Словоред в немските изречения

За да построите красиво и правилно изречение, като при това точно да изразите всичко, което искате да кажете, не е достатъчно да знаете спрежението на глаголите и склонението на съществителните и прилагателните. Строежа на изречението в немския език има редица свои особености, не винаги очевидни за говорещите други езици.

За да съставим изречение е необходимо да определим какво искаме да изразим: да предадем информация (за това се използва повествователно изречение); да зададем въпрос (въпросително изречение) или да призовем някой към някакво действие (подбудително изречение).

I. Словоред в повествователните изречения

Говорейки за строежа на изреченията, немците понякога ги сравняват със словесен оркестър, където глагола играе ролята на диригент и определя местото и времето на „навлизане“ на всеки инструмент (член на изречението), като при това сам остава на втори план.

И така, глаголът (сказуемото) в повествователното изречение заема второ място, като не е толкова важно той да е на първо. За разлика от английския език, субекта на действието не винаги предшества предикатива (сказуемото). В писмената реч първата позиция често се използва в качеството си на свръзка с предишната информация, а в устната подчертава нещо важно, като при това се отделя интонационно.  

I	II	III
Ich	lebe	in Deutschland
Mein Bruder	studiert	Medizin in München.
Von meiner  Kindheit an	glaubte	ich an die große Liebe.
Dieses Buch	schenke	ich niemandem.

 Ако предиката (сказуемото) се състои от две части, то втората стои в края на изречението.

Beim Fahrradfahren sollen die Kinder Helme tragen.

Ich werde mich nie mehr verlieben.

Meine Eltern haben 2 Jahre in Afrika gearbeitet.

На пръв поглед всичко е просто. НО! Всичко това, което стои между двете части на сказуемото, на немски се нарича Mittelfeld, и словореда тук е подчинен на цял списък от правила.

• Местоимението има преимущество пред съществителното, т. е. стоят преди тях, независимо от падежа.

Ich habe ihm mein Auto geliehen.

Er hat mir diese Uhr geschenkt.

• Последователност на съществителните спрямо падежа: Nominativ, Dativ, Akkusativ, Genetiv.

Die Mutter hat ihrer Tochter (D) eine schöne Puppe (A) gekauft.

Heute hat die Lehrerin(N)  ihren Schülern (D) ein neues Thema(A) erklärt.

• Последователност на местоименията спрямо падежа: Nominativ, Akkusativ, Dativ.

Die Lehrerin hat heute ihnen ein neues Thema erklärt.

Heute hat sie(N) es(A) ihnen(D) erklärt.

• Обстоятелствата се подчиняват на правилото TEKAMOLO: TE = temporal ( време); KA = kausal (причина); MO = modal (начин на действие); LO = lokal (място).  Това означава, че в предложението първо е обстоятелството за време (отговарят на въпросите ког?, колко дълго?, колко често?), следва обстоятелството за причина (отговарят на въпроса защо?, поради каква причина?), след това – обстоятелството за начина на действие (отговаря на въпроса как?, по какъв начин?), и последни са обстоятелствата за място (отговарят на въпроса къде? от къде?).

Ich fahre morgen (temporal) mit dem Zug(modal) nach Berlin(lokal).

Ich war gestern zwei Stunden (temporal) wegen des Schneefalls (kausal) im Stau (modal) stehengeblieben.

• Известната информация (с определителния член) предшества неизвестната (с неопределителния член).

Ich habe der Tochter meiner Freunde ein Kleid gekauft.

Peter hat den Eltern ein neues Restaurant empfohlen.

• Преките допълнения във винителен (A) и дателен(D) падеж предшестват непреките допълнения (предлог + допълнение).

Die Mutter hat ihrem Sohn(D) eine neue Jacke(A) aus Baumwolle(Präposition + D) gekauft.

Ich habe gestern einen Brief(A) an meinen Anwalt(Präposition + A) geschrieben.

• Обстоятелството обикновено стои между две допълнения.

Du musst dir unbedingt diesen Film anschauen.

Ich danke Ihnen herzlich für Ihre Hilfe.

Предвид изграждането на изречението в немския език, в частност на повествователното изречение, трябва да се обърне внимание и на словореда в сложните изречения.

Словоред в сложните изречения

Сложни изречения са тези, в които има 2 или повече граматични основи, т. е. 2 или повече субекта и сказуеми. Разделят се на сложно съставно и сложно съчинено изречение. Към сложно съчинените изречения спадат изречения със съюзите aber и und. Словореда при тях е както и в простите изречения.

Meine Eltern haben mir vom Ehebruch abgeraten und später habe ich verstanden, dass sie Recht hatten.

При сложно съставното изречение словореда в главното изречение (Hauptsatz) е обичайния, а в подчиненото изречение (Nebensatz) – обратен, т.е. глагола стои в самия край на изречението.

Ich bin gestern ganzen Tag spazieren gegangen, obwohl es ziemlich kalt war.

Ich wusste überhaupt nicht, dass du heiraten wolltest.

Ich weiß nicht, ob alle meine Freunde zur Party kommen.

II. Словоред във въпросителните изречения

В немският език могат да се отделят два типа въпроси: общи (на които може да се отговори с да или не) и специални (задават се с помоща на въпросителни думи).

В общите въпроси на първа позиция стои глагола (сказуемото), след това всички останали членове на изречението. Ако сказуемото се състои от две части, то втората част, както и при повествователното изречение, стои в края на изречението.

Magst Du Haustiere?

Bist du gestern gut nach Hause angekommen?

Könntest du mir bitte helfen? (въпрос-молба).

В специалните въпроси на първо място стои въпросителната дума, после глагола и след него всички останали членове на изречението.

Warum hast du mich nicht angerufen?

Wie lange haben Sie in Russland gelebt?

Wo bist du geboren?

 III. Словоред на подбудителните изречения

Подбудителното изречение изразява призив, подбуда към някакво действие. Обикновено то се изразява с помоща на императива (повелителното наклонение). Голямата разлика тук е, че глагола винаги е на първо място, а в края на изречението обикновено стои възклицателен знак. В устната реч изречението се произнася с възходяща интонация. В тези изречения може да няма субект, особено при обръщение във второ лице, ед. число (du). При вежливата форма на обръщение Sie субекта стои след глагола.

Warte auf mich bitte!

Räum dein Zimmer auf!

Bleiben Sie bitte ruhig!

Kommen Sie bitte hierher!