В немския език пред съществителните стои служебна
дума, която изразява неговата определеност или неопределеност – определителен или
неопределителен член. Например: ein – неопределителен член, а der –
определителен член (за мъжки род).
На различните родове съответстват различни членове:
|
Род
|
определителен
член
|
неопределителен
член
|
|
мъжки
|
der
Student
|
ein
Student
|
|
женски
|
die
Lampe
|
ein
Kind
|
|
среден
|
das
Kind
|
eine
Lampe
|
|
мн.
Число
|
die
Studenten
|
Studenten
|
Нека да разгледаме примерите:
Gibt
es hier in der Nähe eine Bar? – Има ли тук наблизо бар?
Употребяваме неопределителен член, тъй като
незнаем какъв точно бар и има ли въобще. Отговарят ни:
Ja,
ich kenne hier eine Bar. – Да, знам тук за /един/ бар.
Тук става въпрос за определeн бар. Но защо е
употребен неопределителен член? Работата е в това, че неопределителния член
може да означава не само някакъв /както е в нашия въпрос/, но и един конкретен
от няколко /както е в отговора/. Т. е. Може да изразява не само неопределеност,
но и принадлежност към общото понятие: Това
е един от баровете.
Накрая вие сте отишли в бара и се удивлявате на
неговата невзрачност, възклицавайки:
Ist das eine Bar? – И това е бар? И
това е един от баровете?
На което вашия спътник, без да губи самообладание,
отговаря:
Ja, das ist eine Bar. – Да, това е бар
/един от баровете.
Той харесва този бар, затова добавя:
Die Bar ist gut. – Този бар е добър.
Тук вече имаме определителен член.
И така, ако просто назоваваме нещо или отделяме частното от общото, то трябва
да се използва неопределителен член:
Unser Präsident ist ein Mensch wie du und
ich. – Нашият президент е човек, както ти и аз.
Сравнете:
Das ist der Mensch. – Той е човекът. (За който вече сме
говорили. Der – определителен член за мъжки род.)
Тук ние не назоваваме, а указваме.
Ако назоваваме занимание, професия или националност,
то по-добре въоще да не използваме член:
Ich bin Geschäftsmann. – Аз съм
бизнесмен (дословно: делови
човек).
Sie arbeitet als Krankenschwester. – Тя работи като медицинска сестра.
Ich bin Deutscher. – Аз съм немец.
Но:
Ich weiß, dass du ein Künstler bist. –
Аз зная, че ти си художник (в широк смисъл).
Тук се има предвид не толкова вида на заниманието,
колкото характеристиката на човека, отношение на частното към общото: ти си част от художниците, ти си един от тях.
Освен това, може да не използваме членове, ако иде реч
за чувства, вещи или материали, или просто за нещо общо, неделимо, обобщено:
Jeder Mensch braucht Liebe. – Всеки
човек се нуждае от любов.
Die Tasche ist aus Leder. – Тази чанта е от кожа.
Ich habe Durst. – Искам да пия. Жаден съм.
Ich trinke Bier. – Аз пия бира.
Die Deutschen essen viel Schweinefleisch. – Немците ядат много свинско.
Wir haben Glück. – Провървя ни (дословно: Имахме късмет/щастие).
in Zukunft – в бъдеще.
Сравнете:
Ich trinke ein Bier. – Аз пия една
бира.
Ich esse ein Schweinefleisch. – Аз ям една порция свинско.
Ich trinke das Bier. – Аз пия тази бира.
Ich esse das Schweinefleisch. – Аз ям това свинско.
Понякога членът се използва чисто формално – за поясняване
на падежа:
Ich ziehe Wein dem Wasser vor. – Аз
предпочитам вино пред водата.
Unter dem Schnee – под снега.
С определителния член думата може да бъде употребена
не само ако тя означава нещо конкретно, но и ако има обобщаващо значение, т. е.
Означава съвкупност от конкретни неща (общи, но и
същевременно дели, поддаващи се на броене):
Der Mensch ist, was er isst. – Човек е
това, което яде.
Членовете може да не се използват при поговорките или в
устойчиви словосъчетания:
mit Weib und Kind – с жена си и детето (т.
е. цялото семейство).
in Familie und Beruf – в семейството и професията.
Ende gut – alles gut. – БГ вариант – Всичко е добре, щом свършва добре.
Zeit ist Geld. – Времето е пари.
А също така и в вестникарските заглавия, обявите,
телеграмите и командите (за краткост):
Bankräuber nahm Kind als Geisel. – Банков
обирджия взе дете за заложник.
Einfamilienhaus zu verkaufen. – Продава се еднофамилна къща.
Hände hoch! – Горе ръцете!
Изпуска се члена и при различните времеви отрязъци във
фрази от типа:
Es ist Abend. – Вечер е.
Heute ist Mittwoch. – Днес е сряда.
Пред лични имена също не се използва:
Auf Klaus ist Verlass. – На Клаус може
да се има доверие.
Доволно често във всекидневната реч се използва
определителен член, за да се разнообрази речта или да се подчертае нещо:
Weiß jemand, wo der Klaus ist? – Знае
ли някой къде е (този) Клаус?
Член се поставя пред фамилията в множествено число, а
също и когато пред името има определение:
Die Meyers sind eine glückliche
Familie. – Майерови са щастливо семейство.
die kleine Susanne – малката Сузане.
der große Goethe – великият Гьоте.
Градовете и държавите по правило са без член:
Österreich
(Австрия), Wien (Вена)…
Изключения от това правило са:
die Dominikanische Republik, die Mongolei,
die Schweiz, die Slowakei, die Türkei, die Ukraine, die Zentralafrikanische
Republik.
der Irak, der Iran, der Jemen, der Kongo, der Libanon, der Niger, der Sudan,
der Tschad, der Vatikan
Изключение е и една неголяма група държави и градове,
които са в среден род. Обикновено рода е „невидим“, защото няма член. Но ако
преди названието на града или държавата има определение, но се използва и член:
das neue Deutschland (новата Германия), das
schöne Paris (прекрасния Париж)…
Запомнете: в множествено число неопределителен член не се употребява!
