Nominativ - именителен падеж в немския език

Nominativ  — именителен падеж – заема особено място в немската падежна система. Той е най-употребявания падеж, и представлява тази форма, в която са представени думите в речниците. Т. е. По своята същност дадената форма /в именителен падеж/ се явява изходна; от нея се образуват всички останали производни граматически форми. А се явява най-разпространен защото практически във всяко едно немско изречение има подлог, който се спряга именно в този падеж. Изключение са само изреченията в повелително наклонение, в които често няма подлог.

Nominativ е единствения падеж в немския, който не управлява нито един предлог. По своята същност, той се явява и единствения падеж, който е освободен от каквито и да е синтактични свръзки. В именителен падеж винаги стои подлога и именната част на съставното сказуемо. Думите в именителен падеж винаги отговарят на въпросите  «какво? – was?», «кой? – wer?». Например:

Meine Familienangehörigen (Nom.) zanken sich praktisch jeden Tag.  –  Членовете на моето семейство се карат практически всеки ден.

Meine Familienangehörigen (1 — Nom.) sind richtige Kämpfer (2 -Nom.) um ihre eigenen Interessen. – Членовете на моето семейство са истински борци за своите собствени интереси (1 — подлог, 2 — именна част на сказуемото).

Съществителните имена могат да бъдат използвани в именителен падеж, изпълнявайки съответните функции:

1. Бъдейки в ролята на подлог, съществителните имена са винаги само в Nominativ и представляват явление или предмет, явяващ се  главен изпълнител на действието в изречението например:

Meine Haare sind innerhalb der letzten zwei Jahren etwas dünner geworden. – Косата ми през последните две години стана по-тънка.

2. Встъпвайки в ролята на именна част от съставното сказуемо, съществителното в Nominativ  представлява такова лице или предмет, към е еквивалентно или принадлежи към подлога на съответното изречение, например:

Mein Bruder ist nie ein richtiger Kaffeetrinker gewesen. – Моят брат никога не е бил истински «кафеман».

Meine neue Freundin ist allerdings Cecilia. – Моята нова приятелка, разбира се, е Сесилия.

3.    Използвано в качеството си на обръщение, например:

Fräulein, haben Sie uns aus dem Gedächtnis nicht verloren? – Госпожице, забравихте ли за нас?

4. Така нареченият емоционален Nominativ, например:

Donnerwetter! Gott! – По дяволите! Боже мой!

5.    Nominativ може да служи и при изграждането на изречения, които се състоят само от подлог  и се свързват само към определена ситуация или контекст, например:

So ein Feigling! Was für eine Nummer! – Какъв страхливец! Що за номер!

Понякога Nominativ може да се употребява и в синтактични зависимости. Това се получава когато се съгласува с друга част на речта в именителен падеж (например, съществително – сказуемо (именна част на сложно съставно сказуемо)), определение в сравнителна  конструкция с «wie». Например:

·         Wir sind Rechtsanwälte. – Ние сме адвокати.

·         Er arbeitet als Schneider. – Той работи като шивач.

·         Er isst wie ein Schwein. – Той яде като свиня. («wie» — как?).