Делими и неделими представки

Ich sehe Karin. – Аз виждам Карин (sehen).

Sie sieht gut aus. – Тя изглежда добре. (aussehen).

Sie sehen gut aus! Вие изглеждате добре!!

 
При немските глаголи, както и при българските, има представки. Но има някои странности. Ето още примери:

stellen (оставям): Er stellt das Glas auf den Tisch. – Той остави чашата на масата.

ánstellen (включвам): Er stellt das Radio an und hört Musik. – Той включи радиото и слуша музика.

bestéllen (поръчвам): Er bestellt das Taxi. – Той поръча такси.

В първия пример няма представка. Във втория случай има представка an-. Тя е ударена (върху нея пада ударението). Ударените представки в немския език се явяват делими представки: те могат да се отделят от глагола и да отидат в края на изречението или на края на това изречение, което се отнася за дадения глагол. Те са достатъчно самостоятелни, за да имат „право на глас” /ударение/. В третия случай – неударената неделима представка be-. Тя няма самостоятелност, няма ударение и е залепена за глагола. Сравнете, например, двата глагола: anrufen (знъня/обаждам се по телефона) – с ударена (делима) представка an–  и besprechen (обсъждам) – с неударена (неделима) представка be-:

Ich rufe Herr Fischer an. – Аз се обаждам на господин Фишер.

Wir besprechen das Problem. – Ние обсъждаме проблема.

Rufen Sie Herr Fischer an! – Позвънете на господин!

Besprechen Sie bitte dieses Problem auch! – Обсъдете, моля, също и този проблем!

Както забелязвате, ако глагола с ударена /делима/ представка се явява първи глагол в изречението /или единствен/ и, съответно, е спрегнат в някаква лична форма /обаждам се, обадете се/, то представката отива в края на изречението.

Ако глагола с делима представка се явява втори в изречението, то той целия заедно с представката отива в края на изречението (трябва да се обадя). В този случай то е в Infinitiv – изходната безлична форма на глагола (anrufen).

Ich muss ihn anrufen. – Трябва да му се обадя.

Wollen wir dieses Problem besprechen! – Искам да обсъдим този проблем!

Ако първият глагол не е модален, то между делимата представка и самия глагол се поставя частицата zu: anzurufen. При неделимите представки zu се поставя пред глагола (zu besprechen).

Es ist höchste Zeit, ihn anzurufen. – Крайно време е да му се обадя.

Es hat keinen Sinn, das Problem zu besprechen. – Няма смисъл да обсъждаме този проблем.

 
Ако видите дума с неделима представка, то ударението пада върху втората сричка. Като правило, в немския език ударението винаги е на първата сричка. Неделимите представки можем да запомним като стихче:

be– ge– er-

ver– zer-

ent– emp– miss-

Примери за глаголи с тези представки са:

besuchen (посещавам), gefallen (харесвам), erzählen (разказвам),

verstehen (разбирам), zerbrechen (строшавам),

entspannen (релаксирам, разпускам), empfehlen (препоръчвам), misslingen (не се удава), (gelingen – удава се).

 По въпроса за смисала, значението на представките, то понякога той е очевиден – като в aufstehen (ставам): на, нагоре + стоя, но понякога не е – както в verstehen (разбирам). Там, където приставките са делими, смисълът им е лесно да се проследи.

Глаголите с неделими представки обичайно нямат след себе си предлог . След тях просто следва Akkusativ. Сравнете:

Wir warten auf dich. = Wir erwarten dich. – Чакаме те.

auf eine Frage antworten = eine Frage beantworten – отговаря на въпроса.

Интересно е, че делимата приставка може да бъде и дума със самостоятелно значение zurück (назад, обратно), fern (далече), Rad (колело, велосипед):

Wann kommst du zurück? – Кога ще се върнеш? (zurückkommen – връщам се).

Sie verbietet ihren Kindern fernzusehen. – Тя забрани на децата си да гледат телевизия. (fernsehen – гледам телевизия).

Er fährt gern Rad. – Той обича да кара колело. (Rad fahren – в старата орфография може да се срещне radfahren, и по същество велосипед тук се явява представка.)

Срещат се и делими представки, които по същество са още един глагол, например kennen lernen (в старата орфографии: kennenlernen) – запознавам се (зная + уча):

Wir lernen neue Menschen kennen. Запознахме се с нови хора.

(Es ist) nett, Sie kennen zu lernen. – Приятно е да се запозная с вас.

И така, ако в качеството си на представка се използва съществително или глаго, то по новата орфография тя се пише отделно от глагола.

 
Някои представки могат да бъдат както делими, така и неделими – в зависимост от това, пада ли върху тях ударениет в конкретната дума. Такива глаголи следва да се запомнят специално – с правилното ударение:

Er fährt den Baum um. – Той обикаля дървото (úmfahren).

Das Kind umarmt die Mutter. – Детето прегръща майката (umármen).

Er bricht den Stock durch. – Той разчупи палката (dúrchbrechen).

Der Richter durchschaut den Zeugen. – Съдията гледа през свидетеля (durchscháuen).

Има дори глаголи, които променят значението си в зависимост от това, дали представката е ударена или не:

Geh mit diesem Glas sorgfältig um! – Отнасяйте се с тази чаша внимателно! (úmgehen).

Dieses Problem umgehen wir lieber. – Най-добре е да заобиколим този проблем (umgéhen).

Der Fährmann setzt mich über. – Лодкаря ме прехвърли/превози (übersetzen).

Sie übersetzt den Krimi. – Тя преведе детектива (übersétzen).

 
Понякога делимата представка отива не в края на изречението – тя може да остстъпи място на втория глагол в изречението или нd някое допълнение с предлог:

Die Eltern haben vor zu verreisen. – Родителите ще отпътуват.

Machen Sie mit bei unserem Gewinnspiel! – Участвайте в нашата томбола!

Запомнете тези двама „нарушители” на немската глаголна рамка: zu + глагол и предлог + нещо.

А какво се случва с глагола в Perfekt, ако има представка?

Ако е делима представка, то между нея и глагола се поставя gе–:

Ich habe ihn gerufen. – Аз го повиках.

Ich habe ihn angerufen. – Аз му се обадих (anrufen).

Wo hast du sie kennen gelernt? – Къде се запозна с нея (kennen lernen)?

Ако е неделима представка, то тогава ge– въобще не се добавя:

Wir haben das Problem besprochen. – Ние обсъдихме този проблем (besprechen)

Ich habe alles verstanden. – Аз всичко разбрах (verstehen).

Сравнете:

Sie hat mit ihm über dieses Problem gesprochen. – Тя е говорила с нас за този проблем.

Запомнете!!!

Неделими представки:

be-      ge-      er-       ver-      zer-      ent-      emp-   miß-

Делими представки:

ab-      auf-      aus-     an-       bei-     ein-      mit-      nach-   vor-

Има още един интересен случай, при който неделима /неударена/ представка може да бъде произнесена с ударение. Например, вие сте възмутен, че събеседника ви не ви разбира, и възклицавата: Sie können das nicht begreifen!!! – Вие не можете да разберете това!  При това на begreifen пада силно логическо ударение. Но вместо да изкрещите тази дума, можете просто да поставите допълнително ударение на неударената представка – и именно по този начин можете да предатете интезивността на вашите чувства: Sie können das nicht bégréifen!