Нека да разгледаме какво се случва с модалните глаголи в Perfekt. За начало един пример
в сегашно време (Präsens):
Ich
muss die Waschmaschine reparieren. – Аз трябва (сам) да ремонтирам
пералнята.
А
сега в Perfekt:
Ich
habe die Waschmaschine reparieren müssen. – Аз
трябваше да ремонтирам пералнята.
Т. е.: вместо да
образува Partizip
2 (причастие за минало време), ние просто използваме Infinitiv (неопределена форма): habe… müssen. За да не се трупат излишни
форми – стига и това, че и така има два глагола.
Това правило важи и при глаголите за възприятие (sehen, hören), когато те са
в ролята на модални, т. е. в двойка с основен, смислов глагол. Сравнете:
Er
hat sie gehört. – Той я слушаше.
Er
hat sie Klavier spielen hören. – Той слушаше как тя свири на
пиано.
В
случая с hören, fühlen, а също и helfen възможните варианти са:
Hat ihn jemand weggehen hören/gehört? –
Някой чул/чувал ли го е да си тръгва?
Er hat sein Ende kommen fühlen/gefühlt. –
Той чумствал, че наближава/идва края му.
Er
hat mir den Koffer tragen helfen/geholfen. – Той ми помогна да нося куфара.
Обаче, ако не мога сам да ремонтирам пералнята? Тогава
става малко по-сложно:
Ich
muss die Waschmaschine reparieren lassen. – Трябва да
ремонтирам пералнята (да я дам за ремонт). – Präsens.
Ich habe die Waschmaschine reparieren lassen
müssen. – Трябваше да ремонтирам пералнята /да
я дам за ремонт от някой друг/. – Perfekt.
Всъщност всичко е едно и също: müssen се поставя на края на изречението.
Lassen като модален в Perfekt също се използва без ge-:
Sie
hat ihre Haare schneiden lassen. – Тя се е постригала (дословно: дала е да и
отрежат косата).
Тук lassen няма самостоятелен смисъл, и е в
ролята на модален глагол. Но този глагол може да бъде и в основното си
значение - оставям. В този случай той също има
право да се използва в минало време без ge-, ако пред него стои някакъв друг Infinitiv. Сравнете:
Ich habe meine Schlüssel im Hotel gelassen. – Аз оставих
ключовете си в хотела.
(Тук lassen е самостоятелно
употребен и затова той образува „съвършеното“ минало време – с Partizip 2.)
Ich habe meinen Schlüssel auf dem Tisch liegen
(ge)lassen. – Аз оставих ключа си да лежи на масата.
Er hat seinen Wagen an der Ecke stehen (ge)lassen. –
Той оставил колата си (да стои) на ъгъла. (Тук има два Infinitiv-а поред.)
Може би вече знаете – немците, за разлика от нас,
предпочитат да говорят доста обстоятелствено – не просто оставям, а оставям да лежи или оставям да стои, т. е. да
уточнят в какво състояние или как точно са оставили даден предмет.
А какво би се случило, ако модален глагол се употреби в Perfekt без основен смислов
глагол, т. е. самостоятелно?
Тогава,
както и в случая със „самотния" lassen, ще бъде с
обичайното причастие с ge-:
Du hast es gewollt. – Ти го
искаше (wollen).
Сравнете:
Du
hast die Wohnung renovieren (lassen) wollen. – Ти искаше
да ремонтираш жилището (самостоятелно или да оставиш да го ремонтират).
Подобно на това: müssen
– gemusst (обърнете
внимание: Umlaut в Partizip 2 при модалните глаголи се «изпарява“), können – gekonnt, dürfen – gedurft, sollen – gesollt:
Sie
hat nicht in die Disko gedurft. – Тя не беше на дискотека (не са и
разрешили).
Ich
habe das nicht so gut gekonnt. – Не го направих добре / Не ми
се получи добре.
(не можах).
Сравнете:
Unsere
Tochter hat nie in die Disko gehen dürfen. – На нашата
дъщеря никога не се е разрешавало да ходи на дискотека.
Ich habe das nicht so
gut machen können. – Не ми се
отдаде да го направя добре. / Не можех да се справя добре.
Особено запомнете mögen – gemocht:
Ich
habe diese Speise immer gemocht. – Винаги ми е харесвало това ястие.
Въобще Partizip
2 при модалните глаголи се
употребява сравнително рядко, тъй като те рядко се използват самостоятелно.
Ако Perfekt с модален глагол (във форма
два Infinitiv подред) е
употребен в подчинено изречение, то традиционната рамка на подчиненото изречени
есе нарушава. Сравнете:
Unser
Schulkamerad hat uns nicht besucht. – Нашият
съученик не ни посети.
Es ist schade, dass er uns nicht besucht hat. – Жалко, че
не ни посети.
Unser Schulkamerad hat uns besuchen wollen. – ННашият
съученик искаше да ни посети.
Es ist schade, dass er uns nicht hat besuchen können. – Жалко, че
той не можа да ни посети.
В
последния пример спомагателната, спрегаема част на глагола не може да отиде в края
на изречението, както е според правилото. Видимо е, че besuchen können hat – това е твърде много дори и за
немците. Във всеки случай, модалния глагол се оказва по-силен от
спрегаемата част. Подобно на това:
Er
will mit uns essen gehen. – Той искаше да дойде с нас да хапне.
Ich
glaube, dass er mit uns hat essen gehen wollen. – Мисля, че
той искаше да дойде с нас да хапне.
А
също и:
Du
hast die Gefahr kommen sehen. – Ти видя, как приближаваше
опасноста.
Ich
weiß, dass du die Gefahr hast kommen sehen. – Знам, че
ти видя как приближаваше опасноста.
И така, спомагателния глагол в подчиненото изречение не
може да прескочи през двойният Infinitiv.
Ако глаголът не е модален (и не глагол за възприятие), т.
е. когато няма два Infinitiv подред, то всичко е
възможно:
Sie ist jeden Abend tanzen gegangen. – Всяка
вечер тя ходеше да танцува.
Ich weiß, dass sie
jeden Abend tanzen gegangen ist. – Знам, че тя всяка вечер ходи да танцува.