неделя, 12 юли 2015 г.

Делими и неделими представки

Ich sehe Karin. – Аз виждам Карин (sehen).
Sie sieht gut aus. – Тя изглежда добре. (aussehen).
Sie sehen gut aus! Вие изглеждате добре!!
 
При немските глаголи, както и при българските, има представки. Но има някои странности. Ето още примери:
stellen (оставям): Er stellt das Glas auf den Tisch. – Той остави чашата на масата.
ánstellen (включвам): Er stellt das Radio an und hört Musik. – Той включи радиото и слуша музика.
bestéllen (поръчвам): Er bestellt das Taxi. – Той поръча такси.
В първия пример няма представка. Във втория случай има представка an-. Тя е ударена (върху нея пада ударението). Ударените представки в немския език се явяват делими представки: те могат да се отделят от глагола и да отидат в края на изречението или на края на това изречение, което се отнася за дадения глагол. Те са достатъчно самостоятелни, за да имат „право на глас” /ударение/. В третия случай – неударената неделима представка be-. Тя няма самостоятелност, няма ударение и е залепена за глагола. Сравнете, например, двата глагола: anrufen (знъня/обаждам се по телефона) – с ударена (делима) представка an и besprechen (обсъждам) – с неударена (неделима) представка be-:
Ich rufe Herr Fischer an. – Аз се обаждам на господин Фишер.
Wir besprechen das Problem. – Ние обсъждаме проблема.
Rufen Sie Herr Fischer an! – Позвънете на господин!
Besprechen Sie bitte dieses Problem auch! – Обсъдете, моля, също и този проблем!
Както забелязвате, ако глагола с ударена /делима/ представка се явява първи глагол в изречението /или единствен/ и, съответно, е спрегнат в някаква лична форма /обаждам се, обадете се/, то представката отива в края на изречението.
Ако глагола с делима представка се явява втори в изречението, то той целия заедно с представката отива в края на изречението (трябва да се обадя). В този случай то е в Infinitiv – изходната безлична форма на глагола (anrufen).
Ich muss ihn anrufen. – Трябва да му се обадя.
Wollen wir dieses Problem besprechen! – Искам да обсъдим този проблем!
Ако първият глагол не е модален, то между делимата представка и самия глагол се поставя частицата zu: anzurufen. При неделимите представки zu се поставя пред глагола (zu besprechen).
Es ist höchste Zeit, ihn anzurufen. – Крайно време е да му се обадя.
Es hat keinen Sinn, das Problem zu besprechen. – Няма смисъл да обсъждаме този проблем.
 
Ако видите дума с неделима представка, то ударението пада върху втората сричка. Като правило, в немския език ударението винаги е на първата сричка. Неделимите представки можем да запомним като стихче:
be– ge– er-
ver– zer-
ent– emp– miss-
Примери за глаголи с тези представки са:
besuchen (посещавам), gefallen (харесвам), erzählen (разказвам),
verstehen (разбирам), zerbrechen (строшавам),
entspannen (релаксирам, разпускам), empfehlen (препоръчвам), misslingen (не се удава), (gelingen – удава се).
 По въпроса за смисала, значението на представките, то понякога той е очевиден – като в aufstehen (ставам): на, нагоре + стоя, но понякога не е както в verstehen (разбирам). Там, където приставките са делими, смисълът им е лесно да се проследи.

Глаголите с неделими представки обичайно нямат след себе си предлог . След тях просто следва Akkusativ. Сравнете:
Wir warten auf dich. = Wir erwarten dich. – Чакаме те.
auf eine Frage antworten = eine Frage beantworten – отговаря на въпроса.
Интересно е, че делимата приставка може да бъде и дума със самостоятелно значение zurück (назад, обратно), fern (далече), Rad (колело, велосипед):
Wann kommst du zurück? – Кога ще се върнеш? (zurückkommen – връщам се).
Sie verbietet ihren Kindern fernzusehen. – Тя забрани на децата си да гледат телевизия. (fernsehen – гледам телевизия).
Er fährt gern Rad. – Той обича да кара колело. (Rad fahren – в старата орфография може да се срещне radfahren, и по същество велосипед тук се явява представка.)
Срещат се и делими представки, които по същество са още един глагол, например kennen lernen (в старата орфографии: kennenlernen) – запознавам се (зная + уча):
Wir lernen neue Menschen kennen. Запознахме се с нови хора.
(Es ist) nett, Sie kennen zu lernen. – Приятно е да се запозная с вас.
И така, ако в качеството си на представка се използва съществително или глаго, то по новата орфография тя се пише отделно от глагола.
 
Някои представки могат да бъдат както делими, така и неделими – в зависимост от това, пада ли върху тях ударениет в конкретната дума. Такива глаголи следва да се запомнят специално – с правилното ударение:
Er fährt den Baum um. – Той обикаля дървото (úmfahren).
Das Kind umarmt die Mutter. – Детето прегръща майката (umármen).
Er bricht den Stock durch. – Той разчупи палката (dúrchbrechen).
Der Richter durchschaut den Zeugen. – Съдията гледа през свидетеля (durchscháuen).
Има дори глаголи, които променят значението си в зависимост от това, дали представката е ударена или не:
Geh mit diesem Glas sorgfältig um! – Отнасяйте се с тази чаша внимателно! (úmgehen).
Dieses Problem umgehen wir lieber. – Най-добре е да заобиколим този проблем (umgéhen).
Der Fährmann setzt mich über. – Лодкаря ме прехвърли/превози (übersetzen).
Sie übersetzt den Krimi. – Тя преведе детектива (übersétzen).
 
Понякога делимата представка отива не в края на изречението – тя може да остстъпи място на втория глагол в изречението или нd някое допълнение с предлог:
Die Eltern haben vor zu verreisen. – Родителите ще отпътуват.
Machen Sie mit bei unserem Gewinnspiel! – Участвайте в нашата томбола!
Запомнете тези двама „нарушители” на немската глаголна рамка: zu + глагол и предлог + нещо.
А какво се случва с глагола в Perfekt, ако има представка?
Ако е делима представка, то между нея и глагола се поставя gе:
Ich habe ihn gerufen. – Аз го повиках.
Ich habe ihn angerufen. – Аз му се обадих (anrufen).
Wo hast du sie kennen gelernt? – Къде се запозна с нея (kennen lernen)?
Ако е неделима представка, то тогава ge– въобще не се добавя:
Wir haben das Problem besprochen. – Ние обсъдихме този проблем (besprechen)
Ich habe alles verstanden. – Аз всичко разбрах (verstehen).
Сравнете:
Sie hat mit ihm über dieses Problem gesprochen. – Тя е говорила с нас за този проблем.

Запомнете!!!

Неделими представки:
be-      ge-      er-       ver-      zer-      ent-      emp-   miß-

Делими представки:
ab-      auf-      aus-     an-       bei-     ein-      mit-      nach-   vor-

Има още един интересен случай, при който неделима /неударена/ представка може да бъде произнесена с ударение. Например, вие сте възмутен, че събеседника ви не ви разбира, и възклицавата: Sie können das nicht begreifen!!! – Вие не можете да разберете това!  При това на begreifen пада силно логическо ударение. Но вместо да изкрещите тази дума, можете просто да поставите допълнително ударение на неударената представка – и именно по този начин можете да предатете интезивността на вашите чувства: Sie können das nicht bégréifen!

Как да "мислим" правилно на немски

В процеса на изуцаване на всеки чужд език всеки от нас се сблъсква с проблема ка да  изрази своите мисли. Най-простото е да кажеш „Аз мисля...”, но какво да правим когато на това просто „аз мисля” съответстват минимум три различни глагола. 

За да осъзнаем мащаба на трагедията, отворете който и да е джобен българо-немски речник и отворете на думата „мисля” и ще видите маса глаголи, съответстващи на „мисля”.   

Как да ги различим? Като начало нека да се запознаем с трите основни глагола, а именно: "meinen", "denken" и "glauben". Не всеки, който изучава езика знае, че в действителност тези три глагола носят различен смисъл, а и се употребяват в различни ситуации.

  • Най-популярният глагол за „мисля” е  MEINEN
Той е много разпостранен, но има и уловка!
Защото много често изречението: Ich meine, das ist gut /  Ich meine, dass das gut ist превеждат като "Мисля, че това е добре", и това съвсем не е правилно.

Глаголът  MEINEN на първо място означава ИМАМ МНЕНИЕ. Даже по слух двете думи са много близки  'meinen' и "мнение". Ако вие запомните тази асоциация, то няма да грешите в употребата му. И така, чрез глагола 'meinen' ние не мислим, а изразяваме лично мнение. Може да мислим за абсолютно всичко – за това, което е било и за това, което ще бъде. Мнение можем да имаме само за нещо конкретно: нещо вече казано или направено, за нещо предстоящо, за характеристиките на даден предмет – въобще за всичко, което вече ни е известно.

Именно затова фразата: Ich meine, das ist gut /  Ich meine, dass das gut ist би трябвало да се превежда като "Смятам/Имам мнение, че  това е добре". При това, вие вече знаете, das може да бъде предмет, качество, ситуация и т.н. 
 
Ich bin der Meinung, dass – Аз поддържам мнението, че...
Meiner Meinung nach… - По мое мнение...
Ich bin ganz anderer Meinung… - Аз съм на съвсем друго мнение....
Ich bin ganz Ihrer Meinung… - Аз съм изцяло на вашето мнение...
Meine Meinung dazu ist, dass … - Моето мнение е, че...
Ich habe eine geteilte Meinung dazu… - Аз имам нееднозначно мнение
Ich habe dazu keine Meinung – Аз нямам мнение.
  • Следващия най-разпостранен глагол е GLAUBEN.
'GLAUBEN' – той е много универсален и затова често се употребява във разговорната реч. Първото значение в речника е „мисля”, затова грешки с него се правят трудно. Но второто му значение е „вярвам”.  Т. е., употребявайки 'glauben' ние мислим за нещо и вярваме в казаното. В този контекст фразата: Ich glaube, das ist gut /  Ich glaube, dass das gut ist може да се преведе като: "Аз мисля / Аз вярвам, че това е добре". 

  • Глаголът DENKEN обикновено се учи след първите два „мислещи” глагола
По своето значение 'DENKEN' преди всичко показва способността да мислишна способность думать. Той показва наличието на мисловен процес, а в някои случаи и на определена логика

"Ich denke also bin ich" (Мисля, следователно съществувам) – е казал Рене Декарт. На немски тази крилата фраза се превежда точно така.

Ich denke, das ist gut /  Ich denke, dass das gut ist – в този случай фразата се превежда като: "Я смятам/мисля, че това е добре"( с акцент върху процеса на мислене, на неговата логика)
 
Малко за словореда: Със всеки глагол имаме два аналогични случая на конструкцията: Ich denke, das ist gut /  Ich denke, dass das gut ist. При първата липсва съюз, а втората е съответно със съюз. Коя от тях ще употребите – решавате вие! Смисъла не се променя.

Ich persönlich denke... – Лично аз смятам/мисля...
Deshalb denke ich… - Затова аз мисля...
Meine Gedanken dazu sind… - Мислите ми за това са... 
Das hätte ich nicht gedacht. – Не бих си помислил.

Немският език е красив и богат. Има и още варианти, чрез които можем да изразим собствено мнение.
  • Ich finde…
В случая з глагола 'FINDEN' всичко е ясно. 'FINDEN' – намирам, считам. Подводни камъни тук няма. Немците често казват: Ich finde, das ist gut /  Ich finde, dass das gut ist  "Намирам това за добре / Считам това за добре".

Das finde ich auch. – Аз също мисля така.
Ich würde es besser finden, wenn... – Считам, че по-добре би било, ако...
Das finde ich wichtig, dass... – Намирам това за важно...

  • Но самата фраза "Аз считам" може да се построи и с помоща на глагола HALTEN.  
В речника този глагол в зависимост от предлога и настроението на говорещия може да има до 15 различни значения л Първото значение, разбира се е  държа. Значението "мисля / считам" получава, ако към глагола се прибави предлога für + Akk. 

И така, HALTEN + FÜ - мисля, считам (дословно: придържам се)

Немците често казват: Ich halte es für eine gute Idee  -  Считам,че това е добра идея. Много немци биха казали точно така, а не "Ich glaube, die Idee ist gut", това показва непосредствено отношение. 
  • Фразата "Аз мисля/обмислям…" може да се състави и с глагола  ÜBERLEGEN, прибавяйки към него частицата sich в дателен падеж
Ich überlege mir… - Аз мисля Тук се подчертава факта, че вие първо ще поразмислите, ще прецените вариантите и след това ще вземете решение или изкажете мнение.
  • Вече говорихме за това, че „мисля” и „знам” са две различни неща. Но между тях има и преходно звено -  Ich bin mir sicher – Аз съм уверен 
Ich bin mir sicher, das ist gut / Ich bin mir sicher, dass das gut ist -  Уверен съм, че това е добро.   


ИЗВОД: Ето табличка в която са класифицирани различните фрази, по степента им на употреба:

Ich glaube, das /dass/ - най-разпостраненото „Аз мисля”.
Ich denke, das /dass/ - „Аз мисля”, подчертаващо процеса на мислене
Ich meine, das /dass/ - Вашето мнение за нещо вече известно
Ich finde, das /dass/ - Изказване на мнение за нещо определено
Ich bin mir sicher -  изразяване на вашата увереност в нещо
Ich halte das für /+ Akk/ - Изразяване на конкретно мнение за конкретен обект
Ich überlege /mir/ das – Изразяване на размишления за нещо

Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...