения момент (Gegenwartsbezug).
Тук имаме работа с типичните
случаи от учебниците за начинаещи – когато става въпрос за нещо, което
непосредствено извършвано в настоящия период от време (при това напълно се
допуска, че действието е започнато по-рано и ще продължи и в бъдещето – за
разлика от английския, в немския отсъства времева форма за Present Continuous):
Es schneit (Вали сняг).
Ich bin krank
und trinke gerade Glühwein (Аз съм болен и сега пия Глювайн / греяно
вино).
Die Preise steigen wieder (Цените отново растат).
Ich bin immer
viel zu ironisch (Аз винаги съм твърде иронична).
Sie ist guter
Hoffnung. Тя е
бременна (идиом).
При този
случай за уточнение на подробностите много често се използват обстоятелства за
време: gerade, zurzeit, heute, seit 2 Jahren, bald, bis zum Jahresende,
momentan…
2. Когато иде реч за своево рода „истини“ и закони на природата
(Bezug auf allgemeingültigen Sachverhalt).
Zwei mal zwei ist vier (Две по две е четири).
Wer einmal lügt, dem glaubt man nicht (Който веднъж излъже, никой не му вярва).
Einmal ist keinmal (Един път/Веднъж не се брои).
Die Fliegenpilze schmecken sehr
gut… aber nur einmal. (Отровните
гъби са много вкусни, но само един единствен път).
В пословиците
и поговорките, а също и при описанието на различни математически формули се
използва именно Präsens, т.е. тази форма се използва за вербално предаване на
събития, вътре във времето.
3. Събития, станали в миналото: исторически, сценичен Präsens (Vergangenheitsbezug: historisches,
episches, szenisches Präsens).
Формата Präsens доволно често се използва за предаване на исторически събития,
с цел да ги „преживеем“, за да ги направим по-реални:
Im September 1941 beginnt die
Belagerung Leningrads. Sie dauert 900
Tage. (През
септември 1941 започва блокадата на Ленинград. Тя трае 900 дни).
Със същата
цел – да се подсили ефекта на „присъствие“ на читателя пряко в средата на
събитията, усилвайки реалността на случващото се (Vergegenwärtigung,
Verlebendigung), Präsens се използва в диалози, разкази,
автобиографии.
Gestern Abend liege ich auf
dem Ausziehsofa, trinke Glühwein und höre Musik.
Dann kommt plötzlich
die Nachbarin und fragt,
ob ich die Musik leise machen könnte- es sei doch Weihnachten, “stille Nacht”. Снощи лежа на дивана, пия глювайн
и слушам музика. Тогава изведнъж идва съседа и пита мога ли да намаля музиката –
Коледа е, „свята нощ“.
Тук, по
правила, трудност с употребата на Präsens няма, защото често такъв „трик“
използваме и в българския. Единственото, което мога да добавя е, че тази
стратегия можем да приемем в началото на изучаване на езика, когато
инфинитивите на глаголите вече сме научили, а с времевите форми Präteritum и Perfekt
все още има проблеми – грешките ще бъдат значително по-малко. Но все пак – не злоупотребявайте!
4. Казаното има отношение към бъдещето (Zukunftsbezug).
Много често Präsens се
използва именно за описание на събития, които трябва да се случат в бъдещето.
При този вариант Präsens показва за много голяма вероятност събитието наистина
да се случи (по-точно казано – говорещия е практически уверен в това).
Ich rufe dich
morgen an (Ще ти се обадя утре). – За разлика от нас,
немците в ситуации, когато нещо е вече планирано, използват сегашно време,
Präsens. За нас това е малко нестандартно, тъй като фразата “Ще ти позвъня утре”
звучи малко „отбиващо номера“, но това е само на пръв поглед!
Спомнете си
какво се случва, когато ние твърде дълго не сме изпълнявали обещаното, и ето,
след поредния укор, ние искаме да поправим ситуацията. В такива случаи ние също
сме склони да изберем Präsens: “Утре ти се обаждам!“. Понякога ние даже
пресилваме ситуацията, „придвижвайки“ бъдещето съвсем до настоящия момент: “Обещавам! Ето вече сядам и ти
пиша писмо!”.
От друга
страна, има маса ситуации, в които без да се замислим, използваме Präsens. Още
повече, че в тези случаи, само сегашното време предава нужния смисъл:
“Аз се омъжвам” vs. “Аз ще се омъжа“.
“Аз се омъжвам” автоматично означава, че дамата вече всичко е планирала, има
жених, и вече се намира в стадий на избор на роклята. В същото време „аз ще се
омъжа“ може да каже и петгодишна млада дама, намирайки се под въздействието на
сватбените снимки на родителите си.
“Аз се развеждам” vs. “Аз ще се разведа с теб”.
Първия израз показва, че бракоразводното дело вече е започнало, а втория израз
повече прилича на шантаж, заплаха или неосъществима мечта.
Ето още
някои добри примери на немски и български:
Familie Müller bekommt bald
ein Baby (Семейство Мюлер скоро ще имат бебе). Тук в
българския език сегашно време е невъзможно, освен ако не броим анекдота, в
който за бъдещото бащинство се говори в сегашно време:
- Ало! Иванов
съм. Днес ще закъснея за работа – готвя се да ставам баща.
- О! Поздравления! В болницата ли сте?
- Не, у дома. Бебето ще се роди след девет месеца.
Много често
тази форма се използва, когато говорещия иска да подсили казаното с подходящо
наречие:
Du gehst sofort ins
Bett! (Ти отиваш
направо в леглото).
Jetzt ist aber Schluss! (Сега всичко свърши!).
И така,
формите за Präsens и Futur, могат да бъдат взаимозаменяеми, но могат и да не
са! В разговорната реч, за събития планирани в бъдещето, обикновено се говори в
Präsens: “ich schicke dir
eine E-Mail“,
но и форма за Futur “ich werde dir
eine E-Mail schicken” е
напълно допустима. Разликата вече я обсъдихме: при Präsens се подразбира, че
съществува някаква връзка между настоящето и събитие, планирано в бъдещето (ясен план, подготвена информация, купени
билети за кино и т. н.), в същото време при Futur повече прилича на прогноза, предсказание,
подозрение и т. н.
Der Chef wird mir
bald das Gehalt erhöhen (Шефът
скоро ще ми повиши заплатата).
Der Chef erhöht mir
im nächsten Jahr das Gehalt (Следващата
година шефът ще ми повиши заплатата).
Мисля, че
тази разлика много от нас са я почувствали. Главната разлика – някаква потенциална възможност в сравнение с конкретни намерения (във втория случай,
вероятно и вече подписан договор).
В някои
случаи замяната на Präsens с Futur е невъзможна, въпреки че действието определено е в бъдещето:
Der Zug fährt übermorgen um 7.58 Uhr. (Влакът заминава вдругиден в 7.58). Т.е. става
въпрос за разписание на влакове, самолети, друг обществен транспорт или други
събития с предварителна програма – вече планирани действия, вероятността да се
случат е много, много голяма.
В допълнение
към това, в настоящето са извършени някакви действия, за
да могат тези събития да се състоят в бъдещето:
Wir gehen heute
Abend ins Theater. (Довечера
отиваме на театър). Тук е избрана формата за Präsens, защото в гардероба вече
виси изгладената вечерна рокля, мъжът вече два часа подбира подходяща
вратовръзка, а дамата още сутринта си е направила маникюр и закуска за
следващата сутрин.
Това е, може
би, всичко на тема Präsens.
Пожелавам ви да използвате
по-често времевата форма Präsens за всички ваши настоящи
желания – плановете се осъществяват в бъдещето,
само ако някой работи за тях / осъществява ги в настоящето.
И нека всички ваши мечти да се сбъднат… се
сбъднат!
