Пряка реч в немския език

Пряката реч в немския се използва тогава, когато възниква необходимост да се представи разговор между хора или персонажи. Под пряка реч се разбира дословно да се предаде/цитира това, което е казано. Пряката реч винаги се отделя с препинателни знаци – затваря се в кавички. В някои случаи в текста се дава указание кой говори, а в други говорещия не е упоменат – той се подразбира от контекста на разговора. Например:

• Er sagte: «Nach dem Schwimmen komme ich morgen bei dir zu Besuch». – «Warum hast du das entschieden, ohne mich darüber zu fragen? Wann willst du kommen?», fragte sie. – «Gegen 16:00 Uhr».
• Той каза: «Утре след плуване ще ти дойда на гости». – «Защо си взел решение без да ме попиташ? Кога искаш да дойдеш?» — попита тя. — «Около 16:00».

Маниера на разговор, неговите емоционални окраски и общия фон в значителна степен се предават с помоща на глаголи, които въвеждат пряката реч в немските изречения. Такива глаголи могат да бъдат например: «говоря, казвам — sagen», «викам — rufen», «викам, крещя — schreien», «шептя —flüstern», «подчертавам, акцентирам — betonen», «потвърждавам — bestätigen», «гукам — girren», «подканям; напомням; предупреждавам —mahnen», «удивявам се – sich wundern», «буча; мърморя; карам се — brummen», «фъфля; шепна – lispeln, mungeln», «грача /говоря с пресипнал глас/ — krächzen», «моля — betteln» и т. н.

Пряката реч в немския може да бъде част от изречение /главно или подчинено изречение/, а може и да прекъсва основното изречение и да присъства в него на няколко фрагмента. Ако главното изречение завършва с пряка реч, а самата пряка реч завършва с въпросителен или възклицателен знак, то след пряката реч се поставя, например:

Sie fragte: «Willst du mich nicht nach Hause mitnehmen?», dabei sah sie auf die Eingangstür und zog ihren Regenmantel an.

Ich sagte: «Selbstverständlich, mache ich!», meine Freundin gab mir aber darauf keine Antwort.

Тя попита: «Не искаш ли да ме изведеш от нас, да ме вземеш със себе си?». – Тя гледаше към вратата и обличаше дъждобрана си.

Аз казах: «От самосебе си се разбира, да!».  Моята приятелка нищо не отговори на това.

Ако в края на пряката реч има точка, то тя се пропуска и се заменя със запетая, която се слага след кавичките.

«Ich gehe in die Bierstube», brummte er und öffnete die Eingangstür. – «Bleib bitte  noch ein wenig», flüsterte sie.

«Отивам в бирарията/кръчмата», — извика той и отвори входната врата. – «Остани още малко» — прошепна тя.

Ако основното/подчиненото изречение е прекъснато от пряка реч, то фрагмента от основното изречение се отделя със запетайки, например:

«Da vorne siehst du ein Haus», sagte Mark, «ist ja schon unsere Sommerresidenz». – «Тук отпред ще видиш къща», — каза Марк, – «това е и нашата лятна резиденция /вила/».

Ако пред фрагмента на главното изречение непосредствено в текста има пряка реч, която представлява завършено изречение, важат същите правила като в стандартните случаи на предаване на пряка реч. Например:

«Ich weiß immer noch, wie du deine Blauflecken bekommen hast», sagt sie. «Duhast dich damals sehr geärgert». – «Все още помня как получи синините си.» — каза тя. «Ти тогава ужасно се ядоса».