Частиците «kein» и «nicht»

Отрицателно местоимение «kein»

Отрицанието с помоща на отрицателното местоимение «kein» се използва изключително и само със съществителни. «Kein» се използва за отрицанието на съществителни , които се употребяват в рамките на утвърдителни изречения и са с нулев /без член/ или с неопределителен член.

Склонението на отрицателното местоимение в единствено число повтаря склонението на неопределителния член, а в множествено число – на определителния член, например:

• Barbara hat nur einen Reisenden gesehen. – Барбара видяла само един пътник.
• Barbara hat keinen Reisenden gesehen. – Барбара не видяла нито един пътник.
• Manfred hat Gästezimmer in seinem Sommerhaus. – Манфред има стая за гости в неговата лятна къща/вила.
• Manfred hat keine Gästezimmer in seinem Sommerhaus. – Манфред няма стая за гости в лятната си къща.

Отрицателната частица «nicht»

Най-често отрицанието в немския език се осъществява посредством частицата «nicht». С помоща на тази частица може да се „отрече“ всека една част от изречението. Ако се отрича просто сказуемо, то частицата се намира в самия край на изречението. При отрицанието на сложно сказуемо, то отрицателната частица заема място непосредствено пред спрегаемата част на употребеното сказуемо, например:

• Sigmund wiederholt diese Regeln nicht. – Зигмунд не повтаря тези правила (просто сказуемо).
• Sigmund wird diese Regeln nicht wiederholen. – Зигмунд няма да повтори тези правила (сложно сказуемо).

Ако отрицанието се отнася към някоя друга част на изречението, то отрицателната частица «nicht» се намира непосредствено пред отричаната част от изречението, например:

• Heute wiederholt Sigmund diese Regeln zu Hause. – Днес Зигмунд повтори тези правила у дома.
• Nicht heute wiederholt Sigmund diese Regeln zu Hause. – Не днес повтаря Зигмунд тези правила у дома (отрицание на обстоятелството за време).
• Heute wiederholt nicht Sigmund diese Regeln zu Hause. – Днес не Зигмунд повтори тези правила у дома (отрицание на подлога).
• Heute wiederholt Sigmund nicht diese Regeln zu Hause. – Днес Зигмунд повтори не тези правила у дома (отрицание на прякото допълнение).
• Heute wiederholt Sigmund diese Regeln nicht zu Hause. – Днес Зигмунд повтаря тези правила не у дома (отрицание на обстоятелството за място).

70 базови думи за изразяване на чувства и емоции

das Gefühl - емоция, чувство
die Befriedigung - удовлетворение
das Vergnügen - удоволствие

das Glück - щастие
die Freude - радост

der Enthusiasmus - ентусиазъм
das Entzücken - възторг
das Interesse - интерес
die Erleichterung – облекчение, улеснение
die Langweile - скука

die Unruhe - безспокойство
die Erregung – възбуда, вълнение
das Missvergnügen - неудовлетворение
die Unzufriedenheit - недоволство
die Traurigkeit – печал, тъга, скръб

das Leiden - страдание
der Kummer - мъка, скръб, тъга.
das Unglück - нещастие
die Angst - страх
die Wut - гняв

die Empörung - възмущение
die Geduld - търпение
die Selbstbeherrschung - самообладание
die Festigkeit - твърдост
die Tapferkeit - храброст

die Willensstärke - сила на волята
die Entschlossenheit - решимост
die Sicherheit - увереност
die Schwäche - слабост
die Schwankung - колебание

der Zweifel - съмнение
die Feigheit – страхливост, малодушие
der Verdacht - подозрение
der Unglaube - съмнение, неверие
das Misstrauen - недоверие

die Ausdauer - постоянство; издръжливост; търпение
die Standhaftigkeit -  твърдост, непоколебимост
die Unentschlossenheit - нерешителност
das Mitleid - съчувствие
das Wohlwollen - доброжелательност

die Achtung - уважение
die Freundschaft — приятелство, дружба
die Bewunderung - възхищение
die Liebe - любов
die Vergötterung - обожание

die Gleichgültigkeit - безразличие
die Verachtung - презрение
die Bosheit - злоба
die Kränkung - обида
die Schadenfreude - злорадство

der Widerwille - отвращение
der Neid - завист
der Hass - ненавист
die Feindseligkeit - враждебност
die Eifersucht - ревност

der Stolz - гордост
die Heuchelei - лицемерие
die Eitelkeit - суетност, суета; тщеславие
die Selbstgefälligkeit - самодоволство
der Hochmut - високомерие

die Bescheidenheit - скромност
die Verlegenheit - стеснение, смущение, неловкост
die Hilfsbereitschaft - отзивчивост
die Toleranz - толерантност
die Scham - срам

die Intoleranz - нетърпимост
die Höflichkeit - вежливост
der Takt - такт
die Liebenswürdigkeit - любезност
die Manierlichkeit – добри маниери

Предлози, управлявани само от родителен падеж

Предлог	Пример
(an)statt - вместо	Warum hast du statt Lehrbücher (G.) neue Spiele gekauft? – Защо си купил нови игри вместо учебници?
Wegen – поради; заради	Wegen des starken Windes (G.) konnten die Urlauber nicht baden. – Заради силния вятър почиващите не можаха да се къпят.
Anlässlich – по повод	Anlässlich des Besuches (G.) der Werksleitung wurde ein Imbiss organisiert. – По повод визитата на директора на завода беше организиран коктейл.
Während – докато, по време на	Während der Alpenreise (G.) haben wir viele kleine Städte und Dörfer besucht. – По време на пътуването из Алпите ние посетихме много малки градове и села.
Längs – покрай, по продължение на	Die Kinder haben entschieden, längs des kleinen Flusses (G.)  zu laufen. – Децата решиха да тичат покрай малката рекичка.
Unweit-близо до, недалеч	Unweit unserer Hochschule (G.) hat man eine grosse Bibliothek gebaut. – Недалече от нашия ВУЗ построиха голяма библиотека.
Ausserhalb – извън пределите	Ausserhalb unserer Stadt (G.) gibt es eine Menge Skikurorte. – Извън пределите на нашия град има много ски курорти.
Mangels – поради липса на	Mangels Anhaltspunkte (G.) konnte eine Beschuldigung nicht erhoben werden. – Поради липса на улики не може да се повдигне обвинение.
Mittels – благодарение на	Mittels seiner Aufgeschlossenheit (G.) hat er viele interessante Sachen erfahren. – Благодарение на своята общителност, той научи много интересни неща.
Oberhalb - над	Oberhalb des Berges (G.) konnte man einen schönen Regenbogen beobachten. — Над планината може да се наблюдава много красива дъга.
Unterhalb – в подножие; под	Unterhalb des Berges (G.) befindet sich ein kleines Dorf. – В подножието на планината се намира малко селце.
Aufgrund – на базата на	Aufgrund unserer Untersuchungen (G.) wurde ein neuer Stern entdeckt. – На базата на нашите изследвания беше открита нова звезда.
Infolge – в следствие на	Infolge einer falschen Behandlung (G.) war er gezwungen, im Krankenhaus zu bleiben. – В следствие на неправилното лечение той трябваше да остане в болница.
Zwecks – с цел да / с цел за	Zwecks Gesundheitskräftigung (G.) musste er Vitamine einnehmen. С цел укрепване на здравето той трябва да пие витамини.
Anstelle - вместо	Anstelle deiner Nichte (G.) würde ich nach Portugal fahren. – Вместо твоята племенница, аз ще отида в Португалия.
Hinsichtlich - относно	Hinsichtlich deiner Entscheidung (G.) kann ich sagen, dass sie mich überhaupt nicht fasziniert. –Относно твоето решение мога да кажа, че то не ме очарова/касае.
Ungeachtet – без оглед на; въпреки; независимо от	Ungeachtet der sorgfältigen Vorbereitung (G.) haben sie nicht alles vorgesehen. – Въпреки щателната подготовка, те не предвидиха всичко.
Innerhalb – в продължение на	Innerhalb eines Monats (G.) muss ich zwei Zimmer tapezieren. – В продължение на месец трябва да налепя с тапети две стаи.
Inmitten – посред, в средата на	Inmitten unseres Flusses (G.) gibt es eine ganz kleine Insel. –По средата на нашата река има едно съвсем малко островче.

Стандартни изрази за хранене в заведение

Bitte bringen sie.... – Донесете ми, моля...

Bitte geben Sie mir die Speisekarte. – Моля, дайте ми менюто.
Dieser Tisch ist reserviert. – Тази маса е резервирана.
Ist dieser Platz frei? – Свободно ли е местото?
Ist ein Tisch für vier Personen frei? – Свободна маса за четирима?

Sollen wir zusammen essen? – Искаш ли да вечеряме/обядваме заедно?
Möchtest du sonst noch etwas? – Желаеш ли още нещо?
Hast du schon zu Mittag gegessen? – Обядвал ли си нещо?
Um wieviel Uhr isst du gewöhnlich Frühstück? – В колко часа закусваш обичайно?
Ein Café ist auf der zweiten Etage. – Има кафене на втория етаж.

Wann gibt es Mittagessen? – Кога ще е обеда?
Wo kann man gut und preiswert essen? – Къде тук можеш да хапнеш вкусно и евтино?
Wo befindet sich das nächste Restaurant? – Къде се намира най-близкия ресторант?
Wieviel kostet eine Tasse Kaffee? – Колко струва кафето?
Wie lange muss man warten? – Колко време трябва да чакам поръчката?

Wieviel muss ich bezahlen? – Колко трябва да платя?
Was gibt es heute zu essen? – Какво има за ядене днес?
Was wirst du essen? – Какво ще ядеш?
Was wirst du bestellen? Какво ще поръчаш?
Was trinkst du am liebsten? - Кои напитки повече харесваш?

Ich möchte essen (trinken) – Искам да ям (да пия).
Die Rechnung bitte. – Сметката, моля.
Lasst uns in den Speiseraum gehen. – Нека да отидем в трапезарията.
Lasst uns an diesem Tisch sitzen.- Дайте да седнем на тази маса.
Wir möchten bestellen – Бихме искали да поръчаме...

30 базови израза, които могат да се пригодят към тема „учение“

Wie, bitte? – Как, моля? Моля?
Kannst du das (bitte) wiederholen? – Би ли повторил, моля?
Noch einmal, bitte. – Още един път моля.

Langsamer, bitte. – По-бавно, моля.
Wie sagt man “.....” auf Deutsch? – Как се казва "...." на немски?

Wie schreibt man das?  - Как се пише това?
Was bedeutet “x”? / Was heißt “x”? – Какво означава "..."?
Ich weiß (es) nicht. – Това не го знам.
Ich verstehe das nicht. – Това не го разбирам.
Ich bin (mir) nicht sicher. – Не съм сигурен.

Kannst du das ein bißchen näher erklären? – Можеш ли да обясниш това малко по-подробно?
Kannst du das auf die Tafel schreiben? – Можеш ли да напишеш това на дъската?
Was meinst du damit? – Какво имаш предвид?
Wo steht das im Text? – Къде се намира това в текста?
Auf welcher Seite? – На коя страница?

Worum geht es? – За какво иде реч?
Der Text geht um ... – В текста се говори за...
Im Text steht, daß ... – В текста се казва, че...
Das stimmt / Das stimmt nicht. – Това е вярно/невярно.
Ich bin der gleichen Meinung. – Аз съм на същото мнение.

Ich bin anderer Meinung. – Аз съм на друго мнение.
Quatsch! Unsinn! - Глупости!
Was hältst du von ... ? – Какво мислиш за...?
Ich nehme an. - Предполагам.
Ich glaube schon. – Мисля, че е така.

Das könnte wahr sein. – Това може да е истина.
Was sollten wir machen? – Какво трябва да направим?
Wie sollen wir anfangen? – Как да започнем?
Wie wäre es, wenn ... ? – Как щеше да бъде, ако...?
Seid ihr / Bist du fertig? - Вие/ти готови ли сте?

Какво – такова (welch – solch, was für ein – so ein)

Какво – такова (welch – solch, was für ein – so ein)

Каква? На немски може да се попита по два начина: was für ein… или welcher (welches, welche). Но това не е едно и също. Да предположим, че продавача ви пита:
Was für ein Kleid brauchen Sie? – Каква (що за) рокля ви е нужна?
Вие отговаряте:
Ich brauche ein langes (Kleid). – Нужна ми е дълга (рокля).

И двамата, между другото, сте използвали неопределителен член, тъй като не обсъждате конкретна рокля, а просто нещо дълго, една от дългите.

А сега вие избирате. Продавачът ви пита:
Welches Kleid nehmen Sie? – Каква рокля ( коя от тези) ще вземете?
Ich nehme das rote (Kleid). – Ще взема тази червената (рокля).

Тук, разбира се, се използва определителен член.

В множествено число този разговор би протекъл (да предположим, че ще купувате рокли за магазин или склад):
Was für Kleider brauchen Sie? – Какви рокли са ви нужни?
Ich brauche lange (Kleider). – Имам нужда от дълги (рокли).
Welche Kleider nehmen Sie? – Какви /кои/ рокли ще вземете?
Ich nehme die roten (Kleider). – Ще взема тези червените (рокли).

При въпрос съществителното може да бъде изпуснато. Сравнете:
Was für ein Mensch ( was für einer) ist das eigentlich? – Какъв /що за/ човек е всъщност?
(Er sammelt Briefmarken.) – So, was für welche denn? – (Той събира марки.) – Да, (дословно: така ли.) какви марки (що за марки)?

Was и für в разговорната реч могат да се „разделят“:
Was machst du denn für ein Gesicht! – Какво правиш!
= Was für ein Gesicht machst du denn!
Was erzählt er da wieder für Geschichten? – Що за истории той разказва? (т. е. : какво пак лъже?)
= Was für Geschichten erzählt er da wieder?

Когато местоимението welch е отделено от съществителното с глагол, то се употребява в среден род, независимо от рода на съществителното. Единствено ако съществителното е от женски род и в множествено число, това правило може и да не се спазва.

Welches ist der höchste Berg Europas? – Коя е най-високата планина в Европа?
Welches ( welche) war die schnellste Läuferin? – Коя е най-бързата бегачка?
Welches ( welche) sind deine Lieblingsbücher? – Кои са твоите любими книги?

Във възклицателните изречения местоимението welch може да бъде употребено и без окончание за род:
Welch herrlicher Blick! – Какъв великолепен поглед!
Welch schönes Geschenk! – Какъв прекрасен подарък!

„Каква почивка“ може да бъде казано и по следния начин:
so ein Urlaub = solch ein Urlaub = (ein) solcher Urlaub.

В първите два случая so и solch образуват с ein една дума, въпреки че се пишат отделно. Затова и те не се променят, а се спряга единствено ein:
Nach solch ( so) einem Urlaub – след такава отпуска.

Или (с прилагателно):
bei solch schönem Wetter – при такова хубаво време.

В третия случай, ако има неопределителен член, то и той се спряга, а ако няма, то solcher (такъв) „работи“ като определителен член:
Nach einem solchen Urlaub/nach solchem Urlaub. – След такава почивка (някой е трябвало да работи, докато другите почиват).