Устна реч - II част

Устна реч: особености на синтаксиса в сравнение с Hochdeutsch

• В изреченията, представляващи отговор на въпрос, може да се изпусне подлога, отстъпвайки първо място на сказуемото; отговорите на въпроси в хода на диалога много често са във вид на непълни кратки изречения, например:

Hochdeutsch (Hochd.): Was ist diese kleine Frau im Pelzmantel? – Ich weiss es nicht genau. – Какво работи тази ниска жена с коженото палто? – Аз не знам точно.

Umgangssprache (Umg.): Was ist diese kleine Frau im Pelzmantel? – Weiss es nicht genau. – Какво работи тази ниска жена с коженото палто? – Не знам точно (непълно изречение, подлога е изпуснат).

Hochd.: Wohin fliegt sie in diesem Sommer? – Sie fliegt nach Griechenland. – За къде ще лети тя това лято? – Тя ще лети за Гърция.

Umg.: Wohin fliegt sie in diesem Sommer? – Nach Griechenland. – Къде ще отлети тя това лято? – За Гърция (непълно изречение).

• В сложно-подчинените конструкции, в които подчиненото изречение се съединява с главното с помоща на съюзите «макар, че; въпреки, че – obwohl» и «защото, понеже – weil», в разговорната реч често се използва прав словоред вместо обратен, напр.:

Hochd.: Thomas konnte nicht einschlafen, weil er im Laufe des Tages zu viel erlebt hat. – Томас не можа да заспи, защото преживя твърде много през деня (обратен словоред в подчиненото изречение).

Umg.: Thomas konnte nicht einschlafen, weil er hat im Laufe des Tages zu viel erlebt. – Томас не можа да заспи, защото преживя много през деня (прав словоред).

• За устната реч е характерен преноса на инфинитива и сравнителните обороти в самия край на изречението – зад границите на рамковата конструкция, напр.:

Hochd.: Sein Bruder sieht wie ein Obdachloser aus. – Неговия брат изглежда като безпризорник.

Umg.: Sein Bruder sieht aus wie ein Obdachloser. – Брат му прилина на безпризорник.

• За разговорната (устна) реч е характерна замяната на много определения, които са изразени с подчинени изречения,  с причастия и прилагателни, безсъюзни сложни изречения, напр.:

Hochd.: Klaus hat einen neuen Sessel, der ihm sehr gut gefällt. – Клаус има ново кресло, което на него много му харесва (подчинено изречение).

Umg.: Klaus hat einen neuen Sessel, der gefällt ihm sehr gut. – Клаус има ново кресло, то много му харесва (безсъюзно сложно изречение).

Устна реч: особености на граматиката в сравнение с Hochdeutsch

• Значително преобладава използването на Perfekt пред Präteritum, например:

Hochdeutsch (Hochd.): Barbara arbeitete eifrig an einem neuen Artikel (Präteritum). – Барбара усърдно работи над новата си статия.

Umgangssprache (Umg.): Barbara hat eifrig an einem neuen Artikel gearbeitet (Perfekt).  — Барбара работеше усърдно над новата си статия

• Замяна на бъдеще време със сегашно (Präsens), напр.:

Hochd.: Danach wird Barbara an einem neuen Artikel arbeiten. – След това Барбара ще работи над нова статия (Futurum I).

Umg.: Danach arbeitet Barbara an einem neuen Artikel. — След това Барбара работи над нова статия (Präsens вместо Futurum I).

• Използването на модални глаголи вместо сложни конструкции, напр.:

Hochd.: Es war uns unmöglich, Dr. Krause anzurufen. – Невъзможно е за нас да се обадим на др. Краузе (инфинитивен оборот).

Umg.: Wir konnten Dr. Krause nicht anrufen. – Не можем да се обадим на др. Краузе. Замяна на инфинитивния оборот с модален глагол).

• При възможност се избягва употребата на страдателен залог (пасив) в полза на деятелен залог (актив), напр.:

Hochd.: In Italien wird es sehr viel Pasta gegessen. – В Италия ядат твърде много паста.

Umg.: Die Italiener essen sehr viel Pasta. – Италианците ядат твърде много паста.

• В разговорната реч предложните конструкции със съществителни, много често се заменят от глаголни, напр.:

Hochd.: Infolge unserer späten Ankunft mussten wir im Hotel übernachten. – В следствие на нашето късно пристигане трябваше да пренощуваме в хотел. (предложна конструкция).

Umg.: Wir mussten im Hotel übernachten, weil wir spät angekommen waren. – Ние пренощувахме в хотел, защото пристигнахме късно (глаголна конструкция).

• Управлението на предлозите с родителен падеж Genitiv често се заменя с Dativ, ако управлението на предлозите го позволява (това касае предлозите вместо – statt, въпреки, че – trotz, из-за – wegen, през, по време на– während), напр.:

Hochd.: seinetwegen – заради него; trotz des Gewitters – въпреки бурята (Genitiv);

Umg.: wegen ihm – заради него; trotz dem Gewitter – заради бурята (Dativ).

• Вместо сложните думи, съдържащи в своя състав повече от две осонви, се използват описателни конструкции, напр.:

Hochd.: die LKW-Verkehrsmittelroutenplanungsgesellschaft – Фирма за планиране на маршрутите товарни камиони;

Umg.: die Gesellschaft für Routenplanung von LKW-Verkehrsmitteln.

• В случай на използването на Konjunktiv в разговорната реч преимуществено се избират формите с würden, напр.:

Hochd.: Peter führe mit, wenn du ihn einlüdest. – Петер би дошъл с теб, ако ти го поканиш.

Umg.: Peter würde mitfahren, wenn du ihn einladen würdest. – Петер ще пътува с теб, ако го поканиш.

• В случай на необходимост да се преобразува пряката реч в косвена, вместо Konjunktiv I се използва Indikativ или Konjunktiv II, напр.:

Hochd.: Anna flüsterte, sie habe keine Arbeit mehr. – Анна прошепна, че тя няма повече работа (Konjunktiv I).

Umg.: Anna flüsterte, sie hatte keine Arbeit mehr. – Anna flüsterte, sie hätte keine Arbeit mehr. – Анна прошепна, че тя няма повече работа (1 – Indikativ, 2 – Konjunktiv II).