Наречията в немския език

Немските наречия представляват неизменяема част от речта, чрез която се изразяват различни признаци на действието, признаци и качества. Наречията поясняват глаголите, прилагателните и други наречия. Класификация на наречията изглежда по следния начин:

Наречия за време, указващи за времето за протичане на действията или състоянието във времето. Времевите наречия могат да се разделят на няколко различни групи: обозначаващи отрязък или момент от времето; указващи продължителността; показващи повторяемост или честота; обозначаващи относителност на даден момент от времето спрямо друг момент. Например:

Наречия, указващи отрязък или момент от времето:

anfangs — първоначално	gerade – току що	vorerst – в дадения момент; засега	übermorgen — вдругиден
bald — скоро	jetzt — сега	vorhin — неотдавна, отеве, преди малко	heutzutage – в днешно време
beizeiten — навреме, своевременно	neulich – в последно време, неотдавна	zugleich – същевременно, едновременно	früh — рано
damals — тогава, по онова време	niemals — никога	zuletzt – накрая, последно	morgens — всяка сутрин
dann — тогава	nun — сега	zunächst – първоначално, първо, най-напред	abends — вечер
demnächst – скоро, в близко време	schließlich — най-накрая, в края на краищата	gestern — вчера	vormittags – предобед
eben — тъкмо, току що	seinerzeit – когато му е времето	heute — днес	mittags – по обяд
endlich – накрая	soeben – ей сега	morgen — утре	nachmittags – следобяд
eher – по-рано, преди	sogleich — веднага	vorgestern — завчера	wann — кога

Наречия, указващи продължителност:

allezeit – постоянно, във всяко време	immer — винаги	nie — никога	stets — постоянно
bislang – досега	lange — дълго	noch — още	zeitlebens – цял живот
bisher — досега	längst – отдавна	seither – оттогава насам

Наречия, указващи честота и повтаряемост:

bisweilen — от време на време, понакога	selten — рядко	mittwochs – всяка сряда	nachmittags – всеки следобед
häufig — често	zeitweise — временно	donnerstags – всеки четвъртък	einmal — веднъж
jedesmal – всеки път	wiederum — отново	freitags – всеки петък	zweimal — два пъти
jederzeit – по всяко време	täglich — ежедневно	samstags – всяка събота	dreimal — три пъти
mehrmals — многократно	wöchentlich — ежеседмично	sonntags – всяка неделя	zehnmal – десет пъти
manchmal — понякога	monatlich — ежемесечно	abends – всяка вечер	jeweils – всеки път
mitunter – понякога, между другото	jährlich — ежегодно	nachts – нощем, всяка нощ
nochmals – още веднъж, повторно	montags – понеделнишки	mittags – всеки обед
oft — често	dienstags – вторнишки	vormittags – всеки предиобед

Наречия, обозначаващи относителност на даден момент от времето спрямо друг момент:

indessen – междувременно	nachher — след това	vorher – преди това
inzwischen – между това, междувременно	seitdem – оттогава	unterdessen – в това време, междувременно

Наречията за място съдържат в себе си указание за мястото на действието или състоянието, а така също и направление. 

Наречия, обозначаващи място:

hier — тук	außen — отвън	irgendwo – някъде	obenan – на първо място
da — тук; там	rechts — надясно	nirgendwo — никъде	obenauf — отгоре
dort — там	links — наляво	nirgends — никъде	nebenan – редом, до
draußen — навън	oben — горе	wo — къде	auswärts — отвън
drinnen — навътре	unten — долу	vorne — отпред
innen — вътре	überall — навсякъде	hinten — отзад

Наречия, указващи направление:

dahin — натам	hinauf – нагоре (посока от обекта/говорещия)	aufwärts — нагоре	daher — оттам
hierhin — насам	herauf – нагоре (към говорещия)	abwärts — надолу	dorther — оттук
hinaus – навън (по направление от говорящия)	hinunter- надолу (посока от говорещия)	vorwärts — напред
heraus – навън от	herunter – надолу (посока към говорещия)	rückwärts — назад
herein – навътре (към говорещия)	hinüber – отатък, отвъд	seitwärts – в страни

Наречия, указващи вида на действието съдържат в себе си указания за особеностите на протичане на действието или състоянието и служат за обозначаване на способа, характера иил качествата на действието, например:

Наречи, указващи вида надействието

Непосредствено наречие	Прилагателни в ролята на наречия	Производни от съществителни в ролята на наречия:
anders — друг, различен	fleißig — прилежно	eilends — спешно
gern — охотно, с удоволствие	gut — добро	unversehens — неочаквано
so – така	schnell — бързо	fehlerlos — безгрешно
wie — как	langsam — бавно	bedenkenlos – неблагодарен
derart – толкова, така много	schlecht — лошо	blindlings — слепешката
ebenfalls – също така	fahrlässig — небрежно	rittlings — яздешком
ebenso – също така		achtlos — небрежно
genauso – точно така
irgendwie – някак си
geradeaus — направо
hinterrücks – зад ъгъла
insgeheim — тайно
kopfüber — стремглаво, през глава

Наречия за връзка и противопоставяне:

auch — също	sonst — иначе, освен това	allerdings – наистина, обаче	indessen – междувременно
anders — иначе	überdies — в добавка	dagegen — напротив	insofern – в това отношение
außerdem – освен това	weiterhin – занапред	doch — все пак	insoweit – в това отношение
ferner — нататък	zudem – освен това	eher — по-скоро	jedoch — но; обаче
desgleichen – нещо подобно	erstens – като първо / първо	freilich — разбира се	nur — само
ebenfalls – също така	zweitens – второ	hingegen — напротив	vielmehr – по-скоро
gleichfalls – по същия начин	drittens – трето	immerhin – поне, все пак	wenigstens – поне; най-малкото
	viertens – четвърто		zumindest – поне

 Наречия, указващи на степен или мярка:

einigermaßen – в известна степен, горе-долу

größtenteils – в голяма част

halbwegs — наполовина

teilweise — частично

 Наречия, показващи причина или цел:

also – следователно	folglich — следователно	warum — защо
anstandshalber – за благоприличие	infolgedessen – в следствие на това	weshalb —  поради което
daher – и затова	meinethalben – от моя страна	weswegen –  поради което
darum — затова	mithin – следователно	wozu – при което
demnach – изхождайки от това	nämlich – а именно	hierfür – за това
deshalb — затова, поради това	so – така	hierzu – за това
deswegen — затова, поради това	somit – следователно

Наречия с обозначаване на условия:

dann — тогава	andernfalls – в противен случай	nötigenfalls – в случай на необходимост	genaugenommen – всъщност, строго погледнато
sonst — иначе	gegebenfalls – В дадения случай	schlimmstenfalls – в най-лошия случай	strenggenommen – строго погледнато

Наречия с указване на отстъпка:

dennoch – все пак; въпреки това	doch — все пак	nichtsdestoweniger – при все това
dessen ungeachtet – въпреки това	gleichwohl – все пак, все така	trotzdem – въпреки това

Личните и безлични неопределени частици (man, es)

В немския език задължително има подлог и сказуемо. В българският език не винаги  те се съдържат в изречението – напр. Говорят, че... . В немският езит в такива случаи се използва специално местоимение:

Man sagt, dass das Wetter morgen schön wird. – Казват, че времето утре ще бъде хубаво.

Man lebt nur einmal. – Живее се само веднъж.

Man sieht nichts. – Нищо не се вижда.

In diesem Sommer trägt man Miniröcke. – Това лято се носят миниполи.

Wie macht man das? – Как се прави това?

Wie sagt man das auf Deutsch? – Как се казва това на немски?

Wo kann man Geld wechseln? – Къде може да се обменят пари?

Т. е. Взели са думата Mann (мъж), написали са го с малка дума и са махнали едното n. Получил се е някакъв „призрачен” man – някой си там (не е важно кой точно) говори, гледа, носи, прави…

 

В Akkusativ и в Dativ man се превръща съответно в  einen, einem:

Man kann nicht nur das tun, was einem Spaß macht. – Невъзможно е да се прави само това, което доставя удоволствие.

Wenn man ihn mal braucht, lässt er einen im Stich. – Когато се нуждае от него, той го остави на произвола на съдбата.

 
Но има и такива изречения, къдетоизвършител на действието въобще липсва. Той е безличен. В такива случаи в качеството на подлог се използва местоимението es (то):

Es regnet den ganzen Tag. – Целият ден вали дъжд.

Es riecht nach Fisch. – Мирише на риба.

Es ist warm. – Топло е.

Es ist spät. – Късно е.

Wie spät ist es? – Колко е часът? (Колко късно е?)

Es ist 7 Uhr. – 7 часа е .

Es geht. – Добре / става.

Wie geht es Ihnen? – Как сте?

Es gibt hier eine Diskothek. – Тук има дискотека.

Gibt es hier in der Nähe eine Bushaltestelle? – Тук наблизо има автобусна спирка?

Понякога безличното местоимение es се използва и с обратен словоред:

Es fahren viele Autos. – Вървят /има, пътуват/ много коли.

Защо? Може да се каже и:

Viele Autos fahren. – Много коли пътуват.

Или, с обратен словоред:

Hier fahren viele Autos. – Тук има много коли.

Обратния словоред е възможен, защото имаме hier. А ако го няма? Как да кажем просто: Има много коли? Тъй като в немският език обратен словоред се разрешава само в този случай, когато изречението започва със някакъв второстепенен член.

За да се съобразим с това правило, ние поставяме в началото на изречението безличното местоимение еs. То служи като повод за обратния словоред и не се превежда на български:

Viele Bücher waren in der Buchhandlung. – Много нови книги има в книжарницата.

In der Buchhandlung waren viele neue Bücher. – В книжарницата има много нови книги.

Es waren viele neue Bücher in der Buchhandlung. – Има много нови книги в книжарницата.