Устна реч - I част

Устна реч: особености на лексиката на разговорната реч в сравнение с Hochdeutsch

• Разговорната реч е богата на идиоми, пословици, ненормативна лексика и така наречените социолекти – лексиката на определен слой от населението (младежи, студенти, IT специалисти и др.).
• Особена емоционална изразителност на разговорната реч придават различните междуметия и частици (например, аха!– aha!; ох! — oh!; всъщност – eigentlich; обаче – jedoch, та, ама, нали — ja и т.н.).
• В разговорния вариант се избира лексика, която е неутрална или се явява специфична, напр.: kriegen – получавам (bekommen); разбирам, схващам – kapieren  (verstehen) и т.н.
• В разговорната (устна) реч, по правило, се заменят устойчивите словосъчетания, състоящи се от глагол и съществително име, с по-прости конструкции (глаголни), напр.:

Hochdeutsch: Wir treffen diverse Massnahmen zur Klärung der Situation. – Ние предприемаме различни мерки за изясняване на ситуацията.

Umgangssprache: Wir versuchen, die Situation zu klären. – Опитваме се да изясним ситуацията.

• В устната реч се наблюдава опростяване на предложните и съюзни конструкции, напр.:

Hochdeutsch: Ihre Kollegen sammeln Sachen zur Unterstützung von Afrikaner Kindern. – Нейните колеги събират вещи в подкрепа на африканските деца.

Umgangssprache: Ihre Kollegen sammeln Sachen für Afrikaner Kinder. – Нейните колеги събират вещи за африканските деца.

• В устната немска реч често се използват различни думи с обобщено значение, служещи за замяна на пространствени описания, напр.:

Solche Sachen durften nicht passieren. – Подобни неща не трябва да се случват.

Räume dein Zeug da auf! – Прибери си нещата!

Устна реч: особености в интонацията в сравнение с Hochdeutsch

• На първо място в разговорния вариант е необходимо да се прави разлика в смислов и интонационен план, например:

Geschlafen habe ich, aber munter bin ich nicht. – Аз спах, но не съм бодър. (В дадения случай отправната точка на изказването е, че някой е спал. Останалото произтича от това).

• В немската устна реч за смислово и интонационно подчертаване на отделните компоненти много често се използва частицата da, напр.:

Der Computer da ist das, was wir kaufen wollen. – Компютърът (точно този) е това, което искаме на купим.

• За интонационно и смислово подчертаване на съществителното (собствено или нарицателно) много често, в качеството си на усилително средство, се използва определителния член, напр.:

Den Otto haben wir nicht erwartet. – Ото (точно него) не очаквахме.

Den Bürgermeister habe ich früher gekannt. – (Точно този) Кметът познавам от по-рано.

Устна реч: особености на фонетиката в сравнение с Hochdeutsch

• Звукът [е] в края на съществителните имена и в безударните глаголни неделими представки, се произнася много кратко, например:

die Gabe (талант, дар), die Krähe (врана, гарга), die Decke (покривка, таван на стая, външна гума), bestellen (поръчвам, запазвам (тая, билет), vermuten (предчувствам, предполагам), gebrauchen (използвам), zerlegen (разбирам) и т.н.

• Звукът [е] в глаголните окончания много често въобще не се произнася. В писмената реч се заменя с апостроф, напр.:

Ich hab’ einen grossen Eimer. Ich geb’ dir den. – Имам голяма кофа. Ще ти я дам.

• Звукът [е] в средата на основата се произнася без ударение, или съвсем кратко или съвсем се изпуска, например:

Чакам, очаквам – erwarten […tn], съветвам – raten […tn], Essen – град Есен […sn],  утешавам – trösten […tn].

• [r] в края на думата като съвсем кратко [а], напр.:

четири – vier, ние – wir, любопитство – die Neugier, чаша – die Gläser, майстор – der Meister, поет – der Dichter, дръжка, ръчка – der Halter и т.н.

• Неопределителния член в разговорната реч значително се редуцира и често се слива със стоящите пред него предлози или частици, напр.:

einen => ‘nen, eine => ‘ne, eines => ‘nes, so eine => so’ne, bei einer => bei’ner, für eine => für’ne и т.д.

• В разговорната реч наречията за място, имащи в своя състав представките her-, hin- се редуцират до характерни за устната реч форми, напр.:

нагоре – hinauf, herauf => rauf; навън – hinaus, heraus => raus; в (вътре) — hinein, herein => rein; hinunter, herunter => runter и т.н.

• Местоимението nichts в разговорната реч, по правило, се произнася [niks].