Изразяване на чувства и емоции - Ausdruck von Emotionen und Gefühlen)

Утеха, състрадание, съчувствие (Trost, Mitgefühl)

Das macht nichts.	Няма страшно (не е важно).
Nicht so schlimm.	Не ет олкова лошо.
Das ist doch nicht so schlimm.	Това не е толкова лошо.
Das ist nicht tragisch.	Не е трагично.
Ist schon gut.	Добре е.
Das kann jedem passieren.	Това може да се случи с всеки.
Nehmen Sie es nicht so tragisch!	Не приемайте това колкова трагично!
Machen Sie sich keine Sorgen/Gedanken.	Не се притеснявай/не го мисли.
«Keine Panik auf der Titanic».	«Без паника на Титаник».

Съжаление, разочарование (Bedauern, Enttäuschung)

Es ist schade, dass…	Жалко, че...
Das ist aber schade.	Колко жалко.
Es tut mir Leid.	Съжалявам
Was für ein Pech!	Какъв лош късмет!
Wie dumm!	Колко глупаво!
Wie schade!	Жалко!
Das war ein Missverständnis.	Това беше недоразумение!
Ich bedauere…	Съжалявам...
Wenn ich das gewusst hätte!	Ако знаех това!
Ich bin enttäuscht.	Аз съм разочарован.
Ich habe das nicht so gemeint.	Нямах това предвид/Не го казах по този начин.
Das wollte ich nicht sagen.	Не искам да говоря за това.

Симпатия, любов, привързаност – антипатия (Sympathie, Liebe, Zuneigung – Antipathie)

Ich liebe ihn /sie (nicht).	Аз (не) го/я обичам.
Ich habe sie/ihn (nicht) gern.	Той/тя (не) ми харесва.
Ich mag ihn/sie (nicht).	Той/тя (не) ми харесва.
Ich kann ihn /sie gut leiden.	Харесвам го/я.
Ich kann ihn /sie nicht leiden.	Не мога да го/я търпя/понасям.
Er /sie ist mir (nicht) sympathisch.	Той/тя (не) ми е симпатичен.
Er/sie ist nett.	Той/тя е мил.
Ich finde ihn/sie lieb.	Намирам го/я за мил.
Es/sie gefällt mir (nicht).	Той/тя (не) ми харесва.
Ich hab` dich lieb. / Ich liebe dich.	Обичам те.

Радост /удоволствиe – гняв /неудоволствие (Freude/Zufriedenheit – Zorn/Unzufriedenheit)

Herrlich! Klasse! Fein! Schön! Bravo! Prima! Toll!	Великолепно! Отлично! Прекрасно! Браво! Супер! Превъзходно! Чудесно!
Oh, wie schön!	О, колко хубаво!
Das ist einfach toll!	Това е чудесно!
Das ist aber schön!	Това е прекрасно!
Das ist recht/ziemlich/ganz gut.	Това е правилно / хубаво / доста добро.
Das macht Spaß.	Това е забавно.
Ich bin sehr froh, dass…	Много съм щастлив, че…
Ich freue mich, dass…	Радвам се, че…
Ich bin damit (nicht) zufrieden.	Не съм доволен.
Das ist (nicht) schlecht.	Това (не) е лошо.
Das ist (nicht) in Ordnung.	Това (не) е добре.
Das ärgert mich!	Това ме дразни!
Verdammt!	По дяволите!
Ich bin sauer/wütend.	Ядосан съм.
Ich bin sehr traurig.	Много съм тъжен.
Lasst mich in Ruhe!	Оставете ме на мира!
Das regt mich auf!	Това ме разстрои!
Das stört mich.	Това ме притеснява.

Учудване, изненада (Erstaunen, Überraschung)

Das ist aber eine Überraschung!	Това е изненада!
Das wundert /überrascht mich.	Това ме учудва/изненадва.
Komisch, aber ich verstehe nichts.	Странно, но не разбирам нищо.
Das gibt`s doch (einfach) nicht!	Това не може да бъде!
Das ist unerhört!	Това е нечувано!
Entsetzlich!	Ужасно!
Scheußlich!	Отвратително!
Schrecklich!	Страшно!
Furchtbar!	Ужасно!
Wie schrecklich/furchtbar!	Колко ужасно!
Bist du verrückt?	Ти луд ли си?
Hör doch auf!	Спри! Престани!

Загриженост, безпокойство (Besorgnis)

Ich mache mir Sorgen.	Притеснен съм.
Das macht mir Sorgen.	Това ме притеснява.
Ich fürchte, dass…	Боя се, че…
Ich habe Angst.	Страхувам се.
Das macht mir Angst.	Това ме плаши.
Das habe ich mir gedacht.	Така си и мислех.
Hoffentlich ist nichts (Schlimmes) passiert!	Надявам се, нищо (лошо) да не се случи!

Отрицание в немския език (nicht или kein)

Отрицанието в немския език може да се изрази посредством думите «не – nein», «не – nicht» и «никакъв – kein», например:

·         Hast du eine leichtere Aufgabe? – Nein, ich habe keine (leichtere Aufgabe). – Имаш ли по-лесна задача? – Не, нямам (по-лесна задача).

·         Hast du Otto nicht besucht? – Doch, ich habe ihn besucht. – Ти не посети ли Ото? Ты не навестил Отто? – Да, посетих го.

·         Unsere Mutter hat heute keine Früchte gekauft. – Майка ни не е купила днес никакви плодове.

·         Deinen Kater haben wir nicht gesehen. – Не видяхме котката ти.

При отрицание на съществителни имена, «eine, ein» подлежит се заменя с «keine, kein», и това е много лесно за запомняне. Когато се заменя определителен член или заменящите го притежателни местоимения, в речта се използва частицата «nicht», която обикновено заема място в края на изречението, например:

·         Mein Bruder hat keine Zeitschriften. – В моя брат няма(никакви) списания.

·         Das ist keine Pilzsuppe. – Това не е гъбена супа.

·         Mein Bruder hat die Zeitschriften nicht. – Моя брат няма списанията (точно определени списания).

·         Die Pilzsuppe hat sie heute nicht zubereitet. – Тя не е приготвила днес гъбената супа.

«Nicht» е стандартното отрицание за глаголите за разлика от «kein», който се употребява със съществителните имена. Когато присъства необходимот да се акцентира че някакъв предмет не е такъв, а друг, то частицата «nicht» заема място непосредствено пред тази дума, която подчертава. При това логическото ударение подчертава определителния член, например:

·         Seine Schwester hat nicht die Kopfhörer (sondern andere). – Моята сестра няма тези обеци (а други)/Буквално: Моята сестра има не тези обеци.

·         Peter hat nicht die Suppe gewählt (sondern eine andere). – Петер избра не тази супа (а друга).

Когато в изреченията се използват обстоятелства, характеризиращи вида на действието или някакви качества на предметите, то «nicht» винаги заема място пред тях, например:

·         Der Bericht von Otto ist nicht ausführlich. – Отчетът на Ото не е подробен.

·         Deine Katzen sind nicht gepflegt. – Твоите котки не са поддържани/не са гледани.

·         Schweinefleisch wirst du nicht lange braten. – Печеш свинското не дълго/Няма да печеш свинското дълго.

·         Diese Blume wird nicht oft gegossen. – Тези цветя не се поливат често.

Някои качества в речта се предават чрез съществителни имена. Тогава за тях действат същите правила, например:

·         Jennifer ist nicht meine Freundin. – Дженифър не е моя приятелка.

·         Thomas ist nicht sein Vater. – Томас не е негов баща.

Обстоятелствата за място и  места, и съчетанията с местоимения също не „позволяват“ частицата «nicht» да бъде в края на изказването и я „принуждават“ да заеме място пред тях, например:

·         Wir gehen nicht in den Wald. – Ние не отиваме в гората.

·         Deine Frau denkt nicht über unsere Pläne. – Твоята жена не мисли за нашите планове.

Когато немските съществителни се употребяват пез какъвто и да е член, изреченията ще изглеждат по следния начин:

·         Trinkst du Weißwein? – Nein, ich trinke kein Weißwein. – Ти пиеш ли бяло вино? – Не, не пия бяло вино.

·         Spricht dein Bruder English? – Nein, mein Bruder spricht kein English. – Говори ли брат ти английски? Не, моя брат не говори английски.

Неопределителния член «ein» и частицата «nicht» могат да се използват в едно изречение едновременно само в случай, когато има необходимост да се отдели съществителното, което при това се изнася в самото начало на изречението, например:

·         Einen Regenschirm haben wir nicht gekauft. – Чадър не купихме.

·         Eine Decke braucht er nicht. – Одеало не му трябва.

·         Zigaretten raucht er nicht. – Той не пуши цигари.

Употреба на времевите форми на Perfekt и Präteritum

Съществуват основни правила, въз основа на които се избира времевата форма за Perfekt или Präteritum за оформяне на изказването. Когато събитието сепредава в рамките на разговорната реч, то (по правило)  се употребява формата за форма Perfekt. При писмената форма много по-предпочитана се явява формата за Präteritum. Изборът на една от двете форми не се отразява на смисъла на изречението – и двете форми предават процесите и действията в минало време.

Изучавайки правилата за използване на времената в съвремения немски език следва да се запомнят някои основни момента:

Когато в глаголната при Präteritum, предвид спецификата на образуването и, много следващи един след друг сходни звуци, усложняващи произношението на дадената дума, то формата за Perfekt може да се използва и в устната, и в писмената реч, например:

·         Du gossest alle Pflanzen am Nachmittag (1). – Du hast alle Pflanzen am Nachmittag gegossen (2). – Ти поливаше всички растения през втората половина на деня. (В дадената ситуация следва да се избереи за писмената реч именно втория вариант, тъй като времевата форма на глагола в първия вариант не е удобна за произношение).

·         Ihr schadetet meinem Bruder nicht (1). – Ihr habt meinem Bruder nicht geschadet (2). – Вие не навредихте на моя брат. (Тук ситуацията е напълно аналогична на първия пример).

При използването в изреченията на времевите наречия immer, oft, noch nie, schon, bereits и някои други с аналогични смислови отенъци, препоръчително е използването на времевата форма за Perfekt за построяването и на устни и на писмени изказвания, например:

·         Diese Zeitschrift hat Horst schon gelesen. – Това списание Хорст вече го е прочетел.

·         In diesem Restaurant hat meine Tochter immer Schweinebraten bestellt. – В този ресторант моята дъщеря винаги е поръчвала печено свинско.

·         In Bremen hat er immer in diesem Hotel übernachtet. – В Бремен той винаги е нощувал в този хотел.

·         Barbara ist noch nie in den USA gewesen. – Барбара за сега никога не е ходила в САЩ.

За глаголите sein и haben при самостоятелна употреба, а също и при всички модални глаголи е характерно използването на времевата форма за Präteritum и в писменната, и в разговорната реч. Perfekt при тях не се получава съвсем коректно, например:

·         Petra musste vorgestern ihre Flugtickets kaufen. – Петра трябваше завчера да купи самолетните си билети.

·         Jennifer war in Hongkong Ende Sommer 2002. – Дженифър беше в Хонконг в края на лятото на 2002 година.

При редица немски глагола никога не се използва времевата форма за Perfekt, например:

·         Dieser Mann stammte aus Südfrankreich. – Тожи мъж е бил родом от Южна Франция

·         Hier mündete der Fluss in den Finnischen Meerbusen. – Тук реката се вливаше във Финския залив.

·         Peter verlautete hier sehr schnell. – Петер тук бързо стана известен.

·         Dies gereichte ihr zur Ehre. – Това и правеше чест.

·         Eva rief alle Mitarbeiter an, die es anging. – Ева се обади на всички сътрудници, които това ги касаеше.

·         Zu dieser Zeit sprossen im Feld verschiedene schöne Blumen. – По това в полето разцъвтяха много красиви цветя.

В разговорната реч на северните и южните немци също има съществени разлики. За Северна Германия е характерно преобладаващото използване на времевите форми в Präteritum, докато на юг предпочитаната форма е Perfekt. Präteritum винаги придава на речта известна възвишеност, доколкото това се явява т. нар. книжна форма. Излишната злоупотреба на тази форма в рамките на неформалното общуване прави речта неестествена и излишно „напудрена“.